МОТИВИ към Присъда № 13 от 25.04.2013г.
на ОС – Хасково, постановена по н.о.х.д.№ 77 по описа за 2012 година.
Против подс. Х.А., гражданин на ******, е предявено
обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 4, предл. І-во вр. ал. 2 предл. І-во
от НК за това, че на 24.10.2009 година, на ГКПП "Капитан Андреево",
без надлежно разрешително, като водач на лек автомобил „Ситроен пикасо” с рег.
№ МАVJ 832, пренесъл през границата на страната високорисково наркотично
вещество хероин, с нетно тегло 75 558 грама, със съдържание на
диацетилморфин 54,4 % тегловни процента, на стойност 6 800 220 лева, като
предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено
тежък. Участващият в съдебно заседание прокурор от ОП Хасково, поддържа
обвинението във вида в който е предявено. Счита, че от събраните на съдебната
фаза на производството доказателства, се установява по несъмнен начин виновно
извършено от подс. А. престъпление по чл. 242, ал. 4, предл.І-во вр. ал. 2 от НК, тъй като цялата верига от косвени доказателства, водят до единствения
възможен извод, че подсъдимия е автор на престъплението за което е предаден на
съд. Прокурорът пледира на подсъдимия да бъдат наложени наказания при условията
на чл. 55, ал. 1 от НК - „лишаване от свобода” и „глоба”, съобразени със
забраната за влошаване положението на обжалвалия.
Защитникът на подс. Х. А. счита обвинението за
недоказано, доколкото твърдените в обвинителния акт обстоятелства, не се
установиха на съдебното следствие, а и недоказана по несъмнен начин е
субективната страна на престъплението. Акцентира върху обстоятелството, че
достъп до лекия автомобил в Република Турция е имал св. Д., в разположение на
който останала колата, което според защитника води до извод за недоказано
обвинение, имащо за последица признаване на подс. А. за невинен по предявеното
му обвинение.
Подсъдимият Х.А. разбира обвинението, дава подробни
обяснения на съдебната фаза на производството и в последната си дума иска съда
да го оправдае по предявеното му обвинение.
Хасковски окръжен съд, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно, в съвкупност и във връзка с доводите на
страните прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.А. е роден в **** ***** а живее в гр. ******,
**** **** ****, чийто гражданин е. **** е, със средно *****. Справката за
съдимост установява, че не е осъждан.
Свидетелите И.Б. и М. А. Д. се познавали и поддържали
приятелски отношения помежду си. Св. М. А* Д*, известен като Д., се запознал с
подсъдимия Х.А., в жилището на св. Б., през лятото на 2009 година. През месец
октомври 2009г. тримата решили да пътуват от ФРГ до Република Турция, като за
целта св. Д. закупил на името на подсъдимия Х.А. лек автомобил „Ситроен пикасо”
с рег. № МАVJ 832. На 16.10.2009г. подсъдимия и свидетелите Б. и Д., тръгнали с
този автомобил от ФРГ за Република Турция. По време на пътуването водачите на
МПС се сменяли, като го управлявали, както Д., така и подсъдимия. В Австрия,
след проверка от служители на пътна полиция, на подсъдимия бил съставен акт за
това, че не носи свидетелството си за правоуправление. Тогава подс. А.
установил, че е забравил и задграничния си паспорт. Оттам до Турция автомобила
управлявал св. Д.. След като пристигнали в Турция, св. Б. останал в гр. *********,
при семейството си, а подсъдимия и св. Д.продължили пътуването си към гр.
Истанбул. Там Д. останал, а подсъдимия гостувал на приятели в гр. *****. Два
дни по-късно, подс. Х. А. и св. Дамяни се върнали във ФРГ със самолет. Първият
взел свидетелството си за правоуправление и паспорта, след което отново двамата
заедно и със самолет се върнали в Турция. След пристигането им в гр. Истанбул А.
и Д. взели такси и отишли до Аксарай, откъдето взели л.а. „Ситроен Пикасо”, с
който пристигнали в Турция. Колата била чиста и „ароматизирана”. Подсъдимият
поел управлението на автомобила, а на около 20 км. от Аксарай, св. Д.
слязъл от колата, като обяснил на А., че ще пътува по-късно. Преди да се
разделят св. Д. дал на подс. А. 1 400 Евро. На 23.10.2009г., пътувайки към
турско-българската граница подсъдимият се свързал със св. Б., който трябвало да
го изчака в околностите на гр. Черкезкьой. Двамата се срещнали и продължили
съвместното си пътуване. Подсъдимият управлявал автомобила, с който преминали
граничния контрол, осъществяван от турските власти. А. и св. Б. влезли на
територията на Република България, вече на 24.10.2009г., около 03.00 часа.
Подсъдимият спрял колата на трасе „влизащи автомобили и автобуси”. А. и Б. били
попитани от свидетелите П.И. и П. А., ********* на ********* **********дали
носят нещо забранено от Закона. Подсъдимият и св. Б. отговорили отрицателно на
зададения им от митническите служители въпрос. Автомобилът бил отклонен за
щателна митническа проверка, а в гаража св. П. И. забелязал, че резервоара на
колата бил свалян. След като свалили задната седалка и вдигнали мокета,
свидетелите А. и И. видели на пода две метални капачета. След демонтирането им,
от открилата се кухината, митническите служители извадили 96 пакета с формата
на правоъгълен паралелепипед, увити с кафяво тиксо. Още 56 пакета били открити
в две други кухини на пода, пред предните две седалки, затворени също с метални
капачета. Извършен бил оглед на местопроизшествието от разследващ полицай при
РУ МВР Свиленград(л.2/3; с фотоалбум към него), а с протокол от същата дата,
надлежно одобрен от ОС – Хасково по ч.н.д. № 375/09г., е било иззето
наркотичното вещество.
Техническата и оценъчна експертиза установява, че в
пода на лекия автомобил са били изработени четири отделни тайника, съответно
пред двете предни седалки и два, под задната седалка. Тайниците са били
прецизно изработени, затварят се с „капачета” и болтове, като направата им е
извършена в сервиз. Тайниците са пригодени за многократна употреба, изолирани с
мокета на автомобила и поставената върху него стелка. Автомобилът е с пазарна
цена от 7 087 лева.
Видно от химическата експертиза е, че откритото в
управлявания от подсъдимия автомобил вещество представлява хероин, с нетно
тегло 75.558 кг
и има съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин 54.4
тегловни процента.
Впоследствие свидетелите М. А. Д. и И.Б., както и А.
А. са били признати за виновни в извършване на престъпления по НК на ФРГ първия
за търговия, втория за подпомагане на неразрешена престъпна търговия с упойващи
средства в немалки количества, като им са били наложени наказания „лишаване от
свобода”. Решението на ОС гр. Манхайм е влязло в сила на 14.06.2012г.,
когато било постановено Решението на
Федералния Върховен съд на Република Германия.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите: П. П. А., П.И.И., дадени
непосредствено пред настоящия състав, на М. А. Д. и И.Б. – по реда на съдебната
поръчка, изпълнена от съдебните власти на ФРГ, експертизите, протоколи,
декларация, справка за съдимост и останалите писмени материали, съдържащи се в
Д.П., приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът изключи от доказателствения материал
показанията на св. И.Б., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК и
дадени на досъдебното производство в разпит пред съдия (л.34-36), тъй като св. Б.
не беше разпитан непосредствено в съдебно заседание, поради изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода” във ФРГ и съответно, не даде показания на съдебното
следствие. В този случай, без присъствието на лицето, противоречията в
показанията му дадени на досъдебното производство и тези, в разпита пред
германските съдебни власти, не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 281,
ал. 1 от НПК. Действително в изготвената и върната от германските съдебни
власти поръчка и св. Д., и св. Б. отричат съпричастност към деянието на подс.
Х. А., но това е тяхно право, с оглед чл. 121, ал. 1 от НПК. В своята цялост
показанията на тези двама свидетели са в унисон с обясненията на подс. А., с
изключение на частта, в която заявява, че не знаел за укритото в собствената му
кола, управлявана от него самия, наркотично вещество. В тази им част
обясненията противоречат на обикновената житейска логика и на останалите
доказателства по делото. Защитната версия на подсъдимия да пътува до Република
Турция съвместно със свидетелите Д. и Б., с цел разделяне на разходите за
гориво на автомобила, а след това да прекъсне почивката си в Турция, да пътува
със самолет оттам до ФРГ за два дни, отново със самолет обратно до гр.
Истанбул, придружен при двата полета от св. Д., и после пак с колата
(показанията на св. Б. и Д.), е алогична. Очевидно е, че този туристически
воаяж на подсъдимия е несъвместим с имотния му статус, а пътуването от Турция
до ФРГ със самолет и обратно, е било единствено с цел подс. А. да вземе
свидетелството си за правоуправление на МПС от дома си и да върне лекия
автомобил, с неговия товар във ФРГ. Още повече, че автомобила, макар и купен от
св. Д., е собственост на подс. А., който е получил и сумата от 1 400 Евро
от Д. за обратния курс от Турция до ФРГ. В тази връзка е и припряността в
действията на подс. А., веднага след връщането си в Турция, взема автомобила и
тръгва незабавно към ФРГ.
Всички действия на подсъдимия, преценени съвкупно с
безспорно установените от показанията на свидетелите факти, наред с видимото
притеснение при проверката на автомобила, обуславят извода, че подсъдимият е
знаел за поставения наркотик и целял пренасянето му. Именно затова и последният
пропътува разстоянието от Германия до Турция и обратно с лекия си автомобил, а
не с друго транспортно средство, обяснимо с невъзможността по друг начин да се
транспортира изключително голямото количество наркотик.
При тази факти
съдът прие за установено от несъмнен начин, че подс. Х.А. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 от НК, тъй като на 24.10.2009 година, на ГКПП "Капитан Андреево", без
надлежно разрешително, като водач на лек автомобил „Ситроен пикасо” с рег. №
МАVJ 832, пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество
хероин, с нетно тегло 75 558
грама, със съдържание на диацетилморфин 54,4 % тегловни
процента, на стойност 6 800 220 лева, като предметът на контрабандата е в
особено големи размери и случаят е особено тежък. Свидетелите - ***** *****,
проявили бдителност при проверката, са открили в изработени тайници в пода, под
краката на водача, пътника и задната седалка общо 152 бр. пакети, съдържащи
наркотичното вещество “хероин” с нетно тегло 75. 558 кг. От обективна страна
е налице пренасяне през границата на страната на хероин, в установено
количество, без необходимото разрешение. Стойността на наркотичното вещество,
съобразно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството от 6 800 220
лв. съставлява особено големи размери, тъй като надвишава 140 кратния размер на
минималната работна заплата за страната ни към момента на извършване на
престъплението. От друга страна случаят е особено тежък, защото извършеното
показва една значително по-висока степен на обществена опасност от тази, която
е имал предвид законодателя при инкриминацията на този род деяния, както с
оглед вида на пренасяното през държавната граница наркотично вещество, но и
предвид неговото количество, качество (54.4 %) и стойност. Следва да се има
предвид и това, че престъплението “контрабанда” е било извършено след
предварителна подготовка, обусловена от снабдяването с изключително голямото
количество наркотик, специфичното му пакетиране, изработване на четири тайника,
транзитното му пренасяне пред Република България, с цел последваща продажба на
територията на други държави-членки на ЕС.
От субективна страна престъплението е извършено при
условията на пряк умисъл – деецът е съзнавал обществената опасност на
извършеното и е целял настъпването на общественоопасните последици. В случая
косвените доказателства - значителното тегло 75, 558 кг. хероин, на голяма
стойност и съществуващият риск от откриването на наркотика дори при рутинна
проверка от контролните органи или повреда на лекия автомобил, водят до
единствения и категоричен извод за наличие на съзнание у подсъдимият, че
пренася през границата на страната ни наркотично вещество и е целял
настъпването на визирания в посочения състав престъпен резултат. Изброените
по-горе обстоятелства, свързани с действията на подсъдимия А. сочат последния,
не само като автор на престъплението, но и обуславят извод, че е знаел за
укритото в колата му наркотично вещество, искал е и го е пренесъл през границите
на страната ни.
Подбудите за извършеното престъпление се заключават в
целеното от подс. Х. А. лично облагодетелстване, а причината - незачитането на
установения законов ред.
При определяне на наказанията съдът взе предвид
обществената опасност на извършеното и на дееца, подбудите за престъплението и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните
характеристични данни от Затворническата администрация, зрялата възраст,
подробните обяснения дадени в съдебното производство, способствали за
разкриване на обективната истина, а като отегчаващи – изключително голямата
стойност на предмета на контрабандата, надвишаваща в пъти установения критерий „особено
големи размери”, количеството на наркотика – хероин с нетно тегло 75.558 кг., високия
процент на активно действащия компонент и предварително създадената организация
за трафикиране на наркотика. От друга страна съдът отчете, че по повод искане
на подс. Х. А. с Решение № 475/01.02.2012г., постановено по н.д. № 2348/2012г.,
ВКС е възобновил воденото против подсъдимия наказателното производство, като е
отменил Определение от 25.02.2011г. на ХОС, по н.о.х.д. № 493/2011г., с което е
било одобрено споразумение между защитника и прокурор от ОП Хасково. С
отмененото определение на ОС, за същото престъпление на подс. Х. А. са били
наложени наказания: „лишаване от свобода” за срок от 10 години, при
първоначален „строг” режим на изтърпяване и „глоба” в размер на 100 000
лева. Имайки предвид отмененото определение на ОС и отчитайки забраната за
влошаване положението на обжалващия, ("reformatio in pejus"), съдът
определи конкретния размер на наказанията при условията на чл. 55, ал. 1 и ал.
2 от НК, поради което отмери санкциите под минимума предвиден в специалната
част на НК (чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 от НК), а именно: „лишаване от свобода за
срок от 10(десет) години”, което да се изтърпи в Затвор или Затворническо
общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим и „глоба в размер –
100 000 лева”.
На основание чл. 59 от НК съдът зачете
предварителното задържане на подс. Х.А., считано от 24.10.2009г. Освен това, на
основание чл. 242, ал. 7 и ал. 8 от НК съдът отне в полза на държавата предметът
на контрабандата и превозното средство (л.а. „Ситроен пикасо” рег. № МАVJ 832,
послужило за извършване на престъплението.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати по сметка на бюджета на Съдебната власт направените по делото
разноски, в размер на 1 950.45 лева, а
по сметка на МВР – 430 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: Чл.
съдия: