Решение по дело №502/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1297
Дата: 2 април 2024 г. (в сила от 2 април 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20237150700502
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1297

Пазарджик, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VI състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: СВЕТОМИР БАБАКОВ
   

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20237150700502 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на А. В. Г. от [населено място], общ. Белово, чрез адв. К.- П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000095/15.05.2023 г. на мл. автоконтрольор към ОДМВР Пазарджик, с-р. „Пътна Полиция“ Н. С..

С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на А. Г. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б „Б“ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е необоснован, издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с приложимия материален закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. П. , която поддържа жалбата. Постъпили са писмени бележки от адв. П. , в които излага подробни съображения относно незаконосъобразността на атакуваната заповед. Претендират се разноски.

Ответникът по оспорването – мл. автоконтрольор към ОДМВР Пазарджик, с-р. „Пътна Полиция“ Н. С., редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по делото, установи следното :

Процесната ЗПАМ е наложена на жалбоподателя за това, че на 15.05.23 г., около 20,48 ч. в [населено място], като водач на л.а Ауди Кю 7 с рег. № [рег. номер] управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества, установено след извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000. Същият отчел положителна проба за употреба на амфетамин. Издаден бил талон за медицинско изследване с бл. № 125272, в който било отбелязано, че водачът може да се яви във ФСМП Септември в срок от 45 мин. от връчването на талона. В указания срок водачът се явил в посоченото лечебно заведение и дал кръв за медицинско изследване.

По делото е представена съдебна химикотоксилогична експертиза рег. № И-9622/24.10.2023 г., изготвена от вещи лица при ВМА, съгласно чието заключение, в представените проби от кръв и урина от лицето А. В. Г. не се установява наличие на наркотични вещества.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от мл. автоконтрольор към ОДМВР Пазарджик, с-р. „Пътна Полиция“, в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег. № 312з-1237/14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик.

Съгласно чл. 171, т. 1 буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - се прилага ПАМ временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съответно обаче, пак по силата на същата разпоредба при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи; При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Редът за установяване на употребата на наркотични вещества е с два алтернативни способа- с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. Нарушението на водача по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвп е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Положителната проба на жалбоподателя за опиати обаче е установена с техническо средство- Дрегер Дръг Чек. Впоследствие обаче се установява, че водачът е дал кръвна проба, за което е изготвен Протокол, съгл. Приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017.

Впоследствие обаче, от заключение на изготвена съдебна химикотоксилогична експертиза се установява, че в представените проби от кръв и урина от лицето А. В. Г. не са открити наркотични вещества. И доколкото установените стойности с кръвната проба са определящи за констатацията извършено ли е нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, то следва да се приеме, че такова липсва и обвързващата доказателствена сила на АУАН следва да се приеме за оборена.

По тези съображения, жалбата се явява основателна и ЗППАМ следва да бъде отменена като незаконосъобразна от съда.

При този изход на спора, съгл. чл. 143 ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски, съгласно представен списък- 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, VI състав,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. В. Г. от [населено място], ***, чрез адв. К.- П. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000095/15.05.2023 г. на мл. автоконтрольор към ОДМВР Пазарджик, с-р. „Пътна Полиция“ Н. С..

ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати А. В. Г. от [населено място], *** сумата от 1010 лв/хиляда и десет лева/ разноски.

Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.

 

Съдия: /п/