№ 482
гр. ******, 25.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ******, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000387 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, образувано по частна
жалба на Р.В. С. от гр.****** срещу определение № 1890 от 19.05.2022г. по
в.ч.гр.дело № 1023/22г. по описа на Варненски ОС, с което е оставена без
разглеждане като недопустима частната му жалба срещу определение № 8300
от 06.12.2021г. по ч.гр.дело № 11555/21г. по описа на ВРС, с което е оставено
без уважение искането му за обезсилване на издадената срещу него заповед за
изпълнение и е прекратено производството по образуваното пред ВОС дело.
В частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди че мотивът на съда, че определението на
заповедния съд не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е сред
изрично предвидените като подлежащи на обжалване актове е неправилен.
Твърди че с обжалваното от него определение се възпрепятства възможността
да бъде обезсилена заповедта за изпълнение при наличие на
законноустановени предпоставки за това, респективно се препятства и
възможността да отпадне правния интерес на кредитора да предяви иск по
чл.422 от ГПК, и се препятства недопустимостта на такъв иск.
Твърди че съдът разглеждащ, установителния иск по чл.422 от ГПК,
няма правомощия да проверява спазването на изискванията по чл.415 ал.5 от
ГПК, нито има право да контролира обжалваното определение на заповедния
1
съд, което е единствено в правомощията на заповедния съд. Твърди че по
делото са налице основанията на чл.415 ал.5 от ГПК за отмяна на заповедта за
изпълнение, респ. за отпадане на правния интерес на кредитора от завеждане
на установителния иск . Твърди, че недопустимостта на установителния иск
може да бъде преценяване от исковия съд по чл.422 от ГПК само ако
заповедният съд вече е отменил издадената заповед за изпълнение поради
неспазен срок по чл.4145 ал.4 от ГПК. Твърди че само при обезсилена по реда
на чл.415 ал.5 от ГПК заповед за изпълнение исковият съд би могъл да
разглежда и да се произнесе по допустимостта на исковата молба. Поради
това и твърди че обжалваното определение препятства развитието по
производството по отмяна на издадена заповед за изпълнение и
същевременно прегражда възможността за постановяване от другия съд на
акт за отмяна на издадена заповед за изпълнение. Твърди че обжалваното
определение не може да бъде контролирано чрез обжалване на решението на
по иск по чл.422 от ГПК.
Моли съда отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато
за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по
същество по частната му жалба.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „АПС Бета България“ ЕООД със седалище гр.София, в която изразява
становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по ч.в.гр.дело № 1023/22г. по описа на ВОС, търговско
отделение е образувано по частна жалба на Р. В. СЛ. срещу определение №
8300 от 06.12.2021г. по ч.гр.дело № 11555/21г. по описа на РС – ******, с
което молбата му за обезсилване по реда на чл.415 ал.5 от ГПК на издадена
срещу него заповед за изпълнение е оставена без уважение.
С разпореждане № 13145 от 10.08.2021г. е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. В. СЛ.. От длъжника е депозирано
възражение по чл.414 от ГПК и на заявителя е указано в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си. По делото е депозирано копие
от искова молба на кредитора срещу длъжника С.. Депозираната молба от
2
длъжника за обезсилване на издадената заповед за изпълнение поради
непредявяване на установителния иск в срок е оставена без уважение с
определение№ 8300 от 06.12.2021г. по ч.гр.дело № 11555/21г. от заповедния
съд.
Съставът на апелативния съд намира, че обжалваното определение на
въззивния съд следва да бъде потвърдено, тъй като определението на
заповедния съд, с което молба на длъжника за обезсилване на заповед за
изпълнение е оставена без уважение не подлежи на обжалване. Съгласно
чл.274 ал.1 от ГПК обжалване е допустимо само спрямо преграждащите хода
на делото определения, както и такива, за които това е изрично предвидено в
закона.
Както е разяснено в тълкувателно решение № 5/18г. по тълк.дело №
5/15г. на ОСГТК от инстанционен контрол са изключени определенията по
въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като
нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, както и
определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така,
при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна
проверка на определенията, имащи отношение към валидността и
допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се
извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността
му. В категорията актове по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК попадат всички
определения, които временно или окончателно препятстват развитието на
производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено.
Постановеното от съда заповедния съд определение, с което е оставена
без уважение молба на длъжника за обезсилване по реда на чл.415 ал.5 от
ГПК на издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не е
преграждащо хода на делото, както и не е изрично предвидено в закона като
обжалваемо. Не може да бъде споделено изложеното от частния
жалбоподател че определението е преграждащо като възпрепятстващо
възможността да бъде обезсилена заповедта за изпълнение. Възпрепятстващи
са тези, които временно или окончателно препятстват развитието на
производството, а настоящето не е такова. Проверката за спазване на срока по
чл.414 ал.4 от ГПК е част от проверката по допустимостта на иска по чл.422
от ГПК, която се извършва от исковия съд.
3
С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1890 от 19.05.2022г. на Варненски
ОС, търговско отделение, по в.ч.гр.дело № 1023/22г. за прекратяване на
производството по делото.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4