Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Царево 10.02.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 222/2020г. по
описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „******“ с ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: *******представлявано
от законния представител Д.Д. чрез юрисконсулт Н.А.М., срещу: З.И.Б. с ЕГН: **********,***,
с която е предявен иск с правно основание
чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 и чл. 410, ал.1,
т.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се, че между ищеца „*********“
като кредитор и З.И.Б. като кредитополучател е сключен договор за кредит № ****
г. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок
от 9 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.08.2019 г.,
съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни
вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. След сключване на договора сумата за закупуване на
стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор.
Извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на
задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет
на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за
сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения
търговски партньор от кредитополучателя и създавало задължение за кредитополучателя
да заплати на кредитора 9 месечните погасителни вноски всяка в размер на 64,27
лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е бил определен
годишен процент на разходите, като е била посочена и общата стойност на
плащанията.
На основание на чл. 2 във връзка с
чл. 3 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 9
месечни вноски, всяка по 64,27, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Сочи, че на основание чл. 3 от
договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Обезщетението за
забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1
януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната
година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за
просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Ищецът твърди, че ответницата З.И.Б.
е преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на
20.03.2019 година, към която дата са били заплатени 3 броя погасителни вноски.
Излага, че на основание чл. 3 от
договора, вземането на „***** става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
20.04.2019 г., от която дата твърди, че вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е било изпратено
изрично уведомление до длъжника на 05.07.2019 г.
Посочено е, че кредиторът и ищец по настоящето дело е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Царево за следните дължими суми по договор за отпускане на
потребителски кредит № ***** както следва: сумата в размер на 356.91 лева
(триста петдесет и шест лева и 91 стотинки) - главница, сумата в размер на 28,71 лева - възнаградителна лихва
за периода от 20.03.2019 г. до 20 август 2019 година и сумата в размер на 26,68
лева - мораторна лихва за периода от 20.04.2019 г. до 19.01.2020 г., ведно
със законната лихва за забава от датата
на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за парично задължение по ч. гр. д. № **** по описа на Районен съд- гр.
Царево.
С оглед на изложеното, ищецът моли
съдът да признае за установено, че в полза на „****** съществува вземането по
договор *******, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. **** по описа на Районен съд - Царево, а
именно: 356.91 лева - главница по договора за кредит, 28,71 лева възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.03.2019 г. до 20 август 2019
г., 26,68 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
20.04.2019 г. до 19.01.2020 г„ ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГГ1К до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в
случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли да бъде прието,
че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна.
Претендира разноските по настоящето
дело, както и разноските в заповедното производство.
В срока по ГПК, ответникът чрез
назначеният й от съда особен представител –адв.П. е депозирала писмен отговор,
с който взема становище за
неоснователност и недоказаност на иска, не е оспорила ангажираните
доказателства и не представила такива. Твърди, че процесния договор е нищожен
поради липса на форма, а в условията на евентуалност – частично нищожен поради
противоречие със закона. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като при
подписването му ищецът не е предоставил необходимата предварителна информация,
касаеща всички елементи на договора, вкл. и за договора за застраховка.
Договорът за кредит и информацията за застраховката не са с шрифт 12, а с
по-малък. Същото се отнася и за останалите части към договора, както и за
указанията за погасяване на кредита. Това е грубо нарушение на изискването за
форма на договора за потребителски кредит, водещо до неговата нищожност.
Законодателят е въвел изискването за размер на шрифта, като самостоятелно
основание за недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК във вр.
е чл.26ал,1 предл.1 ЗЗД. Твърди, че както размера на шрифта, така и уговорения
годишен лихвен процент са в нарушение на добрите нрави. Оспорва изцяло - по
основание и размер предявените искове. Претендира разноски.
В с.з.
ищецът, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал чрез процесуалния си
представител молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като моли
исковата претенция да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.
В с.з. ответникът чрез особения си представител адв.П.
поддържа писмения отговор, като моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна и правна страна следното:
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че между „******“ с ЕИК ****** в
качеството му на кредитор и ответникът З.И.Б. с ЕГН ********** в качеството й на
кредитополучател, на 30 ноември 2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № ********, въз основа на който е възникнала облигационна връзка между
страните /л.8-41/. Съгласно условията на договора, същият е сключен за
закупуването на стоки и услуги на изплащане, като кредитополучателят е дал
съгласие предоставения му с договора кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощените търговски партньори на кредитодателя, от които
кредитополучателят закупува избраната от него стока. Видно от приложения по
делото договор, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит е в
размер на 522.11 лева, при лихвен процент от 27.06% и ГПР от 30.69%, за закупуване на избраната от него стока готварска печка „***“ на стойност 499.00 лева,
като съгласно условията на договора, кредитополучателя е дал съгласието си сумата от 479.00 лева, за закупуване на стоката
да бъде преведена по сметка на упълномощения търговски партньор „Технополис“, а
останалата сума от 20 лева, представляваща усвоена от него на 30.11.2018г. част
от кредита, да заплати в брой на търговския партньор на кредитодателя -„*****“ при закупуването на
избраната стока. Видно от приложения по делото фискален бон /л.42/, издаден на
30.11.2018г. от „Технополис“, кредитополучателят е закупил на 30.11.2018г.
избраната от него стока готварска
печка „****“ на стойност 499.00 лева, като е заплатил същата по горепосочения
начин, с което кредитополучателя е
усвоил изцяло предоставения му кредит, а кредитодателя е изпълнил задълженията
си по договора. Съгласно условията на договора, кредитополучателя се е задължил
да върне сумата от 522.11 лева на 9 равни месечни вноски, всяка от които в
размер на 64.27 лева и падеж на вноската всяко 20-то число от месеца, като
крайния падеж на договора е 20.08.2019г., като в чл. 5 от договора е предвидено, че при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Ответницата З.И.Б.
не е изпълнила всички свои задължения по договора и е преустановила редовното
обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.03.2019 година, към която
дата са били заплатени 3 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на
64.27 лева, видно от представеното по делото извлечение по кредита/л.43/.
Падежът на
договора е настъпил на 20.08.2019г., като длъжникът не е погасил задълженията
си, във връзка с което кредитополучателят на 03.02.2020г. е подал заявление по
реда на чл.410 от ГПК до съда за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д.№****., и срещу З.И.Б. е издадена заповед за изпълнение за
сумите по заявлението. Заповедта е връчена на ответника – длъжник в заповедното
производство при условията на чл.47 от ГПК, поради и което е указано на ищеца –
заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок за установяване на
вземанията по издадената заповед.
В едномесечния
срок ищцовото дружество е предявило установителния иск, въз основа на който е
образувано настоящото исково производство за установяване на дължимостта на
сумите, предмет на заповедното производство, поради което искът е допустим.
Предявения иск обаче
е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен като съображенията на
съда за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. В конкретния случай по делото се установява, че договорът
е в писмена форма, на хартиен носител, ясен и разбираем, но не
всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт не по-малък от 12, а именно: договорът за кредит, общите условия към него,
информацията за застраховката и указанията
за погасяване на кредита не са с шрифт 12, а с по-малък шрифт, поради което и настоящата инстанция намира,
че процесния договор е в пряко нарушение на тази разпоредба. Съдът намира, че това
е грубо нарушение на изискването за форма на договора за потребителски кредит,
водещо до неговата нищожност, тъй като законодателят е въвел изискването за
размер на шрифта като самостоятелно основание за недействителност на целия
договор на основание чл.22 във вр.чл.10 ал.1 от ЗПК. На следващо място, в
конкретния случай се установи безспорно, че стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, който представлява елемент
от договора, не е подписан от кредитополучателя, което е самостоятелно
нарушение на чл. 10 ал.1 вр.чл. 5 ал.1 и
ал.2 от ЗПК, поради което възраженията в тази насока на особения представител
на ответницата са неоснователни.
Що се касае за
останалите възражения на особения представител на ответницата, същите са
неоснователни, тъй като към договора има погасителен план, както и справка за платени суми, а уговорения между страните годишен лихвен
процент от 30.69% не надвишава определения максимален размер в чл. 19 от ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент и
условията за прилагането му, са
посочени ясно и разбираемо, а
погасителния план съдържа информация за последователността и
разпределението на вноските.
Съгласно разпоредбата
на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, договорът
за потребителски кредит е недействителен, а при недействителност на договора потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, съгласно чл.23 от ЗПК.
При това
положение предявения иск следва да се уважи частично – само за сумата от 356.91
лева, представляваща главница по договора за отпускане на потребителски кредит
№ **********, както и за законната лихва
от датата на подаването на заявлението – 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, а по
отношение на претендираните възнаградителна лихва в размер на 28,71 лева - за периода от
20.03.2019 г. до 20 август 2019 година и мораторна лихва в размер на 26,68 лева - за
периода от 20.04.2019 г. до 19.01.2020 г.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в размер общо на 600 лева, от които 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, 125 лева заплатена държавна такса и 300
лева за особен представител, а в заповедното производство е направил разноски в
размер общо на 75 лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. При този
изход на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените в
заповедното производство разноски в размер общо на 75 лева, а направените в исковото производство разноски
следва да се уважат частично до размера от 500 лева, като над уважения размер
от 500 лева до претендирания размер от 600 лева, претенцията за разноски следва
да се отхвърли.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „********“ с ЕИК *******
има изискуемо вземане към З.И.Б. с ЕГН: **********,***, по договор за кредит № *** г., за сумата в размер на 356.91 лева (триста петдесет и
шест лева и 91 стотинки) - главница, ведно със
законната лихва от датата на подаването на заявлението -03.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
парично задължение по ч. гр. д. № ****** по описа на Районен съд- гр. Царево .
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск в
останалата му част, с която се иска да се приеме за установено между страните,
че ищеца има вземане към ответницата за възнаградителна
лихва в размер на 28,71 лева за периода от 20.03.2019 г. до 20 август 2019
година и мораторна лихва в размер на 26,68 лева
за периода от 20.04.2019 г. до 19.01.2020 г., като обезсилва издадената по гр. д. № ********** по описа на Районен
съд- гр. Царево заповед за изцпълнение
за тези суми.
ОСЪЖДА З.И.Б. с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ с ЕИК *******, сумата в размер на 75.00
лева, представляваща разноски в заповедното производство по частно гр. дело
№ ******** г. на РС-Царево, както и сумата в размер на 500.00 лева,
представляваща разноски по настоящото
исково производство, като отхвърля като неоснователна претенцията за разноски в
исковото производство над уважения размер от 500 лева до претендирания размер
от 600 лева.
.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: