Присъда по дело №341/2024 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА от 26.06.2024г.на КжРС
по НОХД № 341/ 2024г.
Повдигнато е обвинение срещу М. Р. Ш. по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1
от НК извършено престъпление на 07.02.2017г. в гр.К.
В настоящото наказателно производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от „Я.-А.“ЕООД- К. против
подсъдимия М. Р. Ш. за сумата в размер на 5000лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението извършено
на 07.02.2017г. в гр.К., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017 г. до
окончателното й изплащане
Представителят на Районна прокуратура- К. поддържа обвинението
срещу подсъдимия. Сочи, че той имал бизнес отношения с пострадалия А. Я.,
при което двамата сключили договор за наем на помещение. След известно
време- на датата 24.08.2016г., деецът М. Ш. продал на свидетеля Я. част от цял
комплект машина за правене на мокри кърпички за сумата от 5000лв., за което
била изготвена фактура и касова бележка. Те били осчетоводени и станали
основно средство на дружеството управлявано от пострадалия А.. С
мълчаливото съгласие на последния и въз основа на подписания преди това
договор за наем, подсъдимият Ш. продължил да използва машината за
производство на мокри кърпички, включително и тази, която бил продал на
фирмата управлявана от А. Я.. Няколко месеца по- късно на 07.02.2017г.
деецът Ш. се разпоредил с вещта като я продал на свидетеля Ш. Т..
Прокурорът настоява, че извършеното на тази дата представлява кражба, при
която е използвано и МПС. Алтернативно пледира, ако се приеме, че А. Я. е
имал уговорка подсъдимият да продължава да ползва машината в
производствената си дейност след продажбата от 24.08.2016г., то се разкриват
признаци на престъпление по чл.206 от НК. Настоява да се определи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с 3 годишен изпитателен
срок. По отношение на гражданския иск- предоставя на съда.
Гражданския ищец заявява, че поддържа казаното от прокурора.
Подсъдимият М. Р. Ш. не се явява в съдебно заседание, като делото е
разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.„а“ от НПК.
Представлява се от защитник, който сочи, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин, тъй като още от самото начало няма яснота за
какъв период е сключен договора за наем, както и каква е била устната
договорка между двамата. Настоява, че няма кражба в случая, както и не
следва да се търси наказателна отговорност и за обсебване по чл.206 от НК,
тъй като инкриминираната вещ е оставена със съгласието на собственика да я
ползва за неопределено време. И ако имало такъв срок, то едва след
изтичането му, може да се говори за обсебване. Моли съда да оправдае
подсъдимия, тъй като няма безспорни категорични доказателства за
престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност.
1

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият М. Р. Ш. е роден на
********* г. в *********, живущ в ***********, български гражданин,
женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият М. Ш. бил едноличен собственик и управител на
дружествата „***********“ЕООД- К. и „************“ЕООД- К. На
01.09.2015г. деецът Ш., в качеството си на управител на „**********“ЕООД-
К., сключил договор за наем на недвижим имот с „Я. А.“ЕООД- К.,
представлявано от свидетеля А. Я. А.. По силата на договора, наемодателят
„Я. А.“ЕООД- К. предоставил на наемателя „**********“ЕООД- К. за
временно и възмездно ползване складова база, намираща се в гр.К.,
„************“-К, ет.*, с 500 кв.м. закрита площ. Договорено било имотът да
се ползва от наемателя като производствено и складово помещение. В така
наетото помещение подсъдимият М. Ш. монтирал притежавана от неговото
дружество „*********“ машина за производство на мокри кърпи, състояща се
от две части- машина за рязане, мокрене и сгъване на суровина, и втората
част- машина за пакетиране. Той започнал производство на мокри кърпи,
използвайки описаното оборудване. През 2016г. свидетелят А. А. решил да
закупи от подсъдимия първата част от машината за мокри кърпи. С фактура №
***/ 24.08.2016г. „Я. А.“ЕООД- К. с управител свидетеля А. А., закупило от
„**********“ЕООД- К., представлявано от М. Ш., машина за мокри кърпи за
сумата от 5000 лева. На същата дата продавачът издал и фискален бон за
сумата. Предмет на продажбата била само едната част от комплекта за
производство на мокри кърпи, а именно машината за рязане, мокрене и
сгъване на суровина. Макар и дружеството „Я. А.“ЕООД да закупило тази
машина, тя не била преместена от помещението, което се използвало от
подсъдимия. Свидетелят А. А. и подсъдимият М. Ш. се разбрали последният
да продължи производствената си дейност с машината за мокри кърпи, а
когато освободи наетото помещение- да я остави там. Едва тогава свидетелят
А. щял да установи фактическа власт върху вещта. Така подсъдимият М. Ш.
продължил да ползва машината за мокри кърпи, с което свидетелят А. А. бил
съгласен. В началото на 2017г. между подсъдимия и свидетелят А. имало
проблеми, свързани с плащането на наема за помещението, което ползвал
деецът М. Ш.. На неустановена по делото дата, той освободил помещението,
което бил наел чрез фирмата „*************“ЕООД- К. На 07.02.2017г. бил
съставен договор за покупко- продажба, с който „*********“ЕООД- К.,
представлявано подсъдимия М. Ш., продало на свидетеля Ш. Ю. Т. за сумата
от 6516 лева следните движими вещи: машина за сгъване, машина за пакетаж
и пречиствател за вода. Това представлявал целият комплект от машината за
производство на мокри кърпи, включващ и частта за рязане, мокрене и сгъване
на суровина, която вече била собственост на „Я. А.“ЕООД- К., представлявано
от свидетеля А. А.. Подсъдимият М. Ш. и свидетеля Ш. Т. подписали договора
за покупко- продажба пред нотариус на 08.02.2017г. На неустановена дата и
2

месец през 2017г. машината за производство на мокри кърпи, състояща се от
двете части- машина за рязане, мокрене и сгъване на суровина (собственост на
„Я. А.“ЕООД, представлявано от свидетеля А. А.) и машина за пакетиране
(собственост на „***********“ЕООД, представлявано от подсъдимия), била
изнесена от помещението в „*************“ в р.К., ползвано от подсъдимия.
Свидетелят Ш. Т. наел товарен автомобил „М.“, управляван от свидетеля Х.
Х., с който машината за мокри кърпи била превозена до двора на фирма „И.“,
намираща се по пътя за с.М.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства по делото, а именно:
показанията на свидетеля А. А. дадени на съдебното следствие и тези
приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК дадени пред друг съдебен състав
на 10.10.2023г. по НОХД № ***/ 2023г. по описа на КжРС; свидетелските
показания на Х. Х. и Ш. Т., всички от съдебното следствие; свидетелските
показания на Т. Ш. дадени пред друг състав на съда на 10.10.2023г. по НОХД
№ ***/ 2023г. и прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК; писмените
доказателства- Фактура № ***/24.08.2016г., фискален бон от 24.08.2016г.,
Договор за наем от 01.09.2015г., Договор за покупко-продажба на движими
вещи от 07.02.2017г. с нотариална заверка на подписите рег.№ *** от
08.02.2017г., Удостоверение за актуално състояние на
„*****************“ЕООД, Удостоверение за актуално състояние на
„***********“ЕООД, Удостоверение за актуално състояние на „Я. А.“ЕООД,
Фактура № ****************/15.12.2015г., справка за собственост на товарен
автомобил „М.“ с рег.№ *********, както и другите писмени доказателства,
приети по делото.
При оценката на гласните доказателства съдът даде вяра на показанията
на свидетеля А. А., който е едноличен собственик и управител на „Я.
А.“ЕООД- К., тъй като същите са достоверни, логични и кореспондиращи с
приетите писмени доказателства. Той установява в какви взаимоотношения се
е намирал с подсъдимия и представляваните от него фирми. Твърди, че в
района на *** имал сграда, в която фирмата на подсъдимия била наемател на
помещение. След сключване на договора за наем, деецът М. Ш. внесъл
машини за производство на мокри кърпи. С фактура от 24.08.2016г. свидетелят
закупил от дружеството „П.“ част от машината за производство на мокри
кърпи- тази, която била за мокрене и рязане на кърпите. Цената на машината
била 5000 лева без ДДС, платени в брой. Свидетелят А. сочи, че когато
закупил машината, тя се намирала в помещението, в което фирмата на
подсъдимия Ш. била наемател и той все още я ползвал, защото имал
производство. Двамата се разбрали, че помещението скоро ще бъде
освободено и тогава подсъдимият да му остави машината за мокри кърпи.
Свидетелят твърди също, че не е разбрал кога е изнесена машината от
помещението. Един ден отишъл до сградата и видял, че същата липсва.
Свидетелят Ш. Т. потвърждава, че е подписал договора от 07.02.2017г. за
покупко-продажба на машината за мокри кърпи, но това станало по
3

настояване на подсъдимия М. Ш., при което той се съгласил. За тази сделка не
е заплащал никакви пари, както и нямал знание, че тази машина била
продадена на друг човек. Кредитират се и показанията на свидетеля Т. Ш.,
който посочва, че имал фирма „И.“, базата на която се намирала по пътя за
с.М. През месец февруари 2017г. подсъдимият Ш. Т. наел помещение там, а
по-късно докарал и машина за производство на мокри кърпи. Впоследствие
при свидетеля Т. дошъл А., който казал, че подсъдимият му дължал пари и
машината била негова. Свидетелят Х. Х. към процесната дата е бил шофьор в
транспортна фирма и установява обстоятелствата свързани с превозването на
машината за мокри кърпи от сградата на *** до фирма „И.“. Същият обаче не
може да даде сведения нито за датата, на която това се е случило, нито пък за
лицата, които са изнесли инкриминираната машина.
Не следва да бъдат коментирани показанията на св.М. В., тъй като тя не е
възприела относими към предмета на доказване факти.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: На подсъдимия М. Р. Ш. е повдигнато обвинение
за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК, а именно за
квалифицирана кражба, извършена чрез използване на моторно превозно
средство. Непосредствен обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост
или правото на владение и държане върху движими вещи. Субект може да
бъде всяко наказателноотговорно лице, което няма фактическа власт върху
предмета на престъплението и което не е собственик на вещта. Предмет на
кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена
стойност. Друга особеност от обективната страна е владението на вещта. До
извършване на кражбата тя се намира във фактическа власт на всеки друг,
освен на дееца. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта от
владението на другиго. Деецът прекратява фактическата власт, която другото
лице упражнява върху вещта и същевременно установява своя фактическа
власт върху нея. Елемент от обективната страна на престъплението е и
отсъствието на съгласие на владелеца за отнемане на вещта. От субективна
страна характерно за кражбата е освен наличието на пряк умисъл у дееца,
също така и намерение от негова страна противозаконно да присвои чуждата
движима вещ. Такова намерение ще е налице, когато той желае след деянието
да се разпорежда с вещта в свой или в чужд частен интерес. Освен това,
квалифицираният състав по чл.195 ал.1 т.4 от НК, каквото е и процесното
обвинение, изисква за извършване на кражбата да е използвано моторно
превозно средство. За да се приеме, че подсъдимият е извършил престъпление
по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК, следва да е доказано, че той е
осъществил всички обективни и субективни елементи от състава на кражбата,
разгледани по-горе, но това не бе сторено от страна на обвинението. По
делото се установи, че през 2015г. подсъдимият М. Ш. чрез фирмата му
„***************“ЕООД е наел помещение от „Я.-А.“ЕООД с управител
свидетеля А., в което се занимавал с производство на мокри кърпи. На
24.08.2016г. той продал на посоченото дружество машина за рязане, мокрене и
4

сгъване на суровина за мокри кърпи, но тази машина така и не преминала във
владение на закупилия я собственик. Тя останала във фактическата власт на
дееца М. Ш., който продължил да я съхранява и ползва за производство на
мокри кърпи в наетото помещение, при това със съгласието на собственика. В
началото на месец февруари 2017г. подсъдимият Ш. продал на свидетеля Ш. Т.
машината за мокри кърпи, която вече не била притежание на дружеството му,
но все още я ползвал. Според съда, по отношение на тази вещ, подсъдимият не
може да извърши престъпление кражба, тъй като не може да отнеме
владението върху движима вещ, която сам владее и по отношение на която
упражнява фактическа власт. На следващо място, прокурорът в случая е
повдигнал на М. Ш. обвинение за кражба, изразяваща в разпореждане с вещта
на 07.02.2017г., когато процесната машина за мокри кърпи била продадена
повторно на свидетеля Ш. Т.. Това поведение не покрива изпълнителното
деяние на престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на досегашната
фактическа власт върху инкриминираната вещ, без съгласието на владелеца.
Прочее, не се установява и дали продажбата изобщо е била извършена на
инкриминираната дата 07.02.2017г., тъй като подсъдимият М. Ш. и свидетелят
Ш. Т. са подписали договора за покупко-продажба на машината за мокри
кърпи на 08.02.2017г., което категорично се доказва от нотариалната заверка
на подписите им. Не на последно място, възприетият от прокурора механизъм
на извършване на престъплението е невъзможен, тъй като той възприема като
кражба осъщественото от подсъдимия разпореждане с вещта- продажбата,
която няма как да се извърши чрез използване на моторно превозно средство.
Кражба чрез използване на моторно превозно средство има тогава, когато
деецът си е послужил с него за отнемане на вещите или за превоз на
имущество и отдалечаване от местопрестъплението, но отново за да установи
трайна фактическа власт върху него. Такова деяние на процесната дата не се
доказа изобщо да е извършил подсъдимия. Ето защо, той бе признат за
невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.195
ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК, а именно за това, че на 07.02.2017г. в гр.К. е
отнел чужда движима вещ- машина за рязане, мокрене и сгъване на суровина
за мокри кърпи, на стойност 5000 лева, собственост на „Я.-А.“ЕООД- К., от
владението на управителя и едноличен собственик А. Я. А. от гр.К., без
негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е
извършено чрез използване на моторно превозно средство- товарен автомобил
„М. *****“ с peг.№ *******.
Освен всичко посочено, настоящата инстанция намира, че поведението на
подсъдимия М. Ш. не би могло да се подведе и под състава на престъплението
по чл.206 от НК, както алтернативно поиска прокурорът. Обсебване е налице,
когато деецът получи на някакво правно основание чуждо имущество, да го
владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено
разпореждане в свой личен или чужд интерес. Такива факти обаче, свързани с
предоставяне на вещта на конкретно правно основание, не са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно съдът не би могъл да
5

признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление, несъвместимо
с твърденията в обвинителния акт.
По гражданския иск: Съдът намира, че предявеният от „Я.-А.“ЕООД- К.
против подсъдимия граждански иск за причинени имуществени вреди от
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК се явява неснователен и
недоказан. Подсъдимият М. Р. Ш. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението кражба, за което е обвинен, имащо за пряка
и непосредствена последица причиняването на имуществени вреди на
юридическото лице, какъвто е и характера на предявения иск. Той бе признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, поради което
предявеният срещу него граждански иск за сумата в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 от НК, ведно със законната
лихва, считано от 07.02.2017г. до окончателното й изплащане, бе отхвърлен.
На гражданския ищец не се следват и разноските, които е сторил за адвокатско
възнаграждение, с оглед признаването на подсъдимия за невинен.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия:
6

Номер на акта:	29
Дата:	26 юни 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия:	Здравка Запрянова

Дело:	20245140200341
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 април 2024 г.

Присъда по дело №341/2024 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите