№ 3751
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110172379 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД(вместо правната квалификация по чл.422, във връзка с чл.55, ал.1, предложение
трето ЗЗД, дадена в проектодоклада, обективиран в Определение № 6583/12.02.2024 г.)
Ищецът Агенция „..........“ твърди, че Решение на Министерски съвет /РМС/ №
811/21.12.2013 г. за изграждане на „Северна скоростна тангента от км 0+000 до км 16+400“
се отчуждават поземлени имоти, включително и поземлен имот с идентификатор
68134.1369.546 от землището на кв. „Илиенци“, като към момента на отчуждаването е
собственост на наследниците на И. П. и Л. П.а (Б.Б.). Заявява, че В.И.Г., Е.Д.К., И.Д.Т.,
Л.В.С., Ц.С. П.а и С.Б. П.а, като наследници на И. П. и Л. П.а са подали Заявление (вх. № 94-
00-5755/18.09.2014 г.) за заплащане на обезщетение по отчуждителните процедури за имот с
идентификатор 68134.1369.546, като им е преведена сумата от 13 488 лева, като
припадащата се част на В.И.Г. е сумата от 4 496 лева. Поддържа, че процесния имот е бил
продаден от наследниците на И. П. и Л. П.а (Б.Б.) на трето лице - „Химснаб“ АД
(преобразувано на „Химснаб България“ АД), видно от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 61, том I, рег. № 1231, дело № 63/29.04.2002 г. Твърди, че са предприети
действия за възстановяване на недължимо платените суми, като част от лицата са
възстановили доброволно съответните суми, но В.И.Г., респ. А. Б. П. (като наследник на
В.И.Г.) не е възстановил получената сума от 4 496 лева. Заявява, че на действителния
собственик на отчуждения недвижим имот - „Химснаб България“ АД е изплатено
дължимото обезщетение за отчуждаване на процесния недвижим имот. Претендира да се
признае за установено, че ответника му дължи сумата 4 496 лева, представляваща
недължимо платена сума (на отпаднало основание), като обезщетение за отчуждаване на
имот с идентификатор 68134.1369.546 от землището на кв. „Илиенци“, ведно със законната
1
лихва от дата на заявлението - 12.02.2021 г. до окончателното изплащане, както и
разноските.
Ответникът А. Б. П. е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК е
подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Заявява, че вследствие на
отчуждителната процедура за процесния имот 68134.1369.546 е получил сумата от 4 496
лева. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
При произнасянето на решението по чл.235 ГПК съдът намира, че е дал неправилна
правна квалификация на предявения иск „по чл.422 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД“, вместо „по чл.422 ГПК, във връзка чл.55, ал.1, предложение първо
ЗЗД“, като настоящия съдебен състав намира, че е сезиран с иск по чл.422 ГПК, във връзка с
чл.55, ал.1, предложение първо ГПК и съобразно т.2 от Тълкувателно решение
№1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело №1/2013 г. на ОСГТК при ВКС, щом не се променя
доказателствената тежест (подлежащите на доказване факти) не следва да се отменя хода по
същество(на устните състезания) и да изготвя нов проект за доклад с разпределение на
доказателствената тежест, а да постанови решение по същество на правния спор. В случая
доказателствената тежест е непроменена, като за ищеца е да докаже липса на
основание(независимо дали е изначална или последваща), а за ответника е да докаже
основанието за получаването на горецитираната сума и възражението за погасителна
давност.
Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства, във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното Удостоверение за наследници (изх. № РНД17-ДИ05-242/3 от
10.04.2017 г.) /лист 26 от делото/ се установява, че ответника А. Б. П. е наследник на В.И.Г..
Видно от Заявление (вх. № 94-00-5755/18.09.2014 г.) /лист 34 от делото/,
наследниците на отчужден имот 68134.1369.546, сред които и наследодателката на
ответника В.И.Г., като наследници на И. П. и Л. П.а, заявяват изплащане на парично
обезщетение за отчуждаване на имот за изграждане на обект „Северна скоростна тангента”
като е посочено, че се подава във връзка с молба за изплащане на обезщетение. Към
заявлението е представен Споразумителен протокол от 12.09.2014 г. /лист 36 от делото/,
подписан от същите с нотариална заверка на подписите, в който те изрично посочва, че
притежават идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.1369.546, находящ се в
гр. София, землището на кв. „Илиенци“, с площ от 883 кв.метра, за отчуждаване 320
кв.метра и В.И.Г., респ. А. Б. П. (като наследник на В.И.Г.) следва да получи сумата от 4496
лева, отговаряща на притежаваната от нея идеална част.
Ответникът А. Б. П. (като наследник на В.И.Г.) не оспорва, а и от представеното от
ищеца Писмо от банка ДСК (изх.№2101-20-00619/22.10.2020 г.) /лист 12 от делото/ се
установява, че на 19.12.2014 г. В.И.Г. е получила исковата сума от 4496 лева на основание –
обезщетение за отчуждаване на имот 68134.1369.546.
2
Приложено е по делото Писмо-покана от ищеца(изх.№ 94-00-1177/19.05.2017 г.) до
ответника за плащане на сумата от 4 496 лева, получена от наследодателя му, като е
попълнена обратната разписка „непотърсена“.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
61, том I, рег. № 1231, дело № 63 от 2002 г. по описа на Нотариус Ч.Б., рег. № 077 в
Регистъра на Нотариалната камара с район на действие - СРС, от който се установява, че на
29.04.2002 г. наследодателят В.И.Г. на ответника А. Б. П. е продала собствената си идеална
част от дворно място, находящо се в гр. София, район Надежда, съставляващо поземлен
имот планоснимачен № 546, кв. 7, местност НПЗ Илиянци - запад I-ва и II-ра част на
„Химснаб” АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Уважаването на претенция основаваща се на чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД е
обусловено от наличието на всеки един от елементите на сложния фактически състав на
правната норма – наличие на извършена престация (имуществено разместване) без
изначално да е било налице правно основание за това, т.е. процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца и тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника, като
това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е
осъществено без правно основание(основанието да е отпаднало към момента на
даването/получаването на облагата, независимо дали с обратна сила, или занапред), респ.
без да е налице годен юридически факт–съществувало между страните в настоящото
производство правоотношение. Предпоставка за връщане на даденото по всеки един от
кондикционните искове, уредени в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е липсата на основание за задържане
на полученото. Поради това, ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има
основание да я задържи, той дължи връщането (в тази насока Решение № 739/15.11.2010 г.,
по гражданско дело№ 316/2010 г. на ІV ГО при ВКС).
В т.4 на Определение № 6583/12.02.2024 г., съдът е определил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване получаването на сумата от 4 496 лева от ответника А. Б. П.-
като наследник на В.И.Г..
Не се спори, че отчуждения имот с идентификатор 68134.1369.546, находящ се в гр.
София, землището на кв. Илиянци е идентичен с имота, описан в Нотариалния акт.
Доколкото В.И.Г. се е разпоредила със собствената си идеална част от отчуждения имот през
2002 г., нейния наследник, какъвто е и ответника съгласно представено по делото
Удостоверение за наследници (изх. № РНД17-ДИ05-242/3 от 10.04.2017 г.) /лист 26 от
делото/, не е разполагал с основание за получаване на обезщетение при отчуждаване на част
от имота към 2013 г. въз основа на Решение на МС № 811/21.12.2013 г.
Обедняване има когато е налице ефективно намаляване имуществото /намаляване на
актива/ на ищеца, увеличаване на пасива или пропускане на сигурно увеличаване на
имуществото, чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена облага
3
е реализирана от друго лице.
В случая се установява, че ответника А. Б. П.-като единствен наследник на В.И.Г. е
получил сума, която не му се е следвала доколкото въпреки декларираното от последния, той
не е бил собственик на отчуждена част от поземлен имот и поради липса на това качество не
е бил носител на вземане за обезщетение. Следователно е на лице обогатяване за сметка на
обедняването на ищеца и не се установява основание за разместването на блага. Поради
изложеното същият като наследник на В.И.Г. дължи връщане на процесната сума.
По своевременно заведеното възражение за давност – съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок, като съгласно чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълкувателно дело № 5/2017 г., на
ОСГТК при ВКС задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след
като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага и то възниква от момента на
получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7
ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност,
съобразно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото не е спорно, че сумата от 4 496 лева е изплатена на В.И.Г. на 19.12.2014 г.,
вземането се погасява с изтичане на общата петгодишна давност, който срок е изтекъл на
19.12.2019 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
12.02.2021 г.
Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
В случая от страна на ищеца Агенция „..........” не се установи прекъсване на
давността, доколкото липсва изявление на А. Б. П.-като наследник на В.И.Г., че признава
вземането, не се установява да са предприети действия по съдебно установяване на
вземането, а не са предприети и действия по принудително изпълнение. От представеното
по делото Писмо-покана от ищеца(изх.№ 94-00-1177/19.05.2017 г.) до ответника за плащане
на сумата от 4 496 лева, получена от наследодателя му, няма доказателство същото да е
връчено на А. П., като обратната разписка е попълнена „непотърсена“, т.е. пратката/писмото
е непотърсена/ непотърсено. От друга страна самото Писмо-покана не съставлява действие
по принудително изпълнение, тъй като същото не е изпратено в хода на образувано
изпълнително производство.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземането за
сумата от 4 496 лева е погасено по давност и в тази връзка предявения иск се явява
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
4
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
сторените от него разноски.
Съдът намира за основателно релевираното от ищеца възражение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй
като в случая е уговореното и заплатено възнаграждение в размер на 800 лева, което според
съдебния състав не съответства на положения от адвоката труд по делото.
Следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения,
постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер
по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразявайки и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, съдът намира, че в
случая справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева. В тази
връзка претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано от 800 лева,
на 400 лева, представляващ справедливия размер на положения адвокатски труд.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „..........” , ЕИК .......... и адрес: гр. София, бул.
„Македония“ № 3, срещу А. Б. П., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, бл.
145, вх. А, ет. 1, ап.1, иск по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предложение първо
ЗЗД(вместо неправилната правна квалификация по чл.422 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД, дадена с проектодоклада, обективиран в Определение
№6583/12.02.2024 г.) за установяване съществуването на вземане за сумата от 4496 лева,
представляваща получено обезщетение за отчуждаване на имот с идентификатор
68134.1369.546, находящ се в землището на кв. „Илиянци“ по Решение на МС №
811/21.12.2013 г., с което ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК-12.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.04.2021
по частно гражданско дело № 8648/2021 г. по описа на СРС, 52 състав.
ОСЪЖДА Агенция „..........” , ЕИК .......... и адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3
да заплати на А. Б. П., ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, бл. 145, вх. А,
ет. 1, ап.1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400 лева, представляваща съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5