РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20225330108942 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД срещу Б. В. Д. от гр. **, с което се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
445,89 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия,
отдадена за отопление и сградна инсталация, за периода 01.11.2019 г. –
30.04.2021 г. за обект, находящ се в гр. **, **, бл. **, ведно със законната
лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата
от 57,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 03.01.2020 г. – 23.02.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1322 от
25.02.2022 г. по ч.гр.д. № 2556 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XI
гр.с., по отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка с Определение № 8400/03.08.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2556
по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XI гр.с-в.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и
1
пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно
чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично
известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на
собственик на обект, находящ се в гр. **, **, бл. **, има качеството на клиент
на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.11.2019 г. –
30.04.2021 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за отопление и
сградна инсталация, включваща главница за периода 01.11.2019 г. –
30.04.2021г. в размер на 445,89 лева, както и обезщетение за забава в размер
на 57,65 лева за периода 03.01.2020 г. – 23.02.2022 г. Посочва, че за
процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 2556 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XI
гр.с, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради
изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.
Д., с който се оспорва предявената искова претенция. Възразява се, че не се
установява по безспорен начин дължимостта на посочените суми за
консумирана топлинна енергия. Поради изложеното моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на
обекта, находящ се в гр. **, **, бл. **, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът
основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна
2
енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани
в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово
топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на
чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия
в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна
енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на
правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ.
Обстоятелството, че именно ответникът е бил титуляр на правото на
собственост на процесния имот за процесния период се установява от
приобщеното по делото Постановление за възлагане на **, рег. №**, район на
действие – Окръжен съд **, вписано под акт № **, т. **, вх. рег. № ** г. на
Служба по вписванията гр. **, в сила от 27.10.2021 г. /л.64/. От същия е
видно, че до ** г. именно ответникът е бил собственик на процесния
недвижим имот, след което същият е възложен на друг правен субект.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в
топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани
заключенията на СТЕ и ССчЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през
процесния период 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. АС, обслужваща жилищния
блок в гр. **, **, бл. **, е работила като е подавала ТЕ за отопление, като
била подадена общо 218,207882 MWh ТЕ за разпределение, от които били
отчислени технологични разходи в размер на 18,511035 MWh за сметка на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период всички 3 бр.
отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока
и са били снабдени с ИРУ с дистанционен отчет. Констатирано е че
3
отопляемия обем на имота 135 м3. През имота на ответника не преминава
щранг лира, в имота се начислявала потребена топлоенерия по ежемесечен
дистанционен отчет на ИРУ монтирни на страните. През процесния период в
имота има монтирани 3 бр. ИРУ за визуален отчет, които са изправни. За
имота не са прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост“,
приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника по
месеци възлизало на общо 3,37719 MWh, в това число 1,56143 MWh за
отдадената от сградната инсталация, 1,81576 MWh за отопление и 0,0 MWh за
БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител
количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, което
е установено от вещото лице чрез сравнение на справките за начислена
топлоенергия от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативни актове, посочен раздел II, уреждащ
разпределението и начисляването на топлинна енергия.
Настоящият съдебен състав изцяло дава вяра на изводите на вещото
лице по допусната СТЕ, доколкото заключението по същата е изготвено с
необходимите знания и умения и се явява обосновано.
В тази насока неоснователно се явява и възражението на ответника, че
не се установява ищецът да е ползвал топлинна енергия в размера, посочено в
исковата молба. Посоченото възражение се явява бланкетно и се оборва
изцяло от констатациите на приетата и кредитирана от съда СТЕ.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от в.л. Й. П.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния
период възлиза на 445,89 лева – главница, и обезщетение за забава в размер на
57,65 лева.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената
главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената
на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 445,89
лева, която кореспондира с претендираната такава.
Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание
4
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за
потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко
едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то
кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът
претендира сумата от 57,65 лева - обезщетение за забава за периода от
03.01.2020 г. до 23.02.2022 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице
размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна
на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се
явява доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно
посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 525 лева съгласно
представен списък на разноските, от които за исковото производство: 75 лева
– държавна такса, 350 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат
и разноските в заповедното производство в размер на 75 лева, тъй като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
В. Д., ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 445,89 лева,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за
отопление и сградна инсталация, за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. за
обект, находящ се в гр. **, **, бл. **, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
24.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 57,65 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
периода 03.01.2020 г. – 23.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1322 от 25.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 2556 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XI гр.с., по
отношение на която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с
Определение № 8400/03.08.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2556 по описа
за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XI гр.с-в.
ОСЪЖДА Б. В. Д., ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
общо 600 лева (шестстотин лева), представляващи съдебно деловодни
разноски, от които: 525 лева - съдебноделоводни разноски пред първата
инстанция, и 75 лева – разноски в заповедното производство, сторени по
ч.гр.д. № 2556 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XI гр.с-в.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6