Р Е Ш Е Н И Е   № 35

 

гр. Враца, 03.02.2017 г.

 

В       ИМЕТО      НА    НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – гр. Враца, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНАТА МИШОНОВА – ХАЛЬОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ПЕТРОВА

                                                                       мл. с. КАЛИНА ХРИСТОВА

 

в присъствието на секретаря Х.Ц., като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. гр. д. № 682 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена от Община Мездра въззивна жалба против Решение № 240 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 678/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Мездра, Първи граждански състав, с което съдът е уважил кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от М.Л.П. ***, като е признал за незаконно и е отменил уволнението на М.Л.П. ***, извършено със Заповед № 218/04.034.2016 г. на кмета на Община Мездра на основание чл. 328, ал. 1 т. 6 КТ, възстановил е ищеца на предишната работа при работодателя на длъжност Гл. експерт „Канцелария, правни дейности“ в Община Мездра и е осъдил Община Мездра да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 4 260 лева /четири хиляди двеста и шестдесет лева/ за периода от 05.04.2016 г. до 05.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Мездра е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 1 060.00 лева, представляваща направените в производството разноски.

Община Мездра е осъдена да заплати в полза на РС – гр. Мездра държавна такса в размер на 270.40 лева.

В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно и съдът е достигнал до неправилен извод за основателност на исковите претенции. Изразява несъгласие с извода на районния съд, че работодателят е нарушил чл. 8, ал. 1 КТ, като сочи, че тежестта за оборване на презумпцията за добросъвестност на работодателя е за работника – ищец, а такова доказване не е проведено. Сочи се, че районният съд е допуснал процесуално нарушение при извършване на доклада на делото, като не е разпределил в пълнота доказателствената тежест за страните, след което е излязъл недопустимо извън предмета на делото, като се е произнесъл по невъведено основание за незаконност на уволнението – чл. 8, ал. 1 КТ. Развива подробни съображения относно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от М.Л.П., в който се излага становище за неоснователност на доводите, наведени във въззивната жалба. Сочи се, че изводът на първостепенния съд за допуснато от работодателя нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ е правилен и съответстващ на данните по делото. Навежда довод, че в действителност било извършено съкращаване на щата, но с цел заобикаляне на закона уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с което се целяло заобикаляне на повелителната норма на чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. На следващо място заповедта за уволнение се оспорва като незаконосъобразна, доколкото в хипотеза изменение на изискванията за заемане на дадена длъжност основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 11, а не чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция. 

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, съобразно наведените от страните доводи, настоящият въззивен състав приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че със Заповед № 3/21.02.1987 г., издадена от Общински народен съвет – Мездра, въззиваемата М.Л.П. е назначена на работа на длъжност „машинописец“. През годините до прекратяването му, трудовият договор е многократно изменян със сключени между страните допълнителни споразумения, като с Допълнително споразумение от 25.04.2012 г. въззиваемата е назначена на длъжност Главен експерт „Канцелария, правна дейност“. Тази длъжност е заемала до прекратяването на трудовия договор.

През 1999 г. въззиваемата е завършила висше образование, специалност „Публична администрация“.

На 30.03.2016 г. на въззиваемата е връчено писмо рег. № 94-М-130/30.03.2016 г. на Кмета на Община Мездра, с което е уведомена, че на 25.03.2016 г. за заеманата от нея длъжност е приета нова длъжностна характеристика, с която се изменя изискуемото за длъжността образование и е необходимо да притежава и представи до 01.04.2016 г. диплома за висше образование степене „Магистър“ по специалност „Връзки с обществеността“ или „Право“. Към писмото са приложени Заповед № 195/25.03.2016 г. на Кмета, с която е утвърдена новата длъжностна характеристика, както и копие от същата.

Със Заповед № 218/04.04.2016 г. на Кмета на Община Мездра трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с предизвестие от 2 месеца. Заповедта е връчена на работника на 04.04.2016 г., ведно с предизвестие № 4/04.04.2016 г. Двата документа са връчени в условията на отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели и са съставени съответно Протокол № 1 и № 2 от 04.04.2016 г., в които е посочено, че въззиваемата отказва да получи двата документа.

От Удостоверение рег. № 148/19.08.2016 г., издадено Община Мездра, се установява, че брутното трудово възнаграждение, получено от  въззиваемаа за м. март 2016 г., е в размер на 731.30 лева.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Горепосочените обстоятелства, установени по несъмнен начин от събраните в първоинстанционното производство доказателства, са безспорни между страните. Спорните между страните въпроси са относно правното основание за прекратяване на трудовия договор, в случай че липсата на съответното образование е предпоставка, настъпила след сключване на трудовия договор, и налице ли е злоупотреба с права от страна на работодателя, т. е. дали изискването в длъжностната характеристика за друго образование, необходимо за заемане на длъжността, цели единствено прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата..

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, районният съд е приел, че правното основание се намира в текста на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, но доколкото съдържанието на двете /предходната и новата/ длъжностни характеристики съвпада досежно предмета на трудовата функция и на правата и задължениета на тасзи длъжност са идентични, а работодателят не е доказал наличие на обективна необходимост от въвеждане на новите изисквания, то е налице злоупотреба с право. Приел е, че работодателят не е доказал, че предприетите изменения са направени с цел оптимизиране на дейността му, поради което въведената промяна няма връзка с трудовите задължения на служителката и е без никакво значение за изпълнение на работата й.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на  първостепенния съд относно законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, но не споделя изложените в обжалвания акт съображения за извършена от работодателя злоупотреба с право.

В разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ са посочени две основания за уволнение – липса на необходимото образование за изпълняваната работа и липса на необходимата професионална квалификация. Необходимото образование за изпълняваната работа е изискване за необходима степен и вид завършено образование – средно или висше в определена академична степен или специалност. Това изискване се предвижда в законите и другите нормативни актове и в длъжностните характеристики или следва от тях. Важното при това уволнително основание е да се установи, че са настъпили промени в образователните изисквания за съответната длъжност, заемана от работника или служителя и към момента на прекратяване на трудовия договор не отговаря на тях. Освен това промяната в изискванията за образование за съответната длъжност, заемана от работника или служителя, следва да е настъпила след сключването на трудовия договор /в този смисъл Решение № 371/30.04.2015 г. по гр. д. № 7153/2013 г., ВКС, IV г. о./.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в оспорваната заповед, е чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, т. е. че служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, е налице, тъй като в дадения й от работодателя срок въззиваемата не е представила документ за завършено висше образование, степен „Магистър” по специалност „Връзки с обществеността“ или „Право“. Същата притежава висше образования степен „бакалавър“ по специалността „Публична администрация“.

С оглед установената съдебна практика, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по – нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика, какъвто е конкретният случай. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по – високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност след възникване на трудовото правоотношение чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В този смисъл са решения по гр. д. № 13/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС, по гр. д. № 254/2009 г., IV г. о. на ВКС, по гр. д. № 621/2010  г., ІІІ г. о. на ВКС, гр. д. № 686/2010 г., IV г. о. на ВКС и по гр. д. № 7520/2013 г., IV г. о. на ВКС.

В случая работодателят Община Мездра в рамките на компетентността си е изменил изискванията за заемане на процесната длъжост чрез промяна на длъжностната характеристикаи и тъй като въззиваемата не отговоря на същите, то прекратяването на трудовото й правоотношение на соченото в заповедта основание е законосъобразно.

Работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, щом като работникът или служителят нямат изискуемото се за длъжността образование или квалификация както при сключване на трудовия договор, така и след това /в този смисъл решение по гр. д. № 441/2009 г., IV г. о. на ВКС/. Ето защо съдът не възприема довода на възииваемата, че основанието за уволнение е чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. 

В исковата молба е изложено възражение за злоупотреба с право от страна на работодателя, като се твърди, че изменението на длъжностната характеристика е направено, за да бъде налице основание за уволнението й. Настоящият състав намира довода за неоснователен.

Работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка. Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право, предвидена в чл. 8, ал. 1 КТ. За законосъобразността на уволнението на посоченото основание е достатъчно липсата на необходимото за заеманата длъжност образование и/или професионална квалификация да е настъпила след сключването на трудовия договор.           

При въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението /в този смисъл Решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г., ВКС, IV г.о./.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от въззиваемата – ищца злоупотреба с право, за което следва да се посочи, че изначално не са наведени съответните обстоятелства, обусляващи извод за такова недобросъвестно поведение от страна на работодателя.

На първо място, следва да се посочи, че видно от Заповед № 195/25.03.2016 г. на Кмета на Община Мездра, с която е утвърдена новата длъжностна характеристика, промяната на изискванията за образование за длъжността е свързана с необходимост от повишаване квалификацията и подобряване обслужването на населението и предоставяне на качествени административни услуги. Видно е, че работодателят е изложил мотиви и изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата, а именно да се предостави по – висококвалифицирано обслужване на населението на общината. Същото е посочено и в писмо рег. № 94-М-130/30.03.2016 г. на Кмета на Община Мездра, получено лично от въззиваемата – че изменението е предприето във връзка с подобряване на предоставените административни услуги на населението и повишаване на качеството им. На следващо място следва да се има предвид, че заеманата от въззиваемата длъжност е Главен експерт „Канцелария, правни дейности“. Видно от длъжностната характеристика, основната задача на служителя е организиране и координиране дейността на канцеларията и правно – нормативното обслужване на общината, поради което образованието на служителя, заемащ длъжността, е от решаващо значение. Съдебният състав не намира основание да смята, че работодателят е злоупотребил с правото си на суверенна преценка относно образванието на служителя, който според него би изпълнявал в най – пълна степен възложените му трудови функции. Ето защо и независимо че съдържанието на двете длъжностни характеристии е идентично, не означава, че въведената промяна в изискванията за длъжността няма връзка с трудовите задължения на ищцата, както неправилно е приел районният съд. Напротив, това, че до приемането на новите изисквания въззиваемата е изпълнява трудовите функции с притежаваното от нея образование, не означава, че в последващ момент работодателят не е счел за целесъобразно длъжността да бъде заета от служител с различно, по – подходящо образование. В случая работодателя е намерил за необходимо с оглед работата да бъде назначен служител с друго образование, което би спомогнало за по – добро административно обслужване на населението.

С оглед всичко гореизложено, обжалваното решение е неправилно в тази му част и следва да бъде отменено.

 

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:

Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1  КТ за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, са обусловени от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно.  Ето защо с оглед неоснователността на първия, то неоснователни се явява и съединените с него, поради което обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и в тази му част.

 

По евентуалния иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:

Поради отхвърлянето наглавните искове съдът слева да разгледа предявения в условията на евентуалност иск за осъждане на работодателя да заплати на въззиваемата сума в размер на 710 лева – обезщетение за оставането й без работа за един месец, ведно със  законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Чл. 222, ал. 1 КТ, озаглавен „Обезщетение при уволнение на други основания“, съдържа изчерпателно изброяване на основанията за прекратяване на трудов договор, при които се дължи това обезщетение. Това са при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Видно е, че основанието, въз основа на което е прекратен трудовият договор на въззиваемата, не попада сред така изчерпателно иброените в чл. 222, ал. 1 КТ. Ето защо и евентуалният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В допълнение следва да се посочи, че на въззиваемата й се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, но същото е за неспазено предизвестие, което както е посочено в предизвестието е за срок от 2 месеца.

 

По разноските:

Отговорността за разноски зависи от изхода на делото, а в настоящия случай предявени искове са неоснователни, което обуславя отговорността на въззиваемата да възстанови сторените от въззивника разноски за двете съдебни инстанции. За първата инстанция Община Мездра е сторила разноски в размер на 1 300 лева – платен адвокатски хонорар, а за въззивната инстанция в размер на 135.20 лева – платена държавна такса и 1 300 лева – платен адвокатски хонорар. Процесуалният представител на въззивамата е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от Община Мездра и в двете съдебни инстанции.

Съдът намира възражението за основателно предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да намали адвокатското възнаграждение за двете инстанции. Съгласно чл. 7, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минималното възнаграждение за една инстанция е в размер 528.20 лева. Съдът намира, че възнаграждението, което следва да бъде заплатено, е в размер на 700 лева за една инстанция или 1 400 лева общо за двете инстанции.

Ето защо въззиваемата  следва да бъде осъдена да заплати на Община Мездра разноски за двете инстанции в общ размер на 1 535.20 лева.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

   

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 240 от 16.11.2016 г. по гр. д. № 678/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Мездра, Първи граждански състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Община Мездра, Булстат *********, с адрес: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 27, представлявано от Кмета инж. Генади Събков, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му,  за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност Гл. експерт „Канцелария, правни дейности“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 4 260 лева /четири хиляди двеста и шестдесет лева/ за периода от 05.04.2016 г. до 05.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Община Мездра, Булстат *********, с адрес: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 27, представлявано от Кмета инж. Г. С., иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за заплащане на сума в размер на 710 лева – обезщетение за оставането й без работа за един месец, ведно със  законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА М.Л.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Мездра, Булстат *********, с адрес: гр. Мездра, ул. „Христо Ботев“ № 27, представлявано от Кмета инж. Г. С., сумата от 1 535.20 лева – разноски за двете съдебни инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

  2.