№ 2
гр. Пещера, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20215240200158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 13-002698/22.06.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик (ДИТ – Пазарджик), с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал.5 от КТ на дружеството
„ПЕРФЕКТ-2012“ ЕООД с ЕИК: ********* е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за осъществяване на
административно-наказателния състав на чл. 413, ал.2 от КТ във вр. с чл.52, ал.1
от ЗЗБУТ, вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан
правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление),
подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално
компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна
страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление
при съображения, че административнонаказващият орган необосновано е приел,
че случаят не е маловажен. Изтъква се, че санкционираното нарушение е
отстранено в деня след установяването му и не попада в обхвата на чл. 415в, ал.2
1
от КТ, поради което се иска отмяна на издаденото НП и прилагане спрямо
нарушителя разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ. В допълнителна писмена молба
се развиват доводите за немотивираност на санкционната част на НП и по
аргумент, че от нарушението не се установява да са произтекли вредни последици
за работници и служители - се поддържа, че отговорността следва да е за
маловажно такова - по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ. Претендират се разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна сочи, че няма спор
относно установеното престиране на труд от незастрахован за риск „трудова
злополука“ работник на санкционираното дружество, при коефициент на трудов
травматизъм над средния за страната, а описаното нарушение не се отличава с по-
малка тежест от обичайните нарушения от този вид, с оглед което не съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за потвърждаване на
постановлението и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2021г. в цех за дървообработка в гр. Брацигово, ул.„Трети март“ №5,
стопанисван от „ПЕРФЕКТ-2012“ ЕООД, е извършена проверка от служител на
Д„ИТ“-Пазарджик – С.Г., която заварила на мястото работници, сред които,
назначеният с трудов договор от 08.02.2016г. И. Р. Т., полагащ труд по обработка
на трупи. Т. попълнил декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в която посочил, че
работи в посоченото дружество от над 6 месеца. При проверката на място за
никого от заварените работници не бил представен договор за сключена от
работодателя задължителна застраховка „Трудова злополука“. Проверката по
документи продължила до 30.03.2021г., като в този срок проверяваното дружество
представило застрахователна полица от 10.02.2021г. и списък за застраховани
петима работници, включително И. Т., с групов договор за застраховка „Трудова
злополука“ при период на застрахователното покритие - от 11.02.2021г. до
10.02.2022г. С оглед липсата на такава застраховка към датата на проверката на
място – 09.02.2021г., ст. инспектор С.Г. съставила на „ПЕРФЕКТ-2012“ ЕООД
АУАН (№13-002698/31.03.2021г.) за това, че на 09.02.2021г. дружеството е било в
нарушение на чл. 52, ал.1 от ЗЗБУТ във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“, във вр. със Заповед № РД-01-61 от 22.10.2020г. за определяне на
2
коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през
2021г. По повод този АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което е наложено наказание имуществена санкция в размер на
1500 лв. – съобразно предвидените в чл. 413, ал.2 от КТ предели.
Описаната фактическа обстановка е безспорна между страните и се
установява от приетите по делото доказателства (НП № 13-002698/22.06.2021г.,
АУАН № 13-002698/31.03.2021г., Протокол № ПР 2105219/30.03.2021г.;
Декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ - от И. Т.; Застрахователна полица №
711521122000003 от 10.02.2021г. – заверено копие; списък на лицата от ф.
„ПЕРФЕКТ-2012“ ЕООД , застраховани с групов договор № 711521122000003;
Трудов договор № 006/08.02.2016г.; показанията на свидетеля Ст. Г. Г.), предвид
което подробният им анализ се явява излишен, като при необходимост ще бъдат
обсъдени с оглед преценка на основаните на тях правни доводи.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
„ПЕРФЕКТ-2012“ ЕООД има качеството на работодател по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на КТ по отношение на лицето И. Т., което на 09.02.2021г. е полагало
труд на длъжност „работник – обработка на трупи“. Съгласно публикуваната в
ДВ, и в този смисъл – ноторна за страните, Заповед № РД-01-61 от 22.10.2020г. за
определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности
за прилагане през 2021г. – работата на Т. спада към т.16 „Производство на дървен
материал и изделия от дървен материал и корк, без мебели; производство на
изделия от слама и материали за плетене“, за която е определен коефициент на
трудов травматизъм 1,27 – по-висок от средния за страната – 0,62. Погрешното
посочване на т.12 от заповедта в НП не влияе на правото на защита на наказания,
доколкото съществени за него са описаните обстоятелства – напълно
съответстващи на реалното нарушение (т.1 от ТР № 8 от16.09.2021г. по тълк. д.
№ 1/2020г. на ВАС). Съобразно чл.2, ал.1 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“
работникът Т. е подлежал на задължително застраховане за риска „трудова
злополука“, което е следвало да се извърши за сметка на работодателя – чл. 52,
ал.1 ЗЗБУТ. От систематичното място на последната разпоредба - в Глава шеста
на ЗЗБУТ, озаглавена „Икономически форми за подобряване условията на труда“ -
се извежда, че задължителното застраховане на работника се включва в широкия
смисъл на понятието „осигуряване здравословни и безопасни условия на труд“
(така - Решение № 667 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 865 / 2018 г. на Адм. съд
– Пазарджик и др.). Ето защо, неизпълнявайки задължението си да осигури за
работника си съответното условие на труд - като го застрахова, „ПЕРФЕКТ-2012“
ЕООД е осъществило административно-наказателния състав на чл. 413, ал.2 от
3
КТ, за което дружеството е било санкционирано.
Незаконосъобразно обаче е определен размерът на санкцията. От
установената фактическа обстановка става ясно, че работникът е застрахован още
на следващия ден след проверката на ДИТ-Пазарджик (веднага след установяване
на нарушението) и няма данни за него да са произтекли вредни последици от това,
че не е бил застрахован до онзи момент. Следователно по отношение на
наказанието приложение следва да намери чл. 415в, ал.1 от КТ. В този смисъл е и
преобладаващата съдебна практика (Решение № 3083 от 3.05.2017 г. по адм. д. №
3178/2017 г. на АдмС – София; Решение № 5092 от 19.07.2019 г. на по адм. д. №
3611/2019 г. АдмС – София; Решение № 214 от 12.12.2019 г. на АдмС - Кърджали
по к. а. н. д. № 185/2019 г.; Решение № 734 от 15.03.2019 г. по н. а. х. д. № 71/2019
г на Адм съд - Благоевград. и др.)
Разпоредбата на чл. 415в от КТ е специална и изключва тази на чл. 28 от
ЗАНН (ТР № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС ).
Съдържащото се в нея условие – от нарушението да не са произтекли вредни
последици – визира обективно настъпили, а не потенциално възможни такива.
Различно тълкуване би я обезсмислило, доколкото ако се приеме, че „вредните
последици“ са „съществувал, но нереализиран риск“ – то по презумпция всяко
неспазване на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд влече такива последици, и никое нарушението на тези правила няма да е
маловажно.
С оглед гореизложеното, на основание чл. 63, ал.2, т.4 във вр. с ал.7, т.4 от
ЗАНН обжалваното НП следва да бъде изменено като се намали размерът на
наложената имуществена санкция – в съответствие с пределите, предвидени в чл.
415в, ал.1 от КТ– между 100 и 300 лв. В контекста на разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН и съобразявайки, че застраховка „трудова злополука“ не е била сключена
не само за конкретния работник, а и за още четирима (л.26), което е показателно -
че конкретният случай не е единичен, и единствен повод за „ПЕРФЕКТ-2012“
ЕООД да изпълни задължението си е била проверката на служителите на ДИТ-
Пазарджик, настоящият състав намира, че имуществена санкция в размер от 250
лв. се явява най-подходяща за постигане на целите на наказанието, включващи
превъзпитаване на нарушителя – към спазване на установения правен ред.
Относно присъждане на разноските - чл. 63д от ЗАНН препраща към реда
по АПК. Разпоредбата на чл. 143 АПК обаче, не предвижда хипотеза на
„изменение“ на наказателното постановление. Освен че не носи белезите на
4
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК – НП нито е
отменено, нито оспорването е отхвърлено, нито производството е прекратено.
Следователно, на основание чл. 144 АПК, препращането продължава към ГПК,
където принципът е разноските да се присъждат съобразно резултата от „спора“. В
конкретния случай жалбата на „ПЕРФЕКТ-2012“ ЕООД се оказва изцяло
основателна, за разлика от неправилната позиция на въззиваемата страна – че
установеното нарушение не е маловажно. Ето защо, давайки повод за съдебния
спор, който губи – в тежест на въззиваемата страна следва да се възложи
заплащането на всички разноски по делото, без да й се присъждат такива.
Разноските включват платения от жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на
150 лв. (л. 31), както и възнаграждението на вещото лице (268лв.) за служебно
назначената по делото, с оглед преценка на допустимост, съдебно-почеркова
експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-002698/22.06.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, като намалява
размера на наложената с него на „ПЕРФЕКТ-2012“ ЕООД с ЕИК: *********
имуществена санкция – от 1500 лева – на 250 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с Булстат:
*********, адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, да заплати на
„ПЕРФЕКТ-2012“ ЕООД с ЕИК: ********* сумата от 150 /сто и петдесет/лева -
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с Булстат:
*********, адрес: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, да заплати по сметка
на Районен съд - Пещера сумата от 268 /двеста шестдесет и осем/лева - сторени
в производството разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5