. Р Е
Ш Е Н
И Е №298
гр.Кюстендил, 08.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, четвърти състав, в открито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР БАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
БОГДАНОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при участието на секретаря: Е.С.,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№446/2017г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „БДЖ-Товарни превози“
ЕООД–Поделение за товарни превози София, с ЕИК ******, представлявано от
директора ******, със седалище и адрес на управление в гр.С. 1510, ул.„Вл.М.-Л.“
№**, чрез пълномощника адв.Д.С., против решение №367 от 21.07.2017г. на Районен
съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№456/2017г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение РС-Дупница е: 1/ отхвърлил, като недопустим, поради липса на правен интерес, предявения от
И.Б.Щ., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД -
Поделение за товарни превози София, иск с правно основание чл.74 ал.4 във вр. с
чл.70 ал.5 от КТ за обявяване за недействителна на клаузата за срок на
изпитване, съдържаща се в трудов договор №282/18.07.2016г.; 2/ отменил, като
незаконосъобразна, заповед №20/16.01.2017г. на директора на „БДЖ-Товарни
превози“ ЕООД–Поделение за товарни превози София, с която трудовото
правоотношение между страните е било прекратено; 3/ възстановил И.Б.Щ., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „пазач” в „БДЖ-Товарни
превози“ ЕООД–Поделение за товарни превози София, с ЕИК ******; 4/ осъдил
„БДЖ-Товарни превози“ ЕООД–Поделение за товарни превози София, с ЕИК ****** да
заплати на И.Б.Щ., с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер ***** лева,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 20.01.2017г.
до 19.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и 5/ е осъдил
„БДЖ-Товарни превози“ ЕООД–Поделение за товарни превози София да заплати на И.Б.Щ.
сумата от **** лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и да внесе по сметка на РС – Дупница сума в размер на **** лева, представляваща държавна такса за
предявените обективно кумулативно съединени искове в производството, както и
сума в размер на **** лева, представляваща изплатеното от държавния бюджет
възнаграждение за вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Решението се обжалва в частите, в които съдът е отменил като
незаконосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
възстановил е Щ. на заеманата преди уволнението длъжност, присъдил му е
обезщетение в размер на ***** лева, ведно със законната лихва, както и е осъдил
дружеството да заплати разноски на ищеца и в полза на съда. Претендира се
отмяна на съдебния акт в обжалваните части и се иска постановяване на решение,
с което исковите претенции на И.Щ. да бъдат отхвърлени изцяло, като на
жалбоподателя бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционният акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован, постановен в противоречие с доказателствата по
делото и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо и
недопустимост на съдебния акт. Сочи се, че съдът е уважил иска на основание,
което не се е поддържало в исковата молба – ищецът е твърдял, че клаузата за
срок на изпитване в договора от 18.07.2016г. е била недействителна, поради
противоречие със забраната за сключване на такъв договор повече от един път за
една и съща длъжност, като съдът е счел, че ищецът няма правен интерес от
предявяване на иск за обявяване на недействителността. Ищецът е поддържал още,
че заповедта е незаконосъобразна, поради обстоятелството, че трудовият му
договор се е трансформирал в такъв за неопределено време, поради продължилото
полагане на труд в периода от 19.01.2017г. до 28.01.2017г. Като неправилни и
несъответни на доказателствата по делото жалбоподателят оценява изводите на ДРС
относно липсата на причини, обуславящи срочността по чл.68 ал.4 от КТ. Изтъква,
че до 18.04.2016г. охранителната дейност, която е несвойствена за дружеството,
изисква лицензиране и е обект на специален разрешителен режим, се е
осъществявала от охранителна фирма „*****“ ЕООД. Последната с уведомление от
13.04.2016г., а и публично, е известила жалбоподателя, че от 18.04.2016г.
едностранно ще снеме охраната от всички обекти, част от които находящи се в
криминогенни райони, което е наложило спешно назначаване на портиер-пазачи до
приключване на процедура по ЗОП за избор на нова охранителна фирма. Твърди се,
че в тази връзка е било прието временно разписание на длъжностите за срок от
18.04.2016г. до 18.07.2016г., с което са били разкрити сто бройки
портиер-пазачи, но поради неприключване на процедурата в този срок е било
прието следващо временно разписание за периода от 19.07.2016г. до 19.01.2017г.,
за какъвто срок са били сключени трудови договори със 158 пазачи. Според
посоченото в жалбата, процедурата е приключила с избор на фирма-изпълнител и
дружеството е пристъпило към прекратяване на всички срочни трудови договори, но
поради отказ на новоизбраната фирма от сключване на договор, част от договорите
на някои служители са били подновени, като същевременно е стартирана нова
процедура по ЗОП. Жалбоподателят твърди, че последните обстоятелства не са били
изтъкнати пред първоинстанционния съд и не са били представяни доказателства за
тях, поради факта, че същите не са били предмет на спора, очертан с исковата
молба. Прави се оплакване, че ДРС е допуснал процесуално нарушение, като в
решението си е обсъждал наличието или липсата на обстоятелства, съставляващи
„изключение“ по смисъла на чл.68 ал.4 от КТ за сключване на срочен трудов
договор, без този въпрос да е бил въведен в предмета на спора. В тази връзка
жалбоподателят е приложил към въззивната жалба, с искане за приобщаването им
като доказателства по делото, заверени преписи на документи, а именно:
уведомление рег.№35-00-332/13.04.2016г., изходящо от „******“ЕООД, адресирано
до управителя на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД; временно разписание на длъжностите
и основните заплати за тях за периода от 18.04.2016г. до 18.07.2016г. и
временно разписание на длъжностите и основните заплати за тях за периода от
19.07.2016г. до 19.01.2017г., двете утвърдени от управителя на жалбоподателя.
Въззивният съд е допуснал събирането като доказателства по делото на
посочените документи, приемайки, че оплакването във въззивната жалба за
допуснато от страна на първостепенния съд процесуално нарушение, е основателно,
доколкото съдът в акта си по същество е изследвал въпроси, които не е включил в
обявения на страните предмет на доказване, а именно – налице ли е изключение по
смисъла на чл.68 ал.4 от КТ за сключване на срочен трудов договор, като посоченото
е лишило ответника по иска от възможността да изложи аргументите си относно
наличието на предпоставки за сключване на срочен трудов договор и да представи
доказателства за тях.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата И.Щ. не е подал
отговор. В хода на устните състезания пред въззивната инстанция, пълномощникът
му адв.Ем.А. изразява становище за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение, претендира неговото потвърждаване и присъждане на
сторените за производството пред КОС разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото
приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, включително приобщените във въззивното производство, на доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
От уведомление с рег. №35-00-332/13.04.2016г., изходящо от „*****“ЕООД,
адресирано до управителя на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД се установява, че от
средата на 2009г. обектите на дружеството – жалбоподател „БДЖ-Товарни превози“
ЕООД са се охранявали от „****“ЕООД, по силата на сключен помежду им договор,
както и, че на датата на регистриране на уведомлението, „БДЖ-Товарни превози“
ЕООД е било уведомено за намерението на охранителната фирма, считано от
18.04.2016г. да снеме охраната от обектите. В същото уведомление се съдържат
данни за наличие на открита процедура по ЗОП, с предмет: „Опазване имуществото
и подвижния ЖП състав, собственост на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, както и на
превозваните товари, чрез денонощна въоръжена физическа охрана, системи за
видеонаблюдение и системи за охрана със СОТ за период от три години“.
Според временно разписание на длъжностите, утвърдено от директора на
„БДЖ – Товарни превози“ ЕООД за Поделение за товарни превози – София за периода
от 18.04.2016г. до 18.07.2016г., за длъжност „портиер, пазач“ са били заложени
100 щатни бройки.
Видно от представеното пред районния съд лично трудово досие на И.Щ., на
20.04.2016г. същият е подал до директора на Поделение за товарни превози –
София заявление за назначаване на длъжност „портиер, пазач“ в Поделението,
прилагайки и съответни документи за започване на работа. На същата дата между
Поделение за товарни превози – София към „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД и И.Б.Щ. е
бил сключен трудов договор с №32/20.04.2016г., според който Поделението, като
работодател, е възложило на Щ., като служител, да изпълнява длъжността
„портиер, пазач“ в Поделение за товарни превози (ПТП) – София, със срок на
договора – до 18.07.2016г., с включена клауза за срок за изпитване – 2 месеца,
уговорен в полза на работодателя. Уговорени са още: работното време, трудовото
възнаграждение, мястото на работа, платения годишен отпуск и други.
Със заповед №231/13.07.2016г. на директора на ПТП – София, трудовото
правоотношение между страните, възникнало с горния трудов договор, е било
прекратено на основание чл.325 т.3 от КТ, считано от 19.07.2016г.
На 18.07.2016г. същите страни са сключили нов трудов договор с
№282/18.07.2016г., с който Щ. се е съгласил да заема длъжността „пазач“в
ПТП-София. Договорът отново е бил сключен като срочен, с посочено в същия
основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ, със срок до 19.01.2017г. и отново с клауза за
срок за изпитване – 4 месеца, уговорен в полза на работодателя. Според временно
разписание на длъжностите и основните заплати на ПТП – София за периода от
19.07.2016г. до 19.01.2017г. за длъжността „пазач“ са били предвидени 157 щатни
бройки.
Със заповед №20/16.01.2017г., връчена на Щ. на 19.01.2017г., директорът
на ПТП-София е прекратил трудовото правоотношение между страните, на основание
чл.325 ал.1 т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок, считано от 20.01.2017г.
На 19.01.2017г. Щ. е депозирал нова молба до директора за назначаване на
идентична длъжност. Последващ трудов договор не е бил сключен.
Видно от страници от книга за проведен инструктаж, Щ. се е явявал на
работа и му е бил провеждан инструктаж на датите 19.01.2017г., 21.01.2017г.,
22.01.2017г., 25.01.2017г. и 28.01.2017г.
От разпита на свидетелите К.Д. и О.К, както и, че с по-голямата част от
тях трудовите правоотношения са били подновени и след 19.01.2017г.
От приетото по делото на ДРС заключение на съдебно-счетоводна експертиза
е установено, че последен пълен отработен от Щ. месец преди уволнението е месец
ноември 2016г., с 22 работни дни, за който същият е получил брутно трудово възнаграждение
в размер на 475.82 лева. От констатация от трудовата книжка на ищеца, извършена
от ДРС на 06.07.2017г., както и от представено копие от същата, е установено,
че след датата на уволнението Щ. е работил при друг работодателя, в периода от 08.02.2017г.
до 16.02.2017г., с основно трудово възнаграждение от **** лева, като вещото
лице е изчислило, че за този период същият е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на ** лева, определяйки, че с приспадането на тази
сума, ако бе продължил да работи при първия работодател, Щ. би получил до
19.07.2017г. сумата от ***** лева.
С исковата молба, инициирала производството пред РС-Дупница по
гр.д.№456/2017г. И.Щ. е оспорил законността на извършеното уволнение,
претендирал е отмяната му, възстановяване на заеманата преди това длъжност,
както и присъждане на сумата от 2 703.75 лева (увеличена по реда на чл.214
от ГПК), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
от 20.01.2017г. до 19.07.2017г., включително, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба– искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Предявил е и претенция по чл.74 ал.4 от КТ за прогласяване недействителността
на клаузата от трудовия договор от 18.07.2016г., с която е уговорен срок за
изпитване, поради противоречието й с чл.70 ал.5 от КТ, забраняващ за една и
съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие, да
се сключва договор със срок за изпитване повече от веднъж.
Оплакванията в исковата молба, касаещи законността на извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение са се заключвали в две основни тези.
Според първата, работодателят не е могъл да уволни ищеца, поради изтичане на
уговорения срок, тъй като въпреки изтичането на същия Щ. е продължил да се
явява на работа и да полага труд в периода от 19.01.2017г. до 28.01.2017г.,
включително, с което, на основание чл.69 ал.1 от КТ, трудовото правоотношение
се е превърнало в безсрочно. Според втората, уволнението е незаконосъобразно,
тъй като клаузата за срок за изпитване във втория трудов договор е
недействителна, като противоречаща на закона, забраняващ в нормата на чл.70
ал.5 от К, сключването на повече от един договор със срок за изпитване за една
и съща работа, с един и същ работник или служител и в едно и също предприятие.
В обжалваното решение, ДРС е приел, че искът по чл.74 ал.4 във вр. с
чл.70 ал.5 от КТ за прогласяване недействителността на клаузата за срок за
изпитване в трудовия договор от 18.07.2016г., е недопустим, поради липса на
правен интерес у ищеца от предявяването му, като при все това го е отхвърлил. В
тази част решението е влязло в сила, доколкото не е обжалвано от никоя от
страните.
По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, ДРС
е направил извод за неговата основателност. Съдът е изложил аргументи, че
хипотезата на чл.69 ал.1 от КТ за превръщане на срочния трудов договор в
безсрочен не е била налице, тъй като не е бил осъществен един от елементите на
фактическия й състав, а именно – работникът или служителят да е продължил да
работи след изтичане на уговорения срок, без писмено възражение от
работодателя, тъй като в случая такова възражение е било направено с издаването
на оспорената заповед №20/16.01.2017г. При все това, ДРС е счел, че уволнението
е незаконно, тъй като не е била осъществена нито една от хипотезите на чл.68
ал.3 или ал.4 от КТ, допускащи възможността за сключване на срочен трудов
договор – процесният договор не е бил сключен за изпълнение на временни,
сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в
несъстоятелност или в ликвидация предприятие (чл.68 ал.3 от КТ), съответно е
приел, че не е било налице никое от изключенията по чл.68 ал.4 от КТ,
дефинирани в §1, т.8 от ДР на КТ, а дори и да е било налице – не е спазено
изискването на нормата такъв трудов договор да бъде сключен за срок не по-малко
от една година. ДРС е посочил, че по делото не е установено ищецът да е
направил писмено искане за сключване на договора за по-кратък срок, като е
изтъкнал още, че разпоредбата лимитира възможността за сключване на повторен
такъв договор, въвеждайки изискването такъв договор да бъде със срок най-малко
една година. Решаващият съд се е позовал на чл.68 ал.5 от КТ, направил е извод,
че поради противоречието на клаузата относно срока с разпоредбите на чл.68 ал.3
и ал.4 от КТ, същата е недействителна и е приел, че трудовото правоотношение
между страните следва да се счита за сключено за неопределено време, което
изключва законосъобразното му прекратяване по чл.325 ал.1 т.3 от КТ. ДРС е
уважил изцяло и останалите искове, присъждайки и разноски.
Преценявайки установените по делото факти,
както и доводите и възраженията на страните, настоящият състав на ОС-Кюстендил,
намира от правна страна следното:
1.
Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията
си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и
прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка
намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2.
Относно правилността на решението:
В обжалваната част решението на РС-Дупница е правилно и следва да бъде
потвърдено, като изложените от съда правни съждения са верни, кореспондиращи на
приложимите законови разпоредби на КТ и правилността им не се опровергава от
фактите, установени от приетите от въззивния съд доказателства. Съображенията
за така направения извод са следните:
Действително, районният съд, очертавайки предмета на спора в доклада по
делото и разпределяйки доказателствената тежест между страните, не е посочил,
че ще преценява действителността на клаузата за срок на трудовия договор,
сключен между страните на 18.07.2016г. и ще изследва наличието или липсата на
предпоставките за сключване на срочен трудов договор, предвидени в чл.68 ал.3 и
ал.4 от КТ. Това процесуално нарушение на първостепенния съд обуслови в
настоящото въззивно производство допустимостта на заявеното от страна на въззивника
доказателствено искане за приобщаване на документи, които, според него
удостоверяват наличието на изключение за сключване на срочен трудов договор по
смисъла на чл.68 ал.4 от КТ.
Не може да бъде споделено оплакването във въззивната жалба, че районният
съд е допуснал процесуално нарушение, като е разглеждал действителността на
клаузата за срок, при липса на спор между страните по този въпрос, произтекъл
от твърденията на ищеца в исковата молба. Безспорно, ищецът Щ. не е навел
подобно възражение и – следва да се отбележи – възраженията, които е направил
срещу законността на уволнението в исковата си молба, отчасти нямат отношение
към основанието, на което трудовото правоотношение е било прекратено
(действителността или недействителността на клаузата за срок за изпитване е без
значение за спора, тъй като уволнението не е извършено на основание чл.71 от КТ), а отчасти са неоснователни (чл.69 ал.1 от КТ не може да се приложи,
именно, поради издаването на заповедта за уволнение). При решаването на правния
спор, дори при липса на оплакване било в исковата молба, било във въззивната
жалба, съдът е длъжен да се произнесе служебно по приложението на императивна
материалноправна норма (в т.см.ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Нормата на чл.68
от КТ, в частност – приложимите за случая ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от КТ – е
материална и има императивен характер, поради което районният съд не само, че
не е извършил нарушение като е преценявал съответствието на клаузата за срок на
договора с императивните законови правила, но е бил и длъжен да го направи.
Подобна преценка следва да извърши и настоящата инстанция.
Всички правни съждения на районния съд, трактуващи законовите хипотези,
при които е допустимо сключването на срочен трудов договор и достиженията на
съдебната практика по тези въпроси, съставът на КОС счита за правилни и споделя
изцяло.
В конкретния случай, между страните са били сключени два последователни
срочни трудови договори, с посочено правно основание във всеки от тях – чл.68
ал.1 т.1 от КТ. Трудовият договор от 20.04.2016г. за длъжността „портиер,
пазач“ е бил за срок до 18.07.2016г., а трудовият договор от 18.07.2016г. за
длъжността „пазач“ е бил със срок до 19.01.2017г.
Във въззивната жалба дружеството твърди, че охранителната дейност е
несвойствена за предприятието, до 18.04.2016г. се е осъществявала от
лицензирана охранителна фирма, но след прекратяване на договорните отношения с
нея, необходимостта от опазване на обектите и имуществото на дружеството е
наложило наемане на лица по трудово правоотношение до провеждане и финализиране
на процедура за избор на нова охранителна фирма и сключване на договор с
такава. От тези твърдения въззивната страна извежда становище, че срочността на
процесните договори е била обусловена от наличието на извънредна ситуация,
предоставяща възможност за сключване на срочен трудов договор при условията на
чл.68 ал.4 от КТ.
Максималната продължителност на срочния трудов договор по чл.68 ал.1 т.1
от КТ не може да бъде по-дълга от 3 години, доколкото в закон или в акт на МС
не е предвидено друго. С изменението на Кодекса на труда през от 2001г. се
ограничи възможността за сключване на последователни срочни трудови договори.
Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в
две групи от случаи, уредени в чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ. Първата група е уредена
в чл.68 ал.3 от КТ и тя допуска две хипотези. Едната е с оглед на видовете
работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а
именно временни, сезонни и краткотрайни. Временни са работите, които имат
случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на
предприятието, а сезонна работа е всяка работа или дейност, извършването на
която е свързано с четирите годишни времена – например действията по
прибирането и преработката на селскостопанската продукция. Краткотрайна е тази
работа, която има епизодичен и подчертано кратък срок за изпълнение – например
възстановяване на повреди от природни бедствия или други непредвидими
обстоятелства.
Втората хипотеза е сключване на срочни трудови договори независимо от
естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в
обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Тази разпоредба намира
приложение когато има влязло в сила решение на съда за обявяване на
предприятието-длъжник в несъстоятелност или предприятието е в ликвидация.
Очевидно, в настоящия случай тази хипотеза не е налице.
При все, че работодателят не поддържа наличие на никое от така
изброените основания за сключване на срочен трудов договор по чл.68 ал.3 от КТ,
следва да се посочи и, че не се установява наличие на такова. Най-близко до
фактическите твърдения на жалбоподателя би било основанието за сключване на
срочен трудов договор за работа, имаща временен характер, доколкото се твърди,
че пазачи са били наемани до избор и сключване на договор с охранителна фирма.
Както се каза, временни са работите, които имат случаен и еднократен характер
спрямо основния предмет на дейност на предприятието. Основният предмет на
дейност на предприятието на жалбоподателя е свързан с превозване на товари, но,
както твърди и самото дружество в жалбата, охраната на неговите обекти и
имущество е необходима и следва да бъде осигурявана постоянно, като противното
би довело до настъпването на значителни вреди за него, в следствие на престъпни
посегателства. Следователно, не може да се счете, че охраната на обектите, като
вид дейност, е имала временен характер. Подобен извод при сходна фактическа
обстановка е направен и в решение №260 от 12.01.2017г. на ВКС по гр.д.№1511/2016г.,
IV г.о., ГК. Наред с посоченото, следва да се отбележи, че дори да се
приеме, че изтъкнатата във въззивната жалба причина е съставлявала основание за
сключване на срочен трудов договор по чл.68 ал.3 от КТ, не се доказва такава да
е била налице към датата на сключването на трудовия договор от 18.07.2016г.,
прекратяването на правоотношението по който именно е предмет на разглеждания
спор.
Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни
трудови договори за определено време е уредена в чл.68 ал.4 от КТ –
поддържаната от жалбоподателя. В посочената норма, законът допуска по
изключение да се сключва срочен трудов договор по смисъла на чл.68 ал.1 т.1 от КТ за срок най-малко от една година
за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а
се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо
само по изключение, за разлика от случаите по ал.3, при които сключването на
срочни трудови договори е правило. „Изключението” е дефинирано в §1 т.8 на ДР
на КТ. При наличието на тези обективни производствени причини законът
допуска нови изключения в две посоки: 1.
сключване на срочен трудов договор със
срок най-малко от 1 година; 2. при наличието на изключението да се допусне
сключването на трудов договор и за срок по-кратък от 1 година, но само при
писмено искане на работника или служителя. В случаите, когато се допускат
изключения в тези две посоки (чл.68 ал.4 от КТ) сключеният срочен трудов
договор за определено време за същата работа с един и същ работник или служител
може да се поднови само един път и то за
срок най-малко една година.
Когато сключеният между страните трудов договор е със срок по-кратък от
една година, за да е валидно сключен е необходимо както да са налице
обстоятелствата, дефинирани като “изключение” по смисъла на §1,т.8 от ДР на КТ,
така и писмено искане от работника или служителя. Само писменото искане на
работника да сключи срочен трудов договор не е достатъчно. И тъй като в случая
писмено искане липсва, не се и твърди да е подавано, а също и прекратеният
срочен трудов договор е последващ и е сключен за срок, по-кратък от една
година, безпредметно е обсъждането наличието или липсата на обстоятелствата,
съставляващи изключение по смисъла на закона, а именно: „при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от
подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността
му“.
Както правилно е приел районният съд, срочен трудов договор за
определено време, сключен в нарушение на чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ, се смята
сключен за неопределено време, позовавайки се в този смисъл на императивната
разпоредба на чл.68 ал.5 от КТ. Превръщането на срочния трудов договор в
договор за неопределено време се извършва по силата на закона.
В разглеждания казус за работодателя не е съществувало законово
основание за сключване на срочен трудов договор с ищеца - поради липсата на
основания по чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ и трудовият договор от 18.07.2016г. следва
да се счита сключен за неопределено време. Безсрочното трудово правоотношение
не може законосъобразно да бъде прекратено на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ.
Изложеното очертава извод за незаконност на уволнението на Щ., съответно
– за правилност на обжалваното решение, в частта относно иска по чл.344 ал.1
т.1 от КТ. Правилно е решението и в частта относно исковете за възстановяване
на въззиваемия на заеманата преди уволнението длъжност, както и за присъждане
на обезщетение за целия срок по чл.225 ал.1 от КТ, по отношение на които във
въззивната жалба не са релевирани никакви оплаквания, вън от касаещите
законността на уволнението.
Решението следва да се потвърди и в частта за разноските, правилно
определени и разпределени от ДРС.
3. Относно разноските пред
въззивния съд:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на
дружеството-жалбоподател не се следват разноски.
На ответника по жалбата се следва заплащане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, в размер
на 460.00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №367 от 21.07.2017г. на
Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№456/2017г. по описа на същия съд, в частта, в която съдът е отменил, като
незаконосъобразна, заповед №20/16.01.2017г. на директора на „БДЖ-Товарни
превози“ ЕООД–Поделение за товарни превози София, с която трудовото
правоотношение между страните е било прекратено; възстановил е И.Б.Щ., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „пазач” в „БДЖ-Товарни
превози“ ЕООД–Поделение за товарни превози София, с ЕИК ******; осъдил е
„БДЖ-Товарни превози“ ЕООД–Поделение за товарни превози София, с ЕИК ****** да
заплати на И.Б.Щ., с ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на ****** лева, представляваща обезщетение за
оставането му без работа за периода от 20.01.2017г. до 19.07.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й изплащане, както и е осъдил „БДЖ-Товарни превози“
ЕООД–Поделение за товарни превози София да заплати на И.Б.Щ. сумата от *****
лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и
да внесе по сметка на РС – Дупница сума в размер на ***** лева, представляваща държавна такса за
предявените обективно кумулативно съединени искове в производството, както и
сума в размер на ***** лева, представляваща изплатеното от държавния бюджет
възнаграждение за вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД–Поделение за товарни превози София, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.София 1510, ул.„Вл.М.-Л.“ №**,
да заплати на И.Б.Щ., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от ***** лева (***** лева), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от датата
на получаване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.