Решение по дело №354/2024 на Административен съд - Враца

 

Производството по делото е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „В.“ ЕООД, *** с ЕИК **, представлявано от * В.М.П., срещу Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № 69/14.05.2024г. на Х.В. – **, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№ С240006-012-0000030/26.04.2024, издаден от Г.И. – ** . В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения отказ и неправилност на обжалваното решение. Отправя се искане за отмяна на решението и връщане на преписката на компетентния публичен изпълнител с указания за предприемане на действия по компетентност.

С жалбата не се отправят доказателствени искания.

С писмо вх.№1568/27.05.2024г. е  приложена по опис адм.преписка по оспорения акт.

В с.з. оспорващото дружество, редовно призовано, не се представлява.

Ответникът - териториален директор на ТД на НАП В.Търново в с.з. се представлява от ** М., която оспорва жалбата, развивайки подробни съображения за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Враца, като прецени доказателствата по делото, доводите и съображенията на страните и като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чийто права и законни интереси се засягат от оспорения акт и в предвидения 7-дневен срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, поради което е процесуално допустима. Решение №69/14.05.2024г. на директора на ТД на НАП-В. Търново е връчено на 16.05.2024г. на адреса на управление на дружеството, видно от известие за доставяне от Български пощи, а жалбата против същото е входирана в деловодството на териториалната дирекция на 21.05.2024г.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че в ТД на НАП Велико Търново е образувано изпълнително дело №*********/2023г., по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, за събиране на неплатени в срок публични задължения на „В.” ЕООД, ЕИК **. Задълженията са формирани основно от Ревизионен акт №Р-04000622007650-091001/13.09.2023г., като с оглед гарантиране събираемостта на задълженията са наложени редица обезпечителни мерки, част от тях в хода на ревизионното производство, като предварителни такива, а в последствие е продължено тяхното действие, а други са наложени след издаването на ревизионния акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 ДОПК, отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК. Производството по обезпечаване на публичните задължения има за цел да защити интереса на фиска и да гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение, ведно с лихвите, до окончателното му погасяване. В този смисъл фактическият състав на цитираната разпоредба на чл.208, ал.1 от ДОПК предвижда като основание за отмяна на ОМ или погасяване на публичното задължение, или наличието на някоя от хипотезите на чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК. Това по смисъла на цитираните норми са случаите, когато: съгласно т.2 - акта, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред” и по т.5 - когато акта за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението, като в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството. В процесния случай не е налице никоя от посочените хипотези, с които закона свързва отмяната на наложените обезпечителни мерки. Освен това не е налице и твърдяното от жалбоподателя спиране изпълнението на ревизионният акт, предвид постановената с Определение №6643 от 30.05.2024г. по адм.дело №5309/2024г. по описа на Върховен административен съд отмяна на Определение №712/08.04.2024г. по адм.дело №1/24г. на Административен съд-Враца за спиране на изпълнението.

Предвидената в чл.153, ал.2 от ДОПК, възможност за спиране на изпълнението на РА, на която се позовава жалбоподателят и била налице към момента на подаване на жалбата до АС Враца, но не съществува към момента на разглеждане и приключване на устните състезания по делото. Тя има за правна последица да възпрепятства публичния изпълнител да извършва същински действия по принудително изпълнение по глава XXV и следващата от ДОПК- извършване на опис, оценка и продажба на възбраненото имущество на длъжника, т.е, да реализира имуществото на длъжника с цел да бъде удовлетворено вземането на държавата за установените с РА задължения за данъци и осигуровки, докато е в сила спиране на изпълнението - обикновено до влизане в сила на обжалвания акт. ДОПК обаче не предвижда правна възможност за установените и изискуеми публични задължения да не се предприемат мерки за обезпечаването им. В тази връзка нормата на чл.153, ал.1 от ДОПК е категорична, че обжалването на ревизионния акт не спира изпълнението. Затова и в ДОПК двете производства - по обезпечаване и производството по принудително изпълнение са уредени в две отделни глави на кодекса, първото в глава XXIV от дял четвърти „Събиране на публичните вземания", а принудителното изпълнение в глава XXV и следващите.

В този смисъл съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя за наличието на нови обстоятелства по чл.208, ал.3 от ДОПК, сочейки за такива липсата на подлежащ на изпълнение титул /невлязъл в сила РА/ и спиране на изпълнението на РА. Както се посочи с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ДОПК е установено правилото, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, а освен това към настоящият момент не е налице и спиране на изпълнението, което е отречено с Определение №6643/30.05.2024г. по адм.дело №5309/2024г. на ВАС. По делото не са събрани доказателства относно наличието на обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа по смисъла на чл.199, ал.2 от ДОПК, поради което следва да се приеме, че не е налице нито едно от условията, предвидени в чл.208, ал.1 и ал.3 от ДОПК за отмяна на обезпечителните мерки.

С оглед изложеното, съдът намира, че Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№ С240006-012-0000030/26.04.2024, издаден от Г. И. – **, потвърден с Решение № 69/14.05.2024г. на Х.В. – **, са издадени при правилно прилагане на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора Териториална дирекция на НАП-гр. В.Търново следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, поискани в съдебно заседание, в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание  чл. 197, ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.“ ЕООД, *** с ЕИК **, представлявано от * В.М.П., срещу Решение № 69/14.05.2024г. на Х.В. – **, с което е потвърден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх.№ С240006-012-0000030/26.04.2024, издаден от Г. И. – ** .

ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, *** с ЕИК **, представлявано от * В.М.П. да заплати на ТД на НАП – В.Търново сумата в размер на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл.197, ал.4 от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.