№ 2579
гр. Варна, 04.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100100323 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от адв. П. С. Х., адв. Д. Г.
Б. и адв. Н. Г. Б. всички от АК - Варна в качеството си на процесуални
представители по пълномощие на Гитекс ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ***** действащо чрез управител Г. Ц. Г. и
съдебен адрес: гр. Варна, ******, адв. Д. Б. ПРОТИВ Н. К. К.,
ЕГН:**********, адрес: Варна, ******* с която за предявени искове в
условията на евентуалност, а именно:
ПРИЗНАЕ за установено в отношенията между страните, че ищеца е
собственик на СОС с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, район
Приморски, ******* представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда с
площ 102.99 кв.м, при граници: дворно място, стълбище и СОС с
идентификатор ******, в едно с прилежащите му 1.5256% от ОЧ на сградата
и от правото на строеж на основание на основание придобивна давност за
периода от февруари 2010г. (чрез владение на правото на строеж), а после и
на самостоятелния обект след изграждане на разрешеният строеж до
предявяване на иска - февруари 2022г. на основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр.
чл.79 от ЗС.
В отношение на евентуалност, ако съдът не уважи иска с правно
основание чл.124 от ГПК,
да осъди ответника да заплати на ищеца, осн. чл.72, ал.1 ЗС, вр. чл.74,
ал.2 ЗС сумата от 144186 лева, ведно със законната лихва върху всяка сума от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща
разликата между стойността на правото на строеж върху апартамент № 6 с
1
площ от 102.99 кв.м., находящ се на първи етаж на секция „В", сега СОС с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, което ответникът е закупил
през 2009 г. от Астрея трейд ЕООД и Манаус-Комерс ООД / и стойността на
трансформираното право на строеж в право на собственост и въвеждане на
самостоятелния обект в състояние годно за ползване по предназначение ,
вследствие мероприятия и СМР индивидуализирани по вид, количество,
стойност и време на извършване в обстоятелствената част на исковата молба,
в условията на евентуалност, ако съдът не уважи иска,
да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в размер на извършените разходи за подобряване
на имота, в размер на 144 186 лв., евентуално обезщетение за сумата, с която
е обеднял и признае на ищеца ПРАВОТО НА ЗАДЪРЖАНЕ върху, СОС с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, район Приморски, *******
представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда с площ 102.99 кв.м, в
едно с прилежащите му 1.5256% от ОЧ на сградата и от правото на строеж до
заплащане на сумата от 144 186 лева, представляваща разликата между
стойността на правото на строеж върху апартамент № 6 с площ от 102.99
кв.м., находящ се на първи полуподземен етаж на секция „В", сега СОС с
идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, което ответникът е закупил
през 2009 г. от Астрея трейд ЕООД и Манаус-Комерс ООД и стойността на
трансформираното право на строеж в право на собственост и въвеждане на
самостоятелния обект в състояние годно за ползване по предназначение,
вследствие мероприятия и СМР индивидуализирани по вид, количество ,
стойност и време на извършване в обстоятелствената част на исковата молба.
С Решение № 258/30.01.2023 год. по гр. дело № 3517/2021 год. по описа
на ВРС, е отхвърлен предявени иск от ищеца против ответника, с който се
иска да признае за установено в отношенията между страните, че ответника
не е собственик на процесния недвижим имот.
С определение № 2860/07.03.2023 год. по гр.дело № 3517/2021 год. на
ВРС, е обезсилено постановеното решение и производството по делото е
прекратено поради отказ от иска.
След преценка на допустимостта на производството, съдът намира, че
предявеният по делото главен иск се явява недопустим.
Съгласно мотивите на ТР №8/27.11.2013г., по тълкувателно дело
2
№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес
се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и
какъв обем защита да търси.
Всеки собственик има право да избере формата на защита на правата си
като предяви отрицателен установителен иск, положителен установителен иск
или иск по чл. 108 от ЗС.
След като веднъж ищецът е напраил своя избор за защита на
собственическите си права и е предявил отрицателен установителен иск, не е
допустимо след това да предяви и положителен иск за собственост, тъй като
липсва правен интерес от последващия иск, с които се защитава същото едно
и също право.
Установителен иск за собственост между едни и същи лица и за едни и
същи имоти може да бъде разгледан само веднъж, независимо от това, дали
установителният иск е предявен като положителен или като отрицателен.
В конкротния случай при отказ от иск, ищца няма право да предяви
същия иск отново.
След депозиран отказ от иск под формата на отрицателен установителен
иск, с оглед на хактерата на защита, то ищеца не притежава правото на иск да
предяви и положителен установителен иск за същото право.
В конкретния случай ищецът „Гитекс“ ЕООД е избрал предявяване на
отрицателни установителни искове, по които след постановявяан не решение
е депозирал отказ от тях и поради тази причинапостановеното решение е
обезсилено.
С оглед на това предявените като главни положителни установителни
искове от „Гитекс“ ЕООД, против Н. К. К., ЕГН:**********, адрес: Варна,
******* с който се иска, съдът да ПРИЗНАЕ за установено в отношенията
между страните, че ищеца е собственик на СОС с идентификатор ****** по
КККР на гр. Варна, район Приморски, ******* представляващ жилище,
апартамент в жилищна сграда с площ 102.99 кв.м, при граници: дворно място,
стълбище и СОС с идентификатор ******, в едно с прилежащите му 1.5256%
от ОЧ на сградата и от правото на строеж на основание на основание
придобивна давност за периода от февруари 2010г. (чрез владение на правото
на строеж), а после и на самостоятелния обект след изграждане на
разрешеният строеж до предявяване на иска - февруари 2022г. на основание
3
чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, се явяват недопустим на основание чл.
130 от ГПК във вр. с чл. 233 от ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по 323/2023 год.
по описа на ВОС, по предявения от „Гитекс“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***** действащо чрез управител
Г. Ц. Г., съдебен адрес: гр. Варна, ******, адв. Д. Б. против Н. К. К.,
ЕГН:**********, адрес: Варна, ******* с който се иска от съда да ПРИЗНАЕ
за установено в отношенията между страните, че ищеца е собственик на СОС
с идентификатор ****** по КККР на гр. Варна, район Приморски, *******
представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда с площ 102.99 кв.м,
при граници: дворно място, стълбище и СОС с идентификатор ******, в едно
с прилежащите му 1.5256% от ОЧ на сградата и от правото на строеж на
основание на основание придобивна давност за периода от февруари 2010
год. (чрез владение на правото на строеж), а после и на самостоятелния обект
след изграждане на разрешеният строеж до предявяване на иска - февруари
2022г. на основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, на основание чл. 130
от ГПК във вр. с чл. 233 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна,
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4