Решение по дело №1263/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по предявен иск от А.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.И.Р., с който иск моли съда да осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Пловдив (ОД на МВР Пловдив), да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие извършено незаконно задържане по силата на Заповед за задържане на лице рег. № 329зз-127 от 12.07.2022г., издадена от началник на група „Криминална полиция“ при РУ Раковски на ОД на МВР Пловдив, Е.Т., ведно с мораторната лихва от 55,56 лв. върху сумата, за периода от 08.04.2023 г. до 17.05.2023 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на делото на 17.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Фактическите основания, сочени от ищеца за претендираните от него вреди, са незаконното му задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, отменено от съд като незаконосъобразно, негативните емоционални преживявания за периода на престоя по задържането в полицейското управление, създалите се негативни преживявания и настроения в семейната среда, и сред местната общност на село Ч.. Посочва, че е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в изнервеност и притеснение едновременно, безпокойство, затвореност, изолация от близките му, нарушение на пълноценния му живот, в това число и пречки в работата му, защото се налагало да се срамува от нещо, което не е извършил.

В съдебно заседание ищецът чрез адв. Р. поддържа предявения иск, представя писмени бележки, претендира разноски.

Ответникът ОД на МВР Пловдив не се представлява. Пълномощникът- гл. юрисконсулт Б., в представен писмен отговор /лист 33/ оспорва иска, като счита същия за неоснователен и недоказан по размер. По същество пледира за отхвърлянето му. Твърди се липса на причинно-следствената връзка между отмененото като незаконосъобразно задържане и причинените вреди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че искът е недоказан по основание и размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му вследствие извършване незаконно задържане от полицейски орган. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразното полицейско задържане, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Заповедта за полицейско задържане е отменена от Районен съд Пловдив по гражданско дело № 10881/2022г. с влязло в сила на 08.04.2023г. решение, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледана по същество исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:

Е.Т. - началник на група „Криминална полиция“ при РУ Раковски на ОД на МВР Пловдив, е издал заповед, с която постановил задържане на С. за срок от 24 часа в помещенията за временно задържане на ОД на МВР Пловдив. Като основание за издаване на заповедта е посочен чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и придобити данни, че на 12.07.2022 г. в с. Ч. около 01,20 ч. С. е повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил „Мицубиши“, с рег.№ ****, собственост на А.А., представляващо престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което е било образувано ДП № ЗМ188/2022 по описа на РУ Раковски. На 13.02.2022 г. в заповедта било посочено, че задържаното лице С. е освободено в 13,25 на същата дата.

Фактическата обстановка по задържането е следната: На 12.07.2022г. около обяд А.С. бил в собствения си Магазин за хранителни стоки в село Ч., намиращ в имота, в който ищеца живее заедно със семейството си. Около 13.00ч. в магазина пристигнали четирима полицаи, които в присъствието на сина на ищеца Д.С. и неговия внук А.С. /на 4 годинки в деня на задържането/, осъществили полицейското задържане, за което е била издадена Заповедта за задържане на лице рег.№329зз-127 от 12.07.2022г. .

Ищецът полагал ежедневни грижи за своята дъщеря, която била със заболяване и не можела да се обслужва сама. Нейният режим не бил стандартен - лягала да спи около 15 – 16 ч. през деня, будела се около 00 - 01,00 ч., след което закусвала, а обядвала около 07-08 ч. В нощните часове грижите за нея поемал ищеца, което го принуждавало да си ляга рано около 19-20 ч. и да става, около полунощ. Видно от Експертно решение №1900 от заседание №154 от 29.08.2000г. на ТЕЛК, дъщерята Ася Александрова страда от тежко психично заболяване - „Друга уточнена олигофрения - средна имбецилност с еретични прояви", с 98% загубена работоспособност с чужда помощ". Ищецът е назначен за личен асистент съгласно Трудов договор №239 от 21.12.2020г.

След като извършвал необходимото за дъщеря си, ищецът отивал в магазина и го подготвял за деня - почистване, нареждане на стока, почистване и подреждане на разположените в обекта маси за консумация. Тъй като в магазина имало четири броя охранителни камери, ищецът казал на полицаите, ако не му вярват да проверят записите, които ще потвърдят, че по времето за което се интересуват е бил в магазина. Полицаите обяснили, че имат доказателства, че той е запалил автомобил, поради което не желаят нищо да гледат и трябва да го задържат.

Д.С.-син на ищеца прегледал записите на охранителните камери и установил, че баща му действително е бил в магазина по това време. По-късно през деня около 16.00 - 17.00 ч. записите от камерите били предадени на флашка в полицията, но въпреки това ищеца бил освободен едва на следващия ден. С. е отведен в ареста на 6-то РПУ в гр.Пловдив, където бил задържан за времето /съгласно удостоверително писмо от РПУ/ от 14.00ч на 12.07.2022г. до 13.40ч. на 13.07.2022г., когато бил освободен.

При отмяна на процесната Заповед за задържане съдът е посочил, че в нея липсват фактическите основания за задържането, а задължението те да бъдат възпроизведени произтича от разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, според който в заповедта се посочват фактическите и правните основания за задържането.

Съдът като е изложил мотиви относно общото твърдение "придобити данни" е посочил, че не се установява наличие на обосновано подозрение, че конкретно лице е извършило престъпление, поради което не може да се приеме, че е била налице хипотезата чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР.

Установява се от Писмо - изх.№ 11771 от 11.10.2023г. на Районна прокуратура Пловдив /л.52/, че към 10.10.2023 г. срещу А.С. няма повдигнати обвинения по неприключени наказателни производства.

Ответната страна не ангажира доказателства по образуваното ДП № ЗМ188/2022 по описа на РУ Раковски да са предприети процесуално-следствени действия, от които да би могло да са обосновава извод за поне „съпричастност“ на С. към деянието. С оглед характера на настоящото производство, липсата на каквито и да било доказателства в този аспект води до извод за основателност на претенцията

Относно емоционалното състояние, в което ищецът е изпаднал след задържането си съдът изхожда от събраните по делото доказателства, в това число гласните доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, и експертното заключение по назначената съдебно - психологична експертиза .

По делото е разпитан свидетеля Д.С. /син на ищеца/, който даде сведения, че: „Баща ми се промени след задържането, изнервен е, за най-малкото реагира, казвам му „спокойно", нервен, не спи, ядосва се, някой път на детето ми се кара, не е този човек който беше, изнервен е."

Д.С. посочи, че тъй като задържането е станало в присъствие на внука на С. /А./, детето придобило страх от представителите на реда и изобщо от униформени лица, защото ги свързва именно със задържането на дядо си. Д.С. даде сведения, че вече в продължение на повече от една година всеки път, когато детето види униформени лица изпитва неблагоприятни емоции и страх от задържане на дядо му, на родителите му и на самия него, като близките от семейния му кръг следва да обясняват на детето, че тези хора са призовани да защитават гражданите, а не да ги нараняват по какъвто и да било начин, че те са „добри" в смисъла, в който детето следва да разбере ролята им, а не „лоши", каквито ги е възприело при задържането на дядо си.

При тези фактически данни следва да се приеме, че ищецът А.Д.С. бил задържан за 24 часа, за което е била издадена заповед по реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която впоследствие била отменена от съда като незаконосъобразна, което от една страна обосновава допустимостта на иска, а от друга страна предявената искова претенция се явява доказана и по основание относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на задържането, като в тази връзка съдът съобрази следното:

Самият факт на задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на негативни емоции, провокирани от поставянето му в изолирана среда, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.

Създадените за времето на задържане негативни емоции произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за времето на задържане и в унижение, както и злепоставяне на доброто му име. От разпитания по делото свидетел се установява, че ищеца е изпитал негативни емоционални изживявания, вследствие на незаконното задържане. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между изложените до тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, тъй като именно в резултат на нейното изпълнение задържаното лице претърпява тези вреди.

За да обоснове извод за размера на присъденото обезщетение съдът прецени ведно с останалите доказателства и заключението по съдебно- психологична експертиза /л.64 и сл./

Съдът кредитира изцяло заключението по назначената експертиза, като намира същото за обективно, компетентно и безпристрастно. По делото не са заявиха възражения относно заключението обосновани с необходимостта да се приложи разпоредбата на чл.201 от ГПК.

Вещото лице е категорично, че осъщественият арест на ищеца А.Д.С. на 12.07.2022 година е довел същият до състояние на стрес, в рамките на преживян психологичен дискомфорт. Вещото лице дава сведения и експертен анализ на случилото се, че след задържането на А.Д.С. на 12.07.202Зг. психологичното му състояние се характеризира с неудоволствени изживявания. Преживяното нежелано събитие е придружено със стресова ситуация. Психологическото състояние и изживявания преди и след инцидента в течение на изминалото време, е било в обичайни стойности на нормално функциониращи психични сфери, изводими от неговата ценностна система, личностни особености и характерова очертаност. Не е описано психично състояние, което да излиза извън рамките на обичайното и да има болестен характер. Преобладаващите емоционални състояния вследствие на случилото се, съобщените от него са - гняв, обида и разочарование, съпъствани от непримиримост към създалата се ситуация и нетърпимост към настоящия момент и се преодоляват със спецификите и възможностите на неговата личностова структура и характерова очертаност. На ниво личност са налице невротични оплаквания, нестабилна самооценка, преживява интензивни чувства на срам, позор, обида. На професионално ниво преживява чувство на унижение и уронване на престижа на името му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и достойнство. На социално и семейно ниво се е чувствал по затворен и дистанциран, във вътрешните си психологични изживявания, воден от чувство на срам и неудобство, пред съграждани, близки и семейство. Случилото се за кратко е довело до промяна в стереотипа, но не е довело до промяна на активностите и снижаване качеството му на живот.

Общата реакция на А.Д.С. е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му система, честолюбието му, неговата чувствителност, а понастоящем спомена за случилото се поражда адаптивен отговор изразяващ се в адекватни на ситуацията действия.

Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, обема, характера и тежестта на психологични страдания на ищеца, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира, че сумата от 2500 лева е справедлив размер на дължимото от ответника обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на незаконното задържане.

С оглед изложените съображения, исковата претенция на А.Д.С. за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 2500 лв., ведно с мораторната лихва върху нея, за периода от 08.04.2023 г. до 17.05.2023 г., ведно с законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на делото на 17.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като исковата претенция за разликата до претендирания размер от 5 000 лв., следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции. Общата претендирана сума е 5 000 лв., от които уважената е в размер на 2500 лв. Ищецът е направил следните разходи - 10 лв. платена д.т. и 900 лв. платено възнаграждение за адвокат. За това в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 460 лв.

Съобразно нормата на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ на ответника се дължат 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В тежест на ОД на МВР следва да се възложи сумата в размер на 250лв. за назначената съдебна експертиза.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, да заплати на А.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2500лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие извършено незаконно задържане със Заповед за задържане на лице рег. № 329зз-127 от 12.07.2022г., издадена от началник на група „Криминална полиция“ при РУ Раковски на ОД на МВР Пловдив, Е.Т., ведно с мораторната лихва върху сумата, за периода от 08.04.2023 г. до 17.05.2023 г., ведно с законната лихва върху присъденото обезщетението, считано от завеждане на делото на 17.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, относно присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 2500лв. до претендирания размер от 5 000лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на А.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: *** размер на 460 лв./четиристотин и шестдесет лева/, съдебни разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА А.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, да заплати по сметка на Административен съд Пловдив сумата в размер на 250лв. за назначената съдебна експертиза.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: