Р Е Ш
Е Н И Е - 166
Гр.С.14.09.2021
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
,в открито съдебно заседание ,проведено на тринадесети октомври две хиляди и
двадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1361/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД,със седалище и адрес на управление–гр.С. ,район
„Младост“,бул.“Цариградско шосе“ № 159,бл.Бенч Марк,Бизнес център,
ЕИК:*********,представлявано от Л.В. и К.К.,е предявило чрез пълномощника адв.Р.Д.
срещу Б.В.М. *** иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК –за признаване за
установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата 423,44 лева главница
за използвана и незаплатена електрическа енергия ,за периода от 02.02.2018 год.
до 02.07.2018 год., сумата 15,83 лева лихва за забава върху главницата ,считано
от 06.04.2018 год. до 08.10.2018 год., ведно със законната лихва ,считано от
12.10.2018 г./датата на подаване на заявлението по пощата за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК /до окончателното изплащане на сумите.Претендира
направените по делото разноски .
В
исковата молба се сочи ,че ищцовото дружество „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.С.
се е намирало в облигационни правоотношения с ответника Б.В. М. ,които се
регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица
издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител ,без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите.Сочи се, че съгласно тези общи условия
ищецът е изпълнил задълженията си за доставка на електрическа енергия за
периода 02.02.2018 год. до 02.07.2018 год.,а ответникът от своя страна не е
изпълнил задължението си да заплати доставената електрическа енергия по
издадени от дружеството фактури.
Сочи
се ,че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.С. е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия,определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013
год.Твърди се, че дружеството е доставило на ответника Б.В.М., ИНТ 300128179259
в електроснабден имот ,находящ се в гр.С., ул.“Н.К.“ № 12,електрическа енергия
,за периода от 02.02.2018 год. до 02.07.2018 год.,за което е издало отделни
фактури ,в които са посочени конкретно дължимите суми,както следва: Фактура №
********* от 10.07.2018 год., на стойност 7,97 лева ,за периода 02.06.2018
г.-02.07.2018 г.; Фактура № ********* от 11.03.2018 г., на стойност 87,79 лева
, за периода 02.02.2018 г. -01.03.2018 г.; Фактура № ********* от 10.05.2018
г., на стойност 103,34 лева ,за периода 02.04.2018 г.-02.05.2018г.; Фактура №
********* от 11.06.2018 год., на стойност 107,6 лева ,за периода 03.05.2018
г.-01.06.2018 г.; Фактура № ********* от 11.04.2018 г., на стойност 116,74 лева
,за периода 02.03.2018 г.-01.04.2018г.
Ищецът сочи ,че така посочените задължения по различните
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.С., абонатът
разполага с десетдневен за плащане на задълженията за консумираната
електрическа енергия ,през който период от време вземането е ликвидно и
изискуемо,а след изтичането на тази срок вземането става годно принудително
изпълнение по съдебен ред.Сочи се,че съгласно разпоредбата на чл.19,ал.8 от
Общите условия изрично постановява ,че неполучаването на съобщение
неосвобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.Твърди,
че е образувал ч.гр.дело № 1086/ 2018 год. на РС-С.по реда на чл.410 ГПК, като
в срока по чл.414,ал.1 от ГПК ответникът е упражнил правото си да подаде възражение
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ,че
не дължи сумата.Това обстоятелство
обосновава според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни
искове с предмет – оспорените от длъжника в заповедното производство вземания.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 423.44 лева за
използвана и неплатена електроенергия за периода от 02.02.2018г.–
02.07.2018г.,сумата от 15,83 лева лихва за забава върху главницата за периода
от 06.04.2018г. до 08.10.2018г.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК адв. Т.-особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата
молба ,в който е изразил становище за допустимост ,но за неоснователност на
предявения иск.Оспорва иска по размер, както и фактите на които се основава.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
Представя писмено становище, в което поддържа предявените искове.
В с.з. адв.Т. –особен представител на ответника
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът ,след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание основание
чл.422 от ГПК, вр.чл.79,вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Исковете са
допустими с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и установените от
приложеното ч.гр.д.№ 1086/2018 г. на РС – С.обстоятелства,че в предходно
развилото се заповедно производство длъжникът–ответник по настоящото дело е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и
заявителят е предявил в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение.
Установи се ,че ищецът
“ЧЕЗ Електро България”АД е лицензиран доставчик на електрическа енергия
съгласно издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при МС Лицензия
за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция №
Л-409-17/01.07.2013 год.
По делото не е спорно, а и от събраните доказателства по делото се установява,че през исковия период между страните съществувало облигационно правоотношение ,рамковите условия на които са определени от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България” АД. По силата на това правоотношение ищцовото дружество е доставяло електрическа енергия на ответника с индивидуален тарифен номер (ИТН) № 300128179259 ,като тези доставки за периода от 02.02.2018 г. до 02.07.2018г. ,са били надлежно документирани, с издадените от доставчика данъчни фактури, както следва:Фактура № ********* от 10.07.2018 год., на стойност 7,97 лева ,за периода 02.06.2018 г.-02.07.2018 г.; Фактура № ********* от 11.03.2018 г., на стойност 87,79 лева , за периода 02.02.2018 г. -01.03.2018 г.; Фактура № ********* от 10.05.2018 г., на стойност 103,34 лева ,за периода 02.04.2018 г.-02.05.2018г.; Фактура № ********* от 11.06.2018 год., на стойност 107,6 лева ,за периода 03.05.2018 г.-01.06.2018 г.; Фактура № ********* от 11.04.2018 г., на стойност 116,74 лева ,за периода 02.03.2018 г.-01.04.2018г.
Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от Общите условия потребителят заплаща на продавача (доставчика) стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение, като продължителността на периода за плащане е 10 (десет) дни, след изтичането на който вземането на доставчика на ел. енергия за съответния месец става изискуемо. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта ежемесечно (когато отчетният период е един месец) и съобразно графика на отчитане (когато периодът на отчитане е по-дълъг от един месец) – чл.19, ал.3 и ал.4 от Общите условия.Съобщението по ал.3, съотв. по ал.4 задължително съдържа абонатния номер (ИТН) на потребителя, количеството електрическа енергия за отчетния период, продължителност на периода, цената за снабдяване, цената за разпределение, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, акциза, дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), както и периодите на плащане и следващо отчитане – чл.19, ал.5 от Общите условия.Според чл.19, ал.8 от Общите условия неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок, така както и подаването на възражение срещу сметката поначало не освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимата сума–чл.19, ал.9 от същите Общи условия.
От заключението на
вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява,че в
счетоводството на ищцовото дружество „Чез Електро България“ АД-С. има партида
на името на ответника Б.В. М. ,с ИНТ № 300128179259 и за периода от мецец
февруари 2018 год. до месец юли 2018 год., има издадени 5 броя фактури на обща
стойност 423,44 лева ,които са записани като задължение към ищеца.
Фактурите
,издадени от „Чез Електро България“ АД са осчетоводени в деня на издаването им
по съответните счетоводни сметки ,включително като задължение на посочения
клиент ,като сумите ,начислени за ДДС са включени в справките по ДДС и ППЗДДС и
счетоводството е водено редовно.
В счетоводството
на „Чез Електро България“ АД има партида на името на името на ответника Б.В.М.
с ИНТ № 300128179259.
Вещото лице е
отразило в заключението ,че ищцовото дружество му е представило документи за
извършено плащане по горепосочените фактури на 09.07.2019 год. за сумата 100.00
лева и на 11.09.2019 год. за сумата 70.00 лева или общо 170.00 лева., като след
извършеното плащане остатъкът от задължението на ответника възлиза на сумата
253,44 лева главница.Към 26.11.2019 год. е 253,44 лева , а дължимата лихва за
забава за периода от 06.04.2018 год. до 08.10.2018 год. е 15,98 лева.
Видно от
заключението, дължимата главница след извършеното плащане от ответника Б.В.М. е
253,44 лева ,лихвата за забава 15.98 лева за исковия период.
По делото е
извършена съдебно-техническа експертиза ,от заключението на която е видно,че в
отчетната система на ЧЕЗ Електро България“ АД има открита партида на името на
ответника.,с ИНТ №300128179259.През процесния период електроенергията за обекта
е измервана с многофазен статичен ,2-тарифен електромер.Процесният електромер с
фабр.№ 70502487 е бил метрологично годен през процесния период ,като срокът до
следващата проверка в случая е 6 години –до 17.11.2022 год.Инсталираните в
имота на ответника СТИ за процесния период съответстват на изискуемите по норма
метрологични и технически характеристики.Общите стойности на измелените и
служебно начислените количества електрическа енергия ,сумарно за процесния
период са –измерено количество електроенергия 423,44 лева с ДДС;Служебно
начислено количество ЕЕ няма .Общите стойности на измерените и служебно
начислените количества ЕЕ по месеци са съгласно Приложение 2 към заключението
по СТЕ.
Установи
се по делото от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна
експертиза ,че дължимата главница за
целия исков период,след извършени от ответника частични плащания на 09.07.2019
год. и на 11.09.2019 год. в общ размер на 170.00 лева ,възлиза на 253,44 лева главница.Частичните
плащания за извършени след образуване на исковото производство.
С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на
чл.235,ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено частично плащане след
предявяване на иска, което се явява факт, релевантен за спорното право, съдът
намира, че така предявеният главен иск ,е частично основателен и следва да бъде
уважен за сумата в размер на 253,44 лева –остатъкът от дължимата главница на
исковия период.Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над този размер до
пълния предявен от 423,44 лева , като неоснователен.
Неизпълнението на парично задължение от длъжника поражда правото на изправния кредитор да претендира и обезщетение за забава по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД (мораторна лихва), считано от датата на падежа на всяко отделно (неиздължено) плащане.В конкретния случай върху неиздължените от ответника суми ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 15,98 лева за периода от 06.04.2018 г. до 08.10.2018 г.Размерът на претендираната лихва за забава за посочения период се установява и от заключението вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 253,44 лева главница за използвана и незаплатена електрическа енергия ,за периода от 02.02.2018 год. до 02.07.2018 год., като отхвърли иска за разликата над този размер до пълния предявен от 423,44 лева ,като неоснователен ,сумата 15,83 лева лихва за забава върху главницата, считано от 06.04.2018 год. до 08.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г./датата на подаване на заявлението по пощата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /до окончателното изплащане на сумите.
По разноските.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Ищецът
е представил списък и претендира разноски в размер на 85 лв. за заповедното
производство и в общ размер на 1365 лв. в исковото производство.Съразмерно на
уважените искове в полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски
по съразмерност в заповедното и исковото производство, както следва: сумата от
52.00 лева- разноски в заповедното производство съразмерно на уважения размер
на исковете и сумата от 837,20 лева разноски в исковото производство,
съразмерно на уважения размер на исковете.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.В.М.,ЕГН:********** ***, че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление–гр.С. ,район „Младост“, бул. “Цариградско шосе“ № 159,бл.Бенч Марк,Бизнес център, ЕИК: *********,представлявано от Л.В. и К.К., сумата 253,44 лева главница за използвана и незаплатена електрическа енергия ,за периода от 02.02.2018 год. до 02.07.2018 год., като ОХВЪРЛЯ иска за разликата над този размер до пълния предявен от 423,44 лева ,като неоснователен ,сумата 15,83 лева лихва за забава върху главницата, считано от 06.04.2018 год. до 08.10.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018 г./датата на подаване на заявлението по пощата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Б.В.М.,ЕГН:********** *** да заплати на ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и адрес на управление–гр.С. ,район „Младост“, бул.
“Цариградско шосе“ № 159,бл.Бенч Марк,Бизнес център,
ЕИК:*********,представлявано от Л.В. и К.К. сумата 52.00
лева разноски в заповедното производство, съразмерно на уважения размер на
исковете и сумата 837,20 лева разноски в исковото производство, съразмерно на
уважения размер на исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: