М О
Т И В И
Към
Присъда на КРС по НЧХД № 20/2018г..
Гр.Кюстендил,
18.04.2019г.
Производството по делото
е образувано по тъжба на И.О.Н., с ЕГН - ********** ***, със съдебен адрес ***
/ адв. Р.Б./ против Т.К.Х., с ЕГН – **********
*** за извършено престъпление от частен характер по
чл. 130, ал.2 от НК. С тъжбата си Н. е
предявил срещу подсъдимия и граждански искове за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от
вмененото с тъжбата във вина на Х. деяние. Сумата се претендира ведно със законната
лихва нея, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното й
изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Дава обяснения
и не се признава за виновен. Защитникът му пледира за постановяване на присъда,
с която да бъде признат за невиновен, поради недоказаност на обвинението .
Тъжителят, чрез
процесуалния си представител – адв.- Б. поддържа
обвинението срещу Т.Х. и иска от съда последният да бъде признат за виновен, като за деянието му
бъде наложено справедливо наказание и да
бъде уважен предявения граждански иск. Претендират се сторените по делото
разноски.
Съдът е уважил доказателствените
искания на страните, като е допуснал събиране на гласни и писмени
доказателства.
Районният съд, след преценка на събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното
обсъждане както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната
фактическа
обстановка :
Подсъдимият Т.К.Х. е роден на *** г. гр.К.. Българин е , ……..,
неосъждан, с ЕГН – **********.
Пострадалият И.О.Н. е на 47 години, българин , ……., племенник на подсъдимия.
Страните по делото се роднини
– живеят на един адрес – гр. Кюстендил,
ул.“М.“№.., като обитават два различни етажа- тъжителят със семейството си
живее на първи етаж, а подсъдимият , с
родителите си – на втория..Отношенията им били влошени от дълги години.
На 10.07.2017 г. частният тъжител И.Н. дал
парче наденица на котката си, която се качила на гаража на подсъдимия Т.Х.. Тъй
като това не бил първи случай, в който Н.
хвърля храна на котката върху гаража на Х., последният се ядосал и позвънил на
вратата на сем. Н., за да им потърси отговорност за поведението им. В жилището
на Н. по това време се намирали тъжителят И.Н., неговият баща – св.О.Н. и тяхна
приятелка – свидетелката В.Н.. Вратата отворил частния тъжител – И.Н..
Непосредствено след отваряне на входната
врата подсъдимият Х. нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето на тъжителя И.Н.. Последният извикал от изненада и болка и
отстъпил назад в коридора. Виждайки случващото се св. О.Н. веднага скочил и се насочил към
коридора. В момента, в който се съвзел от изненадващия удар, частният тъжител
изблъскал с ръце назад, извън рамките на жилището им подсъдимия. Х. се занесъл и се подпрял на стената в
коридора, за да не падне и в този момент И.Н. успял да затвори входната врата. Виковете
от стълбищната клетка били чути от свид. Н.Х., която е снаха на подсъдимия и по
това време била в дома му. Тя излязла , за да види какво става и видяла И.Н. да
блъска подсъдимия. Свидетелката Х. се
върнала в жилището им и се обадила на съпруга си – свид. Г.Х.,син на подсъдимия,
който по това време бил в гр. С..
От удара, който подсъдимият нанесъл на
тъжителя, последният получил следното
травматично увреждане - контузия на ляво
око и около област, изразяваща се в кръвонасядане и оток на клепачите на окото;
субконюнктивален кръвоизлив по цялата
предна повърхност на очната ябълка; малко повърхностно охлузване по
кожата на носа, до окото.
След като видял
отока в областта на окото на тъжителя , св. О.Н. се обадил по телефона
на св. М. Н. – майка на тъжителя и й обяснил какво се е случило. Св. Н. се прибрала и видяла пред дома си патрул на полицията. От
тях разбрала, че брат й е нападнал сина й. Адресът бил посетен от два АП на РУ
Кюстендил , в състав Ал. А., О.К., А.М., Т. Т. и Св. Б. / не се установи по
делото кое е лицето, което е подало сигнала в ОДМВР К..
След като снели обяснения от лицата служителите на реда си тръгнали.
Свидетелите О. Н. и М. Н.
закарали сина си в ЦСМП, за преглед,
където и са установени описаните по-горе увреждания. По същото време в сградата
на ЦСМП св. Г. Х. довел и баща си – подсъдимия Т.Х.. По последния нямало видими
белези от нараняване , но според медицинската документация Х. имал кръвонасядане и лек оток на последната
фаланга на 5-ти пръст на дясна ръка, както и възможни лекостепенни мекотъканни контузии/натъртване
на меки тъкани и болка/ на лицето в ляво,
гърдите отпред срединно и долна лява
част на корема.
В хода на
съдебното производство са изготвени и приети две съдебно-медицински експертизи , които
установяват описаните по-горе телесни увреждания у пострадалия и подсъдимия. Според
вещото лице е възможно описаните увреждания на всяко едно от лица да е получено
по начин и време , за които се съобщава от всеки от тях. Срокът за пълно
възстановяване на всяко едно от лицата, при благоприятно протичащ
възстановителен процес експертът определя
по следния начин : за частния тъжител – около 20-25 дни , а да
подсъдимия – около 12-15 дни.
Установените увреждания
са причинили на пострадалия болки и страдания .
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите посочени от
тъжителя – св. О.Н., М. Н., В.Н., В. Ст.,
Ал. А., О.К., Т.Т. и С.Б.. Съдът
кредитира изцяло показанията на тези свидетели , доколкото фактите , които
излагат пред съдяа съответстват на останалия събран доказателствен
материал. Действително свидетелите О.Н.
и М. Н. са родители на частния тъжител,
но това само по себе си не е достатъчно да бъдат дискредитирани показанията им
от съвкупния доказателствен материал.
Отделно от това св. Н. е единственият пряк очевидец на нанасянето на удара от
подсъдимия, поради което и при липса на
данни оборващи доказателствената стойност на тези показания , съдът не намира
причина да не им дава вяра. Съответствието на
показанията на този свидетел с
описаните в СМЕ телесни увреждания мотивира съда да им даде пълна вяра.
Всички останали свидетели на тъжителя описват възприетото от тях състояние на пострадалия след нанасяне на удара. В показанията им липсва вътрешно
противоречие , както и противоречие с останалия доказателствен материал, поради
което и тях съдът цени в пълна степен.
По искане
на подсъдимия , в хода на съдебното следствие, до разпит са допуснати двама
свидетели - Г.Х., негов син и Н.Х.-негова снаха.
Показанията и на тези свидетели съдът кредитира изцяло. Същите изнасят относно факти
относно взаимоотношенията между двете
семейства. Свидетелката Х. е възприела това, че тъжителят блъснал подсъдимия,
но не го е видяла да пада, както той самия твърди в обясненията си.
Горната фактическа обстановка се установява от всички
събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателствени средства и гласни
доказателства, така както бяха обсъдени по-.горе и които потвърждават описаното
в тъжбата .
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установено по категоричен начин,
че подсъдимият Т.Х.
е осъществил от
обективна и субективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав
по чл.130, ал.2 от НК, за това, че на 10.07.2017 г. в гр.К., на ул.“М.“№.., около 20:30
ч. е нанесъл на И.О.н. удар с юмрук в областта на лицето, с което му е причинил лека телесна повреда / болка и страдание без разстройство
на здравето / изразяваща се в следното :
контузия на ляво око и околоочна област, кръвонасядане и оток на клепачите на
окото; субконюнктивален кръвоизлив по
цялата предна повърхност на очната ябълка -
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК .
Непосредствен обект на
посегателство са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие
и по своето естество представлява въздействие върху организма на другиго, което
предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи в организма.
Съдът прие
за установено по категоричен начин, че подсъдимият Т.Х. е ударил тъжителя с юмрук именно в областта, в
която е установено увреждането.
Деянието е извършено от Х. умишлено, с форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал
общественоопасните последици, предвиждал е и е искал тяхното настъпване.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от подсъдимия Х. престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода
до 6 месеца или пробация или глоба от 100 до 200 лева. При това положение, доколкото от престъплението не са причинени
имуществени вреди, Х.
не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност, то налице са предпоставките на
чл.78а НК, поради което съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание “глоба”, в
минимално предвидения в тази норма размер от 1000 лева . При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът отчита като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелство факта, че отношенията между семействата на между тъжителя и подсъдимия са влошени от дълги години,
причините за който конфликт не се
установиха по делото, доколкото смекчаващи вината
обстоятелства са тези, които спомагат процеса на формиране на умисъла на дееца,
добрите характеристични данни и чистото му съдебно минало, като тези
обстоятелства мотивираха съда да наложи наказание именно в този минимален размер, което наказание изцяло
ще изпълни функцията на наказанието по чл.36 НК, както по отношение
генералната, така и по отношение личната превенция.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
В хода на производството е предявен и приет за съвместно разглеждане по делото гражданск иск
от тъжителя И.Н., с правно основание чл.45 и 52 ЗЗД, за сумата
от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени
вреди-болки и страдания. Видно от изложеното
по-горе установи се по делото, че Т.Х.
е извършил
престъплението по чл.130, ал.2, в което е
обвинен с депозираната тъжба , като е ударил тъжителя с юмрук в областта на лицето / лявото
око/ и му е причинил болка и страдание, без разстройство на
здравето - лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.2 от НК . При това положение
съдът намери, че са налице всички предпоставки на деликтната отговорност по
чл.45 ЗЗД - Х. е причинил на А. вреди, причинени са умишлено и подлежат на обезщетяване по правилото на
чл.52 ЗЗД.
Причинените вреди имат
неимуществен характер – Н. е бил
ударен с юмрук, при което му е причинено посоченото
по-горе телесно увреждане, което е довело до негативни и отрицателни
преживявания-болка и страдание .
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди
причинени от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази
интензитета на засягане на физическата неприкосновеност на тъжителя,
продължителността на изпитваните болки, както и причинения стрес и дискомфорт.
В този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените
вреди в следствие извършеното престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК за основателен и доказан до размер от 800 лева, като
намери претенцията за горницата над 800 лева, до пълния размер на предявения
иск от 3000 лева за недоказана.
Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха могли да се
обезвъзмездят причинените на пострадалия неимуществени вреди, поради което и
размерът се явява справедлив.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият
е признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и беше
уважен гражданския иск срещу него - на основание чл. чл.
88, ал. 1 от НПК, вр. чл.
78, ал. 6 от ГПК, подс. Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - Кюстендил следващите се по делото държавни
такси, а именно: 50 лева - държавна такса върху уважената част от гражданския
иск.
На основание чл.
189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати на тъжителя и сторените и
доказани от последния разноски по делото, в размер на общо 512,00 лева(петстотин
и дванадесет ) лева, сторени за държавна такса за образуване на дело;
възнаграждение на вещо лице по назначена СМЕ и
възнаграждение за повереник.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Районен съдия :