Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен, 17.04.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на 18 март през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 5797 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен положителен
установителен иск за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът
е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в
срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявения иск е
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В
исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е
издадена заповед за изпълнение и във връзка с подаденото от нея възражение се
предявява исковата претенция. Сочи се, че ответницата дължи сумата, за която
срещу нея е издадена заповед по чл.410 ГПК по ЧГД № 4144/2018 г. на СлРС срещу
която е подадено възражение. Твърди се, че между ищцовото дружество и
ответницата е сключен през 2016г. договор за мобилни услуги и договор за лизинг.
Подробно са посочени задълженията на
ответницата като се сочи, че неплатената от нея сума е в размер на 578,14 лева,
за която е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 4144/2018 г. на СлРС и срещу която тя е
подала възражение. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за
установено съществуването на вземането,
като се претендират разноските по делото.
От страна на ответницата не е
постъпил отговор на исковата молба, а е постъпила само молба с искане за
прекратяване на делото, като е представен и документ за плащане на сумата 579
лева от 16.11.2018г.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не се
представлява. В писмена молба се заявява, че в хода на производството ответната
страна е заплатила сумата 579 лева, поради което се претендират само разноските,
тъй като плащането е в хода на исковото производство.
Ответницата,
редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766, в
качеството му на кредитор е подало на 13.08.2018г. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата Е. П.Т..
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №2282/15.08.2018г. по ч.гр.д.№4144/2018 г. на СлРС за главница, законна
лихва и разноски.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение
ответникът е подал възражение за недължимост на сумите по нея.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен
иск.
В хода на процеса след получаване на
препис от исковата молба процесното вземане е погасено от ответника чрез
плащане по банков път на 16.11.2018г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства,
които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, а разгледан по същество е изцяло неоснователен, поради извършено от ответника в хода на процеса плащане, чрез което ищцовото вземане е погасено в пълен размер.Поради това съдът следва да отхвърли
изцяло предявения положителен установителен иск като неоснователен.
Тъй като
доброволното плащане е настъпило в хода на процеса, следва да се
приеме, че ответната страна с поведението си е дала повод за завеждане на
делото, предвид забавата и възраженията срещу заповедта за изпълнение, както и
поради плащане чак след получаване на препис от исковата молба. По тази причина
следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по
делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно
т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като
същите възлизат общо на 770 лева и включват държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
п.к.1766 ПРОТИВ Е. П.Т. с ЕГН-**********
*** положителен установителен иск за признаване за установено, че ответната
страна дължи на ищцовото дружество сумата 578,14 лева, ведно със законната
лихва върху нея, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №2282/15.08.2018г. по ч.гр.д.№4144/2018г. на СлРС, като неоснователен,
поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. П.Т. с ЕГН-********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766 сумата 770
/седемстотин и седемдесет/ лева, представляваща разноски по делото, включваща
разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: