Р Е Ш Е Н И Е
№2155/26.11.2020г.
Град Пловдив, 26.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Д. Станкова, като
разгледа докладваното от съдия Ботев к.а.н.д. № 1798 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.А.З.
с ЕГН ********** против решение № 3 от 06,03,2020 г., постановено по а.н.д. №
17 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е отхвърлена жалба против Заповед за задържане на лице
рег.№ 438-зз-142 на полицейски орган при
Трето РУ на МВР, гр.Пловдив, младши ПИ Г.Т..,
с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ “ задържане за
срок от 24 часа”.
Според касатора
решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си
представител юк. Пенкова оспорва касационната жалба и
моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в становище на л. 15, като претендира и юк. възнаграждение .
Представителят на Окръжна прокуратура
Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в
сила решението на ПРС.
Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима, а
разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата ПРС е приел, че оспорената заповед е издадена в
съответствие с изискването за писмена форма на административния акт, тъй като
съдържа реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74 ал.2 ЗМВР - име, длъжност и
местоработата на служителя, издал заповедта; основание за задържането - правно;
данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането.
Посочено е че задържаното лице е било
запознато с правото му да обжалва по съдебен ред законността на задържането, с
правото на адвокатска защита от момента на задържането си , както и е била
изготвена декларация от 23.08.2019г.,
21.15ч., предоставена за запознаване от оспорващото лице в качеството му на задържан.
Липсва информация за присъствал в
периода на задържането служебен защитник по чл.21 т.4 от Закона за правната помощ ЗПП/. Заповедта
е издадена на 23.08.2019г. в 19 ч., а декларацията с отразено желание за
служебен адвокат е от 23.08.2019г., 21.15ч. Правото на защита изрично е посочено
в ЗМВР като времеви порядък на упражняването му – от момента на задържането по
чл.72 ал.5 ЗМВР. Следователно, правата на задържаното лице по време на
задържането са отделни и регулирани от закона по самостоятелен ред – те не
стоят в преценката на полицейския орган за основание за издаване на заповедта.
От ПРС е било установено, че досъдебното производство е
образувано с първото действие по разследването – протокол за оглед на
местопроизшествие, а дознанието е образувано за престъпление по чл.216, ал.1 от НК за това, че на 23.08.2019 г. в гр.Пловдив противозаконно е повредена чужда
движима вещ – задно обзорно стъкло, странично огледало за обратно виждане, 4
броя гуми, предна и задна леви врати, преден и заден ляв калник на л.а.“Ситроен
Ц4“ с рег. №****, собственост на И.Д..
Районният съд е приел, че със задържането
за срок от 24 часа се цели установяване на съпричастност на жалбоподателя към
извършено конкретно деяние, тъй като пред полицейските органи той е отричал
участие в инцидента и задържането предоставя възможност на полицейските органи
да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за
образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани данни за
съпричастност на задържаното лице към извършване на престъпление, както и да
бъдат предприети последващи процесуални действия,
включително и мерки за процесуална принуда по НПК .
РС е посочил и че описаните данни не
обосновават извод за прекомерност на мярката, тъй като са били налице към
момента на налагане на мярката данни за съпричастност на жалбоподателя с
деянието, за което е образувано наказателното производство.
Решението е правилно. Въз основа на
установените факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които
се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Предвид всичко изложено касационната
инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НК и
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и
правилно.
Настоящият състав счита , че правилно и законосъобразно ПРС е преценил събраните и
налични доказателства, към момента на издаването на оспорената заповед , както
и факта че З. е отказал да даде смислени показания за това къде се е намирал в
момента на увреждането , както и факта че същият притежава лек автомобил , с
марка и цвят сходен с установения при
прегледа на записа на камерите на магазин „Лекси“
.
Предвид поведението на З. и с цел
събиране на допълнителни доказателства
полицейския служител Т. законосъобразно е издал и процесната
заповед.
С оглед изхода на делото и направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като допустимо и
основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора
З. *** сумата от 80 / осемдесет/ лева за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63,
ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от
06,03,2020 г., постановено по а.н.д. № 17 по описа на Пловдивския районен съд
за 2019 година.
ОСЪЖДА М.А.З. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Пловдив сумата от 80
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.