Решение по дело №2276/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1759
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 21 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20217040702276
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1759             Година 11.11.2021         Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, Х-ти състав, на единадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

 

Секретар Йовка Банкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 2276 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на А.Х.А. с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора Бургас против заповед № 681/13.09.2021г. на началника на затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7/седем/ денонощия“. Счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане за нейната отмяна.

Ответникът – Началника на Затвора Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.111, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От мл.инспектор Ахмед Белбер – надзирател е изготвена докладна записка с рег.№ 4341/29.07.2021г. до началника на Затвора Бургас. В нея е посочено, че на 28.07.2021г. в 20,35ч., по разпореждане на дежурния главен надзирател, в присъствието на командира на отделение и група от посочени надзиратели е извършено планирано претърсване на спално помещение № 121 от І ЗПС и личен обиск на настанения в него лишения от свобода А.Х.. По време на претърсването е открита черна картонена кутия, намираща се в шкафа на лишения от свобода, в която са открити подробно посочени непозволени вещи. По време на изземване на вещите А.Х. се е опитал да вземе кутията насила от ръцете му, започнал е да се държи нервно, агресивно, в следствие на което да повишава тон. Същият е отправил заплахи с думите „Ще видите какво ще се случи с вас“ и демонстративно е напуснал спалното помещение по време на претърсването. За случая е уведомен дежурния главен надзирател.

От ИСДВР Леков е изготвен доклад във връзка с извършена проверка по изготвената докладна записка рег.№ 4341/29.07.2021г., съгласно която е проведен разговор както с изготвилия докладната, така и с посочените служители от НСО, които също са участвали в претърсването и  дежурния главен надзирател, които са потвърдили посоченото в докладната записка. Проведен е и разговор с лишения от свобода А., който представя ограничена информация и не оказва активно съдействие за провеждане на изяснителните мероприятия. На А. е предоставена възможност да изясни в писмен вид своята гледна точка, което той е направил на 20.08.2021г. под формата на „обяснения“. От проведените разговори със свидетелите е установено, че А. е притежавал неразрешени вещи и е отправил заплаха към екипа от надзиратели извършващ претърсването, като е използвал заплашителни думи към тях. Направено е предложение да му се наложи дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14  денонощия“. Под докладната е положен подпис за съгласуване с началник сектор СДВР гл.инс.Стойлов, които е изразил мнение за налагане на наказание от 7 денонощия, като е изразено съгласие с това предложение от инспектор „РС“ Стоянов.

Съгласно писмените обяснения на А.Х. от 20.08.2021г., във връзка с докладна записка рег.№ 4341/29.07.2021г., иззетите непозволени вещи ги е ползвал за ремонт на часовници. Излязъл е от килията в знак на мълчали протест, но това че е искал да вземе черната кутия е откровена лъжа, като сочи „Няма логика да я вземам нито мога да я задържа нито да ги спра да вземат посочените вещи“.

На 13.09.2021г. е изготвен протокол за изслушване на лишения от свобода А.Х. във връзка с дисциплинарно нарушение извършено от него на 28.07.2021г.             

Със заповед № 681/13.09.2021г. на началника на затвора Бургас на А.А. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 /седем/ денонощия“, за това, че на 28.07.2021г., по време на претърсване в спалното помещение на лишения от свобода са открити следните неразрешени вещи: 1 бр.самоделно направено шило с дължина на острието около 5 см.; 2 бр.малки метални отвертки; 2 бр.самоделно направени отвертки; 1 бр. стъклено шише от ароматизатор и 4 бр.самоделно направени шила с различни размери на острието от 0,5см. до 4 см. По време на изземването А. се е опитал да вземе кутията насила  от ръцете на мл.инсп.Белбер – надзирател и е започнал да се държи нервно, арогантно и да повишава тон. Същият е отправил заплахи към екипа от надзиратели извършващи претърсването, като е използвал думите – „ще видите какво ще се случи с вас“. С това, че на 28.07.2021г. е притежавал неразрешени вещи, и в последствие е отправил заплахи към служители на НОС, и с това нарушил разпоредбите на чл.96, т.3, чл.97, т.1 и т.3, във връзка с чл.100, ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИНЗС, предвид което и на основание чл.101, т.7, във вр. с чл.102, ал.2, предл.второ от ЗИНЗС е наложено дисциплинарното наказание.      

Заповедта е връчена на А.Х. лично, срещу подпис на 13.09.2021г., видно от направеното на нея отбелязване и 3-дневния срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС за обжалване изтича на 16.09.2021г. – четвъртък, присъствен ден. Заповедта е обжалвана с жалба вх.№ 9559/20.09.2021г., като на жалбата е поставена дата 15.09.2021г. От представените по делото доказателства, а именно регистър на входящите номера и молба за поставена на входящ номер, се установя, че жалбата е подадена чрез деловодството на Затвора Бургас на 16.09.2021г., тоест в срока по чл.111, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № 681/13.09.2021г. е издадена от началника на Затвора Бургас, който се явява компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗИНЗС.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на издадената заповед.

Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като в нея на е посочен единния граждански номер на жалбоподателя. Съгласно чл.11, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, Единният граждански номер е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2, като той е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Действително в обжалваната заповед не е посочен ЕГН на жалбоподателя, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като той е надлежно индивидуализиран чрез посочване на трите му имена, спалното помещение, зоната в която изтърпява наказанието лишаване от свобода и номера на затворническото му досие - ЗД 381/02. Ето защо и доколкото по делото не се твърди, че към 28.07.2021г. и друго лице, със същите три имена изтърпява наказание лишаване от свобода в І-ва Зона за повишена сигурност, спално помещение № 121, то не е допуснато твърдяното процесуално нарушение.

Дисциплинарното производство е образувано по повод докладна записка изготвена от мл.инспектор Ахмед Белбер – надзирател. Извършена е проверка на фактите и обстоятелствата изложени в докладната записка, като от жалбоподателя са дадени писмени обяснения. В съответствие с нормата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, жалбоподателя е изслушан във връзка с дисциплинарното производство, за което е изготвен протокол от 13.09.2021г. Този протокол е подписан лично от него, поради което се явяват неоснователни възраженията, че не е участвал в предварителното производство.

Съгласно на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. Съгласно чл.100, ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон (т.5), съответно физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава (т.7).

Съгласно чл.96, т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила.

Съгласно чл.97, т.1 и т.3, лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а настанените в заведения от закрит тип - и пари (т.3), да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях (т.3).

В случая, следва да се приеме, че от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, по следните съображения:

Не е налице спор по делото, че А.А. е лишен от свобода, осъден на доживотен затвор, който изтърпява присъдата си при специален режим, в І зона за повишена сигурност в Затвора Бургас, като към 28.07.2021г. самостоятелно е ползвал спално помещение № 121.

При претърсване на спалното помещение са открити процесните вещи, които са надлежно посочени както в изготвения протокол за претърсване, обиск и изземване, така и в обжалваната заповед.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че претърсването е незаконно, тъй като не е посочена заповедта въз основа на която е извършено и протокола не е одобрен в последствие.

Съгласно чл.95, ал.1 от ЗИНЗС, претърсвания на спални, работни и други помещения в местата за лишаване от свобода се извършват от служители на охранителния състав в присъствието на лишени от свобода или на техен представител, които са настанени в съответните помещения или ги ползват, като в ал.2 е предвидено, че за извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от провеждането им. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от лишения от свобода. Аналогично е съдържанието на нормата на чл.88, ал.1 от ППЗИНЗС.

В случая, обиска е извършен по устна заповед на дежурния главен надзирател, като е съставен изискващия се протокол и същият е връчен на жалбоподателя. Действително от представения екземпляр от протокола, връчен на жалбоподателя, не се установява, той да е минал последващо одобряване, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото липсва изискване на такова одобряване в нормите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Въпреки изложеното, следва да се има в предвид и че по своята същност протокола представлява официален свидетелстващ документ, посредством който се установява, че посочените в него вещи са открити в спалното помещение на жалбоподателя, които обстоятелства не са спорни по делото, поради което дори и да са налице процесуални нарушение при неговото съставяне, те ни биха повлияли на спора по делото. 

Съгласно чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието да утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват, а съгласно ал.2 предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват.

Откритите в помещението вещи не са сред разрешените такива по утвърдения от Министъра на правосъдието със Заповед № ЛС-04-642/ 28.11.2018г списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват,  поради което те представлява неразрешени вещи, които лишените от свобода немогат да внасят и държат при себе си, съгласно нормата на чл.97, ал.1, т.1 и т.3 от ЗИНЗС и правилно е прието в обжалваната заповед, че лицето е извършило вмененото му дисциплинарно нарушение. Нещо повече, по своя характер тези вещи, с оглед описанието им биха могли да се възприемат и ползват като хладно оръжие, държането на които е недопустимо в рамките за затворите.

На следващо място, правилно в заповедта е прието, че А. е отправил заплахи към екипа от надзиратели извършващи претърсването, като е използвал думите „ще видите какво ще се случи с вас“. Сами по себе си думите биха могли да не бъдат отчетени като заплаха, но с оглед цялостно установената обстановка, при която те са отправени, а именно по време на претърсване в спалното помещение на лишения от свобода, при което са открити забранени вещи, посредством които може да се причини телесна повреда и/или смърт,  демонстративното напускане на помещението от А. преди да е приключило претърсването и неговото държане - нервно, арогантно и е повишил тон, обосновава възприятията на лицата до които са отправени думите, че те представляват заплаха. Ето защо правилно е прието, че с тези си действия жалбоподателя е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС.

С оглед на изложеното и след като факта на извършеното дисциплинарно нарушение и неговото авторство са безспорно установени, правилно извършеното дисциплинарно нарушение е квалифицирано, като такова по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.

За така извършеното дисциплинарно нарушение е наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия, предвидено в нормата на чл.101, т.7 от ЗИНЗС. Съгласно чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания по чл.101, т.7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл.100, ал.2, т.1, 2, 3 или 5. В случая, дисциплинарното нарушение е квалифицирано като такова по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС поради което правилно и в съответствие нормата на чл.102, ал.2 от ЗИНЗС е определен вида на дисциплинарното наказание – изолиране в наказателна килия. В този смисъл е без значение, че от събраните по делото доказателства се установява, че единствено заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 143/16.03.2021г. е влязла в сила.

Правилно е определен и срока на дисциплинарното наказание от 7 денонощия, който срок е определен към средния на предвидения в нормата на чл.101, т.7 от ЗИНЗС срок от 14 денонощия и е съобразен и с цялостната фактическа обстановка по делото, а именно откритите неразрешени вещи, както и поведението на жалбоподателя при претърсването и в хода на дисциплинарното производство.

С оглед изложеното, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и на основание чл.111, ал.6, т.1 от ЗИНЗС, следва да бъде потвърдена.

Съдът по направеното искане за спиране на изпълнението на обжалваната заповед, намира за установено следното:

В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона, с нормата на 111, ал.4 от ЗИНЗС. Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Съгласно чл.166, ал.2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В ЗИНЗС не е предвидена изрична забрана за спиране на изпълнението на заповедите от категорията на процесната и производството по нейното съдено обжалване е висящо, поради което направеното искане за спиране на предварителното изпълнение е допустимо. Съдът, след като съобрази, че към настоящия момент заповедта не е изпълнена въпреки, че е минал продължителен срок от нейното издаване, както и че със самото изпълнение биха могли да настъпят трудно поправими вреди за жалбоподателя, с оглед предварителното изтърпяване на наложеното дисциплинарно наказание намира, че са налице основанията за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, поради което искането следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

 

СПИРА допуснатото по силата на чл.111, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предварително изпълнение на заповед № 681/13.09.2021г. на началника на Затвора Бургас.

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 681/13.09.2021г. на началника на затвора Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 7 /седем/ денонощия“.  

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: