Решение по дело №77/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 127
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700077
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 27.10.2021 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

 

Административен съд - Кърджали  в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди  двадесет и първа  година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                       ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                        МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 77 по описа на КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ю.А.С. от ***, чрез пълномощник, срещу Решение №260120/23.04.2021 г., постановено по анд №16/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление № 20- 1947- 000610/ 23.12.2020 г., издадено от началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с коетоq на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на Ю.А.С. е наложено наказание по т.5- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като потвърдил наказанието глоба в размер на 100 лв., и намалил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 месеца на 3 месеца.

 В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбоподателят намира за необосновани изводите на съда, че е извършил нарушението, за което бил наказан. Не било установено по делото, да му е било указано да не напуска управлявания автомобил, което да е било възприето от него и да не е било изпълнено. Счита, че неправилно районният съд не кредитирал показанията на свидетелката С. Х., според които, не му било разпоредено да не напуска автомобила. Иска от съда да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да отмени  наказателното постановление, в частта му по т.5. 

Ответникът по жалбата – началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано. Счита, че съдът е извършил правилна преценка на събраните доказателства и въз основа на тях стигнал до извода, че е налице нарушение по ЗДвП, като същото е отнесено към съответстващата му санкционна норма.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №16/2021 г. по описа на КРС, а по същество е неоснователна.

С оспореното решение, съдът е изменил т.5 от НП № 20-1947-000610/ 23.12.2020 г., издадено от началник РУ- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,  на касатора е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като потвърдил наложената глоба в размер на 100 лв., и намалил наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 6 месеца на 3 месеца.

За да постанови решението си районният съд намерил за безспорно установено, че на  15.12.2020 г., в 19.00 ч.,  жалбоподателят Ю.С., като водач на лек автомобил марка „Фиат Стило“ с рег.№ ***, е нарушил разпоредбата на чл.103 ЗДвП, като не е изпълнил указанието на полицейския служител С. О., да не напуска автомобила без разрешение, при извършването на проверката, бутнал полицейския служител и излязъл от автомобила. Кредитирал е показанията на св. С. О. и Й. М., като непосредствени, последователни, кореспондиращи помежду си и съответстващи на другите събрани по делото писмени доказателства. Съдът не дал вяра на показанията на св. С. Х., че на инкриминираната дата жалбоподателят С. не е излизал от автомобила, поради това, че не било подкрепено от нито едно друго доказателство по делото.  Изложени са мотиви, че при определяне на наказанието наказващият орган частично правилно е отчел относими към деянието и дееца обстоятелства, в т.ч. и въз основа на справката за нарушител/ водач, поради което правилно е наложил наказанието глоба към средния размер,  тъй като жалбоподателят С. е бил многократно наказван за нарушения по ЗДвП с наказателни постановления и фишове, както и че е бутнал полицейски служител, изпълняващ служебните си задължения. По отношение на кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ обаче приел, че наложеният максимален размер не съответства на релевантните към деянието и дееца обстоятелства, поради което намалил размера на това наказание от 6 месеца на 3 месеца.

След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, налагащи отмяната му. При правилно установена фактическа обстановка, въз основа на цялостен анализ на събраните по делото доказателства, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно обжалваното НП.

Установената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът  в настоящото производство е осъществил виновно състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП, и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

При постановяване на обжалваното решение не е било допуснато твърдяното от касатора нарушение. Решението, видно от мотивите към него, е постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и на наведените от жалбоподателя доводи. Не са оборени фактите в съставения АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите О. и М. Видно от обстоятелствената част на Наказателното постановление, в частта му т.5, същото е  било издадено срещу С. за това, че на 15.12.2020 г., като водач на собствения си лек автомобил, не изпълнява разпорежданията на контролен орган-служител на МВР, като слиза от автомобила, без да му е разрешено.

Не се възприемат от настоящата инстанция доводите на касатора за липса на извършено нарушение. От доказателствата по делото се установява, че устното нареждане на пътния полицай – водачът  да не напуска автомобила, е било отправено нееднократно, достатъчно ясно, за да бъде възприето от водача, като по време на проверката контролният орган е бил в непосредствена близост до водача. Т.е., водачът е следвало да е в състояние да възприеме дадените му указания и да ги изпълни, което последният не е направил. Съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР, разпорежданията на полицейския орган /устни, писмени или конклудентни/, са задължителни за изпълнение.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2  от АПК, съдът

                                                  

                                          Р    Е    Ш    И  :

              

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №260120/23.04.2021 г., постановено по анд №16/2021 г. по описа на Районен съд-Кърджали, в частта му, с която е изменено Наказателно постановление № 20-1947-000610/ 23.12.2020 г., издадено от началник РУ- Кърджали към ОДМВР-Кърджали, с което, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,  за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на Ю.А.С. е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като е потвърдена наложената глоба в размер на 100 лв., а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, е намалено от 6 месеца на 3 месеца.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.