Р
Е Ш Е
Н И Е
№287
28.07.2023 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Зорница Делчева
и с
участието на прокурора Юлияна С.а
като
разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 270 по описа
за 2023г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 285, ал. 1 във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е след отмяната с решение № 148 от
05.05.2023г., постановено по касационно адм.дело № 140/ 2023г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, на решение № 8/ 11.01.2023г. по адм. дело №
774/ 2021г. на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която е
отхвърлен искът на М.Г.М. *** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София за присъждане на сумата в размер на 30 000лв. за
претърпени от ищеца неимуществени вреди по време на изтърпяване на наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Стара Загора за периода
09.09.2016г – 05.04.2018г.
В съдебно заседание ищецът, чрез назначения му
по реда на чл.23 от ЗПП процесуален представител, поддържа предявения иск и
моли същия да бъде уважен изцяло. Излага доводи за наличие на пренаселеност, по
см. на пилотното решение на ЕСПЧ - „Нешков срещу Бълария“, в килия № 9, в които е пребивал М. за част от
процесния период, както и наличието на хлебарки и дървеници в спалните
помещения, които обстоятелства обуславяли основателност на претенцията за
обезвреда от неблагоприятните аспекти по изтърпяване на наложеното на ищеца
наказание „лишаване от свобода“.
Ответникът - Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва предявената искова претенция, като неоснователна. Сочи, че в исковата
молба липсва конкретизация, а само бланкетно било посочено, че квадратурата на
спалните помещения № 9 и №14 не е достатъчна. Изводи в наведения смисъл обаче
не можело да се направятнито от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, нито от събраните гласни доказателства, доколкото свидетелят К. не
е пребивавал през целия процесен период в едно с8пално помещение с ищеца.
Липсвали и доказателства, установяващи по категоричен начин, че твърдяната
пренаселеност сама по себе си е в състояние да обуслови онази степен на
суровост при изтърпяване на наказанието, водеща до нечовешко и унизително
отношение, още повече, че в случая ищецът, съобразно режима на изтърпяване на
наказанието, е имал възможност за свободно предвижване в групата, а в
качеството си на работещ, учащ, участващ в групови мероприятия като отговорник
по спортна дейност, е пребивавал и извън нея. В този смисъл л.св. М. е
пребивавал в килията си единствено във времето, предназначено за сън. Позовава
се и на решение на ЕСПЧ от 20.10.2016г. по делото „Мусич срещу Хърватия“,
постановено след решението „Нешков срещу България“, според което не следвало да
се абсолютизира неосигуряването на жилищна площ от 4 кв.м., тъй като редица
други фактори – продължителност, възможност за упражнения на открито, физическо
и психическо състояние, играели също важна роля при преценката за нарушение на
чл.3 от ЕКПЧ.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС, чрез
участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата
претенция е недоказана по основание и по размер и предлага да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установено следното:
Съгласно изложеното в исковата молба твърдените
от ищеца неимуществени вреди за периода 09.09.2016г. до 05.04.2016г. се
свързват с поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на
наложена му наказание „лишаване от свобода“ от гл. т. неосигуряване на лицето
на изискуемата минимална квадратура свободна жилищна площ и съответните
санитарно-битови и условия; липса на достатъчно дневна светлина и достатъчно
проветряване в килията; непредоставянето на спални и санитарни принадлежности;
липса на топла вода и отопление.
При първоначалното разглеждане на делото, въз
основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел за
неоснователни оплакванията на ищеца относно неспазване на законовото изискване
за осигуряване на минимална жилищна площ;
неосигуряване на неограничен достъп до санитарен възел с течаща вода;
липса на достатъчно естествена дневна светлина и проветрение; непредоставяне на
спални и санитарни принадлежности; липса на двигателна активност; липса на
телефон на открито и липса на адекватна медицинска помощ. В резултат на което е
обосновал извод, че по делото не са доказани в пълнота като част от фактическия
състав на чл.284, ал.1 ЗИНЗС действия или бездействия, които да подлагат лишения
от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, поради
което е отхвърлил исковата претенция за обезвреда за периода от 09.09.2016г до
05.04.2018г.
В решението на касационния състав на
Административен съд Стара Загора изрично се сочи, че произнасянето на
касационната инстанция е във връзка с наведените в касационната жалба
оплаквания, които са единствено досежно твърдяната неправилност на направените
от първоинстанционния съд изводи относно липса на пренаселеност в килиите, недостатъчно
осветление и наличие на инсекти в тях като предпоставки, поради което само в
тези рамки ще бъде осъществен касационен контрол на постановения съдебен акт.
Касационната инстанция е приела за правилни мотивите, изложени в обжалваното
решение относно недоказаността на твърдяните от ищеца недостатъчно осветление и липса на възможност
за естествено проветряване. Не е споделен единствено направения от
първоинстанционния съд извод за липса на пренаселеност в килия № 9 и килия № 14
по време на пребиваването на ищеца в тях. Изложени са съображения за неизяснена
в пълнота фактическа обстановка, вкл. и поради необсъждането на събраните по
делото гласни доказателства.
В настоящото съдебно производство, в изпълнение
на задължителни указания, дадени с Решение № 148 от 05.05.2023г. по КАД № 140/
2023г., на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС бе задължен ответникът да
представи справка относно периода на
настаняване на л.св.М. в килии № 9 и №14 в Затворагр.Стара Загора, брой лишени
от свобода лица, които са били настанени заедно с ищеца в тези килии, както и
обзавеждането в същите. В изпълнение на това съдебно разпореждане по делото е
представено писмо с характер на справка с изх.№ 3534/ 13.06.2023г., в коята се
сочи, че л.св. М.Г.М. *** на 09.09.2016г. и на същата дата е бил настанен в I група/Приемно отделение/ в Корпуса на
Затвора Стара Загора, където е пребивавал до 28.09.2016г. След тази датата е
бил разпределен в 9-та група /осъдени, неработящи, учащи/, а на 05.04.2018г. е
условно предсрочно освободен. По време на пребиваването си в 9-та група л.св. М.
е бил настаняван в спални помещения № 9 и № 14. Спалното помещение № 9 се сочи
с площ от 25 кв.м /широчина – 5м и дължина 5м /площ спално помещеие 25 кв.м./,
като към него е имало санитарен възел с площ 2.04кв.м /невключена в площта на
спалното помещение/. Капацитетът за настяване – 5 души. За спално помещение №
14 е посочена площ 33.5 кв.м. /широчина-6.7м и дължина 5м/, а на санитарния
възел към него площта е 2.46квм. Капацитетът за настаняване на л.св. в тази
килия е 7 души. Посочено е, че по време на целия си престой през въпросния
период л. св. М.Г.М. е бил в спалното с различен брой лишени от свобода според
населеността на групата, като бройката никога не е надвишавала максимално
допустимия капацитет, т.е. броят на лишените от свобода в спално помещение № 9
е бил най-много 5, a в спално помещение № 14 е бил най-много 7. Оборудването в
спалните помещения в 9-та група, в т.ч. и спални помещения № 9 и № 14
включвало: чаршафи, завивки, възглавници, легла, дюшеци, маси, столове,
шкафове, тоалетно кошче, кофа с цедка, стирка с дръжка, четка за тоалетна, ПBЦ
лопатка за смет, обикновена метла. Леглата били единични, на два етажа, с оглед
оставяне на максимално подово пространство за всякакви дейности на лишените от
свобода. Шкафчетата са минимум по половин на лишен от свобода. Столовете са
предвидени за вкарване под масата отново с цел освобождаване на подово
пространство. Спалните помещения за времето от 06:00 ч. до 20:00 ч. не се ли и
съответно лишените от свобода имат
възможност да се движат свободно до другите спални и общи помещения в групата
/коридор, помещение за сушене на дрехи, санитарни помещения(баня и умивални)/.
Една част от тях са ангажирани в трудова или учебна дейност и за определени
периоди от време не престояват в групата. Изложено е, че след осъществения
цялостен основен ремонт на Затвора Стара Загора по Норвежкия финансов
механизъм, от м. март 2016г., всички спални помещения разполагали със
самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода с осигурен денонощен
достъп до него, прозорци с възможност за отваряне по всяко време на денонощието
по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на естествена светлина,
проветрение и естествена вентилация. Сочи се, че броят на лишените от свобода
по спални помещения е съобразен с изискването за осигуряване на минимум 4 кв.
м. жилищна площ на всеки лишен от свобода, поради което пренаселеност в Затвора
Стара Загора не е имало.
В представената при първото разглеждане на
делото справка с изх.№ 1502/ 24.03.2022г /л.51 по адм.дело № 774/ 2021г/
изрично е посочено, че не може да бъде предоставена информация относно
обстоятелството с кои точно и колко други лица е пребивавал ищецът в килия № 9
и килия №14 през процесния период, тъй като според номенклатурните изисквания
не се налагало същите данни да се съхраняват.
По искане на ищеца е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето К.С.К..
Свидетелят заявява, че познава М.М. от затвора. През 2017г. са били заедно с ищеца в една група, но в различни килии.
Свидетелят е бил в килия № 10, а М. – в килия № 9. Заявява, че в килия № 9 са
били настанени 8 човека и там е имало четири двойни вишки, като и осемте легла
са били заети. Сочи, че ищецът няколко месеца е бил в килия № 9, около
четири-пет, след което са го преместили в килия № 14, където е останал до
излизането му от затвора. Относно обзавеждането в килия № 9 свидетелят заявява,
че освен легла там е имало и три маси и четири или пет шкафа, всеки с широчина
около 50-60см и височина 1 метър. Всеки ден са се виждали с М. за да играят
табла, карти, шах.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на
посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Искът за присъждане на обезщетение е предявен
от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на
неблагоприятните условия, при които е било поставено при изтърпяването на
наказание „лишаване от свобода”, причинени от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в Затвора гр. Стара Загора, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с
териториални служби Затворите и Областните служби "Изпълнение на
наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице
с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205
от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в
исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
Предметът на настоящото дело, съобразно
дадените указания на касационния състав, постановил решение № 148/ 05.05.2023г.
по КАД № 140/ 2023г. по описа на Административен съд – Стара Загора, се
ограничава до претенцията за обезвреда от твърдяното от ищеца поставяне в
неблагоприятни битови условия по изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора за периода 09.09.2016г –
05.04.2018г., от гл.т. неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура
свободна жилищна площ.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС /в действалата в
процесния период – 2016г, сега ал.4/, минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м, като е
било предвидено разпоредбата на чл.43, ал.3 и регламентираното в нея изискване
за минимална жилищна площ, да влезе в сила от 1 януари 2019г. Очевидно е, че с
оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочената разпоредба,
нормативно въведеното изискване за минимална жилищна площ в спалните помещения
на затворите не е било част от действащото законодателство за периода на
исковата претенция. Но по аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от
свобода, респ. в арестите, такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и
унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в
докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. за условията в българските затвори по делото "Нешков и други
срещу България", всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение,
счита се, че пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по себе си,
независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на
разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ.
От
приложените по делото справка
с изх.№ 1502 от 24.02.2022г, представена по адм.д.№ 774/21 и справка изх.№3534
от 19.06.2023г. – л.12 по настоящото дело, както и от показанията на св.К.,
съдът приема за установено, че през процесния период ищецът е пребивавал първо
в килия № 9 - за около 4-5 месеца, а
след това в килия № 14, където е бил до условното му предсрочно освобождаване.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел относно времето на
престой на ищеца в килия № 9, тъй като от страна на ответника не е представена
информация относно продължителността на пребиваване на л.св. във всяка една от
килиите. Съгласно изпълнената при първоначалното разглеждане на делото
Съдебно-техническа експертиза, изготвеното заключение по която вещото лице
потвърди и в настоящото съдебно производство, килия № 9 е с площ от 24 кв.м.,
като в тази площ не е включен санитарния възел с площ от 2 кв.м. Площта на
килия № 14 е 32 кв.м. и санитарен възел към нея с площ от 1.35 кв.м. Установява
се разминаване между отразеното в част „Констатации“ и в отговора на въпрос № 1
от заключението на СТЕ относно площта на двете спални помещения /в част
„Констатации“ от заключението килия № 9 се сочи с площ 21кв.м., а килия № 14 –
33кв.м/, но съдът приема, че се касае до техническа грешка и следва да бъдат
възприети и съобразени стойностите, посочени в отговора на въпрос № 1 /стр.3 от
заключението/, доколкото при изслушването на експерта в открито съдебно
заседание, проведено на 28.06.2023г., същият заяви, че в отговора на въпрос № 1
изрично е посочил каква е жилищната площ на двете помещения – килия № 9 и килия
№ 14, като площта на санитарния възел е отделна, извън площта на помещенията.
Настоящият съдебен състав възприема заключението на СТЕ, което опровергава
съдържащата се в представената по делото справка с изх.№3534/ 19.06.2023г.
информация от Началника на Затвора гр.Стара Загора досежно площ на килия № 9 от
25 кв.м. и килия № 14 – 33.5 кв.м. Заявените други данни за площта на тези
килии, обективирани в предходна справка, представена от ответника при
първоначалното разглеждане на делото /справка изх.№ 1502/24.03.2023г. е
посочено че спално помещение № 9 е с площ 21 кв.м., а спално помещение № 14
е с площ 33 кв.м/ е още едно основание
да не бъде възприета информацията, предоставена от ответника за размерите и
площта на процесните килии.
От
събраните по делото гласни доказателства се опроверга и отразеното в
изготвеното от началника на затвора Стара Загора писмо с характер на справка,
приложено на л.12 по делото, относно броя настанени лица в спално помещение №
9, доколкото в същото се сочи, че броят лишени от свобода в това спално
помещение е бил най-много 5. За другото спално помещение - № 14, обаче не се
събраха доказателства, оборващи отразените в справката данни за брой лишени от
свобода, пребивавали заедно с ищеца в една килия /най-много 7 лица/. Дори обаче
и при настанени 8 лишени от свобода в спално помещение № 9 /в какъвто смисъл са
показанията на разпитания по делото свидетел/ с площ от 24кв.м. /съобразно
установеното от СТЕ/, се явява спазено изискването за минимална жилищна площ от
3 кв.м. за всеки лишен от свобода съгласно установения стандарт с пилотното решение на ЕСПЧ по
делото "Нешков и други срещу България". В килия № 14 с площ
от 32 кв.м. броят на лишените от свобода лица не е надвишавал 7, поради което
жилищна площ за всеки лишен от свобода е равна на 4.57 кв.м., т.е. значително
над минимално изискуемия размер. Наведените от процесуалния представител на
ищеца доводи, че нормативно изискуемата жилищна площ на лишен от свобода не
следва да включва площта, заета с мебели, не могат да бъдат споделени, тъй като
мебелировката във всяко едно жилищно помещение е неизменна част от неговата
площ, превръщайки го в място, годно за обитаване, а освен това заключение в
сочения смисъл не може да се изведе и от съдържанието на правната норма /чл.43,
ал.4 ЗИНЗС/, нито от практиката на ЕСПЧ, съгласно която изчисляването на наличната площ в килията включва пространството, заето от мебели. Важното при тази оценка е
дали задържаните са имали възможност да се
движат нормално в килията (Muršić v. Croatia, 2016, § 114). По делото
не са налични данни, а и не се твърди от ищеца, за възпрепятствана възможност
за движение между мебелите, с които са били оборудвани килии с №№ 9 и 14. Отделно
от това не без значение в случая е и обстоятелството,
че режимът, при който М. е изтърпявал наложеното му наказание, е позволявал
пребиваването на лишения от свобода извън спалното помещение във времето, което
не е предназначено за сън и съответно въпрос на личен избор на ищеца е било
дали и колко продължително да стои в спалното си помещение, при положение че в
него се е чувствал пространствено ограничен.
По изложените съображения съдът намира, че площта на
помещенията, в които ищецът е пребивавал през процесния период спрямо
броя на настаняваните в тях лишени от свобода лица не сочи на твърдяната от
ищеца тежка пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено
пространство. по см. на пилотното
решение на ЕСПЧ, които да обусловят сами по себе си, независимо от други
фактори, допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.
Относно поддържаното по делото от процесуалния
представител на ищеца оплакване за наличие на инсекти /хлебарки и дървеници/ в
спалните помещения, е необходимо да се каже, че такива твърдения не са
релевирани в исковата молба. Съгласно диспозитивното начало на процеса ищецът
очертава предмета на доказване в обстоятелствената част на исковата молба, в
която сочи фактите, имащи признаците на нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Липсата на наведени оплаквания за наличие на насекоми и др. вредители в
спалните помещения има за последица неприложимост на презумпцията по чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС, съгласно която съдът следва да приеме за установени онези вредни обстоятелства, които са посочени
в исковата молба, когато ответникът не докаже противното. А отделно от това от събраните в настоящото съдебно
производство доказателства, в т.ч. от показанията на св.К., не се установи и доказа наличието на
твърдяното от процесуалния представител обстоятелство.
С
оглед на изложеното съдът приема, че в случая условията, от гл. т на минимална
обитаема площ, при които М.Г.М. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване
от свобода“ в периода от 09.09.2016г. до 05.04.2018г., не са били в
противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са
надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на наказанието и същите са
изцяло съобразени с регламентирания специален режим в местата за лишаване от
свобода. Съответно негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт
на М.М. не могат да бъдат определени като такива, надвишаващи неизбежното ниво
присъщо на изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ и до унижаване на
човешкото му достойнство, при допуснато от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Не са налице кумулативно
изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявената
от М.М. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искова претенция се
явява недоказана по основание и следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Г.М. с постоянен адрес ***, срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за
присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева, за претърпени неимуществени
вреди в следствие на поставянето на М.М. в неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора за
периода от 09.09.2016г. до 05.04.2018г., като недоказан и неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: