№ 598
гр. София , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000504000 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2735 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 197/2019 г. на Благоевградски
окръжен съд е отхвърлен искът на К. Г. М. срещу ЗД “Лев инс” АД за заплащане на
суматата 120000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. М.,
настъпила в резултат на ПТП на 10.09.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 10.09.2014 г., на основание чл. 226 от КЗ отм.
Решението е обжалвано от ищеца с въззивна жалба изцяло с оплакване от
необоснованост на извода за липса на противоправност в действията на водача,
направен поради допуснати процесуални нарушения при отказа да се допусне повторна
автотехническа експертиза. Моли решението да бъде отменено и искът за обезщетение
на неимуществени вреди да бъде уважен.
Въззиваемият оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен К. Г. М. срещу
1
ЗД “Лев инс” АД иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм. за заплащане на суматата
120000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Г. К.
М., настъпила вследствие травматични увреждания, получени при ПТП на 10.09.2014 г.
по вина на водач на застрахован при ответника автомобил. Твърди се в исковата молба,
че ПТП настъпило, докато М. управлявал велосипед по бул.“Свобода“ в посока към
изхода на гр.Сандански. При кръстовището с улицата, водеща към ж.к.“Спартак“
велосипедистът бил застигнат от лек автомобил „Ситроен“, управляван от Х. Т., който
го закачил с предното дясно огледало на автомобила. М. загубил равновесие и паднал
на настилката като получил черепно-мозъчна травма, в резултат на която починал на
21.09.2014 г. В исковата молба се сочи, че в досъдебното производство бил приет друг
механизъм на ПТП, според който М. се е движил по улицата, идваща от кв.“Спартак“ и
при приближаване на кръстовището с бул.“Свобода“ не е спрял на знак „Стоп“,
вследствие на което настъпил сблъсък с движещия се по бул.“Свобода“ автомобил на
Т.. Ищецът счита, че и при такъв механизъм Т. отново има вина за настъпването на
ПТП, тъй като не е предприел своевременно спиране в момента, в който е възприел М..
Ответникът е оспорвал иска като е твърдял липса на противоправност в
действията на водача на автомобила и липса на нарушения от негова страна на
правилата за движение. Оспорил е ПТП да е настъпило по посочения от ищеца
механизъм.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно изводите за липса на
противоправност в действията на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя, след
преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от
ЗЗД. Пред въззивната инстанция не е спорно, че процесното ПТП е настъпило в град
Сандански между лек автомобил “Ситроен Берлинго”, управляван от Х. Т., и
велосипедиста Г. М., който е пострадал от сблъсъка. Спори се по наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправност в
поведението на водача на лекия автомобила, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
За установяване механизма на ПТП с оглед преценка наличието на
противоправност в действията на водача като един от елементите на непозволеното
увреждане, пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебно-
автотехническа експертиза. От нея се установява, че лекият автомобил „Ситроен”
модел „Берлинго” с peг. № ***, управляван от Х. Т. със скорост 39,80 км/ч, се е движел
2
в гр.Сандански по бул. „Свобода” (път с предимство) в посока изхода на града и главен
път ПП-1. На кръстовището с улицата, водеща към ж.к. „Спартак”, отдясно е
приближавал велосипедистът Г. К. М.. Той се е спускал по наклонената улица с
велосипед с неизправна спирачна система, като се е движил със скорост 14 км/ч.
Велосипедистът, без да спира на знака „Стоп”, е започнал да навлиза в пешеходната
пътека. Когато е изминал около 1,0 м от пешеходната пътека и е бил на разстояние 6,3
м от мястото на удара, водачът на лекия автомобил е реагирал, като е задействал
спирачната система и е отклонил автомобила наляво, но въпреки това не успял да
предотврати удара. Разстоянието до удара в момента на реакция на водача на лекия
автомобил е било 18 м. Велосипедистът навлязъл в кръстовището под ъгъл около 146°.
Ударът е приплъзващ, страничен. Първоначалният контакт между велосипеда и
автомобила е между багажника над предната гума на велосипеда и предния десен
калник на автомобила. Последвал е удар с дясната частна вилката на велосипеда на
височина около 30 см над асфалта с прага на автомобила и едновременно с това с
дясната си ръка велосипедистът е ударил дясното странично огледало.
От значение за установяване наличието на противоправност в поведението на
водача на автомобила е обстоятелството от какво разстояние той е възприел
велосипедиста, засилен по наклонената улица, и дали е реагирал своевременно на
опасността. При движението на автомобила със скорост 39,80 км/ч преди възприемане
на велосипедиста, опасната му зона за спиране е 29,47 метра, а необходимото време за
спиране е 4,16 секунди. На снимка 1 от заключението се вижда позицията на лекия
автомобил при приближаване към кръстовището, спрямо която велосипедистът е
наближил отдясно. От тази страна на пътя вдясно от тротоара има изградена бетонна с
височина 0,64 метра, а върху нея – насип с храсти, високи 2,20-2,60 метра – снимка 9
от фотоалбума, съдържащ се в досъдебното производство. Насипът и храстите
ограничават видимостта за водачите по бул.“Свобода“ към улицата вдясно.
Велосипедистът се е намирал на 11 метра от мястото на удара в момента, в който
водачът е могъл да го възприеме. Вещото лице е изчислило, че водачът на автомобила
е имал възможност да възприеме велосипеда 2,9 секунди преди удара, поради което
следва извод за непредотвратимост на удара от страна на водача. Видно от
заключението, автомобилът е бил на разстояние 17,97 метра от мястото на удара,
когато е реагирал със спиране и отклоняване на автомобила вляво, за да избегне удара.
При сравнение с опасната зона за спиране е видно, че водачът не би могъл да избегне
удара и при аварийно спиране.
Следва да се посочи, че по твърденията в исковата молба Г. М. се движел по
булевард „Свобода“ и ударът настъпил при застигане от автомобила, който
преминавайки покрай движещия се в същата посока на движение М., го закачил с
предно дясно огледало на автомобила, в резултат на което последният загубил
3
управлението на велосипеда и паднал върху пътната настилка вдясно по посока на
движението.
Твърденият в исковата молба механизъм не се установява от събраните по
делото доказателства. Вещото лице като е анализирал повредите по двете превозни
средства обосновано е изложило обстоятелствата, поради които ударът не може да е
резултат от успоредно движение.
От изяснената фактическа обстановка следва правният извод, че водачът Т. не е
нарушил правилата за движение по пътищата, причинявайки процесното ПТП. Той се е
движил със скорост, съобразена с пътната обстановка, която е могъл да възприеме, а от
момента на възникване на опасност за движението, когато велосипедистът е навлязъл в
лентата му за движение, е предприел намаляване на скоростта и отклонение вляво с
цел да избегне удара.
Функционалната отговорност на застрахователя е обусловена от наличието на
извършен деликт. Липсата на противоправност като елемент на фактическия състав на
непозволеното увреждане води до извод за липса на отговорност на застрахователя за
вредите, настъпили при ПТП.
Изложеното обуславя неоснователност на заявената в настоящото производство
претенция.
Поради съвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 100 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2735 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 197/2019 г. на
Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Г. М. от гр.***, ж.к. „***“, бл.17, ет.2, ап.4, ЕГН ********** да
заплати на ЗД “Лев инс” АД, София разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5