Р Е Ш Е Н И Е
№_________
гр. Варна_____________2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
Десети състав,
в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
Административен съдия: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при секретаря Светла Великова,
като разгледа докладваното
от съдия Марияна Ширванян
адм.дело №3371 на
Административен съд - Варна по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 268 ДОПК.
Образувано е по подадена жалба от И.Д.Д. против Решение № 333/21.11.19 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалбата му вх.№ 51176/13.11.2019г. против Разпореждане изх.№ С190003-137-0009213/16.10.19 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна издадено по молба за давност №С190003-000-0519513/09.10.2019г. по изпълнително дело № **********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна, издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.
Жалбоподателят в жалбата и в публично съдебно заседание чрез процесуален представител твърди, че обжалваното решение е неправилно. Релевира довод, че публичният изпълнител не се е съобразил с разпоредбите на закона, като е приложил 10-годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК.
Ответникът по жалбата Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите- Варна, чрез процесуалния си представител в писмени бележки, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Предмет на проверка е Решение № 333/21.11.19 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалбата му вх.№ 51176/13.11.2019г. против Разпореждане изх.№ С190003-137-0009213/16.10.19 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна издадено по молба за давност №С190003-000-0519513/09.10.2019г. по изпълнително дело № **********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна, издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна.
Съгласно възражение вх.№ 45056/08.10.19 г. се установява, че жалбоподателят е направила искане да бъдат погасени по давност задълженията му по: 1./Декларация обр.6/ДОО,УПФ и Здравно осигуряване подадена на 26.04.2012г. в размер на съответно 653.06лв.; 266.83лв. и 411.17лв.; 2./ Електронен фиш/глоба – 06.08.2017г., в размер на 100лв.; 3./ Електронен фиш/глоба – 07.06.2017г., в размер на 400лв.; 4./Фиш/глоба – 24.07.2017г., в размер на 20лв.; 5./ Фиш/глоба – 09.03.2017г., в размер на 50лв.;6./ Фиш/глоба – 22.03.2014г., в размер на 50лв. и 7. / Фиш/глоба – 16.06.2014г., в размер на 50лв.
От съобщение изх.№ 015989/2015/000001/27.08.15г. за доброволно изпълнение на основание чл. 221 ДОПК на публичен изпълнител се установява, че жалбоподателят на основание цитираната разпоредба е уведомен, че в ТД на НАП Варна е образувано изп. д.№ 15989/2015 г. за неплатените публични вземания, установени с Фиш/глоба – 22.03.2014г., в размер на 50лв. и 7. / Фиш/глоба – 16.06.2014г., в размер на 50лв, като е поканена да заплати доброволно задължението в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението, а от представената разписка се установява, че съобщението за доброволно изпълнение, изрично посочено в разписката, е връчено лично на г-н Д. на 10.09.19 г.
От представените с административната преписка доказателства се установява наличието на издадени на г-н Д. Фиш/глоба – 22.03.2014г., в размер на 50лв. и 7. / Фиш/глоба – 16.06.2014г., в размер на 50лв
От разпореждане изх.№ С190003-137-0009213/16.10.19 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна издадено по молба за давност №С190003-000-0519513/09.10.2019г. по изпълнително дело № **********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна се установява, че публичният изпълнител като е разгледал подаденото от жалбоподателят възражение за изтекла давност по отношение на публичните вземания, предмет на изп. д.№ **********/2015г. е приел, че по изпълнителното дело са предприети следните действия – има издадено СДИ на 27.08.2015г., разпореждане за присъединяване на 15.05.2017г., на 15.11.2017г., на 14.02.2018г., на 22.05.2018г., на 30.08.2018г., на 18.09.2018г., на 08.04.2019г., на 12.08.2019г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки на 19.08.2019г. и на 12.08.2019г. и е направил извод при цитиране на разпоредбите на чл.171 от ДОПК и чл.82 от ЗАНН, че относно задълженията по:
1./Декларация обр.6/ДОО,УПФ и Здравно осигуряване подадена на 26.04.2012г. в размер на съответно 653.06лв.; 266.83лв. и 411.17лв. със срок на плащане 02.05.2012г. са предадени за принудително изпълнение на 15.05.2017г., с което била прекъсната давността. На 19.08.2019г. и на 20.08.2019г. има издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки и е направен извод, че съгласно чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК давността спира с налагането на обезпечителни мерки. Посочено е, че съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК, давността не е изтекла към момента за разглежданите задължения.
2./ Електронен фиш/глоба № К 1691155/ 06.08.2017г. , в размер на 100лв. на Главна дирекция Национална полиция – МВР Варна, предаден за събиране на 15.11.2017г.; 3./ Електронен фиш/глоба № К1691442/ 07.06.2017г. на , в размер на 400лв. Главна дирекция Национална полиция – МВР Варна, предаден за събиране на 15.11.2017г.; 4./Фиш №**********/09.03.2017г. на Община Варна, в размер на 20лв. предаден за събиране на 30.08.2018г.; 5./ Фиш № Фиш № ОВ1000037315/24.07.2017г., в размер на 50лв, в размер на 50лв. предаден за събиране на 18.09.2018г. е констатирано, че давността е прекъсната с предаване на задълженията за принудително изпълнение, след което има издадени постановления за налагане на обезпечителни мерки на 19.08.2019г. и на 20.08.2019г., с които давността е спряна и към момента не са изтекли по давност.
3./ Фиш № С0514823 /22.03.2014г., в размер на 50лв. на Главна дирекция на Национална полиция ОД на МВР - Варна и 7. / Фиш№ С562157/ 16.06.2014г., в размер на 50лв. на Главна дирекция на Национална полиция ОД на МВР – Варна, изпратена за принудително изпълнение на 27.08.2015г., съгласно чл.82, ал.2 от ЗАНН и чл.82, ал.1, б.“а“ ЗАНН е изтекла по давност.
На горните съображения публичният изпълнител и на осн. чл. 225, ал.1, т.7 вр. чл. 168, т.3 от ДОПК и чл.82, ал.3 от ЗАНН е разпоредил прекратяване поради изтекла погасителна давност, събирането на следните публични вземания по изпълнително дело № **********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна, дирекция „Събиране“ и на основание чл.173 от ДОПК е отписал погасените по давност задължения.
От жалба вх.№ 51176/13.11.19г. се установява, че жалбоподателят е обжалвал разпореждането на публичния изпълнител в частта, с която е отказал да прекрати производството по принудително събиране на вземанията по ГДД пред Директора на ТД на НАП-Варна, като твърди в жалбата си, че по отношение на тях е изтекла погасителна давност за принудителното им събиране.
Съгласно решение № 333/21.11.19 г. директорът на ТД на НАП-Варна е оставил жалбата срещу Разпореждане изх.№ С190003-137-0009213/16.10.19 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна издадено по молба за давност №С190003-000-0519513/09.10.2019г. по изпълнително дело № **********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна в обжалваната част без уважение, като е приел, че публичните вземания, предмет на делото не са погасени по давност, тъй като давността е прекъсната и абсолютната 10 -годишна давност, съгласно чл. 171, ал.2 ДОПК, не е изтекла.
Решението е издадено от компетентен орган, в предвидените форма и срок и е годен за съдебна проверка акт.
Съгласно с.д. 821/20.01.2020г. процесуалният представител на ответника е посочил, че 1. Няма възможност да представи доказателство за връчване на разпореждане за присъединяване изх.№ С17003-105-0080699/15.05.2017г.; 2. Срещу жалбоподателя има две постановления за налагане на обезпечителни мерки от дати съответно 19.08.2019г. и 20.08.2019г.
Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал.2 на чл. 171 ДОПК с изтичането на 10 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Съгласно чл. 172. ал.1 ДОПК давността спира в предвидените от закона случаи по т.1 до т.6. Съгласно ал.2 на чл. 172 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, а съгласно ал.3 на чл. 172, ал.3 ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ времеви период на бездействие на носителя на едно субективно материално право, който фактически състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение на задължението. С изтичането на давностните срокове по чл. 171 ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, което остава дължимо, но може да бъде платено единствено доброволно от длъжника /чл. 174 ДОПК/ или да бъде прихванато /чл. 128, ал. 1 ДОПК/. Прекъсването или спирането на погасителната давност може да настъпи при възникнали преди изтичането й юридически факти, установени в правна норма – чл. 172 от ДОПК.
Институтът на давността е такъв на материалното право, поради което спрямо него следва да намери приложение нормативната уредба, която е била в сила към момента на възникване на задължението. Съгласно чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, каквито са повечето в настоящия случай, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.
В съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал. 2 на същата правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Посочените в обжалваното решение публични задължения могат условно да се разделят на две групи – 1/ изискуеми публични задължения за осигурителни вноски за фонд ДЗПО, ДОО, ГВРС и НЗОК, установени с подадени декларации образец № 6 за един период (по аргумент от чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК) и 2/ по влезли в сила наказателни постановления и фишове (аргумент от чл. 162, ал.2, т.7 от ДОПК). Погасяването на публичните задължения по давност е предвидена в закона правна възможност – чл. 168, т.3 от ДОПК.
Публичните задължения, възникнали въз основа на санкционни актове са издадени по реда на специален закон - Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, и в този смисъл за тяхното събиране следва да се приложи редът, установен именно в този специален закон. Това ще рече, че при изчисляване на давностните срокове се прилага обикновената погасителна давност, установена в чл. 82, ал.1, буква "а" от ЗАНН - две години, когато наложеното наказание е глоба, както е в настоящия случай по отношение на фишовете от 2017г.. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 2/ 12.04.2017 г. на ОСС на ВАС по ТД № 3/2016 г., което касае обикновената изпълнителска давност, но не и абсолютната погасителна такава.
Предвид горните факти, съдът установи следното:
1. По отношение публичните задължения, установени с декларация / Задължения към НОИ и НЗОК
Декларация обр.6/ДОО,УПФ и ЗО е подадена на 26.04.2012г., като задълженията са в размер на съответно 653.06лв.; 266.83лв. и 411.17лв. със срок на плащане 02.05.2012г. Тези задължения са предадени за принудително изпълнение на 15.05.2017г. Съдът при съобразяване на разпоредбите на чл.171, ал.1 от ДОПК, че 5-годишната давност към момента на предаване за принудително изпълнение по отношение на задълженията по Декларация обр.6/ДОО,УПФ и ЗО подадена на 26.04.2012г. в размер на съответно 653.06лв.; 266.83лв. и 411.17лв. със срок на плащане 02.05.2012г. не е изтекла. Същата е изтекла през 2018г. Давността по отношение на тези задължения не е прекъсвана. Длъжникът е уведомен за наличието на изпълнително дело по отношение на тези задължения след изтичане на погасителната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК. Съобщение за доброволно изпълнение с Изх.№ 015989/2015/000001/27.08.2015г. на публичния изпълнител не произвежда действие от датата посочена в него като дата на издаването му, а от датата на връчването му, която е 10.09.2019г. Освен това в това съобщение липсва информация за присъединените задължения по декларацията обр.6, то се отнася за други задължения, така че дори и да беше връчено през 2015г. на длъжника, не би могло да прекъсне давността по отношение на задълженията по декларацията обр.6.
В този смисъл констатациите и изводите на решаващият орган за прекъсване на давността по отношение на задълженията по декларация обр.6/ДОО,УПФ и ЗО подадена на 26.04.2012г. в размер на съответно 653.06лв.; 266.83лв. и 411.17лв. със срок на плащане 02.05.2012г. е необоснован и в противоречие с материалния закон.
Издадените постановления от публичния изпълнител на 19.08.2019г. и на 20.08.2019г. за налагане на обезпечителни мерки са издадени след изтичане на давностния срок по чл.171, ал.1 от ДОПК и не могат да бъдат основание за прекъсване на давността.
По отношение публичните задължения по издадени НП и фишове
2.1./ Електронен фиш/глоба № К 1691155/ 06.08.2017г. , в размер на 100лв. на Главна дирекция Национална полиция – МВР Варна, предаден за събиране на 15.11.2017г..
Фиш с този номер и дата издаден на г-н Д. не е приложен по административната преписка. След като не е приложен в административната преписка, съдът намира, че не може да бъде направена преценка представлява ли годно основание по чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК.
2.2./ Електронен фиш/глоба № К1691442/ 07.06.2017г. на , в размер на 400лв. Главна дирекция Национална полиция – МВР Варна, предаден за събиране на 15.11.2017г..
Фиш с този номер и дата издаден на г-н Д. не е приложен по административната преписка. След като не е приложен в административната преписка, съдът намира, че не може да бъде направена преценка представлява ли годно основание по чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК.
2.3./Фиш №**********/09.03.2017г. на Община Варна, в размер на 50лв. предаден за събиране на 30.08.2018г..
Давността при съобразяване на чл.82, ал.1 от ЗАНН е изтекла на 09.03.2019г.
2.4./ Фиш № ОВ1000037315/24.07.2017г.., в размер на 50лв. предаден за събиране на 18.09.2018г..
Давността при съобразяване на чл.82, ал.1 от ЗАНН е изтекла на 24.07.2019г.
Налага се извод, че издадените постановления за налагане на обезпечителни мерки на 19.08.2019г. и на 20.08.2019г. не спират давността, която е изтекла в момент преди издаването им, поради което оспореният акт се явява издаден в противоречие с материалния закон.
Обжалваното решение следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Следва да се отмени и потвърденото разпореждане. Административната преписка следва да се върне на публичния изпълнител за произнасяне по възражението на жалбоподателя от 08.10.2019 година за прекратяване на изпълнителното производство, съобразно дадените по-горе задължителни указания.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 550 лева.
Предвид горното на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на И.Д.Д. Решение № 333/21.11.19 г. на директора на ТД на НАП - Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ С190003-137-0009213/16.10.19 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна издадено по молба за давност №С190003-000-0519513/09.10.2019г. по изпълнително дело № **********/2015г. по описа на ТД на НАП Варна, издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за произнасяне при съобразяване на дадените указания по приложението на закона.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – Териториална дирекция – Варна ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д. сумата от 550лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: