№ 26
гр. гр. Добрич, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500221 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от П. М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т. срещу решение
№64/29.12.2021 г.,поправено с решение №12/18.02.2022 г.,по гр.д.№245/2020
г. на Т.ския районен съд в частта,с която са отхвърлени предявени от
въззивника срещу тримата ответници по делото Р. П. М. с ЕГН ********** от
гр.Т.,П. П. М. с ЕГН ********** от гр.Т. и Д. Д. М. с ЕГН ********** от
с.К.,общ.Т. искове на основание чл.30 ал.3 от ЗС за осъждане на ответниците
да му заплатят полагащата му се част от наемната цена/рентата,получена от
тях през стопанските 2017/2018 г.,2018/2019 и 2019/2020 г. вследствие
отдаване под наем/аренда от същите на съсобствен между страните недвижим
имот-нива от 29,498 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на
с.К.,общ.Т.,понастоящем поземлен имот с идентификатор 37157.21.29 по
кадастралната карта на селото с площ от 29,503 дка.Според въззивника
изводите на първоинстанционния съд били необосновани.През стопанската
2017/2018 г. собствеността върху процесната нива била същата като през
предходните стопански години,поради което нямало как да е получен наем
1
само за 15 дка от нивата.Последното било видно от заключението на вещото
лице и от приложените по делото договор за наем от 15.06.2017 г. и
квитанция за платена рента от 25.12.2017 г.През стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г. била отдавана под аренда частта от нивата,притежавана от
въззивника.Следвало да се зачетат и решенията по гр.д.№142/2019 г. и гр.д.
№247/2020 г. на ТРС.Първоинстанционният съд не изпълнил задължението си
служебно да следи за нищожността на правни сделки.Неправилно било
прието,че договорът за аренда за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. е
валидно сключен.Настоява се за отмяна на решението в атакуваната му част и
за уважаване на исковете за посочените три стопански години.Претендират се
сторените разноски в двете инстанции.
В писмени отговори и в хода на въззивното производство въззиваемите Р.
П. М.,П. П. М. и Д. Д. М. изразяват становище за неоснователност на жалбата
и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част като правилно и законосъобразно,респ. основано на
събраните по делото доказателства.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
06.01.2022 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 20.01.2022 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 20.01.2022 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него
част.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото в обжалваната част е частично
допустимо и частично недопустимо,за което съображения ще бъдат изложени
по-нататък в мотивите.По същество е частично правилно и частично
неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№245/2020 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.
№1692/04.09.2020 г.,уточнена с молба вх.№1736/05.10.2020 г.,с която са
2
предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.30 ал.3
от ЗС от П. М. П. от гр.В.Т. срещу Р. П. М. от гр.Т.,П. П. М. от гр.Т. и Д. Д. М.
от с.К.,общ.Т. за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца полагащата
му се като съсобственик част от гражданските плодове /наемна цена или
рента/,получени от тях за съсобствен между страните недвижим имот-нива от
29,498 дка-имот №*** по плана за земеразделяне на с.К.,общ.Т.,понастоящем
поземлен имот с идентификатор 37157.21.29 по кадастралната карта на селото
с площ от 29,503 дка,за стопанските
2008/2009,2009/2010,2010/2011,2011/2012,2012/2013,2013/2014,2014/2015,2015/2016,2016/2017,2017/2018,2018/2019
и 2019/2020 години.Първоинстанционното решение в частта на произнасянето
по исковете за стопанските
2008/2009,2009/2010,2010/2011,2011/2012,2012/2013,2013/2014,2014/2015,2015/2016
и 2016/2017 г. не е обжалвано и е влязло в сила.Предмет на настоящото
въззивно производство са исковете досежно последните три стопански
години 2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 г.
С определение №564/04.07.2022 г. ДОС констатира във въззивното
производство нередовност на исковата молба в частта на предявените искове
за стопанските 2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 г.Исковите претенции са
били заявени в общ размер спрямо тримата ответници.За стопанската
2017/2018 г. е претендирана сума в размер на 1 032,43 лв /т.4 от
обстоятелствената част на исковата молба/;за стопанската 2018/2019 г.-сума
от 1 179,92 лв /т.5 от обстоятелствената част на исковата молба/ и за
стопанската 2019/2020 г. суми от 1 179,92 лв и 750 лв /т.6 от
обстоятелствената част на исковата молба/.По смисъла на чл.30 ал.3 от ЗС
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на съсобствената вещ
съразмерно с частта си в съсобствеността,т.е. отговорността на
съсобствениците не е солидарна,а разделна.При общо твърдение на ищеца,че
тримата ответници са получили цялата рента/наемна цена за процесната нива
през визираните три стопански години,без да е уточнено кой от тях каква част
от гражданските плодове е получил и респ. за каква част от получената
рента/наем отговаря спрямо ищеца,е необходимо ищецът да уточни спрямо
всеки от тримата ответници каква част от дължимата му рента/наемна цена
претендира за всяка от стопанските години от всеки от тях.За процесните три
стопански години е следвало да се изложат обстоятелства в насока дали
тримата ответници са си поделили гражданските плодове от общата вещ и в
3
какъв размер или наемът/рентата са получени само от някой/някои от
тях,като във връзка с тези обстоятелства да се прецизира и петитумът на
исковата молба досежно трите стопански години.По реда на чл.129 ал.4 във
връзка с ал.2 от ГПК ищецът по делото П. М. П. с молба вх.№4201/01.08.2022
г. е уточнил,че исковите претенции за посочените три стопански години са
насочени само срещу ответницата Д. Д. М.,като е визирана обща
претендирана от нея сума в размер на 3 600 лв,без да е конкретизирано каква
сума се търси за всяка от стопанските години.С определение №743/01.09.2022
г. ДОС е указал на ищеца да отстрани и горната нередовност.С молба вх.
№5004/26.09.2022 г. вече е разяснено,че претендираната от Д. Д.М. сума за
стопанската 2017/2018 г. е в размер на 1 032,43 лв,за стопанската 2018/2019 г.
е в размер на 1 179,92 лв и за стопанската 2019/2020 г. е в размер на 1 929,92
лв /1 179,92 лв+750 лв/.
Първоинстанционният съд е отхвърлил искове за трите стопански години
срещу тримата ответници при предявяването им с нередовна искова
молба.След отстраняване нередовностите на исковата молба в посочената
част в настоящата инстанция се установи,че претенциите са насочени само
срещу ответницата Д. Д. М..В този смисъл районният съд с решението си в
обжалваната част се е произнесъл частично по непредявени искове срещу
ответниците Р. П. М. и П. П. М.,поради което в частта,с която са отхвърлени
искове за трите стопански години срещу Р. П. М. и П. П.
М.,първоинстанционното решение следва като недопустимо да бъде
обезсилено предвид постановяването му по непредявени искове.
В останалата част,с която са отхвърлени исковете срещу Д. Д.
М.,решението на ТРС е допустимо.Същото е частично правилно и частично
неправилно.
Изложените в исковата молба обстоятелства сочат на искове по чл.30 ал.3
от ЗС,предявени от ищеца П. М. П. срещу ответницата Д. Д. М. при твърдяно
качество на всеки от тях на съсобственик в общ имот-описаната нива в
землището на с.К.,общ.Т..Подробно е очертано как е възникнала
съсобствеността върху имота и какви идеални части от имота притежава
ищецът и всеки от ответниците.Изложено е,че ответницата Д. М. е получила
гражданските плодове-ренти/наеми от целия съсобствен имот през
процесните три стопански години,поради което ищецът претендира от нея да
4
му заплати дължимата припадаща му се за собствената му 1/2 ид.ч. от нивата
част от ренти/наеми.
В отговора на исковата молба ответницата Д. Д.М. е оспорила
основателността на исковете срещу нея.Същата не е оспорила,че ищецът П.
М. П. е съсобственик на процесния имот с квота от 1/2 ид.ч. в
съсобствеността,както и че през трите стопански години са били сключени
договори за наем с предмет процесната нива с наемодател нейният син Р. П.
М. и наемател Н. И. П..Същата навежда на първо място възражение за
погасяване на вземанията по давност.Твърди също,че не е страна по
договорите за наем и не е получавала наемната цена за процесната нива през
трите стопански години.
Участието на ищеца П. М. П. в съсобствеността не е
спорно.Съсобствеността между страните е възникнала по силата на
реституция и наследяване.Нивата с площ от 29,498 дка-имот №*** по плана
за земеразделяне на землището на с.К.,общ.Т. е била предмет на
реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ.С решение №12/14.11.1994 г. по
преписка №6536/22.01.1992 г. на ОСЗ-гр.Т. е възстановено правото на
собственост върху нея в полза на наследници на П. М. И.,б.ж.на
с.К.,общ.Т..Наследодателят,починал през *** г.,е оставил следните
наследници по закон:ищецът П. М. П. /низходящ на починалия след
наследодателя негов син М. П. М./;ответницата Д. Д. М. /съпруга на
починалия след наследодателя негов син П. П. М./;П. П. М. /син на П. П. М./ и
Р. П. М. /син на П. П. М./.Ищецът П. М. П. като единствен низходящ на
единия от синовете на общия наследодател участва в съсобствеността с 1/2
ид.ч. от реституираната нива.Полагащата се на наследниците на другия син на
общия наследодател 1/2 ид.ч. се разпределя по наследяване между Д. Д. М. с
квота 1/6 ид.ч.,П. П. М. с квота 1/6 ид.ч. и Р. П. М. с квота 1/6 ид.ч.
На 02.02.2018 г. ответницата Д. Д. М. се е снабдила с констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по давностно
владение и наследство,№*** г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС,с
който е призната за собственик на цялата процесна нива.Снабдяването й с
горния нотариален акт провокира предявяването на установителен иск от
съсобственика П. М. П. срещу Д. Д. М. за установяване правото му на
собственост върху 1/2 ид.ч. от процесната нива и като последица от
5
уважаване на иска е отправено искане за отмяна на констативния нотариален
акт на основание чл.537 ал.2 от ГПК.С влязло в сила на 31.07.2020 г. решение
№55/08.07.2020 г. по гр.д.№142/2019 г. на ТРС е признато за установено,че П.
М. П. е собственик по наследяване от П. М. И. на 1/2 ид.ч. от процесната
нива,като нотариален акт №*** г. на нотариуса Р. Д. с район на действие ТРС
е отменен.Горното решение има сила на пресъдено нещо между страните по
исковете-предмет на въззивното производство и е задължително за тях.Така
участието на ищеца по делото П. М. П. в съсобствеността с квота от 1/2 ид.ч.
е установено и със сила на пресъдено нещо между страните.
Ответницата Д. Д. М. не е оспорила своето участие в съсобствеността
върху нивата.Представеният едва във въззивното производство от въззивника
и ищец по делото П. М.П. нотариален акт №*** г. на нотариуса Р.
Д.,обективиращ сключен на 02.02.2018 г. договор за продажба на 15/29,498
ид.ч. от процесната нива между Д. Д.М. като продавач и лицето А. К. като
купувач,не може да бъде съобразен.Същият е съществувал по време на
първоинстанционното производство,но не е бил представен своевременно
пред районния съд,а това е пречка за приемането му като доказателство от
въззивния съд по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК.Горната разпоредителна
сделка е посочена като обстоятелство в нарушение на разпоредбата на чл.266
ал.1 от ГПК едва във въззивната жалба,респ. и удостоверяващото я
доказателство е депозирано несвоевременно.Поради горното въпреки
приемането на нотариалния акт от въззивния съд същият следва да бъде
изключен от доказателствения материал и не следва да се обсъжда,още
повече,че самата ответница Д. Д.М. не е навела своевременно в отговора си на
исковата молба доводи,че се е разпоредила валидно с дела си в съсобствения
имот и че не се легитимира като участник в съсобствеността през стопанските
2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 г.На база на своевременно представените по
делото доказателства,удостоверяващи заявените в исковата молба
обстоятелства,обосноваващи исковите претенции,и предвид липсата на
оспорване от страна на ответницата М. в отговора на исковата молба следва
да се приеме,че в случая участието на страните в съсобствеността върху
имота е установено и предпоставките на ФС на чл.30 ал.3 от ЗС са налице за
визираните стопански години.
Последната разпоредба регламентира,че всеки от съсобствениците
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си,т.е.
6
ищецът П. М.П. има право да получи припадащата му се част от наемната
цена,получена през трите стопански години от друг съсобственик,съразмерно
на дела си от 1/2 ид.ч. от процесната нива.По делото са представени договори
за наем от 15.06.2017 г.,14.06.2018 г. и 03.06.2019 г.,сключени между Р. П.М.
като наемодател и лицето Н. И. П. като наемател,по силата на които
процесната нива е била отдадена под наем през стопанските
2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 г.Формално наемодател по договорите е
синът на Д. Д.М..Налице е извънсъдебно признание на ответницата
М.,съдържащо се в отговора й на исковата молба по предходно водено между
същите страни гр.д.№142/2019 г. на ТРС /листи 143 и сл. от делото на ТРС/,че
от 2008 г. същата чрез сина си Р. П. М. отдава под наем процесния
имот.Макар същата да не е страна по наемните правоотношения,е факт,че е
получила именно тя наемната цена за част от процесната нива /15 дка/ през
трите стопански 2017/2018,2018/2019 и 2019/2020 г.Последното е потвърдено
чрез показанията на разпитания като свидетел наемател по цитираните
договори Н. И. П.,а също и от заключението по допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза,изготвено от
вещото лице П. Д. П..Експертът след справка в счетоводството на ЧЗП Н. И.
П. е констатирал,че ответницата Д. Д.М. е получила за процесната нива
наемна цена в общ размер на 3 150 лв,а именно 1 200 лв /15 дка х 80 лв/дка/ за
стопанската 2017/2018 г.,1 200 лв /15 дка х 80 лв/дка/ за стопанската
2018/2019 г. и 750 лв /15 дка х 50 лв/дка/ за стопанската 2019/2020 г.,т.е.
същата е получила наемната цена за част от процесната нива.Тъй като правата
на всеки от съсобствениците са в едно и също съотношение върху всеки декар
от тази нива,то ищецът П. М. П. има право на половината от горната наемна
цена,съответстваща на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от съсобствеността
върху тези 15 дка,за които ответницата М. е получила наемната цена.Така за
стопанската 2017/2018 г. следва да му се присъди сума в размер на 600 лв,за
стопанската 2018/2019 г.-сума в размер на 600 лв и за стопанската 2019/2020
г.-сума в размер на 375 лв.До тези размери исковете като основателни следва
да се уважат,а за горниците от 600 лв до претендираните суми за стопанските
2017/2018 и 2018/2019 г. и за горницата от 375 лв до претендираната сума за
стопанската 2019/2020 г. подлежат на отхвърляне.Тъй като диспозитивът на
първоинстанционното решение е непрецизен предвид извършеното
уточняване на исковете във въззивната инстанция,решението на ТРС следва
7
да бъде отменено в обжалваната част по исковете за трите стопански години
срещу Д. Д.М. и да се постанови нов диспозитив за частично уважаване и
частично отхвърляне на исковете.На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се
присъди в полза на ищеца и обезщетение за забавено плащане на главниците
в размер на законната лихва върху тях,считано от датата на предявяване на
исковете,до окончателното плащане.
Следва да се подчертае,че вземанията по чл.30 ал.3 от ЗС за трите
стопански години не са погасени по давност.В случая е приложима общата
петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,която не е изтекла към
датата на подаване на исковата молба 04.09.2020 г..Кратката тригодишна
давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД е неприложима,тъй като вземането не е за
наем.Макар да представлява част от получена от ответницата М. наемна
цена,то не произтича от наемно правоотношение между страните,а
представлява вземане на ищеца в качеството му на съсобственик от друг
съсобственик на обща вещ за припадаща му се част от получени от вещта
граждански плодове.То се базира на института на неоснователно обогатяване
и е изискуемо от момента на неоснователното разместване на блага /от
момента на получаване на наемната цена от ответницата,в който настъпва
нейното обогатяване,респ. обедняването на ищеца/,но длъжникът се счита в
забава от момента на получаване на поканата за заплащане на вземането /в
случая ролята на покана изпълнява исковата молба/.
Предвид частичното уважаване на исковете първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта,с която ищецът П. М. П. е осъден
да заплати на Д. Д.М. сума от 500 лв съдебно-деловодни разноски,като
отговорността за разноските в първата инстанция по исковете-предмет на
въззивното производство следва да се преразпредели наново съобразно
изхода от спора.Адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв е изплатено
от ответницата Д. М. за защитата й по всички искове-12 бр. относно 12
стопански години.Тъй като в договора за правна защита и съдействие на лист
148 от делото на ТРС не е посочено каква част от горната сума как се отнася
за защитата по всеки от предявените искове,следва да се приеме,че
възнаграждението е заплатено в равен размер по всеки иск или по 41,67 лв на
иск /500:12=41,67 лв/.За трите иска-предмет на въззивното производство е
платено възнаграждение в размер на 125,01 лв.При частично уважаване на
исковете до размер от 1 575 лв и отхвърлянето им за размер от 2 567,27 лв
8
платеното в първата инстанция адвокатско възнаграждение,присъдено от
районния съд,следва да бъде редуцирано до размер от 452,47 лв поради
частичното уважаване на исковете срещу Д. М..
Поради частичното уважаване на исковете-предмет на настоящото
производство в полза на ищеца по делото П. М.П. следва да се присъдят
разноски,сторени в първата инстанция и платими от ответницата Д. М.,в
размер на 181,48 лв /изчислени съразмерно на база приети от районния съд
сторени от ищеца разноски в общ размер на 1 341,44 лв-забел.изменение на
решението в частта за разноските при постановения от ТРС резултат не е
искано по реда на чл.248 от ГПК и въззивният съд е обвързан от горния
размер/.
Във въззивната инстанция са претендирани разноски от въззивника и
ищец по делото П. М. П.,който на основание чл.78 ал.1 от ГПК има право на
такива съразмерно на уважената част от исковете-предмет на настоящото
производство.Същият е сторил разноски в размер на 92,07 лв /държавна такса
за обжалването и банкови такси/ и 520 лв възнаграждение за особения
представител на въззиваемите Р. П.М. и П. П.М..Сумата от 520 лв не следва
да се присъжда на въззивника,защото тя е сторена по повод обжалване на
първоинстанционното решение в частта на отхвърляне на искове срещу
ответниците Р. и П. М.и,а бе констатирано,че такива искове изобщо не са
предявени срещу тях за процесните три стопански години и произнасяне по
същество на такива не се дължи.При обезсилване на първоинстанционното
решение в частта на отхвърляне на исковете срещу тях ищецът и въззивник П.
М.П. няма право на разноски по непредявени от него искове,а разноските са
сторени заради допусната от него нередовност на исковата молба.Съразмерно
на уважената част от исковете срещу Д. Д.М. в полза на въззивника следва да
се присъди част от сумата от 92,07 лв,а именно сума в размер на 35,01 лв
/изчислена при общ размер на претенциите от 4 142,27 лв и уважена част от
него от 1 575 лв/.
Въззиваемата Д. Д.М. не е претендирала разноски за настоящата
инстанция,каквито й се полагат на основание чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно
на отхвърлената част от исковете,поради което такива не следва да й се
присъждат.
Въззиваемите Р. П.М. и П. П.М. също не са претендирали разноски и не
9
следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №64/29.12.2021 г.,поправено с решение
№12/18.02.2022 г.,по гр.д.№245/2020 г. на Т.ския районен съд в частта,с която
са отхвърлени предявени от П. М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,*** срещу
Р. П. М. с ЕГН ********** от гр.Т.,*** и П. П. М. с ЕГН ********** от
гр.Т.,*** искове на основание чл.30 ал.3 от ЗС за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца полагащата му се част /съразмерно на притежаваната от
него 1/2 ид.ч. от обща вещ/ от наемна цена/рента,получена от тях през
стопанските 2017/2018 г.,2018/2019 и 2019/2020 г. вследствие отдаване под
наем/аренда на съсобствен между страните недвижим имот-нива от 29,498
дка-имот №*** по плана за земеразделяне на с.К.,общ.Т.,понастоящем
поземлен имот с идентификатор 37157.21.29 по кадастралната карта на селото
с площ от 29,503 дка.
ОТМЕНЯ решение №64/29.12.2021 г.,поправено с решение
№12/18.02.2022 г.,по гр.д.№245/2020 г. на Т.ския районен съд в частта,с
която са отхвърлени предявените от П. М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,***
срещу Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** искове на основание
чл.30 ал.3 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца полагащата
му се част /съразмерно на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от обща вещ/ от
наемна цена/рента,получена от нея през стопанските 2017/2018 г.,2018/2019 и
2019/2020 г. вследствие отдаване под наем/аренда на съсобствен между
страните недвижим имот-нива от 29,498 дка-имот №*** по плана за
земеразделяне на с.К.,общ.Т.,понастоящем поземлен имот с идентификатор
37157.21.29 по кадастралната карта на селото с площ от 29,503 дка,както и в
частта,с която П. М. П. е осъден да заплати на Д. Д. М. сумата от 500 лв
сторени разноски за упълномощен адвокат,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** да заплати на П.
М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,*** сума в размер на 600 лв /шестстотин
лева/,представляваща полагащата му се част /съразмерно на притежаваната от
него 1/2 ид.ч. от обща вещ/ от наемна цена,получена от Д. М. през
10
стопанската 2017/2018 г. вследствие отдаване под наем на съсобствен между
страните недвижим имот-нива от 29,498 дка-имот №*** по плана за
земеразделяне на с.К.,общ.Т.,понастоящем поземлен имот с идентификатор
37157.21.29 по кадастралната карта на селото с площ от 29,503 дка,ведно със
законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска
04.09.2020 г.,до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,***
срещу Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** иск за присъждане на
полагащата му се част от наемната цена за стопанската 2017/2018 г. в частта
за горницата от 600 лв до 1 032,43 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** да заплати на П.
М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,*** сума в размер на 600 лв /шестстотин
лева/,представляваща полагащата му се част /съразмерно на притежаваната от
него 1/2 ид.ч. от обща вещ/ от наемна цена,получена от Д. М. през
стопанската 2018/2019 г. вследствие отдаване под наем на съсобствен между
страните недвижим имот-нива от 29,498 дка-имот №*** по плана за
земеразделяне на с.К.,общ.Т.,понастоящем поземлен имот с идентификатор
37157.21.29 по кадастралната карта на селото с площ от 29,503 дка,ведно със
законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска
04.09.2020 г.,до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,***
срещу Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** иск за присъждане на
полагащата му се част от наемната цена за стопанската 2018/2019 г. в частта
за горницата от 600 лв до 1 179,92 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** да заплати на П.
М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,*** сума в размер на 375 лв /триста
седемдесет и пет лева/,представляваща полагащата му се част /съразмерно на
притежаваната от него 1/2 ид.ч. от обща вещ/ от наемна цена,получена от Д.
М. през стопанската 2019/2020 г. вследствие отдаване под наем на съсобствен
между страните недвижим имот-нива от 29,498 дка-имот №*** по плана за
земеразделяне на с.К.,общ.Т.,понастоящем поземлен имот с идентификатор
37157.21.29 по кадастралната карта на селото с площ от 29,503 дка,ведно със
законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска
04.09.2020 г.,до окончателното й изплащане.
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,***
срещу Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** иск за присъждане на
полагащата му се част от наемната цена за стопанската 2019/2020 г. в частта
за горницата от 375 лв до 1 929,92 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** да заплати на П.
М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,*** сторени в първата инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 181,48 лв /сто осемдесет и един лева и 48
стотинки/.
ОСЪЖДА П. М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,*** да заплати на Д. Д.
М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** сторени в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 452,47 лв /четиристотин петдесет и
два лева и 47 стотинки/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Д. М. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Т.,*** да заплати на П.
М. П. с ЕГН ********** от гр.В.Т.,*** сторени във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 35,01 лв /тридесет и пет лева и 1
стотинка/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12