№ 84
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502188 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Юлия Христова Юргакиева против разпореждане № 8375/18.11.2021г., постановено от
Районен съд- Бургас по ч. гр. д. № 7552/2021г. С това разпореждане е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против Т. Н. Г., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. "С.", бл.**, вх.*, ет.**, ап.** за сумата
от 25,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2019г. до 19.07.2019г.
поради противоречие на искането с добрите нрави – чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД (основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК), тъй като
уговореният годишен лихвен процент от 40,05 % надвишава значително трикратния размер
на законната лихва и клаузата за нея се явява нищожна и за сумата от 170,64 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
непогасените вноски от главница в размер на 400 лева за периода от 06.04.2019г. до
26.10.2021г. без времето за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. на основание чл.411,
ал.2, т.1 от ГПК поради неотстранени в срок нередовности на заявлението.
Частният жалбоподател оспорва извода на районният съд, че уговорката за
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като лихвата надвишава
трикратния размер на законната лихва. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД посочва, че
към датата на сключване на процесния договор, съществуват законовите разпоредби, които
определят предела на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е само един от
компонентите от ГПР и размерът подлежи на преценка от кредитодателя и се договаря с
кредитополучателя, като единственото условия е същата, наред с другите общи разходи по
кредита, формиращи ГПР, да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, което в процесния случай е спазено. Жалбоподателят развива
тезата, че уговорения ГПР не надвишава законоустановения размер на ГПР. Поради
изложеното е ненужно и необосновано да се изследва въпроса за противоречие с добрите
нрави, което би било необходимо и обосновано само в случай, че липсва законова норма,
изрично регулираща пределите на оскъпяване на потребителския кредит. Отделно от това,
1
частният жалбоподател подчертава, че съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД лихви могат да се
уговарят до размер, определен от Министерския съвет, но такава към датата на сключване
на договора за заем липсва. В допълнение към това, акционерното дружество се позовава на
чл.26, ал.4 от ЗЗД, според което недействителната част на фактическия състав не влече
недействителност на целия фактически състав. Частният жалбоподател иска от съда да
отмени разпореждането и да разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение за
претендираните суми, представляващи договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
05.04.2019г. до 19.07.2019г. в размер на 25,40 лева и законна лихва за периода от
06.04.2019г. до 26.10.2021г. без времето за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.в размер
на 170,64 лева.
След като се запозна с твърденията на жалбоподателя и с представените по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
На 25.10.2021г. „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД подава заявление да се
издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника Т.
Н. Г., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. "С.", бл.**, вх.*, ет.**, ап.** за следните суми:
400 лева – главница по договор за паричен заем № 293703/29.03.2019г., сключен
между „Сити Кеш“ ООД и Тодоро Г.;
25,40 лева - договорна лихва за периода от 05.04.2019г. до 19.07.2019г. и
170,64 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
непогасените вноски от главница за периода от 06.04.2019г. до 26.10.2021г. без времето за
периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане № 7477/28.10.2021г. Районен съд – Бургас оставя заявлението без
движение и указва на дружеството да посочи подробно как е формирано обезщетението за
забава от 170,64 лева, върху каква главница, за какъв период и при какъв лихвен процент е
начислено същото. Съдът предоставя на заявителя 3-дневен срок за изпълнение на
указанията.
На 04.11.2021г. „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД депозира писмена молба, в
която посочва, че обезщетението за забава е начислено на основание чл.7, ал.1 от договора за
паричен заем, а лихвата е начислена за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване по формулата ОЛП (0,00) + 10% =
10%.
На 18.11.2021г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3289/18.11.2021г. за сумата от 400 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 293703/29.03.2019г., сключен между „Сити Кеш“
ООД и Тодоро Г.. Едновременно с това, съдът постановява разпореждане №
8375/18.11.2021г., с което отказва да издаде заповед за изпълнение за сумата от 25,40 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2019г. до 19.07.2019г. и за сумата от
170,64 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху непогасените вноски от главница за периода от 06.04.2019г. до 26.10.2021г. без
времето за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. В мотивите на разпореждането,
заповедният съд приема, че искането за договорна лихва противоречи на добрите нрави,
което е основание за нищожност по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД,
различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като уговореният годишен лихвен процент от
40,05 % надвишава значително трикратния размер на законната лихва и клаузата за нея се
явява нищожна. В частта, досежно обезщетението за забава, съдът приема, че заявителят не е
отстранил нередовността в предоставения 3-дневен срок, тъй като същият не е
конкретизирал как е формирана сумата от 170,64 лева. В допълнение към това, съдът
2
подчертава, че изчислена върху вноските с настъпил падеж, мораторната лихва възлиза на
90,22 лева.
Въз основа на изложените факти, въззивната инстанция достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
отхвърлителното разпореждане поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Този извод се налага
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение на парично задължение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, както и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. В конкретния случай уговорената от страните годишна договорна лихва е в
размер на 40,05 % и надвишава трикратния размер на законната лиха по просрочени
задължения, определена с ПМС на РБ. Разбирането, че клаузата, с която е уговорена тази
лихва, противоречи на добрите нрави, се основава на съдебна практика, която не е актуална
към настоящия момент и е преодоляна от последваща такава. Тази практика, към която се
отнасят и цитираните в разпореждането решения, е постановена във времето, когато Законът
за потребителски кредит не предвиждаше пределна горна граница на договорната лихва за
потребителските кредити и единственото ограничение на свободата на договаряне бяха
правилата на добрите нрави по чл.9 от ЗЗД. С изменението на чл.19, ал.4 от ЗПК в
редакцията, обн. в ДВ, бр.35/2014г. законодателят въведе горна граница на годишния
процент на разходите в размер на пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Нарушаването
на тази норма е скрепено със санкция в чл.19, ал.5 от ЗПК – нищожност на клаузата, в която
е уговорен ГПР в размер, надвишаващ този по ал.4. Целта на тази норма е да се ограничи
възлагането на несъразмерна тежест върху икономически по-слабата страна по договор за
финансова услуга – потребителят. В конкретния случай договорената лихва е в размер на
40,05% и не надвишава петкратния размер на ГПР, което означава, че същата е договорена в
рамките на закона. След като не противоречи на закона, възнаградителната лихва не може
да противоречи на правилата на добрите нрави. В този смисъл е константната практика на
Окръжен съд – Бургас (определение № 260110/18.01.2021г. по възз. ч. гр. д. № 2859/2020г.;
определение № 831/29.07.2021г. по възз. ч. гр. д. № 781/2021г.; определение №
336/14.05.2021г. по възз. ч. гр. д. № 640/2021г.). По тези съображения, разпореждането, с
което е прието обратното на това разбиране, и е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за възнаградителна лихва в размер на 25,40 лева за периода от
периода от 05.04.2019г. до 19.07.2019г., е незаконосъобразно и трябва да се отмени със
следващото от това задължаване да се издаде заповед за изпълнение за тази сума.
Разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 170,64 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху непогасените вноски от главница за периода от
06.04.2019г. до 26.10.2021г. без времето за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г., е
правилно и трябва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 за редовност на
исковата молба и на чл.128, т.1 и т.2 от ГПК за приложенията към нея. Действително,
характерът на заповедното производство изисква от съда да приеме за достатъчно само
изложението на юридическите факти, от които произтича вземането. Изложението обаче,
трябва да съдържа конкретния данни за правоотношението, от което произтичат
задълженията и техния размер. В конкретния случай заявителя не е посочил основата, върху
3
която е начислена процесната сума и алгоритъма, по който същата е определена в
претендирания размер. Уточнението, че обезщетението за забава е определено по формулата
ОЛП (0,00) + 10% не променя този извод, защото не изяснява как заявителя е достигнал
сумата от 170,64 лева. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил заявлението в тази част,
заповедният съд е постановил правилно разпореждане, което трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 8375/18.11.2021г., постановено от Районен съд- Бургас
по ч. гр. д. № 7552/2021г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника Т. Н. Г., ЕГН: ********** от гр.
Бургас, ж.к. "С.", бл.**, вх.*, ет.**, ап.** за сумата от 25,40 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.04.2019г. до 19.07.2019г.
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева против длъжника
Т. Н. Г., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. "С.", бл.**, вх.*, ет.**, ап.** за сумата от 25,40
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2019г. до 19.07.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8375/18.11.2021г., постановено от Районен съд-
Бургас по ч. гр. д. № 7552/2021г. в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Юлия Христова Юргакиева да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника Т. Н. Г., ЕГН: ********** от гр.
Бургас, ж.к. "С.", бл.**, вх.*, ет.**, ап.** за сумата от 170,64 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасените вноски от
главница в размер на 400 лева за периода от 06.04.2019г. до 26.10.2021г. без времето за
периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4