РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Велико Търново,24.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана
Костова
при участието на секретаря п.и.и прокурора от ВТОП – С.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 32 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано е по искова молба на А.П.А. чрез *** Н.И. *** против ОД на МВР В.Търново ул. Бачо Киро7 с цена на иска 300 лева представляващ имуществени вреди - заплатен адвокатски хонорар по НАХД № 1778/2019г. по описа на Великотърновския районен съд.
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влязло в сила решение №543/5.12.2019г. постановено по НАХД 1778/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 7251, издаден от ответника, с който на ищеца за извършено от него на 14.9.2019г. като физическо лице, което притежава МПС не е сключило договор за застраховка, при което нарушението е установено с техническо средство. С отменения като незаконосъобразен ЕФ, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 250 лева.
От посочения акт на администрацията за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВТРС, което не е било присъдено при обжалване на ЕФ по съдебен ред, поради което същото подлежи на репариране в настоящото производство. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалването на отменения ЕФ безспорно представляват вреда за него и е в пряка и непосредствена последица от отменения фиш. Според ищеца искът се явява и доказан с оглед представеното по НАХД адвокатско пълномощно, договор за правна за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение е заплатено в брой. Намира подаденият иск за основателен съгласно Тълкувателно решение № 1/ 15.3.2017г. на ВАС, което признава наличието на пряка причинно следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията, издадения и отменен ЕФ, приравнен на НП и настъпилите имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното от съда се иска да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя в хода на административно- наказателното производство разноски в размер на 300 лева, представляващи имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от отменен властнически акт, издаден от административен орган в рамките на неговата компетентност. В съдебно заседание се представлява от *** И., която поддържа така подадения иск и развива подробни аргументи за неговата основателност. Намира, че от събраните в хода на делото доказателства по безспорен начин се установява, че ЕФ/НП , по който е образувано НАХД 1778/2019г. по описа на ВТРС е отменено като незаконосъобразно. Доказва се по безспорен начин, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в заплатен от него адвокатски хонорар по това дело. Решението е влязло в законна сила, поради което и на основание сочените в исковата молба подробни съображения моли съдът да осъди ответника да заплати на доверителя й направените в производството разноски. Претендира разноски в настоящото производство, за което не представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, а ги посочва съобразно горните изисквания на ГПК които представляват заплатена д.т. в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство, съгласно приложен договор за правна помощ и съдействие в размер на 300 лева.
Ответникът по иска – ОД на МВР В. Търново чрез процесуалния си представител *** Г. в депозирания по делото писмен отговор на искова молба възразява относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, доколкото намира, че присъждането на такива по реда на ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон и недопустимо разширяване на отговорността на държавата. Намира, че разноските не могат да се квалифицират като имуществени вреди от отменения ЕФ, който не е административен акт, а акт на правораздаване, с който се налага определено от закона наказания. Намира, че разноските са направени в изпълнение на сключен договор с адвоката, а не в изпълнение на задължението за заплащане на наложената глоба. Срещу така направените разноски, ищецът е получил облага, изразяваща се в адвокатска защита, която не се явява задължителна. Тези разноски биха били направени и при производство, приключило с потвърждаване на ЕФ. В случай, че съдът намери исковата молба за основателна на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение № 1/15.3.2017г. прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в административно- наказателното производство. Счита, че липсва фактическа и правна сложност на делото, поради което претендираното обезщетение за адвокатски хонорар се явява прекомерно, като моли да бъде намалена претендираната сума и да се присъди разумен размер на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в настоящото производство. От съда се иска да де оставена без уважение исковата молба като неоснователна или алтернативно да се уважи иска, но в по- малък справедлив размер.
Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор И., намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява наличието на трите кумулативно дадени предпоставки на чл.1, ал 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на това, предявените искове са основателни по основание и размер и предлага да се уважи предявеният иск. Счита, че основателността на иска се извежда от мотивите на Тълкувателно решение №1/2017г. на ВАС и се подкрепя от събраните по делото доказателства, а доказаността на претенцията от приложените документи, от които е видно ,че е заплатена сумата за адвокатско възнаграждение. По изложените в исковата молба доводи намира, че в случая са налице основания на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника и присъждането на исканото обезщетение от административна дейност на същия.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от вложените по настоящото дело НАХД № 1778/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, че с влязло в сила на 24.12.2019г. Решение №543/5.12.2019г. постановено по НАХД 1778/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 7251, издаден от ответника, с който на ищеца за извършено от него на 14.9.2019г. нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 250 лева.
Видно е от представения по това дело стр.14 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие от 9.10.2019г. пред Районен съд – Велико Търново и пълномощно от същата дата, процесуалната защита на ищеца по цитираното административно-наказателно дело е осъществена от упълномощения адвокат И. от ВТАК, при което договореното възнаграждение от 300- триста лева е заплатено напълно и в брой.
Ищецът в настоящото производство претендира да бъде обезщетен от юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на ЕФ, приравнен на НП – ОД на МВР В.Търново, който се явява надлежен ответник съгласно нормата на чл. 205 от АПК във вр. с чл.37, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.
В рамките на настоящото производство, като доказателство по делото е вложено НАХД №1778/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, за установяване на основанието и размера на направените разноски за адвокатска защита за оспорването на ЕФ.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с влязъл в сила съдебен акт като Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 7251, издаден от ответника, с който на ищеца за извършено от него на 14.9.2019г. нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането вр. с чл. 638, ал.4 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 250 лева. Ищецът е адресат на отменения ЕФ, поради което е налице активна процесуална легитимация на същия, а посоченият като ответник ОД на МВР В. Търново се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК във вр. . с чл.37, ал.2 от ЗМВР във вр. с чл. 37, ал.1 т.2 от ЗМВР.
Настоящата инстанция намира, че предявения иск е процесуално допустим, доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като се иска разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин срещу субект по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от незаконосъобразен по своята същност акт на администрацията. Според Тълкувателно решение №1/ 15.3.2017г. на ВАС реално заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за обжалване и отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. от ЗОДОВ, тъй като това възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в резултат на неизпълнение на задължение на административно-наказващия орган да спазва закона при осъществяване на дейността си. Следователно ВАС не прави разлика между спорна и безспорна администрация, а изхожда от общия белег за административна дейност в рамките на предоставената компетентност. Наказателното постановление, с което се налага административното наказание не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, но в доктрината и съдебната практика е прието, че то има правораздавателен характер. НП представлява акт на държавен орган, поради което в административнонаказателното производство се разглежда възражението за компетентност на органа, издател на НП и на съставителя на АУАН. Аргумент за това е и нормата на чл.63 ЗАНН, предписваща процесуалните възможности за съда в административно- наказателния процес, а именно прилагането на АПК. С оглед на това, съдът намира, че за допустимост на иска за обезщетяване на имуществени вреди се прилагат нормите на АПК относно допустимост на иска за вреди от индивидуален административен акт – чл. 204 от АПК. Както е посочено и в ТП №2/19.5.2012г. на ВКС и ВАС видът на дейността по административно наказване, която независимо от правораздавателния й характер, е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред чрез упражняване на властнически метод е определяща, за да се приеме, че обезщетяването на тези вреди следва да стане пред Административен съд по реда на ЗОДОВ. ЕФ по аргумент от чл. 189 ал. 11 от ЗДвП, има характера и правните последици на наказателно постановление, поради което горното ТР на ВАС е приложимо и за него.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд –Велико Търново, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ във вр. с чл. 133 от АПК – доколкото е налице изборна местна подсъдност.
Освен това, съгласно горепосоченото ТР № 2/2009г. на ВАС разноски във вид на адвокатско възнаграждение в административно- наказателното производство не могат да се търсят, като това изрично е посочено, че същите се обезщетяват по реда на ЗОДОВ.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесния ЕФ приравнен както се посочи по- горе на НП е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същите представляват властнически акт, издадени от административен орган и въпреки че пораждат наказателно-правни последици, са правен резултат от санкционираща административна дейност. В случая не е спорно, че ЕФ е отменен. Следователно след като ЕФ е отменен по съдебен ред от въззивния ВТРС с влязло в сила съдебно решение, доколкото не е било обжалвано по касационен ред пред АСВТ, то съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки – отменен административен акт – ЕФ.
Съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ. Налице е и втората предпоставка, а именно
наличието на имуществена вреда. Както
се посочва в Тълкувателно решение на ВКС
№ 6 / 6 ноември 2013г., „съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. Установено е по делото, че
ищецът е платил договорен хонорар на адвокат за процесуално представителство по
горепосочените НАХД 1778/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, като доказателство за
това са представените по делото договор
за правна помощ от 9.10.2019г.,в който е вписана като заплатена в брой сумата от 300 лева. Плащането е
предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, поради
което представлява имуществена вреда за него. В настоящия казус следва да се
има предвид и съдебната практика по дела за отговорността на държавата по чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено
възнаграждение за адвокат -защитник. В този смисъл Решение № 586/16.05.2011 г.
по гр. д. № 1486/2009 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 355/03.08.2010 г. по гр.
д. № 1651/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. №
5235/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Решения № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009
г. и № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о. В
мотивите на посочените решения, които съдът споделя изцяло е посочено, че заплатеното
адвокатско възнаграждение за обжалване съставлява вреда, доколкото такава е
всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, доколкото това
е намаляване на патримониума,
активите му, вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление,
включително и когато това имуществено намаляване се изразява в правомерно
направените разноски по защита срещу самото наказателно постановление. Както се
посочи по- горе в същия смисъл е и ТР № 1/2017г на ВАС. Допълнителен аргумент в
тази насока е и фактът, че законодателно не е предвиден друг ред / към момента
на приключване на съдебното производство пред ВТРС / по който да бъдат претендирани сторените разноски, така както е посочено и с
ТР № 2/2009г. на ВАС задължително по силата на чл. 130, ал.1 от ЗСВ.
Налице е и трета предпоставка, а именно пряка причинно-следствена
връзка между отмененото ЕФ/НП и нанесената вреда, доколкото заплатеното
възнаграждение е пряка последица от съставянето и връчването на ищеца на
процесния ЕФ, с който му е наложено административно наказание, което
впоследствие се е оказал незаконо съобразен.
Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването и връчването
на ЕФ, който впоследствие е отменен от съда. Ангажирането на консултантска и
адвокатска защита е израз на адекватна и нормална грижа на наказаното лице за
защита на собствените му права и имуществените му интереси. Основателността на
исковата претенция, съдът обосновава този извод с мотивите на Тълкувателно
решение №1/15.03.2017г., в които също е
прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграж дения
в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Провеждането на
производство по обжалване пред съд е необходима предпоставка за отмяната на
ЕФ/ НП и единствено средство за защита
на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в производството по съдебно
обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл
сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита
съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на ЕФ/ НП. Така
претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден ЕФ/ НП, за обжалването на което
е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в
съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на
успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща
причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и заплатил
съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права
и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Ето защо,
следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на
съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от съставен ЕФ/
НП. Респективно, намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано именно по
тази причина – съставен ЕФ/ НП, отменен
впоследствие от съда.
Гражданските съдилища и
Върховният касационен съд безпротиворечиво приемат
като пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите
на т.
1-7
на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и адвокатската защита да не е
задължителна, тъй като според тези съдилища "...разходите по ангажирането
на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно
действие, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната
защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение. "В този
смисъл са Решение №
81/27.1.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд.
на ВКС, Решение №
126/10.5.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд.
на ВКС, Решение №
355/3.8.2010 г. по гр. Д . № 1651/2009 г. на 3 гр. отд.
на ВКС, Решение №
433/23.6.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г. на 4 гр. отд.
на ВКС, Решение №
781/30.11.2010 г. по гр. д. № 511/2010 г. на 4 гр. отд.
на ВКС и много други. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България. При ангажирането на адвокатска защита
в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя
и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което
непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в
едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника. Предвид горните съображения и тези изложени
в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по
Тълкувателно дело № 2/2016 г., настоящият състав намира предявения иск за
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващ договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД 1778/2019г. по описа на
Великотърновския районен съд, за
доказан по основание. В този смисъл неоснователни са доводите на ответника, че
срещу сключения договор ищецът е получил надлежна престация
и би заплатил възнаграждение независимо от изхода на делото. Възмездният
характер на договора за правна помощ не се отрича от настоящата инстанция,
същият е консенсуален, двустранен, като ищецът се
задължава да заплати съответното възнаграждение срещу задължението на адвоката да осъществи
процесуално представителство. Настина такова възнаграждение, доколкото
съществува забрана дължимостта му да се определя от
изхода на спора, се заплаща и при отхвърляне на подадената жалба против ЕФ. Но
именно поради горното, в случай, когато неправилно е ангажирана отговорността
на ищеца и ЕФ/НП е отменен, съгласно правилото на чл.143, ал.1 от АПК разноските биха били в тежест на ОД на
МВР. Несъмнено
е, че задължението за заплащане на разноски извършени в хода на конкретно
съдебно, исково или административно производство, представлява по правната си
същност елемент от съдържанието на облигационно отношение между страните в
процеса, по силата на което едната страна, чиято поддържана в процеса позиция е
била призната от съда за основателна, има правото да иска от противната страна
да й заплати направените разноски. Правоотношението съдържа всички белези на
облигационното отношение, доколкото се регулира посредством метода на
равнопоставеност, има имуществен характер, в съдържанието му влизат право да се
иска от насрещната страна определено поведение - заплащането на разноските и
корелативното на това право, задължение на противната страна да плати тези разноски.
Тези права и задължения са релативни. Правоотношението има едностранен
характер. Негов обект е парична сума, която включва само направените по делото
разноски – държавните такси, разноските по
производството(възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на
свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв
или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е осъществено. Правоотношението възниква, като последица
от влязлото в сила съдебно решение. В част от доктрината
и съдебната практика се счита, че тази материалноправна
отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, и обхваща само разноските за производството, направени
от насрещната страна по делото. Използваната в доктрината квалификацията
„неоснователно предизвикан правен спор“, като описание на елемент от
фактическия състав с проявлението на който се свързва пораждането на
задължението за заплащане на разноски, превръща действието на АНО чрез издаване
на незаконосъобрезен ЕФ в противоправна
дейност, от която възниква облигаторното задължение за поемане на разноските по
съдебното уреждане на спорния между правните субекти въпрос в осъществяване на
юридическа отговорност за извършен деликт в резултат
на който за една от страните са причинени подлежащи на обезщетяване вреди. В
този смисъл, би могло да се каже, че разноските по разрешаването на спорен
между правните субекти въпрос са подобни на разноските по сключването или
изпълнението на договор (примерно по чл. 186 от ЗЗД), разноските по сключване
на извънсъдебна или съдебна спогодба (чл. 78, ал. 9 от ГПК, чл. 20 и чл. 178 от АПК). В контекста на изложеното до тук, трябва да се посочи, че искането за
присъждане на разноски в съдебния процес и искането за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди имат различно основание. Поради
тази причина, заявеното от ищеца становище, че е претърпял имуществени вреди,
които са последица от обявен за незаконосъобразен ЕФ, издаден от ответния орган е достатъчно за
да се приеме, че исковата претенция, нему да се присъди обезщетение за тези
вреди е допустима и основателна.След като обаче това негативно разместване на блага не може да бъзе обезвъзмездено, за разлика от сегашната редакция на ЗАНН в
хода на съдебното производство, то единствената възможност за възстановяване на
предишното положение за ищеца е
института на ЗОДОВ,
Съдът дължи
съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на
което е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест
да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети
страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния
орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите
на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. След като ищецът е заплатил
минималния размер на адвокатско възнаграждение по Наредбата, то същият не може
да се счита за прекомерен и респективно да бъде намаляван от настоящата
инстанция. Следователно, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от горепосочената наредба при посочения интерес- имуществена
санкция в размер на 300 лева по
НАХД, заплатеното от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение, е в горепосочения законов размер, поради което съдът намира
искът за доказан и по размер.
Като доказана и основателна по изложените до тук съображения се явява и акцесорната претенция на ищеца, да се присъди обезщетение за забавено плащане на паричното задължение от 300,00лв. в размер на законната лихва, от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по гр.д. № 3 по описа за 2004 г. на ВКС, ОСГК сочи, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. В случая искането да се присъди “законната лихва”, следва да бъде разбирано като претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане на парична сума, за периода от изпадане в забава на длъжника до окончателното й изплащане, намираща правното си основание в чл.86 ал.1 изр. първо от ЗЗД. Несъмнено е, че в случая става реч именно за обезщетение, защото - първо, това е легалният термин и второ, естеството на търсената защита е да се обезщети кредитора за вредите които търпи от незаплащането на падежа на определена парична сума за която се твърди, че е дължима от ответника. Конкретния размер на това обезщетение, който не подлежи на доказване в съдебното производство, се съизмерва с нормативно определен лихвен процент. Обсъжданото обезщетение в размер на законната лихва се дължи за период от момента на изпадане в забава на длъжника до окончателно му издължаване спрямо кредитора. В този смисъл, трябва да се посочи, че предявяване на исковата молба е акт който с който ищеца кани ответната страна да издължи съответната парична сума и явно поставя в забава длъжника. Несъмнено е, че забавеното плащане на конкретна парична сума, причинява вреда на кредитора, поради невъзможността да се ползва от нея в определен период от време. Именно поради тази причина, по аргумент от чл. 86, ал. 1 изр. второ от ЗЗД този размер (равностойността на законната лихва) не следва да се доказва, като ефективно претърпяна вреда. Действително в процесуалните закони, не е предвидена изрична възможност за присъждане на обезщетения за забавено плащане на съответно присъдени разноски по делото, напротив изрично е посочено, че разноските не се явяват лихвоносно задължение. Но доколкото в настоящото производство въпросните разноски променят правната си природа и същите вече са вреда, то обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е мислимо от момента на изпадане на длъжника в забава, т.е. когато главното парично задължение е станало ликвидно и изискуемо и длъжника е поканил кредитора си да го изпълни, което той не е сторил в рамките на определеният му за това срок, което към момента на отмяна на ЕФ със съдебен акт не може да се установи. Длъжникът изпада в забава едва с подаването на исковата молба в настоящото производство, от който момент същият следва да се счита поканен да заплати претендираните суми по основание и размер т.е. когато задължението е станало изискуемо. Следователно основателно се явява и акцесорното искане за присъждане на обезщетение- законната лихва върху сумата от 300 лева от датата на подаване на исковата молба 15.1.2020г. до окончателното й заплащане.
При този
изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна е претенцията
на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, включително за държавна такса – в
пълен размер, и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. При това положение, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 310 лева, съразмерни на уважената част от иска. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди по – нисък размер на разноските,
съобразно правната и фактическа сложност на делото, но не по малко от
минималния определен размер съобразно чл. 36 от Закон от адвокатурата, визиран
в горепосочената Наредба на ВАС. В случая, поискания от размер на адвокатското
възнаграждение също е в минималния размер по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
поради което направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по настоящото дело съдът намира за неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново, ул.“Бачо Киро“№ 7 да заплати на А.П.А. *** сумата в размер на 300- триста – лева, представляваща претърпени имуществени вреди във вид на заплатен адвокатски хонорар по НАХД №1778/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.1.2020г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР В.Търново, ул.“Бачо Киро“№ 7 да заплати на А.П.А. *** сумата в размер на 310- триста и десет лева, представляваща разноски по настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :