Р Е Ш Е Н И Е
№ 213/12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно
заседание на двадесет и шести април ,
през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
Административен
съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№295/2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,във вр. с чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).
Образувано е по жалба от И.В.Х. *** против
Заповед №ЗЦУ-641/19.05.2020г. на изпълнителния директор на НАП,в качеството му
на дисциплинарно-наказващ орган по отношение на служителите в НАП ,с която на
основание чл.92 във вр с чл.90,ал.1,т.3 във вр. с чл.89,ал.2,т.1 и т.5 от
Закона за държавния служител/ЗДСл./,на жалбоподателя като държавен служител-„главен
инспектор“ по приходи в сектор „Проверки“ ,отдел „Проверки“,дирекция „Контрол“
в ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ Монтана е наложено дисциплинарно наказание
„отлагане на повишението в ранг с една година“. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, несъобразена
с изискванията на закона и постановена при нарушение на административно -производствените
правила и материалния закон. Излагат се съображения за това и се иска отмяна на
оспорената заповед, като незаконосъобразна и неправилна.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли за отмяна на
оспорената заповед. Претендира съдебно деловодни разноски.Представени са и писмени бележки ,вх.№1004/11.05.2021г
от адв.М.,като процесуален представител
на жалбоподателя с подробни аргументи за отмяна на заповедта.
Ответникът–Изпълнителен директор на НАП-София
,чрез гл.юрк.Д. в писмени бележки,вх.№1011/11.05.2021г.моли да се отхвърли
жалбата ,като неоснователна и да се потвърди оспорения акт.
По
делото е прието заверено копие на административната преписка по оспорената
заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения
14-дневен срок по чл. 149, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорената в настоящето производство
Заповед №ЗЦУ-641/19.05.2020г. на изпълнителния директор на НАП,в качеството му
на дисциплинарно-наказващ орган по отношение на служителите в НАП , на
основание чл.92 във вр с чл.90,ал.1,т.3 във вр. с чл.89,ал.2,т.1 и т.5 от
Закона за държавния служител/ЗДСл./,на жалбоподателя като държавен
служител-главен инспектор по приходите в сектор „Проверки“ ,отдел „Проверки“,дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ Монтана е наложено дисциплинарно
наказание „отлагане на повишението в ранг с една година“. В заповедта е прието,
че служителя И.В.Х. с поведението си е извършил три дисциплинарни нарушения ,а именно:
1. И.В.Х. - главен инспектор по приходите в
сектор „Проверки", отдел „Проверки", дирекция "Контрол", ТД на НАП Велико
Търново, ИРМ Монтана е извършил контролни производства на „Е*** " ЕООД, приключило с издаване на
АПВ № П-04001218111821-004-001/29.06.2018 г., и на „ГЛО Б*** "
ЕООД, приключило с Протокол № П-04001218181575-073-001 /
15.01.2019 г. Към момента на извършване на процесуалните действия във връзка с
контролните производства на посочените дружества, те са били обслужвани счетоводно
от свързано със служителя лице - Б*** К*** - Х*** , негова съпруга.В
качеството му на орган по приходите по отношение на който са били на лице
основанията за отвод по чл. 76, ал. 1 от ДОПК, служителят не е изпълнил
задължението си по чл. 76, ал.2 от ДОПК и т. 4.2 от Процедура К20
„Отвеждане на орган по приходите от участие в производство" да подаде
искане за самоотвод до компетентния директор на ТД на НАП Велико Търново по
утвърдения образец № Кд-131.Устното уведомяване от служителя на прекия
ръководител за обстоятелствата, свързани със счетоводното обслужване от съпругата му на двете дружества, по
отношение на които е осъществил контролни производства, не представлява изпълнение
на задължението за отвод.
2.
В хода на проверка за установяване на факти и
обстоятелства, относно „Г*** Б*** " ЕООД служителят е допуснал нарушения при извършването й - не е отчел наличието на
обстоятелства за дейността на дружеството през 2018 г., които биха били
основание за възлагане на последващи контролни действия за установяване наличие
или липса на активи, както и не е установил основание за
дерегистрация по чл. 176, т.5 от ЗДДС - поради неизпълнение на задължението за деклариране
на електронен адрес за кореспонденция.В хода на проверката служителят не е
съставил Акт за установяване на административно нарушение за установено от него
административно нарушение - подадена със закъснение на 11.01.2019 г. справка
декларация за м.11.2018 г. Това представлява административно нарушение на чл. 125,
ал.5
от ЗДДС, за
което съгласно чл. 179 от ЗДДС е предвидена имуществена санкция.С тези си бездействия служителят е
нарушил принципите на законност и обективност в производствата по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, въздигнати в чл. 2 и чл. 3 от кодекса.
3.
Служителят е осъществил достъпи до информационните
системи на НАП на следните търговски дружества, които се обслужват счетоводно
от фирми на съпругата му Б*** К*** -Х*** , както следва;
-
в ПП СУП на 23.02.2018 г. в интервала от 14:42 до
14:49 ч. са осъществени неколкократни достъпи до „Сметка на задължено лице"
(четене) и до „Сметка на задължено лице – архив“ (четене) на „И. М*** "
ООД;
- в ПП СУП на 20.09.2018 г, в
15:31 ч.
е осъществен достъп до „Сметка на задължено лице" (четене) на „Е*** -М"
ЕООД;
-
в Б*** на 27.06.2019 г. в интервала от 09:22:44 ч. до
09:44:27 ч. е извършвана неколкократно справка в меню „Заявления" на С***
С*** ;
-
в Б*** на 26.09.2019 г. в 11:49:31 ч. е извършил справка в „ДДС
документи", меню „Получени и изпратени документи за фирма" по отношение
на „Е*** " ЕООД,
На служителят не са
възлагани конкретни служебни задачи обосноваващи необходимостта от извършените
достъпи.
С оглед на положеното е прието , служителят е осъществил
нерегламентиран достъп до данъчна и осигурителна информация в информационните
системи на НАП, без възложени служебни задачи, което представлява нарушение на
т. 9.3.1
от Политиката за информационна сигурност в НАП, съгласно която „Достъпът до информацията и
системите на НАП се предоставя съгласно съответните правила на агенцията, с цел допускане на потребителите за изпълнение само на необходимото във връзка е
изпълнението на
техните служебни задължения " ,
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) утвърдените от
изпълнителния директор Процедура К20 „Отвеждане на орган по приходите от
участие в производство" и Политика за информационна сигурност в НАП са
задължителни за служителите на НАП,
Съгласно чл, 10, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация (КПСДА) - данните в държавната администрация могат да
се използват от служителя само за изпълнение на служебните му задължения при
спазване на правилата за защита на информацията.Прието е, че нарушавайки посочените
по-горе нормативни актове и вътрешно-служебни правила, държавният служител е
извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл -
неизпълнение на служебните задължения, изразяващи се в неспазване на принципите
на законност и обективност прогласени в чл. 2 и чл. 3 от ДОПК и на задължителните, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗНАП, указания и
процедури на изпълнителния директор на НАП, както и на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване
правилата на чл. 10, ал. 2 от КПСДА.
Прието
е ,че от
субективна страна деянията са извършени виновно.
Проверката е извършена
по сигнал за установен конфликт на интереси ,образувано е производство по
чл.18,т.2 от Наредбата за организацията и реда за извършване и проверка на декларациите и за
установяване конфликт на интереси (НОРИПДУКИ) служебно от органа
по назначаване ,като е изготвено Становище № М-24-04-70#3 от 18.03.2020 г., от Комисия за проверка за
наличието или липсата на конфликт на интереси, назначена със Заповед № ЗЦУ-1450
/02.10.2019г.
на изпълнителния директор на НАП. Със Заповед № ЗЦУ-479 / 02.04.2020г.на изпълнителния директор на
НАП /л.39/е
възложено на Дисциплинарния съвет на НАП ,назначен със
заповед№ЗЦУ-1045/06.08.2018г./л.40/ ,изменена със заповед№ЗЦУ-1490/08.10.2019г./л.369/на
изпълнителния директор на НАП ,да образува дисциплинарно дело срещу държавния
служител.Със свое Решение от 23.04.2019г. ,Дисциплинарния съвет на НАП , е изложил становище, че е
налице основание за дисциплинарна отговорност на държавния служител за
извършените от него нарушения и е предложил на дисциплинарно-наказващия орган-изпълнителния директор на
НАП да му наложи дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една
година". Констатирано
е, че лицето Б*** К*** -Х*** е съпруга на главен инспектор по приходите И.В.Х..
Същата е регистрирана като ЕТ „И*** - Б*** К*** " и е собственик на
капитала на търговските дружества „И*** " ЕООД и „И*** 2018" ЕООД. Търговските дружества са с
предмет на дейност „Счетоводни и одиторски дейности и данъчни
консултации". Посочените дружества са със седалище и адрес на управление в
гр, Монтана и попадат в териториалния обхват на ИРМ Монтана, където главен
инспектор по приходите И.В.Х. осъществява служебните си правомощия. Служителят е изслушан от изпълнителния директор на НАП на 11.05.2020 г, от 12:30 до 12;45 часа ,за което е съставен протокол/л.25/ и е представил писмени обяснения/л.16/, които са получени в ЦУ на НАП на
14.05.2020 ч.Към писмените обяснения са приложени декларации за
неактивност за 2017 и 2018 г. на ГЛО Б*** - ЕООД и екранна справка изготвена на 28.02.2020 г.Същите са приети за
неоснователни и със оспорената заповед е наложено дисциплинарно наказание на
служителя „отлагане на повишението в ранг с една година“.
Установено е по
делото ,че с решение№377/25.08.2020г. по адм.д.№176/ 2020г.по описа на
АС-Монтана е отхвърлена жалбата на
настоящия жалбоподател И.В.Х. против Решение №Р-ЦУ-25/23.03.2020г. на
изпълнителния директор на НАП-София ,с което е установен конфликт на интереси по отношение
на същия и на основание чл.171,ал.2 от ЗПКОНПИ му е наложена „глоба“ в размер
на 1000лв.за осъществен конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ ,за извършено
нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ ,в качеството му на главен инспектор по приходи в
ТД на НАП-Велико Търново ,ИРМ Монтана.Решението е обжалвано и потвърдено от ВАС
с Решение №1690/ 10.02.2021г. по адм.д.№11949/2020г.и е влязло в законна сила
на 10.02.2021г.
Приетите
по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната
преписка, не са оспорени от страните по делото и не е открито производство по
тяхното оспорване по реда на чл. 193, ал1 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд-Монтана, при спазване на изискванията
на чл. 168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146, т.1-5 от АПК,
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.92,ал.1от ЗДСл. Дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването,който за служителите в НАП
,какъвто е и настоящия жалбоподател , е изпълнителния директор на НАП-София Г***
Д***.Същата е издател на заповедта за дисциплинарно
наказание , поради което оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.,в кръга на неговата материална
компетентност.Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 97, ал.1 ЗДСл писмена
форма и в предвидения в чл. 94, ал.1 ЗДСл. двумесечен срок от откриване на
нарушението за налагане на дисциплинарно наказание, не по-късно от една година
от извършването му. От данните по делото е видно, че тези срокове са спазени.
Срокът за налагане на дисциплинарно наказание тече от момента когато ДНО е
узнал за извършеното нарушение, в конкретния случай от постъпването на протокола
от проведеното заседание на дисциплинарния съвет/ДС/ ,решението на
дисциплинарния съвет/ДС/ и докладната записка на председателя на ДС на НАП от
27.04.2020г.при ответника, на който същите са били изпратени, а оспорената
заповед е издадена на 19.05.2020г. При това положение заповедта е издадена в
предвидените срокове,в отговор на възражението в жалбата за неспазени срокове
по чл.94 ЗДСл. Заповедта съдържа и визираните в чл. 97, ал.1 ЗДСл. реквизити.
Дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 93, ал.1 ЗДСл,
преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител и да изиска от него
писмени обяснения. Т.е оспорената заповед съдържа, както правни ,така и
фактически основания, същата е мотивирана, като органът се е позовал на
изготвеното Решение от 23.04.2020г.на ДС на НАП ,с който е направено
предложение до дисциплинарно –наказващия орган ,на служителя да бъде наложено
дисциплинарно наказание“отлагане на повишението в ранг с 1 година“. В този
смисъл съдът намира ,че в придружителните документи към това Решение ,докладна
записка и протокол от проведено заседание на ДС на НАП подробно са изложени фактите и
обстоятелствата по констатиране на нарушението. При така установеното съдът
приема, че процедурата по налагане на процесното дисциплинарно наказание е спазена.
Предвид на изложеното и възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения в производството по налагане на дисциплинарното наказание са
неоснователни. По отношение на
материалната законосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т.4 АПК,съдът
приема, че нарушението е безспорно установено. Не се спори от страните, а това
се установява и от събраните доказателства, че жалбоподателя ,към момента на
проверката е заемал длъжността „главен инспектор по приходи“ в сектор
„Проверки“ ,отдел „Проверки“,дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ
Монтана .Не се спори и , че нарушенията са
констатирани във връзка с контролни производства ,в които И.Х. е участвал като
ревизиращо лице по отношение на фирми ,обслужвани счетоводно от неговата съпруга Б*** К*** -Х*** . След приключване
на адм.д.№176/2020г. по описа на АС-Монтана ,образувано по жалба на И.В.Х.
против Решение №Р-ЦУ-25/23.03.2020г.
на изпълнителния директор на НАП-София ,с което
е установен конфликт на интереси по отношение на същия и на основание
чл.171,ал.2 от ЗПКОНПИ му е наложена „глоба“ в размер на 1000лв.за осъществен
конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ ,за извършено нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ ,в качеството му на главен инспектор по приходи в ТД на НАП-Велико
Търново ,ИРМ Монтана,с което АС-Монтана е отхвърлил жалбата му ,потвърдено с
Решение по адм.д.№ №11949/2020г.по описа на ВАС,не е спорен и фактът
налице ли е конфликт на интереси между него и съпругата му,доколкото такъв е
установен с влязъл в сила съдебен акт ,който се явява фактическо основание за
издаване на процесната заповед.При наличие на валидно правно основание
–установения конфликт на интереси ,съдът намира ,че заповедта е издадена и при
правилно приложение на материалния закон. На основание чл.177,ал.1 АПК
решението има сила за страните по делото ,тоест и за настоящия жалбоподател,като
при установен с влязло в сила решение конфликт на интереси между И.Х. и
съпругата му по повод проведени контролни производства на фирми обслужвани счетоводно
от нея ,правилно и законосъобразно на същият е наложено дисциплинарно
наказание,без оглед на фактът дали и доколко има щети за фиска при извършване
на нарушенията,каквито твърдения се излагат от оспорващия в обяснението му в съдебно
заседание..Ирелевантен е и фактът,че същият като служител е уведомил устно началника
на сектора К*** В*** след като не си е направил самоотвод ,въпреки че му е известно
,че е в конфликт на интереси и като
служител на НАП не би могъл да проверява
фирми ,обслужвани счетоводно от съпругата му.На жалбоподателя ,като
дългогодишен служител на НАП,е известна разпоредбата на чл.76,ал.1от ДОПК,съгласно
която „ Не може да участва в административното производство орган по приходите,
служител или публичен изпълнител, който е свързано лице със субекта или е
заинтересован от изхода му, или има с някои от другите участници отношения,
които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност.Съгласно
ал.2 По своя инициатива или по мотивирано искане на друг участник в
производството той може да бъде отведен. Искането за отвеждане следва да бъде
направено незабавно след възникване или узнаване на основанията за това.
Отвеждането се извършва от органа, който е възложил производството, а в
случаите, когато производството не се възлага с изричен акт, отвеждането се
извършва от териториалния директор, съответно от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите.Не е извършен самоотвод от служителя И.Х.
преди участие в контролното производство,и при установен с влязло в сила
решение конфликт на интереси между него и съпругата му ,заповедта за
дисциплинарно наказание следва да се потвърди.
Известни
са на служителя и нормите на чл.12 и
чл.13 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/
Служителите в държавната администрация не могат да извършват дейност в частен
интерес, която е в нарушение на глава осма от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на глава
трета от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на
декларациите и за установяване конфликт на интереси, приета с Постановление №
209 на Министерския съвет от 2018 г. (ДВ, бр. 81 от 2018 г.). Служителите
в държавната администрация са длъжни да докладват на органа на власт за станали
им известни данни за корупция или за конфликт на интереси в администрацията, в
която работят.Има разписана процедура ,което не се оспорва ,по която
същият да заяви писмено ,не устно ,че е в конфликт на интереси ,и като не е
спазил посочените разпоредби ,същият е нарушил закона ,при което правилно и
законосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбоподателя е извършил
посочените в заповедта дисциплинарни нарушения , а съгласно чл. 89, ал.2, т.1
ЗДСл.,неизпълнение на служебни
задължения е и неспазването на
разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от КПСДА, поради което и правилно с оспорената
заповед е ангажирана дисциплинарната отговорност на лицето по ЗДСл.С неспазване
на тези разпоредби жалбоподателя е
нарушил Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация.В тази насока възраженията, че не
са извършени твърдяните нарушения в заповедта, са неоснователни,
тъй като не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Нещо повече ,на основание
чл.107,ал.1,т.8 от ЗДСл. органа по
назначаване разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да прекрати
служебното правоотношение със служителя без предизвестие когато с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество,което е и направил с представената
по делото и приета като доказателство, заповед за прекратяване на служебното правоотношение
със И.В.Х. №187/11.03.2021г.на изпълнителния директор на НАП-София ,която обаче
не е влязла в сила и подлежи на обжалване ,което обосновава правния му интерес
да продължи и приключи настоящето производство със съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.В.Х. ***
против Заповед №ЗЦУ-641/19.05.2020г. на изпълнителния директор на НАП,в
качеството му на дисциплинарно-наказващ орган по отношение на служителите в НАП
,с която на основание чл.92 във вр с чл.90,ал.1,т.3 във вр. с чл.89,ал.2,т.1 и
т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл./,на жалбоподателя като държавен
служител-„главен инспектор“ по приходи в сектор „Проверки“ ,отдел
„Проверки“,дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Велико Търново,ИРМ Монтана е наложено
дисциплинарно наказание „отлагане на повишението в ранг с една година“.,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните, на основание чл. 138 АПК.
АДМ.СЪДИЯ: