№ 57
гр. Русе, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20224500900302 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ООД гр.Русе, ЕИК *********,
представлявано от ЛС чрез пълномощник адвокат Р. С., РАК, е предявил иск
против “ЕКО КУРИЕР“ООД гр.Русе, ЕИК202448933. Твърди, че срещу него
бил предявен иск от „Ромстал България“ЕООД за заплащане на сумата
50327.94лв., представляваща сбора на суми, събрани от „Еконт Експрес“ООД
и неплатени на „Ромстал България“ЕООД като изпращач, за доставка на 288
броя пратки с наложен платеж по възлагане от последния, извършени в
периода от 25.07.2016г. до 28.06.2017г., ведно със законна лихва от
предявяване на исковете до окончателното им изплащане. По образуваното
т.д.№206/2021г. било постановено решение, което влязло в сила, с което
ищецът бил осъден да заплати на „Ромстал България“ЕООД сумата
50166.89лв. главница, ведно със законна лихва от 27.07.2021г. до
окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 4553.123лв. На
05.10.2022г. ищецът изплатил на „Ромстал България“ЕООД присъдените
суми, ведно с лихвите, общо 60795.78лв. Твърди, че в хода на т.д.№206/2021г.
на РОС, по което ответникът „Еко Куриер“ЕООД бил привлечен като трето
лице-помагач, се установило, че всички пратки, предмет на спора били
1
изпращани от офис „ВАС МЕТАЛ“ в гр.София, квартал Враждебна,
бул.“Ботевградско шосе“№276, в който дейността по предоставяне на
пощенски услуги е осъществявана от ответника-търговски представител на
„Еконт Експрес“ООД, по силата на договор за търговско представителство от
01.04.2016г. Всички наложени платежи следвало да бъдат изплатени от
служители на ответника, които следвало да отразят това обстоятелство в
електронната система на „Еконт Експрес“ООД, както и да изготвят
съответните разписки за изплащане, които да бъдат подписани
собственоръчно от лицата, получаващи сумите. Данните относно
изплащането на наложените платежи са въвеждани в електронната система на
дружеството от служители на ответника, преобладаващо от ДПД като същия
имал задължение да снима и приобщи към електронната система РКО за
изплащане на сумите, както и да предаде на ищеца оригиналите от същите. В
хода на производството по т.д.№206/2021г. на РОС се установило, че макар и
в електронната система на „Еконт Експрес“ООД да е въвеждано извършено
плащане, не са му предадени оригинали от РКО за тези плащания, а
сниманите и приобщени в системата представляват неистински документи.
Така „Еконт Експрес“ООД не успял да докаже валидно изпълнение на
задълженията си по договор, а искът срещу него бил уважен в посочения
размер. Твърди, че в съдебно заседание, проведено на 01.03.2022г.,
представляващия ответника направил признание на факта, че служители на
„Еко Куриер“ЕООД са присвоили средства по тези наложени платежи, като
твърди, че тези суми били вече заплатени от него по силата на споразумение с
„Еконт Експрес“ООД. Ищецът твърди, че такова споразумение не е постигано
и не би могло да бъде постигано, тъй като към момента на прекратяване на
договора между „Еконт Експрес“ООД и „Еко Куриер“ЕООД на 12.07.2017г.,
на ищеца не е било известно, че съществуват такива задължения, тъй като
претенцията на „Ромстал България“ЕООД е заявена две години по-късно.
Твърди, че заплатената сума 60795.78лв. е вреда, причинена му от лица, за
които ответникът отговаря. Претендира съдът да осъди ответника да му
заплати сумата 60795.78лв., представляваща причинени вреди от служители
на ответника, ведно със законна лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и направените разноски по делото.
Ответникът „ЕКО КУРИЕР“ООД е подал отговор на исковата
молба, чрез пълномощник адвокат С. Р., с който оспорва основателността на
2
иска. Не оспорва, че ищецът е бил ответник по т.д.№206/2021г. на РОС, че
„Еко Куриер“ООД е привлечено като трето лице помагач по това дело, че
пратките, предмет на спора по това дело са били изпращани от офис „ВАС
МЕТАЛ“ в гр.София, квартал Враждебна, в който дейността по предоставяне
на пощенски услуги е осъществявана от дружеството, като търговски
представител на ищеца, по силата на договор от 01.04.2016г. Не оспорва
заявеното от законния му представител ИР в съдебно заседание на
01.03.2022г., както и че ищецът е заплатил на „Ромстал България“ЕООД
сумата 60795.78лв., ведно с лихва и разноски, присъдени по т.д.№206/2021г.
на РОС. Не спори, че между страните са съществували трайни търговски
отношения, като дружеството е било търговски представител на ищеца по два
договора за търговско представителство-от 01.05.2013г. и от 01.04.2016г.,
като е осъществявало дейност в седем офиса. Твърди, че за периода
01.05.2013г. до прекратяване на търговските отношения с ищеца на
10.08.2017г., когато бил прекратен договорът от 01.04.2016г. и към датата на
отговора на исковата молба, ищеца му дължи сумата 58394.77лв. по двата
договора за търговско представителство, както и мораторна лихва в размер на
4242.22лв., изчислена върху вземането по фактура №168/11.09.2017г., цялата
на стойност 21060.07лв., по която след извършено прихващане между
страните със споразумителен протокол от 12.09.2017г. и частично плащане от
14.09.2017г. от ищеца, е дължим остатък от 8171.27лв. /мораторната лихва е
изчислена съобразно чл.42 от договорите за търговско посредничество-от
10.10.2017г. до датата на ОИМ/, или общия размер на задължението на ищеца
е 62636.99лв. Прави възражение за прихващане за сумата 62636.99лв. на
основание чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД, във връзка с чл.103 ЗЗД, до размера на по-
малкото вземане, това на ищеца.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва изявлението на
представляващия ответника-ИР, направено в съдебно заседание на
01.03.2022г. по т.д.№206/2021г. на РОС, че сумите, които служители на „Еко
Куриер“ООД не са изплатили на „Ромстал България“ЕООД са изискани от
„Еконт Експрес“ООД и са заплатени от „Еко Куриер“, както и че за
уточняване на тези суми имало споразумение, по което ответникът заплатил
сумите на ищеца. Отношенията с ответника били прекратени с анекс от
12.08.2017г., а последният споразумителен протокол, с който окончателно
били уредени отношенията между тях е от 13.09.2017г. Претенцията на
3
„Ромстал България“ЕООД е заявена две години по-късно, като първото дело
по частичен иск е заведено през 2020г. /гр.д.№779/20г. на РРС/, а второто-за
разликата /т.д.№206/21г. на РОС/ е заведено през 2021г. Оспорва изцяло
възражението за прихващане, сочи неяснота от какво се формира главницата.
Прави възражение за изтекла давност за вземанията по възражението за
прихващане, на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, алтернативно, на основание
чл.110 ЗЗД. Твърди, че няма никакви задължения към ответника, оспорва
твърдението за наличие на неплатен остатък по фактура №168/11.09.2017г. в
размер на 8171.27лв. Сочи, че на основание чл.40 от договора е задържал
сумата 7475.27лв. за несъбрани вземания от клиент „Ефреа България“ООД и
тази сума не подлежи на връщане от него, още по-малко върху нея се дължи
лихва. Счита възражението за прихващане за неоснователно и иска да бъде
оставено без уважение.
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа възражението за прихващане, счита възражението на
ищеца за погасяване на вземанията по давност за неоснователно, като сочи, че
прихващането се допуска и с погасено по давност вземане, ако е могло да се
извърши преди изтичане на давността.
С определението по чл.374 ГПК съдът е дал на ответника указания
и срок да уточни от кои фактури произтича вземането за главница общо за
сумата 58394.77лв. и кога е възникнало, предмет на възражението за
прихващане, с оглед изясняване на предмета му. Поради неотстраняване на
нередовностите, липса на индивидуализация на вземанията, за които се иска
прихващане, то е оставено без разглеждане от съда.
В съдебно заседание на 21.02.2023г. пълномощникът на ответника
е пояснил, че не се оспорва иска, а се прави възражение за прихващане.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила решение №86 от 23.07.2022г., постановено по
търговско дело №206/2021г. по описа на РОС, ищецът „Еконт Експрес“ООД е
осъден да заплати на „Ромстал България“ЕООД сумата 50166.89лв. главница,
представляваща сбор от суми, събрани от „Еконт Експрес“ООД и неплатени
на „Ромстал България“ЕООД като изпращач за доставки с наложен платеж по
възлагане от страна на „Ромстал България“ЕООД, извършени в периода
4
25.07.2016г.-28.06.2017г., ведно със законна лихва от подаване на иска
27.07.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата 4553.12лв.
разноски по делото. Като трето лице-помагач на „Еконт Експрес“ООД е
привлечен настоящия ответник „Еко куриер“ООД. В мотивите на решението
си съдът е приел, че счетоводството на ищеца „Ромстал България“ЕООД е
водено редовно, а фактурите за продадени онлайн стоки с наложен платеж
стоят открити-незаплатени. Налице е признание на представляващия третото
лице-помагач „Еко Куриер“ООД на неизгодното обстоятелство, че негови
служители в офиса в гр.София са присвоявали пари, получени по услугата
„наложен платеж“ и не са ги отчитали на „Ромстал България“ЕООД.
Установено е в мотивите, че служителите на третото лице „Еко Куриер“ООД
са работили в офис „ВАС МЕТАЛ“ в гр.София, квартал „Враждебна“, където
последния бил търговски представител на „Еконт Експрес“ООД по силата на
договор от 01.04.2016г. и анекс към него. Установено е също така, че
получените от „Еко Куриер“ООД суми по услугата „наложен платеж“ не са
изплатени на „Ромстал България“ЕООД, а „Еконт Експрес“ООД като
дружество, поело задължение да извърши куриерска услуга и допълнителна
услуга „наложен платеж“ носи отговорност да изпълни своето задължение по
неформалния договор. Представено е по делото преводно нареждане от
05.10.2022г., с което ищецът „Еконт Експрес“ООД е превел на „Ромстал
България“ЕООД 60795.78лв., представляваща дължими суми по решение по
т.д.№206/2021г. на ОС-Русе. Приложени са гр.д.№779/2020г. по описа на РРС
и т.д.№206/2021г. по описа на РОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав –
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по
трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат. В хипотезите на непозволено увреждане,
включително на отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД вината се предполага до
5
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Имуществените вреди при
деликтната отговорност са два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи
/чл.51, ал.1 ЗЗД/. Претърпените загуби се изразяват в намаляване на имотното
състояние и са последица от засягане на налични блага, а пропуснатите ползи
се изразяват в нереализиране на възможност за увеличение на имуществото
вследствие на нарушаване на общата забрана да се вреди другиму. В случая
се претендират вреди под формата на претърпени загуби, настъпили в
резултат на действия на служители на ответника, за които той отговаря.
Съдът намира, че по делото са установени елементите на фактическия
състав по чл. 49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД. В производството по търговско дело
№206//2021г. по описа на РОС, ответникът „Еко Куриер“ООД е привлечен
като трето лице помагач на настоящия ищец. В мотивите на осъдителното
решение съдът е посочил, че служители на ответника в офиса в гр.София са
присвоявали пари, получени по услугата „наложен платеж“ и не са ги
отчитали на „Ромстал България“ЕООД. На основание чл. 223, ал. 2 ГПК
„това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително
за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го
е привлякла. Въз основа на горепосоченото, така както и в правната теория се
приема, установителното действие на решението между третото лице-помагач
и насрещната страна се заключава в силата на пресъдено нещо, с която се
ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до
вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях
важи задължителната сила на мотивите / чл. 223, ал. 2 ГПК/. Последната има
за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на
решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища
относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно
спорното право. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал.
2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съдът, пред който е
висящо настоящето дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да
приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в
който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им
качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни
за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се
осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на
6
устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в
следващия процес /настоящия/ да оспорва фактическите и правни изводи,
обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като
единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на
основание чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК. Такова възражение не е релевирано от
ответника по делото.
В случая са налице и установени елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, а именно: Налице е вреда в патримониума на
ищеца в размер на сумата 60795.78лв., съставляваща сумата, която е заплатил
на „Ромстал България“ЕООД, ведно със законната лихва върху нея и
разноските по т.д.№206/2021г., вследствие осъждането му с горепосоченото
решение; Вредата е причинена от лица, на които ответника е възложил
работа-негови служители; Вредата е причинена при и по повод възложената
им от ответника работа; Налице е причинна връзка между вредата и
действията на служителите на ответника; вината се презумира, до доказване
на противното.
Ето защо, по така изложените съображения, съдът намира, че
предявеният от ищеца иск е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в
размер на 6631.83лв.-заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕКО КУРИЕР“ООД, ЕИК202448933, със седалище
и адрес на управление гр. Русе, бул. „Липник“№123, сграда А, етаж 4, п.к.19,
представлявано от ИР Раднев да заплати на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ООД,
ЕИК117047646, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.
„Славянски“ №16, представлявано от ЛНС сумата 60795.78 лв.,
представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане, ведно със
законна лихва от завеждане на делото-07.10.2022г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 6631.83лв. разноски по делото.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8