Р Е Ш Е Н И Е
№2151 12.12.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На трети
декември две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор: Андрей
Червеняков
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно
дело № 2057 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Съдебното
производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на Р.Я.Н.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, срещу ревизионен акт (РА) № Р-02000218004879-091-001/04.06.2019г.,
издаден от В. Х. Р. на длъжност началник-сектор,
възложил ревизията и Р. Д. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, в частта му потвърдена с решение № 141/29.07.2019г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при
Централно управление на Националната агенция за приходите (ДОДОП).
Жалбоподателят
твърди, че оспореният ревизионен акт в потвърдената му част е незаконосъобразен.
Счита, че не са били установени основания за извършването на ревизията по реда
на чл.122 от ДОПК. Изразява несъгласие с непосочването на начално салдо в
началото на всяка от годините на ревизирания период, като намира, че същото
следва да бъде в размер на наличните средства в края на предходния период. Възразява,
че за 2016г. и 2017г. са включени разходи за заплатена ел.енергия и вода за
имот в гр.Бургас, ж.к.Зорница бл.4, вх.3,ет.6, ап.16, на който той бил титуляр
на партидите, но този имот е съсобствен между него и
баща му, като последният винаги е заплащал тези разходи. Моли за отмяна на
ревизионния акт в потвърдената му част. По искане на жалбоподателя беше
допусната и извършена съдебно-счетоводна експертиза. Пред съда жалбоподателят Н. поддържа лично жалбата си и пледира за уважаването
й основавайки се на заключението по експертизата.
Ответникът
по жалбата – директор на ДОДОП-Бургас, чрез процесуалните си представители –
юрисконсулти Мария Й. и Е.Т., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и
недоказана, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалвания ревизионен
акт. Пледира съдът да не кредитира заключението на вещото лице, защото то е
използвало различен подход с изготвен паричен поток, който не се използва от приходната
администрация. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност
на оспорването и счита изводите на органите по приходите за правилни, поради
което пледира за потвърждаване атакувания акт.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Ревизионното
производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000218004879-020-001/20.08.2018г. (л.521),
издадена от В. Х. Р., началник на сектор в ТД на НАП-Бургас. Със същата е
възложено извършването на данъчна ревизия на Р.Я.Н. с обхват: Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ (Закон за данъците върху доходите на физическите лица) за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. Срокът на
ревизията е двумесечен от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена
на ревизираното лице на 17.10.2018г., което се потвърждава от приложената към
заповедта разписка (л.522). Със заповед за изменение на ЗВР № Р-02000218004879-020-002/13.12.2018г.
(л.196), издадена от В. Х. Р., началник на сектор в ТД на НАП-Бургас, е удължен
срокът на ревизията, която следвало да приключи до 17.01.2019г. Посочената ЗВР
за изменение е връчена редовно на ревизираното лице на 22.01.2019г. в условията
на отказ, на основание чл.30, ал.4 от ДОПК, което се потвърждава от приложената
разписка (л.197). С последната заповед за изменение на ЗВР №
Р-02000218004879-020-003/14.01.2019г. (л.178), срокът на ревизията е удължен до
15.031.2019г. И тази заповед се счита за връчена редовно на ревизираното лице
на 22.01.2019г. в условията на отказ, съгласно нарочната разписка (л.179).
По делото
са приложени заповед № РД-1/02.01.2018г. и заповед № РД-3/02.01.2019г. (л.21 и
23) на директора на ТД на НАП, издадени на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, като
същите вменяват правомощия на органа по издаване на заповеди за възлагане на
ревизии.
В хода на
ревизията било издадено уведомление № Р-02000218004879-113-001/01.03.2019г.
(л.121) на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, с което било посочено на
жалбоподателя поради наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, че
основата за облагане ще бъде определена по този ред. Уведомлението е връчено на
Н. в условията на отказ на 21.03.2019г.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад № Р-02000218004879-092-001/29.03.2019г.
(л.76), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас,
овластени със заповедта за възлагане на ревизия.
Докладът и съответните приложения са връчени лично на ревизираното лице на 15.04.2014г.,
видно от нарочната разписка (л.99). Жалбоподателят се е възползвал от правото
си на възражение по смисъла на чл.117, ал.5 от ДОПК, като е подал такова след
като нарочно е бил удължен срокът за това – на 27.05.2019г. (л.49).
Ревизията
е приключила с издаване на РА № Р-02000218004879-091-001/04.06.2019г. от В. Х. Р. на длъжност началник-сектор, възложил
ревизията и Р. Д. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, с който са установени
задължения на Р.Н. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2013г. в размер на 41,40 лева и лихва в размер на 21,42
лева, за 2017г. в размер на 3`720,74 лева и лихва от 413,45 лева. Ревизиращият
екип е приел направените твърдения на жалбоподателя във възражението срещу РД,
че е получил през 2015г. сумата от 19`000 евро, безвъзмездно от брат си Христо Я.Н.,
без наличието на категорични доказателства за съществуването на този факт, само
във връзка с представените извлечения от банкова сметка ***н клуб Олимпия Любляна. Въпреки това тази сума е включена от
проверяващите в постъпленията за 2015г.
По делото
не са ангажирани доказателства за датата на която РА е връчен на ревизирания
субект, но е представена подадена от него жалба вх.№ 94-Р-166/10.06.2019г. (л.29)
срещу акта, със същите възражения, които са направени и в жалбата поставила
началото на настоящото съдебно производство. С решение № 141/29.07.2019г.
директорът на ДОДОП-Бургас е потвърдил оспорения РА в частта му за установените
данъчни задължения за 2017г. и го е отменил за тези от 2013г., като е изложил
подробни мотиви за това, включително е обсъдил възраженията направени от
жалбоподателя. Видно от представената обратна разписка за връчване на пощенска
пратка (л.15), решението е връчено път на жалбоподателя Н. на 12.08.2019г., а
жалбата е подадена на 20.08.2019г., съгласно входящия индекс.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е РА, в частта му потвърдена от
решаващият орган, като определените задължения за жалбоподателя са за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. в размер на 3`720,74 лева и лихва от
413,45 лева.
По искане
на жалбоподателя по делото беше допусната и извършена съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице Р.Д., която е изготвила паричен поток на
жалбоподателя за ревизирания период. Касателно за
годината на облагане, предмет на разглеждане по настоящото дело – 2017г.,
вещото лице е приело, че към 01.01. на същата
жалбоподателят е имал налични 51`854,83 лева, постъпленията му през годината са
били в размер на 36`547,42 лева, плащанията – 71`404,39 лева, при което
наличните суми към 31.12. следва да възлизат на 16`997,86 лева. Поради това вещото
лице е достигнало до извода, че не е налице превишение на разходите над
доходите, няма недостиг на парични средства, поради което не възниква
превишение за облагане с допълнителен данък.
Съдът
обаче намира, че не следва да се възприемат изводите по съдебно-счетоводната
експертиза. Видно от мотивите на заключението, вещото лице е описало входящия и
изходящия паричен поток, като са налице разминавания в сумите, в сравнение с
таблиците, изготвени в ревизионния доклад и ревизионния акт, като е посочило
по-големи суми за изходящия поток. Същевременно обаче вещото лице не е обоснова
защо тези по-големи суми следва да се различават от стойностите по обжалваните
актове, особено след като с РА е прието възражението на жалбоподателя да
получени безвъзмездно от брат му 19`000 евро през 2015г. В РД и РА е налице подробна
и подкрепена от доказателствата обосновка на приходите и разходите. От
заключението на вещото лице не става ясно как и въз основа на какви
доказателства са формирани крайните изводи – не са изложени никакви съображения
в тази насока. Ето защо съдът намира, че не следва да се възприемат изводите,
направени в заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Следва да
се има предвид, че в процесната ревизия е изоставен подходът за съпоставяне на
тъй наречените „парични потоци“. Този метод е използван от вещото лице при
изготвяне на заключението му. С използването на понятието „паричен поток“ към ревизираното
лице е адресирано очакването за изготвяне на отчет за паричните потоци като
средство за осигуряване на информация за историческите изменения на паричните
наличности и паричните еквиваленти. В случая органите по приходите не са следвали
изискванията за отчитане на паричните потоци по счетоводен стандарт (СС) № 7
Отчети за паричните потоци. Всъщност съпоставянето на касовите доходи и разходи
е относимо към обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.8 и
16 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци. Основава се на
логическата конструкция за възможно разходване при плащане в брой само на
разполагаеми средства, като при недоказан източник на похарчените пари и
предвид задължението по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ за деклариране на доходите средствата
с недоказан произход представляват доход подлежащ на облагане (арг. чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК и чл.35, т.6 от ЗДДФЛ).
Методът
на органите по приходите използван при издаването на процесния РА следва
разбирането за дохода като положително имуществено изменение, поради което не е
изследвано само движението на парите в брой – не само касовите операции
определят имущественото състояние на данъчно-задълженото лице. По таблиците в
РД за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите средства и наличните
парични средства в банковите сметки в началото на периода /втора колона/ и в
края му /пета колона/; постъпленията /трета колона/ и разходите /четвърта
колона/. Затова и са неоснователни доводите на жалбоподателя да се цени
заключението на съдебно-счетоводната експертиза – констатациите на вещото за
получените и разходваните пари в брой са неотносими към метода на органите по
приходите, използван за обосноваване на имуществени несъответствия и за
определяне на основата за облагане с данъци. Проверката за имуществени
несъответствия се извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по
банкови сметки в началото на периода и постъпленията се намали с разходите и
наличните парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. (Вж. решение
№ 9424 от 19.06.2019г. на ВАС по адм.д. № 3310/2019г., I о.).
При така
установената фактическа обстановка, съдът реализирайки пълна служебна проверка
на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК вр. §2 от ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице
до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните мотиви:
В
настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.118, ал.2 и чл.119,
ал.2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При
постановяването на РА не се установяват съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания РА. Ревизионният
акт е издаден при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния
закон.
Съвкупният
анализ на събраните в хода на ревизията доказателства сочи за установеност на
хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, с оглед на което законосъобразно
органите по приходите са приели, че в случая направените разходи от
жалбоподателя за 2017г. не съответстват на получените и декларирани от него
доходи, респективно, че определянето на данъчната основа за изчисляване на
дължимите данъци следва да се извърши по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Този
извод се подкрепя от обстоятелствата установени при ревизията. Органите
обосновано са приели, че Р.Н. не е притежавал парични средства в брой към 01.01.2017г., тъй като не е декларирал такива и не твърдял
наличие на парични средства в брой в началото на този период. След съпоставка
на получените приходи и извършените разходи в началото на периода е приета
начална сума в размер на 7`498,43 лева, представляваща налични парични средства
в банкови сметки на жалбоподателя.
Извършена
е съпоставката на получените приходи и извършените разходи в табличен вид в ревизионния
доклад (л.91). Установено е, че жалбоподателят е получил доходи от трудови
правоотношения общо в размер на 10`168,32 лева, доходи, изплатени по сключен
трудов договор от „Евро Вендинг 2014“ЕООД в размер на
6`554,29 лева и възнаграждения за полагане на личен труд в качеството на
съдружник в „Роха Етиопия“ООД в размер на 3`614,03 лева.
Извършен е анализ на притежаваните от него банкови сметки, при който са
установени получени парични средства: от неговия брат Христо Я.Н. в размер на 3`100,00
лева, застрахователно обезщетение от ЗК„Лев Инс“ по
ИД 730/2016г. – ЧСИ Делян Н. в размер на 4`052,53 лева, върнато капаро за
операция от МЦ„Есте Клиник“ЕООД в размер на 1`000,00лв,
получен превод в размер на 53,63 лева от ЗК„Уника“,
както и получени парични средства по карта в размер на 257,64 лева.
Констатирано е, че жалбоподателят е получател на паричен заем от „Райфайзенбанк
(България)“ЕАД в размер на 15`472,50 лева по договор от 16.08.2017г. Всички
изброени парични постъпления, както и получените доходи са отразени в
приходната част при извършване на съпоставката.
През
периода Р.Н. е направил разходи за придобиване на недвижимо и движимо
имущество, чийто общ размер е 30`593,00 лева. В хода на ревизията е установено,
че лицето е извършило разпоредителни сделки с недвижими имоти. С нотариален акт
№ 40/20.12.2017г. е учредено право на ползване върху недвижим имот с приемател Р.Н.
за сумата от 9`000,00 лева, която е платена изцяло в брой от него. В хода на
извършено паралелно ревизионно производство на И. Ц. Д., бивша съпруга на
ревизираното лице, е представено копие от нотариален акт № 259/30.05.2017г. за
покупка на недвижим имот, с който е уговорено, че сума в размер на 11`700,00 лева
ще бъде преведена по банковата сметка на продавача. След анализ на банковите
сметки на И. Д. обаче не е установен такъв превод. В хода на ревизията на Р.Н.
е констатирано, че от неговата банкова сметка ***авача
на имота – в размер на 11`700,00 лева и 8`103,00 лева. Тези суми също са съобразени
от органите по приходите в разходната част при извършената съпоставка за
съответствие на придобитото имущество и доходи от ревизираното лице. Отделно,
Ирина Дракалиева с нотариален акт № 17/27.01.2016г.
за покупко-продажба на недвижим имот, е придобила имот на стойност 1`000,00лв.,
платена изцяло в брой, като сумата от 500,00 лева (1/2 от 1 000,00лв., в режим
на СИО) е отразена също като разход за Р.Н.. В хода на ревизията с протокол сер.АА № 1328879/15.03.2019г. са приобщени документи от
ревизионното производство на бившата съпруга И. Д.
През
2017г. Р.Н. е придобил и две пътни превозни средства, а именно: лек автомобил
на стойност 2`280,00 лева и мотоциклет на стойност 300,00 лева. И двете покупки
са извършени в периода, в който лицето е в режим на СИО, поради което в
разходната част на ревизираното лице са отразени по 1/2 от цената на
придобитите превозни средства.
При
анализа на притежаваните от ревизираното лице банкови сметки са установени
разходи, свързани с извършени плащания към търговци в страната в размер на 5`230,00
лева, плащания към търговци в чужбина – 6`496,58 лева, касови операции – 562,50
лева, погасяване на кредит в общ размер на 8`100,00 лева, както и други разходи
в общ размер на 12`600,70 лева, в това число преводи на парични средства към
брата на ревизираното лице – 4`000,00 лева, валутни трансфери към Cherdan Sabin Liviuciti
of Oradea – 4`452,90 лева, превод към „Бианчи кафе“ЕООД – 2`442,80 лева, платено капаро за машина
за рязане – 200,00 лева и погасен потребителски кредит от „Ти Би Ай Банк“ЕАД за закупуване на стока – 1`505,00 лева.
При тази
съпоставка са съобразени и направените разходи по фактури за покупки на стоки
за бита, издадени от „Метро Кеш Енд Кери
България“ЕООД в размер на 248,82 лева, комунални разходи по фактури от
доставчици в размер на 3`757,40 лева, разходи за заплатени данъци, такси и други
задължения в размер на 3`566,06 лева,
здравни и медицински разходи – 68,00 лева.
По
отношение възражението на жалбоподателя, че в разходната част за 2017г. са
включени разходи за заплатена електроенергия и вода за имот, находящ се в
гр.Бургас, ж.к.Зорница“ бл.4, вх.3, ет.6, ап.16, в хода на ревизията са
установени направени комунални разходи по фактури на доставчици за 2017г. –
разходи за електроенергия в размер на 2`580,35 лева и за вода в размер на
402,93 лева. Установено е също, че жилището на посочения адрес е съсобственост
на Р.Н., който притежава 2/3 ид.части от него и на неговият баща Янчо Радков Н.,
съответно собственик на 1/3 ид.части. Партидите за заплащане на електроенергия
и вода са открити на името на Р.Н., и съответно фактурите от доставчиците на
услуги „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД и „Водоснабдяване и канализация“ЕАД
се издават на негово име, за което не се спори. Следователно именно
жалбоподателят е задълженото лице към тези доставчици и дори сумите за
консумираните ел.енергия и вода да са платени от друго лице, напр. баща му, те
са били платени за негова сметка. Жалбоподателят твърди, че баща му обитава
жилището на този адрес и е заплащал тези разходи, но не ангажира доказателства
в тази насока нито в хода на ревизионното производство, нито сега пред съда,
въпреки, че това е констатирано още в решението на горестоящия
орган. В тази връзка се налага извода, че органите по приходите правилно са приели,
че плащането на тези разходи следва да участва изцяло в разходната част на
съпоставката.
В крайна
сметка в хода на ревизионното производство са установени налични парични
средства по банкови сметки в началото на периода в размер на 7`498,43 лева,
получени приходи за 2017г. в размер на 34`104,62 лева, извършени разходи в
размер на 71`225,06 лева и налични парични средства по банкови сметки в края на
данъчния период в размер на 7`584,98 лева. Констатираното превишение на
разходите над получените през годината приходи, е в размер на 37`206,99 лева.
Поради това е верен изводът на ревизиращия екип, че за 2017г. декларираните
доходи от жалбоподателя са в по-малък размер от разходваните от него парични
средства, съответно е налице превишение на разходите над доходите. Фактически
са разходвани парични средства, а щом са разходвани пари, това означава, че
лицето е получило парични доходи, разполагало е с парични суми и тези парични
доходи не са декларирани, т.е. лицето е укрило получени приходи/доходи. Органите
по приходите правилно са определили, че последното представлява обстоятелство
по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и е предпоставка да се приложи
установения от закона размер на данъка към определена от него данъчна основа по
реда на ал.2 - ал.4 от ДОПК. Законосъобразно е определена облагаемата основата
по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК в размер на 37`206,99 лева към която е приложена
ставката на данъка, регламентиран в чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и е определено задължение
данък за внасяне в размер на 3`720,74 лева и лихви за забава от 413,45 лева.
Именно
приложимостта на специалните правила на чл.122 от ДОПК обуславя и зачитането на
обвързващата доказателствена сила на фактическите
констатации в издадения РА по аргумент от чл.124, ал.2 от ДОПК. Същите не бяха
опровергани в рамките на настоящото съдебно производство, поради което следва
да бъде зачетена нормативно придадена им отнапред материална доказателствена сила. Този извод не беше опроверган чрез
ангажиране на доказателства в хода и на съдебното производство, включително и чрез
допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По делото
искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на
делото и като съобрази нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК съдът намира, че
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде уважена при материален интерес 4`134,19 лева в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат, изчислен по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 519,39 лева.
Мотивиран
от изоженото и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Я.Н.,
ЕГН-**********,
срещу ревизионен акт № Р-02000218004879-091-001/04.06.2019г., издаден от В. Х.
Р. на длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Р. Д. Ж. на длъжност
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта му потвърдена
с решение № 141/29.07.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с който са му определени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 3`720,74
лева и лихви за забава от 413,45 лева.
ОСЪЖДА Р.Я.Н., ЕГН-********** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата от
519,39 лева за съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: