РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. гр. Хасково, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Анг. Ангелова
при участието на секретаря МАРГАРИТА М. ПОНДАЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело №
20215640101671 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.55 ал.1
пр.І от ЗЗД; от М. А. И. с ЕГН ********** от с. Б., общ. П., *******************; със съдебен
адрес в гр. С., ****************, офис – партер, адв. К. И. Б,; против „Форуком и компания" ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х.,
********************************, представляван от управителя Д. Р. Г.; със съдебен адрес в
гр. С., ************************.
Ищцата твърди, че на **.**.**** г. е депозирала против ответника заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 110 лв., представляваща неоснователно
заплатени от нея в негова полза сума по договор за потребителски кредит № 000-КН-40871665/
08032018, сключен помежду им. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал
възражение, предвид на което ищцата предявявала настоящия си иск в указания й от съда срок. По
силата на посочения договор, ответникът предоставил на ищцата чиста стойност на кредита в
размер на 750 лв. главница, при следните условия: срок на кредита - 360 дни, ГПР - 49,02%, лихвен
процент по кредита - 40,00%. Общата сума дължима от ищцата по т.9 от Приложение № 1 към
договора била в размер на 921,74 лв. Тя сключила и договор за предоставяне на поръчителство с
„Гарант Къмпани" ООД, в който било предвидено възнаграждение за поръчителя, което по своята
същност представлявало скрито увеличение на лихвения процент. В предоставения обединен
погасителен план била предвидена „вноска гарант" в размер на 58,50 лв. за срок от 12 месеца, или
общо 702 лв. След сключване на договора за потребителски кредит, ищцата заплатила сумата в
размер на 860 лв. на ответното дружество. Сключеният между страните по делото договор за
кредит се уреждал от правилата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. § 13, т. 12 от ДР на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В договора за поръчителство уговорките за предоставяне
1
на обезпечение под формата на банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, двама поръчители с минимален осигурителен месечен доход от 1 400 лв. – не били
уговорени индивидуално и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП били нищожни. Този договор бил
нищожен поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД, и поради това, че с него
се заобикаляла императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, установяваща максимален размер на
ГПР. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изисквали потребителят
да заплати такса за реално, а не за евентуално ползване на определена услуга. На практика се
въвеждало задължение за него да заплати за нещо, което имал по силата на закона, като правото на
страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което водело до
значителна неравнопоставеност на страните в облигационното правоотношение. На практика
едната страна - потребителят заплащал правото си да договоря с другата страна - кредитора за
изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му бил гарантиран
определен резултат, а той зависел от волята на другата страна - кредитора. Приложение намирали
чл.143, чл.146 ал.1 и 2 от ЗЗП, като процесните клаузи били бланкетни, а не индивидуално
уговорени и били в хипотезата на договор при общи условия /ОУ/. Приложими били още
разпоредбите на глава шеста от ЗЗП и Директива 93/1З/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, както и Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/13 на ОСГТК на ВКС. Относно договора за потребителски кредит, налице била нищожност,
както затова, че клаузите му били разписани в директно нарушение на ЗПК, така и защото
противоречали на добрите нрави. Налице била нищожност, на следните основания: чл.146, вр.
чл.143 ал.5 от ЗЗП; чл.10 и чл.11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на
договорите за потребителски кредит, срок на договора, методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент, каквато методика в процесния договор липсвала - чл.11 ал.1 т.9а от ЗПК.
Нарушена била и разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, т.к. към договора не бил налице
погасителен план и не можела да се извлече информацията за размера на включените в месечната
погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка
вноска. Ирелевантен в тази връзка бил фактът, че както лихвеният процент, така и ГПР, били
определени като фиксиран процент от общата сума. Размерът на шрифта бил под
законоустановения размер. Налице била прекомерност на лихвата в противоречие с добрите нрави
по чл.9 ЗЗД - 30%; ГПР - ЗПК - 50%. Неустойката не можела да надвишава размера на законната
лихва по чл.86 от ЗЗД. Договорът не съдържал задължителна информация за лихвения процент на
ден. Налице било нарушение на чл.11 ал.1 т.20, 23 и 24 от ЗПК. Липсвали клаузи, относно
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора; срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация
за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29 ал.4 и 6 от
ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден; за реда за прекратяване на договора за кредит,
както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите, във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното
използване. Ищцата оспорва размера на шрифта, на който бил изписан договорът, като
приложение намирали чл.22, вр. чл.10 ал.1 от ЗПК. Договорът не бил изготвен на ясен и разбираем
за потребителя език, предвид на което бил недействителен, на основание чл.22, вp. чл.10 ал.1 от
ЗПК, вр. съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. В условията на
2
евентуалност и/или алтернативност, ищцата оспорва начисления лихвен процент по процесния
договор за кредит, като неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. Максималният
размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) бил ограничен винаги от чл.9 от ЗЗД,
съгласно който страните можели свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на добрите нрави, а уговорка за лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, била противна на добрите нрави. В случая фиксираният ГПР бил 40%, което
противоречало на ЗПК. Клаузата, регламентираща договорна възнаградителна лихва в размер на
40%, била нищожна поради нарушение на добрите нрави, т.к. надвишавала с повече от три пъти
законната такава. Според чл.11 ал.1 т.6 от ЗПК, задължителен реквизит на договорите бил срокът
на договора за кредит, какъвто в случая липсвал и не следвал да се приравнява на погасителния
план. Липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори, какъвто
бил и процесният случай, можела да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те
определяли границата на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ог ЗЗД. С оглед на това и
съгласно нормата на чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, сделки сключени при нееквивалентност на
престациите били нищожни.
Предвид всичко гореизложено и съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК, когато не били спазени
изискванията на чл.10 ал.1, чл. 11 ал.1 т.7 - 12, т. 20, чл.12 ал.1 т.7 - т.9 от ЗПК - договорът за
потребителски кредит бил недействителен и не се дължали лихви. При недействителен договор -
лихви не се дължали, а кредиторът можел да иска единствено връщане на реално предадената
сума, за която дори не били налице доказателства, че е реално получена от ищцата, но ако тя била
получена - кредитодателят имал право да получи само чистата стойност на кредита, а именно 750
лв. Така доколкото ищцата платила на ответника сума в размер на 860 лв., същият се обогатил със
сумата в размер на 110 лв., платени на отпаднало основание- нищожен договор за кредит. Според
ищцата, тя неоснователно /без основание, на несъществуващо основание, при първоначална липса
на основание/ заплатила сумата, т.к. договорът бил изцяло недействителен, а ответникът се
обогатил с тази сума.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът й дължи сумата от 110 лв. - неоснователно заплатена от нея на
ответника по сключения помежду им договор за потребителски кредит № 000-КН-40871665/
08032018; като й се присъдят направените по делото разноски. Това си искане тя поддържа в
допълнително писмено становище по делото.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като счита иска за неоснователен и необоснован, поради което иска
отхвърлянето му изцяло. Той предоставял потребителски кредити по реда на ЗПК под търговската
марка „Българско заемно дружество" /БЗД/. По делото представял доказателства, че е платил на
ищцата уговорената заемна сума от 750 лв., която била усвоена от нея изцяло. Видно от
Приложение № 1 и от погасителен план към договора било, че са уговорени анюитетни вноски,
състоящи се от главница и лихва на стойност от 76,82 лева месечно, като било посочено, че
общата дължима сума по кредита (главница и лихва) е в размер на 921,79 лева. Ищцата получила
сумата от 750 лева за срок от 12 месеца, като съответно дължимата договорна лихва за периода на
кредита при редовно заплащане на вноските била в размер на 171,79 лева. Общата дължима сума
по договора за потребителски кредит била в размер на 921,79 лева. Отделно по договора за
предоставяне на поръчителство било уговорено месечно възнаграждение в размер на 58,50 лева за
срока на договора за потребителски кредит. Според ответника, не следвало, възнаграждението по
3
договора за предоставяне на поръчителство да бъде включвано и причислявано към ГПР по
кредита. Този договор бил акцесорен спрямо договора за кредит, но двата не били един. Дори да се
приемело, че този допълнителен разход трябва да бъде включен и ГПР по кредита надвиши
законово определения максимум, то това нямало да доведе до нищожност на договора за
потребителски кредит. Съгласно ОУ, ищцата имала възможност да избере друг от изброените
варианти за обезпечаване на задължението, да се откаже от сключения договор за потребителски
кредит в 14-дневен законоустановен срок или да избере да ползва услугите на друга банкова или
финансова институция. Същевременно, ответникът не бил страна по договора за поръчителство и
ищцовите възражения против този договор не следвало да се разглеждат в настоящото
производство. Внасяните от ищцата суми били винаги в по-нисък размер от уговорения и плащани
със забава, съпоставени с предоставения й за улеснение комбиниран погасителен план с
дължимите плащания по двата договора. На основание чл.8 ал.5 изр.2 от договора за предоставяне
на поръчителство, с част от платената от ищцата сума били погасени именно част от задълженията
й по този договор. Общата сума била в размер на 613,58 лева, платена и прехвърлена от ответника
на поръчителя, на основание изр.1 от същия текст, както следва: 26.04.2018 г. - 30 лева,
прехвърлени на 01.12.2018 г.; 10.05.2018 г. – 28,58 лева (отнесени по договор за поръчителство от
платени 136,40 лева), прехвърлени на 01.12.2018 г.; 26.03.2019 г. - 35 лева (отнесени по договор за
поръчителство от платени 50 лева), прехвърлени на 04.06.2019 г.; 25.04.2019 г. – 50 лева,
прехвърлени на 30.07.2019 г.; 25.07.2019 г. – 50 лева, прехвърлени на 04.10.2019 г.; 26.08.2019 г. –
20 лева, прехвърлени на 05.11.2019 г.; 30.09.2019 г. – 20 лева, прехвърлени на 04.12.2019 г.;
28.10.2019 г. – 50 лева, прехвърлени на 09.01.2020 г.; 05.12.2019 г. – 30 лева, прехвърлени на
04.03.2020 г.; 23.12.2019 г. – 30 лева, прехвърлени на 04.03.2020 г.; 27.02.2020 г. – 30 лева,
прехвърлени на 05.05.2020 г.; 27.04.2020 г. – 50 лева, прехвърлени на 05.08.2020 г.; 27.05.2020 г. –
50 лева, прехвърлени на 05.08.2020 г.; 26.06.2020 г. – 50 лева, прехвърлени на 03.09.2020 г.;
28.07.2020 г. – 50 лева прехвърлени на 05.10.2020 г.; и 27.08.2020 г. – 40 лева прехвърлени на
04.11.2020 г. Предвид изложеното, дори съдът да обяви договора за потребителски кредит за
недействителен, то реално предадената по договора сума в размер на 750 лева, щяла да бъде
частично дължима, тъй като от направените от ищцата плащания - 613,58 лева били прехвърлени
за изплащане на задълженията й по договора за предоставяне на поръчителство. Към момента
ищцата не изплатила дори чистата стойност на полученото, при което искът й за сумата от 110 лева
бил неоснователен и недоказан. Договорът за потребителски кредит бил сключен по реда на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според ответника, клаузите относно
обезпечаването на кредита, регламентирани в ОУ и договора за потребителски кредит, не били
неравноправни, за да бъде приложима нормата на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Кредитополучателят не бил
длъжен да предостави обезпечение (арг. от чл.4 ал.3 от договора), имал законовата възможност да
се откаже от сключения договор в 14-дневен срок или да използва услугите на друга кредитна
институция. Неоснователно ищцата считала, че заплаща правото си да договоря с кредитора за
изменение на параметрите на сключения договор като предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, отлагане на една или повече вноски. Тези параметри нямали
общо с дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. В договора за
потребителски кредит и Приложение № 1 към него, на ищцата били посочени условията за
издължаване на кредита, приложен бил погасителен план, съдържащ информация за размера, броя
и периодичността и датите за плащане на погасителните вноски, като в случая вноските били 12,
тъй като уговореният срок по кредита бил 12 месеца, като за целия срок на кредита лихвеният
процент бил фиксиран - 40 %. Приложена била разбивка по всяка вноска, каква част е за главница
4
и каква за лихва. За улеснение на кредитополучателя, към договора за поръчителство бил
приложен и комбиниран погасителен план между анюитетната вноска по кредита (главница и
лихва) и дължимото възнаграждение на месечна база по договора за предоставяне на
поръчителство. Неоснователно ищцата твърдяла прекомерност на лихвата, т.к. съобразени били
чл.19 ал.1 и 4 от ЗПК. Единствено липсата на клауза, съдържаща лихвения процент (описан
съгласно чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК), щяла да довела до недействителност на целия договор, съгласно
чл.22 от ЗПК. Ищцата възразявала и за размер на неустойка, но такава не била регламентирана по
договора и по ОУ. Наличието на право на отказ на потребителя от договора било регламентирано в
чл.8 от договора за потребителски кредит и в т.3.3.1 от ОУ, както и редът за прекратяване на
договора и извънсъдебните способи за решаването на спорове, съгласно чл.11 ал.1 т.23 и 24 от
ЗПК. Спазени били изискванията, договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички
негови елементи да са в еднакъв по вид, формат и размер на шрифт - не по-малък 12. Самите
документи били предоставени на кредитоискателя по ясен и разбираем начин на посочения от него
електронен адрес в процеса на кандидатстване като преддоговорна информация, респ. също ОУ и
Стандартен европейски формуляр. Не се сочела методика за изчисляване на референтния лихвен
процент в договора за потребителски кредит, т.к. същият бил фиксиран за целия срок на договора -
40 % на годишна база.
В заключение, договорът за потребителски кредит отговарял на законовите изисквания на
ЗПК и спрямо него не била приложима нормата на чл.22 от ЗПК. Дори и да се приемело, че
съществувала нищожност на отделни клаузи, това не влечало недействителност на целия договор,
арг. от чл.26 ал.4 от ЗЗД. Този договор бил валидно сключен и действителен, съдържал в себе си
равноправни клаузи, съобразени с качеството на потребител на ищцата, като не съдържал
нищожни клаузи. Самият факт на усвояване на сумата от страна на ищцата, водел до извода, че тя
недвусмислено е изразила съгласието си с условията на предоставените й договори и е пристъпила
към изпълнението им. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на исковата претенция
изцяло, като неоснователна и необоснована. Това си искане той поддържа в допълнително
писмено становище по делото и в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат.
Допълнително възразява, че едно от извършените от ищцата плащания, а именно по разписка от
16.02.2018 г., се отнасяло по предходен договор за кредит. Така общата платена от нея сума по
процесния договор била в размер на 740 лв., т.е. по-малко от получената от нея главница, прие
което нямало как ответникът да се е обогатил за нейна сметка. Ответникът претендира, да му се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Между ищцата, като кредитополучател, и клон на ответното дружество в гр. С., като
кредитор, на **.**.**** г. е бил сключен договор за потребителски кредит № 000-КН-40871665/
08032018, с приложение № 1 към същия - Условия за кредита. Уговореният общ размер на
предоставения кредит е 750 лв., за срок от 360 дни, с 12 броя погасителни вноски, всяка от по 76,82
лв., с лихвен % по кредита 40%, с ГПР от 49,02%, с общ размер на всички плащания от 921,79 лв. С
подписването на договора, ищцата е заявила, че е съгласна и приема ОУ, които са й били
предоставени и с които се е запознала. Съгласно чл.4 ал.1 от договора, ако кредитополучателят е
посочи в заявлението си, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва, в зависимост от
посочения в заявлението вид на обезпечението: 1./ да представи на кредитора банкова гаранция
или поръчителство от най-малко две физически лица с минимален месечен осигурителен доход от
5
1500 лева, съгласно ОУ в срок до 7 дни от подаване на заявлението, или 2./ да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа
от подаване на заявлението. В такава хипотеза, срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя е 24 часа от предоставянето на обезпечението. На същата дата, **.**.**** г.,
ищцата, като потребител, е сключила с „Гарант Къмпани“ ООД, като поръчител, договор за
предоставяне на поръчителство, ведно с Приложение № 1 към същия; по повод процесния договор
за кредит. С договора поръчителят се е задължил, да сключи договор за поръчителство с ответното
дружество, по силата на който да отговоря пред него солидарно с ищцата за изпълнението на
всички нейни задължения, възникнали по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията й по този договор. За изпълнението на тези задължения,
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение в месечен размер от 58,50 лв., дължимо на
датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план. Уговорената
сума по кредита от 750 лв. е била преведена от ответника на ищцата на **.**.**** г., чрез Изи пей,
видно от разписка за извършено плащане № 2000000147258658, разпечатана на 10.09.2021 г. За
извършени плащания от ищцата в полза на ответника, тя представи по делото разписки от „Изи
пей” АД, хронологично както следва:
№ 030000698916509/ 16.02.2018 г. за 120 лева,
№ 030000729633600/ 26.04.2018 г. за 30 лева,
№ 030000735093282/ 10.05.2018 г. за 136,40 лева,
№ 030000749919457/ 13.06.2018г. за 31 лева,
№ 030000762732631/ 13.07.2018 г. за 31 лева,
№ 030000815004696/ 12.11.2018 г. за 62 лева,
№ 030000879857053/ 26.03.2019 г. за 50 лева,
№ 0300008951426576/ 25.04.2019 г. за 50 лева,
№ 0300009391848049/ 25.07.2019 г. за 50 лева,
№ 0300009542516297/ 26.08.2019 г. за 20 лева,
№ 0300009718162363/ 30.09.2019 г. за 20 лева,
№ 0300009866121229/ 28.10.2019 г. за 50 лева,
№ 0300010066680162/ 05.12.2019 г. за 30 лева,
№ 0300010174027496/ 23.12.2019 г. за 30 лева,
№ 0300010839765506/ 27.04.2020 г. за 50 лева,
№ 0300010996955536/ 27.05.2020 г. за 50 лева,
№ 0300011161213487/ 26.06.2020 г. за 50 лева.
Между ищцата, като кредитополучател, и клон на ответното дружество в гр. С., като
кредитор, е бил сключен и предходен договор за потребителски кредит от **.**.**** г. с № 000-
КН-40871665/ 22012018, за сумата от 500 лв., за срок от 12 месеца, погасен /л.112/.
За процесното си вземане против ответника, ищцата в настоящото производство е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 4295/ 22.03.2021 г.,
въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 739/ 2021 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед
№ 147 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.06.2021 г., по силата на която
е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство да заплати на кредитора –
ищцата в настоящото производство сумата от 110 лв., платена без правно основание - по нищожен
договор за потребителски кредит от **.**.**** г., сключен помежду им, както и сумата от 25 лв. за
държавна такса, а в полза на адв. М. Л. по чл.38 от ЗАдв – сумата в размер на 300 лв. В заявлението
6
си до съда заявителят е основал вземането си на обстоятелствата по настоящата си искова молба. В
законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта. На **.**.**** г. на ищцата е било указано, да предяви иск за установяване
на вземането си, което тя е сторила в срок с настоящата искова молба от 21.07.2021 г.
За разрешаването на настоящия правен спор не е необходимо обсъждането на останалите
събрани по делото писмени доказателства, както и на гласните такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество, същият се явява изцяло неоснователен и недоказан, т.к. ищцата,
чиято е доказателствената тежест, не проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че
ответникът се е обогатил за нейна сметка с процесната сума пари, без да е имало правно основание
за това. Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установи, че между ищцата, като кредитополучател, и клон на ответното дружество в гр. С., като
кредитор, на **.**.**** г. е бил сключен процесният договор за потребителски кредит № 000-КН-
40871665/ 08032018. Предмет на договора е отпускането на заемна сума в размер на 750 лв., която
е била преведена по сметка на ищцата същия ден и усвоена от нея. Връщането на сумата е
уговорено да стане с 12 броя ежемесечни погасителни вноски. Именно в изпълнение на това си
свое задължение, ищцата е извършила в полза на ответника следните плащания, според
представените от нея разписки от „Изи пей” АД, хронологично както следва:
№ 030000729633600/ 26.04.2018 г. за 30 лева,
№ 030000735093282/ 10.05.2018 г. за 136,40 лева,
№ 030000749919457/ 13.06.2018г. за 31 лева,
№ 030000762732631/ 13.07.2018 г. за 31 лева,
№ 030000815004696/ 12.11.2018 г. за 62 лева,
№ 030000879857053/ 26.03.2019 г. за 50 лева,
№ 0300008951426576/ 25.04.2019 г. за 50 лева,
№ 0300009391848049/ 25.07.2019 г. за 50 лева,
№ 0300009542516297/ 26.08.2019 г. за 20 лева,
№ 0300009718162363/ 30.09.2019 г. за 20 лева,
№ 0300009866121229/ 28.10.2019 г. за 50 лева,
№ 0300010066680162/ 05.12.2019 г. за 30 лева,
№ 0300010174027496/ 23.12.2019 г. за 30 лева,
№ 0300010839765506/ 27.04.2020 г. за 50 лева,
№ 0300010996955536/ 27.05.2020 г. за 50 лева,
№ 0300011161213487/ 26.06.2020 г. за 50 лева; или всичко общо – 740,40 лв.
При тези изчисления съдът не взе предвид плащането от ищцата на ответника по разписка с №
030000698916509/ 16.02.2018 г. за 120 лева, т.к. то датира от преди сключването на процесния
договор. Това плащане касае предходен договор за потребителски кредит, сключен отново между
ищцата, като кредитополучател, и клон на ответното дружество, като кредитор, на **.**.**** г. за
сумата от 500 лв., за срок от 12 месеца, понастоящем погасен. Така недоказана е ищцовата теза, че
именно по процесния договор без основание са платени претендираните 110 лв., респ. че те са
7
платени в повече от дължимото по договора. Напротив, установява се, че с плащането на сумата от
общо 740,40 лв. ищцата не е издължила изцяло дори и главницата по процесния договор от 750 лв.
В този смисъл и по аргумент от чл.23 от ЗПК, за разрешаването на настоящия правен спор, на
обсъждане не подлежат доводите и възраженията на страните, касаещи нищожност на части от
договора за кредит и на сключения за обезпечаването му договор за поръчителство. Самата ищца
признава правото на кредитодателя да получи от нея чистата стойност на кредита, а именно сумата
от 750 лв.
Предвид изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника деловодни разноски в размер на 360 лв., с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. А. И. с ЕГН ********** от с. Б., общ. П.,
*******************; със съдебен адрес в гр. С., ****************, офис – партер, адв. К.
И. Б,; против „Форуком и компания" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Х., ********************************, представляван от управителя Д.
Р. Г.; със съдебен адрес в гр. С., ************************; да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 110 лв., платена без основание по сключен между
ищцата и клон на ответното дружество в гр. С. на **.**.**** г. договор за потребителски
кредит № 000-КН-40871665/ 08032018; за която сума е била издадена заповед № 147 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.06.2021 г. по ч.гр.дело №
739/2021 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА М. А. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Форуком и компания"
ООД с ЕИК ********* сумата от 360 лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.
8