Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 02.09.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2 223 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание §22 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищците – М.Е.П. и Л.Е.П. твърдят, че на 26.11.2013 г., в гр. София, на ул. "********" в района на бл. *** в посока бул. „Климент Охридски" е настъпило ПТП с участието на лек автомобил Фолксваген Поло с peг. *******, управляван от В.Н.К., при което е настъпила смъртта на С.Л.С.- майка на ищците. Относно процесното ПТП е образувано нохд №3396/2014г., което е приключило с присъда от 27.03.2015г. Ищците описват, че са им причинени неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки душевни травми и страдания, предизвикани от загубата на най-близкия човек - родна майка, основа на семейството им, като се има предвид възрастта им при настъпилото събитие - съответно на по 24 и 20 години. Починалата С.С. е била в активна житейска възраст, като със загубата й синовете й са загубили опора в живота и са лишени от майчина обич и грижа - обстоятелства, които причиняват огромна мъка и празнина в живота им. Посочват, че към датата на настъпване на ПТП за лек автомобил Фолксваген Поло с peг. ******* е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица №06113001059227, сключена в "ДЗИ - О.З." АД. Твърдят се, че със заявление вх. №94-П-48/21.03.2016г. пред застрахователната компания са предявени претенции за изплащане на  застрахователни обезщетения за претърпени от увредените лица неимуществени вреди в размер на от по 80 000 лева, като било отчетено съпричиняване от страна пострадалата. С писмо изх. №94-П-48/12.05.2016г. застрахователно-експертната комисия на "ДЗИ - О.З." АД ги уведомила, че на ищците са определени обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева на всеки един от тях. Заявяват, че обезщетенията, са преведени на двамата по посочените от тях банкови сметки с платежни нареждания №********* и №********* от 10.05.2016г. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на всеки от тях:

- по 30 000 лева - застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното им изплащане;

- по 5 392,08 лв. лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва от 11.05.2016 г. до 16.02.2018г. /датата на подаване на исковата молба/ върху, сумата от 30 000 лв., както и направените по делото разноски.

Ответникът – „ДЗИ – О.З.“ ЕАД в депозирания от него писмен отговор оспорва иска по основание и размер. Счита, че изплатеното до момента обезщетение е изцяло съобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че претенцията за обезщетение над изплатената сума е прекомерна и неоснователна. Не оспорва твърдението, че пострадалата има принос за настъпване на процесното събитие и същият следва да бъде отчетен по силата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение. Счита, че основният принос за настъпване на събитието е поведението на пострадалата, която е предприела пресичане на натоварен пътен участък, с по две ленти за движение във всяка посока, на забранен червен сигнал на светофара за пешеходци. Изрично е посочено, че не оспорват фактът, посочен в исковата молба, че справедливото обезщетение е 120 000 лв. за всеки от ищците, преди да бъде отчетено съпричиняването на вредоносния резултат. Моли да се постанови съдебно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени, като им се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следите факти:

-         настъпване на процесното ПТП,

-         настъпване на смърт на майката на ищците в резултат на процесното ПТП,

-         постановена и влязла в сила присъда относно процесното ПТП,

-         заплащане от страна на ответника на всеки от ищците на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. и

-         че справедливият размер на обезщетението за всеки от ищците е 120 000лв., преди да бъде отчетено съпричиняването от страна на пострадалата.

В настоящото производство по искане на страните е изискано нохд №3396/2014г. по описа на СГС. На 27.03.2015г. е постановена присъда по нохд №3396/2014г. по описа на СГС, с която е призната В.Н.К. за виновна, в това, че на 26.11.2013г. около 11. 10 часа в гр. София, по бул.”Професор Марко Семов” с посока на движението от бул.”Йерусалим” към бул.”Климент Охридски” в района на бл.***, на пешеходна пътека, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”  с ДК № ******* нарушила правилата за движени по пътищата, чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: пътно превозно средство от категория „В” в населено място – 50 км/ч – движела се със скорост 55 км/ч и по непредпазливост причинила смъртта на С.Л. С., като деянието е извършено  на пешеходна пътека.

С Решение № 230 от 08.07.2015г., постановено по внохд № 391/2015г. по описа на САС, изрично в мотивите е прието, за място на удара - върху пешеходна пътека, както и че допуснатото от водача на лекия автомобил нарушение е на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, а не както първоинстанционния съд е приел – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като няма причинно – следствена връзка между превишената скорост на водача на автомобила и настъпилите общественоопасни последици. В мотивите е посочено, че в случая е налице сериозно съпричиняване от страна на пострадала – пресичане на неразрешен червен светофар, както и съвкупност от неблагоприятни фактори – натоварено движение, мокра настилка, ограничена видимост в резултат на неправилно паркирани автомобили в дясно, разминаване с трамвай, силен дъжд, които е следвало да бъдат съобразени от страна на водача на лекия автомобил. Също там е прието, че ударът е бил непредотвратим както при скорост на движение 55 км/ч, така и при скорост 50 км/ч, като максималната безопасна скорост на движение на автомобила е 46 км/ч. В мотивите също е посочено, че от техническа и професионална гледна точка ударът с пешеходеца е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил след като е имал възможност да вижда пострадалата, която е била закривана от неустановения по делото автомобил, движещ се попътно в дясната лента. Пътното платно по посока на движение на автомобила е било с две ленти, като превозното средство, управлявано от обвиняемия, се е движело по лявата лента. Пострадалата е била на пешеходна пътека, зад движещ се в дясната лента на платното за движение неустановен по делото автомобил, е предприела пресичане на пътното платно от дясно на ляво по посоката на движение на управляваното от подсъдимата превозно средство.

С Решение № 414 от 15.02.2016г., постановено по наказателно дело № 1389/2015г. по описа на ВКС, е оставено в сила въззивно решение № 230 от 08.07.2015г., постановено по внохд № 391/2015г. по описа  на САС. В мотивите на решението е прието, че появата на преминаващ пешеходец по пешеходна пътека, независимо от правомерността или неправомерността на поведението му, не представлява непредвидима опасност.    

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

 

Относно предявените искове с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищците, че тяхната доказателствена тежест е да установят настъпването на следните факти механизма на настъпването на ПТП и съответно поведение на пострадалата.

         Страните по делото не спорят относно посочените факти, както и, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на всеки ищец /дете на пострадалата/ следва да бъде в размер на 120 000лв.

        

Относно възражението за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на  чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е посочил, че пострадалата е предприела пресичане на натоварен пътен участък, с по две ленти за движение във всяка посока, на забранен червен сигнал на светофара за пешеходци. Предвид приетия и описан по-горе механизъм за настъпване на процесното ПТП, настоящия съдебен състав, приема, че е доказано направеното от ответника възражение – пострадалата е предприела пресичане на натоварен пътен участък, с по две ленти за движение във всяка посока, на забранен червен сигнал на светофара за пешеходци. Този извод е направен и от наказателните състави постановили описаните по-горе съдебни актове. При преценка на конкретния размер на съпричиняването съдът отчита следните обстоятелства в разглеждания случай: водачът на лекия автомобил е управлявал същия с превишена скорост, което е от значение както за възможността му да реагира при евентуална опасност на пътното платно, така и за силата на удара и съответните последици, другото съществено нарушение от това лице е обстоятелството, е несъобразяването на избраната скорост с пътния участък и съответните климатични условия -  че пътният участък е в населено място, трафика е натоварен, което ограничава възможността за видимост и съответно времето на реакция от страна на водача, пътната настилка е мокра и вали, с оглед на което счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 1/ 3 или като крайна стойност обезщетението следва да бъде за всеки от ищците в размер на 80 000 лв. Страните по делото не спорят, че сумата от по 50 000 лв. е заплатена на всеки от ищците от ответника, поради което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

 

 

Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

         Прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, поради което застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане /26.11.2013г./ и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е нормата на чл. 223, ал. 2 КЗ. / в този смисъл Решение № 238 от 20.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 924/2008 г., II о., ТК/.

         Съдът използвайки компютърна програма констатира, че размера на законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за периода 11.05.2016г. – 15.02.2018г. е в размера, за който са предявени исковете, поради което  същите следва да бъдат уважени изцяло, като се осъди ответникът да заплати на всеки от ищците и сумата от по 5 392, 08 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за периода 11.05.2016г. – 15.02.2018г.

                                                                                                                        

Относно направените по делото разноски

Предвид изхода на делото направеното от ответника искане за присъждане на направените от него разноски в тежест на ищеца следва да бъде оставено без уважение.

Ищците са освободени от заплащане на държавна такса за настоящото производство на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата 2 831, 37 лв.

Ищците са направили искане да им бъдат заплатени от ищеца направените от тях разноски и адвокатски хонорар. По делото не са направени разноски от същите и не са ангажирани доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар, поради което това им искане следва да бъде оставено без уважение.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на М.Е.П., ЕГН: **********,*** – чрез адвокат П.З. сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 26.11.2013г., при което причинена смъртта на неговата майка – С.Л. С., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.02.2018г. до окончателното й плащане и сумата 5 392, 08 лв. – представляваща  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за периода 11.05.2016г. – 15.02.2018г.

         ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на Л.Е.П., ЕГН: **********,*** – чрез адвокат П.З. сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 26.11.2013г., при което причинена смъртта на неговата майка – С.Л. С., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.02.2018г. до окончателното й плащане и сумата 5 392, 08 лв. – представляваща  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 30 000 лв. за периода 11.05.2016г. – 15.02.2018г.

         ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 831, 37 лв.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: