О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е № ...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и шести
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА
МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия Л. Крумова ВЧНД
№ 355 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341,
ал.2, вр. с чл. 306, ал.3, пр.2 от НПК.
Постъпили са частни жалба от Б.Ц.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, против Определение № 289/21.06.2019 г. на
Районен съд – Враца, постановено по НЧХД № 236/2018 г., с което последната на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдена да заплати на Г.Г.Г., Д.П.Г. и Ц.Ц.М.,
суми в размер на по 200,00 лв., представляващи направени по ВНЧХД № 127/2019 г.
на ВрОС разноски за адвокатски хонорар и против Определение № 316/11.07.2019 г. на
Районен съд – Враца, постановено по НЧХД № 236/2018 г., с което е изменено
предходното определение, като Б.Ц.Н. е осъдена да заплати на същите лица суми в
размер на по 600,00 лв., представляващи направени по ВНЧХД № 127/2019 г. на
ВрОС разноски за адвокатски хонорар.
В
жалбите, с идентично съдържание, се навеждат доводи за недължимост от
жалбоподателката на направените от подсъдимите разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция по ВНЧХД № 127/2019 г. Излагат се съображения, че
атакуваните определения са постановени в нарушение на чл. 190, ал. 2 от НПК.
Твърди се, че прекратеното от въззивния съд производство в закрито заседание поради
оттегляне на тъжбата, е било образувано по нередовно подадена от нея жалба, тъй
като не е била внесена дължимата такса за въззивно обжалване. Жалбоподателката
се позовава на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК, според който към тъжбата
задължително се прилага документ за внесена държавна такса, като изтъква, че
такъв следва да бъде приложен и към подадената от частния тъжител жалба.
Посочва, че първоинстанционният съдия не е изпълнил задължението си да даде срок за внасяне на държавната такса и
съответно да върне жалбата, ако тя не бъде внесена, а я е изпратил на въззивния
съд за образуване на дело. Изтъква и, че съдията-докладчик от въззивния съд е
следвало да върне делото на първоинстанционния със съответни указания, а не да
образува въззивно производство. Иска се обжалваните определения да бъдат
отменени.
Срещу
подадените частни жалби е постъпило възражение от защитника на Г.Г.Г., Д.П.Г. и
Ц.Ц.М. – адв. С.Г. – ВрАК, с което оспорва същите и излага доводи за
законосъобразност на определенията на Районен съд – Враца, с които са присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Посочва се, че основанията за връщане на
въззивната жалба са изчерпателно изброени в чл. 323 , ал. 1 от НПК и невнасянето
на държавна такса по наказателно дело от частен характер не е сред тях.
Изтъква, че в случай на невнасяне на държавната такса, въззивният съд следва да
разгледа делото въз основа на подадената жалба и да осъди съответната страна да
я заплати. Излагат се съображения, че частната тъжителка се е възползвала от
законовата възможност да оттегли жалбата си до започване на съдебното следствие
във въззивната инстанция и съдът е прекратил въззивното производство, като в
конкретния случай съобразно императивната разпоредба на чл. 190, ал. 1 от НПК,
разноските следва да бъдат възложени на частния тъжител. Иска се обжалваните
определения за присъждане на разноски, второто от които изменя първото, да
бъдат потвърдени.
Врачанският
окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частните жалби, възражението срещу същите и с доказателствата по
делото, намира от фактическа страна следното:
По тъжба от Б.Ц.Н. срещу Г.Г.Г., Д.П.Г. и Ц.Ц.М. е образувано НЧХД № 236/2018 г. по описа на Районен съд – Враца с твърдение
за извършено от тях престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл.
147, ал. 1 от НК. В хода развилото се производство подсъдимите лица са
защитавани от договорен защитник адв. С.Г. – ВрАК. С Присъда № 65/18.12.2018 г.
подсъдимите са признати на невинни. По депозирана от тъжителката жалба срещу
присъдата е образувано ВНЧХД № 127/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца. За
производството пред въззивната инстанция тримата подсъдими са упълномощили като
защитник адв. С.Г. - ВрАК, като упълномощаването е извършено на 28.02.2019 г. -
след уведомяването им за депозираната въззивна жалба и администрирането на
същата от страна Районен съд – Враца. Представен е и договор за правна защита и
съдействие между подсъдимите и защитника от същата дата, като е уговорено
възнаграждение по 600,00 лв. за всеки от тях или общо 1 800,00 лв. По
молба от повереника на тъжителката за оттегляне на въззивната жалба от 24.04.2019
г., с Определение №188 от 02.05.2019 г., Врачански окръжен съд е прекратил
производството по ВНЧХД № 127/2019 г.,
без да се произнесе по реализираните за същото разноски, като определението е
влязло в сила.
По молба от адв. С.Г. от 10.05.2019 г. за
произнасяне по отношение на разноските, реализирани от подсъдимите лица за
производството пред въззивната инстанция, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, Врачанският районен съд с Определение № 289/21.06.2019 г. на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил Б.Ц.Н. да заплати на Г.Г.Г., Д.П.Г. и Ц.Ц.М. суми в размер
на по 200,00 лв., представляващи направени по ВНЧХД № 127/2019 г. на ВрОС
разноски за адвокатски хонорар. С молба от 27.06.2019 г. адв. С.Г. е поискала първоинстанционният съд да измени така постановеното
определение на основание чл. 344 от НПК и да присъди в цялост действително
направените разноски за адвокатска защита в размер на от по 600,00 лв. за всеки от подсъдимите
или общо 1 800,00 лв. В Определение № 316/11.07.2019 г. на Районен съд –
Враца, постановено по НЧХД № 236/2018 г., е прието, че неправилно съдът е
присъдил разноски в общ размер на 600,00 лв. за трите лица и е изменено
предходното определение, като Б.Ц.Н. е осъдена да заплати на същите лица суми в
размер на по 600,00 лв., представляващи направени по ВНЧХД № 127/2019 г. на
ВрОС разноски за адвокатски хонорар.
Въззивният съд намира от правна страна,
че частните жалби са
процесуално допустими – подадени
са в законоустановения 7-дневен срок от получаване на
съобщението за обжалваните определения, от процесуално легитимирано лице и срещу актове,
които подлежат на обжалване и протестиране съгласно чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал.
3, пр. 2 от НПК.
Разгледани по същество същите се явяват неоснователни поради следните съображения:
Съгласно чл. 190, ал. 1, пр. 2 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се
възлагат на частния тъжител. Разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
дава възможност по този въпрос първоинстанционният съд да се произнесе с
отделно определение в закрито заседание.
В
настоящия случай е налице влязло в сила определение за прекратяване на
въззивното производство по ВНЧХД № 127/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца,
като въззивният съд не се е произнесъл по разноските, направени пред въззивната
инстанция. Предвид това обстоятелство и с оглед окончателния оправдателен
съдебен акт и постъпилата молба от защитника на подсъдимите за изрично произнасяне по разноските, правилно контролираният съд е възложил в тежест на частния тъжител разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 600,00 лв. След ревизиране на
собственото си определение, с ново такова, правилно първоинстанционният съд е
присъдил на подсъдимите направените разноски за адвокатска защита в общ размер
на 1 800,00 лв. В договора за правна защита
и съдействие, приложен в оригинал по делото (лист 187 от
първоинстанционното производство), е записано, че договореният хонорар в размер на 1 800,00 лв. е бил заплатен
в брой, като това отбелязване се явява разписка за
получената сума и в този смисъл – доказателство за заплащането ѝ.
Разноските, сторени в наказателния процес, следва да
бъдат присъдени в пълния размер, в който са уговорени,
при условие, че се установи действителното им заплащане. Следователно сумата трябва да бъде възложена в тежест на частния тъжител, в какъвто смисъл е и
определението на първата инстанция.
Следва да се
посочи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за недължимост на разноските поради
нередовност на въззивната жалба и неизпълнение на задължение на съда да даде
срок да внасяне на държавната такса и съответно да върне жалбата, ако тя не
бъде внесена. В разпоредбата на чл. 320, ал. 1 от НПК, уреждаща изискванията за
форма и съдържание на жалбата, както и в разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от НПК,
уреждаща хипотезите на връщане на същата, не се поставя изискване за внасяне на
дължимата държавна такса за въззивно обжалване като условие за нейната
редовност. Внасянето на държавната такса е правно-технически въпрос, който не е
свързан с упражняването на правото на жалбоподателя по негов почин да се
образува въззивно производство в определения от закона срок. Недостатъкът, свързан с невнасянето на държавна
такса, може да бъде преодолян с крайния
съдебен акт, като на основание чл.
190, ал. 1 от НПК на частния тъжител бъде възложено заплащането на сумата,
равняваща се на дължимата, но невнесена от него държавна
такса.
Следователно, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК първостепенният
съд е възложил в тежест на тъжителя направените от подсъдимите разноски. В този смисъл въззивният съдът намира, че обжалваните определения,
/второто от които изменя първото/, са законосъобразни,
поради което следва да бъдат потвърдени.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 345 НПК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 289/21.06.2019 г. и Определение № 316/11.07.2019 г. на Районен съд - Враца, с което е изменено първото на основание чл.
344 от НПК, постановени и двете по НЧХД № 236/2018 г.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.