РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
03.06.2021г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и
двадесет и първа година, докладваното от председателя на състава, нахд №
287.2021г. по описа на съда, при участието на секретаря Юрия Кискинова,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е НП № 20-0239-001644 от
17.12.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е.Н.М.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 3 000 лева –
три хиляди лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.
По
същество:
Жалбоподателят, представляван от адвокат
Д.Х., пледира за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, като изтъква,
че доверителят му не е извършил вмененото административно нарушение. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител в хода по същество. В
депозираното становище иска потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление като постановено при спазване на административно –
производствените правила и като законосъобразно. Прави възражение при уважаване
на жалбата, за прекомерност на адвокатските разноски, поради което се иска
тяхното намаляване до размера на минимално предвидения такъв.
По
процедурата:
АУАН е съставен на 01.09.2020г. за
нарушение, сочено за извършено на същия ден, а НП за него е издадено на
17.12.2020г., с което съдът намери, че са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН е съставен от компетентен орган,
„младши автоконтрольор“ при група „Пътен контрол“ в РУ Асеновград, „Охранителна
полиция“, за нарушение по ЗДвП, който се явява компетентен орган, съгласно
чл.189, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
Издателят на обжалваното НП, също се явява
компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и на свидетел – очевидец при установяване на нарушението. Екземпляр
от него му е надлежно връчен.
АУАН съдържа изискуемите от чл.42 от ЗАНН
реквизити, а НП – тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При служебна проверка по спазване на
административно – производствените правила, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на същите, поради което и разгледа делото по същество.
По
фактите:
Въз основа на така приетите доказателства
по делото, от фактическа страна, съдът намери за установено следното:
На 01.09.2020г. свидетелят Б.Т. ведно с колегата му К.С., бил на работа по
утвърден от Началника на РУ – Асеновград, график, за времето от 19:30 до 07:30
часа, като автопатрул № 527. По време на обход по ул.“Цар Иван Асен“, минавайки
пред сградата на Районния съд, стигайки до бензиностанцията, полицейските служители
видели как лек автомобил, тип баничарка, влиза с видимо висока скорост по
моста, като водачът извадил автомобила от стабилност и последният поднесъл, при
което тръгнал да влиза странично в моста, като в тази ситуация полицейските
служители, наблюдаващи ситуацията мислели, че ще се удари в мантинелите. В
автомобила се возила свидетелката.С.Д., която е в приятелски отношения с
жалбоподателя. За това поведение на автомобила тя сочи, че въпросната вечер се
били събрали компания, след което двамата с жалбоподателя, тръгнали да се
прибират към къщи, като жалбоподателят управлявал автомобила си, а тя се возила
на задната седалка, тъй като по пътя оставяли други хора. По пътя им се обадили
приятели, че са на Асенова крепост и двамата решили да тръгнат натам. След това
свидетелката обаче решила да види колко е часа, тъй като ставало късно. Движели
се по ул.“Съединение“, която минава през моста. Свидетелката Д. видяла, че
минава 23:30 часа, при което казала на жалбоподателя да се прибират.Тя живее в квартал „Баделема“ и карайки направо
към Асенова крепост, казвайки му, че желае да е прибира в последния момент,
жалбоподателят нямал време да намали скоростта на автомобила, за да може
безопасно да вземе завоя, движейки се направо към Асенова крепост, за да завие наляво
и мине по моста за квартал Баделема, при което рязко взел завоя и управляваният
от него лек автомобил – пикап, се подхлъзнал като влизал в завоя. При навлизане
в завоя жалбоподателят не е дърпал ръчна спирачка, а просто е навлязъл в завоя
с висока скорост, тъй като свидетелката в последния момент му е казала да
завие, за да е прибере в дома й. В този момент това както се посочи по – горе,
било възприето от полицейските служители, които спрели управлявания от
жалбоподателя автомобил. Жалбоподателят се паникьосал от това, че автомобилът
поднесъл, а после – съвсем от това, че веднага след като успял да овладее
автомобила, бил спрян от полицейски служители и му бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който му било издадено
и обжалваното НП.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по
делото, съдът намери за доказани от показанията на свидетелите Т., С. и Д.,
които реално, не съдържат противоречиви твърдения, като се характеризират с
последователност, логичност, вътрешна непротиворечивост и напълно съответстват
на събраните по делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от
съда.
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, а именно: Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, както и справка за нарушител.
От
правна страна:
При така приетите за установени факти по
делото – управление на лек автомобил и предприемане на маневра – завой на ляво,
без водачът да се е убедил, че може да я извърши безопасно, което е сторил
поради желание на пътничка в автомобила – свидетелката Д., да смени посоката на
движение от направо, към завой наляво, за да я прибере в дома й, жалбоподателят
при тази маневра е загубил временно управлението върху лекия автомобил, който и
работен такъв – тип баничарка и който в завоя е поднесъл, което е било
възприето и от страна на полицейските служители Т. и С..
С тези си от обективна страна действия,
жалбоподателят обективно, не е извършил нарушение по чл. 25, ал.1 от ЗДвП, тъй
като в този момент, имайки предвид късния час, е нямало други движещи се
МПС-та, с които водачът, по силата на тази правна норма, да е длъжен да се
съобрази.
С оглед на това, няма правно основание да
бъде извършена преквалификация на вмененото адм.нарушение.
Същото от обективна и от субективна
страна, не е осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като нормата на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП
сочи, че на водача
на моторно превозно средство е забранено да:
2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В
случая, жалбоподателят е ползвал пътя, отворен за обществено ползване, за да
превози приятелите си след събиране, измежду които е била и пътничката Д..
Проблем е възникнал именно от това, че при
този превоз по закон на тази пътничка, същата е искала да бъде сменен маршрута,
в последния момент преди предприемане на маневра за това, което е довело при
изпълнение на тази маневра – завой на ляво, до дестабилизация на управлявания
лек автомобил в завоя, което е била овладяна от водача.
Тази дестабилизация не е целяна, не е и
очаквана, тъй като водачът е бил изненадан от липсата на технически
характеристики на управлявания от него автомобил, довело до загуба на
стабилност при не висока скорост и остър завой, което е довело до неговото
паникьосване, въпреки което той е овладял автомобила.
Това само по себе си от обективна страна, не
покрива фактическия състав на административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. От субективна страна липсва такъв, тъй като жалбоподателят нито е
съзнавал, нито е целял или допускал настъпването, не се е и надявал те да не
настъпят общественоопасните последици, поради което и е налице случайно деяние
по смисъла на чл.15 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН като
обстоятелство, относно въпросите по вината.
Тук следва да се посочи, че макар, че при
извършената проверка от страна на полицейските служители, които са видели тази
дестабилизация на автомобила, те да са установили свидетел – очевидец, те
първо, не са го вписали в акта за установяване на административно нарушение,
като по този начин са нарушили правото на защита, тъй като те са длъжни да
впишат свидетелите – очевидци и това е с цел даване възможност при оспорване на
описаните в акта за установяване на административно нарушение факти, да се
стигне до техен разпит, с оглед установяване на фактите по делото, а от друга
страна, не са снели обяснения от същата, за причините за установената от тях
дестабилизация на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, което, ако бяха
направили, биха предприели действия, различни от предприетите.
С оглед на това, съдът намери, че от
обективна и субективна страна, жалбоподателят не е извършил вмененото му
административно нарушение, поради което и издаденото за него НП се явява
противоречащо на материалния закон и като такова, следва да бъде отменено.
Следва да се осъди въззиваемата страна –
ОДМВР- Пловдив, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр.чл. 143, ал.1 от АПК, да
заплати направените разноски по делото в размер на 200 лева – двеста лева,
които са под минимално предвиденото в „Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения“.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 20-0239-001644 от
17.12.2020г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Е.Н.М.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 3 000 лева –
три хиляди лева и „лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр.чл.
143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив, да заплати на Е.Н.М., ЕГН – **********
с адрес: ***, сумата от 200 лева- двеста лева, разноски за адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, по реда на глава 12 от
АПК, на касационните основания, визирани в НПК, в 14- дневен срок от неговото
съобщаване на страните, чрез Районен съд – Асеновград.
Районен съдия: