Районна
прокуратура гр. Оряхово е внесла в съда обвинителен акт срещу П.В.П. за това, че на 2 октомври 2017 година,
в гр. Мизия, обл. Враца, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ - ремарке за товарен автомобил, тип „самосвал“, с Рег. № ВР
63 46 ЕА, на стойност 6 000 лева, собственост на „ВБ Синхрон“ ЕООД, със
седалище гр. Мизия, обл. Враца, представлявано от
управителя си В.Д.Б., която вещ е владял по силата на сключен устен договор за
ползване на МПС, след което се е разпоредил с вещта, като е продал същата като
отпадък в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, без знанието и
съгласието на собственика – престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
Преди
даване ход на разпоредителното заседание по делото, пред настоящия съдебен
състав беше приет за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД, предявен от ощетеното юридическо
лице „ВБ Синхрон“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление в гр. Мизия, ул. „Митко Палаузов“ № 10, представлявано от управителя си В.Д.Б. за сумата от 5000 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
престъплението, за което на подс. П. е повдигнато
обвинение. „ВБ Синхрон“ ЕООД, ЕИК ********* беше конституирано като граждански ищец в производството, чрез своя
управител и едноличен собственик на капитала – В.Б..
След
приключване на разпоредителното заседание, по искане на защитника и подсъдимия,
съдебният състав допусна предварително изслушване и продължи разглеждането на
делото по реда на диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII НПК - в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК. Беше одобрено постигнатото между
страните съгласие да не се провежда непосредствен разпит на всички свидетели и
вещото лице в съдебната фаза на процеса, а при постановяване на крайния съдебен
акт, да бъдат използвани протоколите за разпит и експертното заключение от
досъдебното производство.
В
хода на съдебните прения представителят на РП Оряхово поддържа повдигнатото
обвинение като намира, че то се подкрепя от събраните по делото доказателства и
излага подробен анализ на същите във връзка със съставомерността
и доказаността на извършеното престъпление. Счита, че
при определяне размера на наказанието следва да бъдат отчетени смекчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало и добро
процесуално поведение, като наличието на отегчаващи, се извежда от
представената за подсъдимия характеристична справка. Намира също, че
предявеният граждански иск е основателен и следва да бъде уважен, а с оглед постановяването
на осъдителна присъда спрямо подсъдимия – в негова тежест да се възложат и
разноските в производството.
Гражданският
ищец, чрез своя законен представител, пледира да се постанови осъдителна присъда
и да бъде уважен гражданският иск.
Защитникът
на подсъдимия намира, че в случая се касае за наличие на чисто гражданскоправни отношения, като от обективна страна счита обвинението
за недоказано. Сочи, че не са налице доказателства подсъдимият да е владеел
вещта на правно основание и да е дължал нейното връщане, а е следвало
единствено да изплати останалата част от продажната стойност на вещта. В тази
връзка подсъдимият не е възнамерявал да ползва вещта временно, а да я закупи и
тъй като не е спазена формата за сключване на договор за продажба на МПС или
формата за предварителен договор, то защитникът намира, че подс.
П. не е годен субект на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, защото не е
владеел вещта на годно правно основание. При тези съображения пледира за
постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. П.
и за отхвърляне на предявения праждански иск.
Подсъдимият
П.В.П. в обясненията си пред съда заяви, че уговорката му със собственика е била за
покупка на вещта за сумата от 6000 лв., от които е заплатил само 1000 лв., но
възнамерява да изплати и останалата сума. Не е доплатил уговорената цена,
защото е безработен.
При
упражняване правото си на лична защита, подсъдимият поддържа казаното от
защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен
материал, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият П.В.П. е роден на *** г. в гр. Оряхово, с постоянен адрес
***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан (реабилитиран по право),
със средно образование, безработен, с ЕГН **********. По отношение на него са
представени противоречиви характеристични данни, като от една страна спрямо
него са налице криминалистични регистрации и не се
ползва с добро име сред съседите си, а от друга страна – е грамотен, не
злоупотребява с алкохол, живее на семейни начала и е баща на малолетно дете.
Подсъдимият
и свидетелят В.Б. се познавали, тъй като живеели в един и същи град – гр. Мизия.
Св. Б. е учредил собствена фирма – „ВБ Синхрон“ ЕООД гр. Мизия и е управител на
същата. Фирмата притежава ремарке за товарен автомобил тип „самосвал“, с Рег. №
ВР 6346 ЕА, което не се ползвало от собственика и било тип гондола, сиво на
цвят, с две оси, самосвално.
През
пролетта на 2017 г. подсъдимият посетил св. Б. и му казал, че има нужда от ново
ремарке, тъй като на неговото собствено се счупила хидравличната бутилка и не
може изобщо да се ползва. Двамата се уговорили св. Б. да предостави за ползване на подс.
П. гореописаното ремарке, собственост на фирмата, а в последствие да сключат
договор за покупко-продажба на същото за сумата от общо 6000 лв. Подсъдимият
нямал в наличност договорената за ремаркето цена, което препятствало
възможността от сключването на сделката, но уверил св. Б., че ще продаде
неговото счупено ремарке на вторички суровини и ще му
даде част от парите, а останалата част – след края на жътвата в края на м. септември
2017 г., когато се очаква да разполага със съответната сума пари. При това
положение св. Б. задържал при себе си малкия и голям талон на ремаркето и се
съгласил подс. П. да вземе ремаркето за ползване през
активния селскостопански сезон, за да набави чрез транспортните услуги с него
необходимата сума за покупката на вещта.
На
следващия ден обв. П. отишъл при св. Б. в базата на
„ВБ Синхрон“ ЕООД, заедно със св. Янислав Ценкин и
св. Иво Вачев. Последният работел при подс. П., който
по това време се занимавал със земеделие и карал камион при него. Св. Вачев
закачил на управлявания от него камион ремаркето, с Рег. № ВР 6346 ЕА и го закарали
пред дома на св. Ценкин, където след около две
седмици привели същото в движение за превоз на зърно. Уговорката със св. Б.
била подс. П. да ползва ремаркето по време на жътва и
да работи с него, а в края на жътвата (края на м. септември 2017 г.), да му
изплати остатъка от уговорената цена и да се сключи сделката при нотариус.
След
около месец подс. П. предал на св. Б. сумата от 1000
лв., като част от уговорената цена, като му донесъл и регистрационната табела
на ремаркето, уверявайки го, че е пререгистрирал ремаркето и може да го
бракува. Св. Б. заявил, че ще задържи табелата до изплащането на останалата
сума от 5000 лв. в края на жътвата и сключването на сделката пред нотариус.
Подс. П. ползвал ремаркето по време на лятото до към края
на селскостопанската 2017 г., като с разрешението на св. Йордан Бояджиев,
съхранявал същото в селскостопанската база на последния, намираща се на главния
път между гр. Мизия и гр. Оряхово. Св. Иво Вачев, който работел по това време
при подс. П. като шофьор, ползвал ремаркето и прекарвал
зързо с него по време на жътвата.
В края на месец септември, когато
настъпил крайният срок на уговорката за получаване на остатъка от дължимата за
ремаркето сума от 5000 лв., св. Б. потърсил подс. П.
по телефона, но последният не му вдигал и не отговарял на обажданията му. В
същото време подс. П. дължал на св. Ценкин сумата от 2000 лв. и тъй като нямал пари да му се
издължи, му казал да вземе от базата на св. Бояджиев ремаркето тип гондола,
което св. Б. му дал през пролетта, да го закара и предаде в пункт за вторични
суровини, като с получените пари ще покрие дълга си към него. По това време вече
ремаркето било с поставен друг регистрационен номер – СО 2103 ЕК, за който подс. П. разполагал със свидетелство за регистрация Част I (голям талон), чиито характеристики по този талон в голяма част се припокривали
с характеристиките на ремаркето, дадено му от св. Б..
Св.
Янислав Ценкин взел ремаркето от селскостопанската
база на св. Бояджиев и на 02.10.2017 г. го предал на вторични суровини в базата
на фирма „Косаня“ в гр. Мизия, за което получил
сумата от 1954,80 лв. и по този начин подс. П. се
издължил за дадените му от него в заем 2000 лв.
Непосредствено
след предаването на ремаркето – на следващия ден св. Б. минал случайно покрай
базата на фирма „Косаня“ за изкупуване на черни и
цветни метали и видял своето ремарке в двора на базата, като влязъл и го
разпознал по редица отличителни белези. Служителите му казали, че ремаркето е
предадено от св. Янислав Ценкин. Св. Б. се свързал с
него и той потвърдил, че го е предал там по заявка на подс.
П., който му дължал пари и по този начин му се издължил. Св. Б. се свързал по
телефона и с подс. П., който потвърдил, че ремаркето
е предадено в пункта на „Косаня“ като казал, че ще му
даде остатъка от 5000 лв. за ремаркето, но в момента нямал пари. В последствие
св. Б. отново търсил подс. П. с молба или да му
издължи остатъка от продажната цена или да му върне ремаркето, но подс. П. неколкократно заявявал,
че не разполага с пари да го доплати, а не може и да го върне, тъй като вече е
предадено на вторички суровини. Това мотивирало св. Б.
да подаде жалба срещу него в полицията.
Действителната
пазарна стойност на ремаркето за товарен автомобил тип „самосвал“, с Рег. № ВР
6346 ЕА, което св. Б. е предал на подс. П. към месец
октомври 2017 г. е била 6000 лв., а МРЗ за страната – 460 лв.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по
делото писмени доказателства – жалба до РУ участък Мизия, свидетелство за
регистрация Част I и Част II относно ремарке за товарен автомобил с Рег. № ВР 6346 ЕА, карта БУЛСТАТ,
протокол за доброволно предаване, удостоверение за вписани обстоятелства от
Агенция по вписванията относно „ВБ Синхрон“ ЕООД, писмо от ОД МВР Сектор ПП за
собственост на ремаркето, писмо от „Косаня“ ЕАД, с
приложени договор, приемателна бележка и удостоверение от 02.10.2017 г.,
свидетелство за регистрация Част I относно полуремарке
с Рег. № СО 2103 ЕК и данни за собственик на същото, договор и покупко-изплащателна сметка от „Пировски“
ООД гр. Мизия, справка за съдимост и характеристика, а също и гласни доказателствени средства – обаясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите В.Д.Б., Йордан Пламенов
Бояджиев, Иво П. Вачев и Янислав Маринов Ценкин
(частично), както и заключението на съдебно-оценителната експертиза.
По
отношение на съществените по делото факти този доказателствен
материал е последователен и безпротиворечив, като
основен източник на информация са гласните доказателствени
средства, подкрепени и потвърждаващи се от събраните писмени доказателства и
заключението на изготвената експертиза. Безспорно е установено най-напред от
писмени и гласни доказателства, че предметът на престъплението - ремарке за товарен автомобил, тип „самосвал“, с Рег. № ВР 63 46
ЕА, е собственост на дружеството „ВБ Синхрон“ ЕООД, представлявано от
управителя си В.Д.Б.. От
свидетелските показания категорично се установява също, че именно това ремарке
е предадено от св. Б. на подс. П. през пролетта на
2017 г. да го ползва по време на жътвата, а след края на жътвата - в края на
месец септември 2017 г. следвало да сключат сделка за покупко-продажба на
ремаркето, с уговорена между тях цена от 6000 лв., чието окончателно изплащане
било уговорено да се извърши именно тогава. Безспорно е също, че на св. Б. му
била предадена сумата от 1000 лв. и останали да му се платят 5000 лв., което се
признава и в обясненията на подс. П. пред съда.
Последните не се възприемат единствено в частта, че е липсвал срок за
издължаване на сумата от 5000 лв., което противоречи на останалите
доказателства и на действителната уговорка със св. Б., който именно затова е
предоставил ремаркето на подсъдимия за ползване през активния стопански сезон,
с цел набавянето на уговорената сума и изплащането й в края на жътвата през м.
септември 2017 г. Именно това е уговореният краен срок и за сключването на
покупко-продажбата на ремаркето.
По
отношение на обясненията на подсъдимия съдът отчете, че освен доказателствено средство, са и средство за защита и в тях
подсъдимият не е длъжен да разкрива обективната истина. Именно на този факт
съдът отдаде заявката му, че според него не е имал срок за изплащане на
остатъка от сумата от 5000 лв. за процесното ремарке
по постигнатата със св. Б. уговорка за продажба на същото. Безспорен факт обаче
е, че е тази сума не му е изплатена до настоящия момент, като не е и върнато ремаркето
на неговия собственик - „ВБ Синхрон“ ЕООД, поради
това, че същото не се намирало вече във владение на подс.
П., а било предадено на вторични суровини срещу съответна парична сума.
Показанията
на свидетелите Б., Бояджиев, Ценкин и Вачев са
еднопосочни и се възприемат с доверие от съда относно фактите, които са
възприели по отношение на предаването на ремаркето от св. Б. на подс. П., уговорката между тях за бъдещата му продажба и
уговорена продажна цена, както и за съхраняването му в селскостопанската база
на св. Бояджиев.
Показанията
на св. Ценкин, дадени пред съдия в досъдебното
производство са вътрешно противиречиви с предходните
му показания пред орган на ДП и не се възприемат от съда в следните им части: в
частта относно неползването на ремаркето по време на жътва от подс. П., тъй като свидетелят е заявил, че ремаркето, взето
от св. Б., не е ползвано изобщо и е предадено на вторични суровини при фирма „Пировски“, а с част от неговите части е ремонтирано старото
ремарке на подсъдимия, както и в частта относно изложената представа за
характеристиките на ремаркето, което подс. П. е взел
от св. Б. и което св. Ценкин е предал лично на
вторични сутовини при фирма „Косаня“
и личното ремарке на подс. П., което твърди да са
ремонтирали и да е ползвано по време на жътвата през 2017 г. В тези части
показанията на св. Ценкин са вътрешно противиречиви, тъй като той описва ремаркето, взето от св. Б.
и това предадено от него на 02.10.2017 г. на вторични суровини по един и същи
начин – сиво на цвят, с два моста, с двойни губи, самосвално,
а в единия си разпит изразява несигурност дали се касае за едно и също ремарке,
а в разпита си пред съдия е категоричен, че е предал в пункта личното ремарке
на подс. П., което били отремонтирали
с части от взетото от св. Б. ремарке, а последното на части – отдавна предадено
за скрап при „Пировски“ ООД гр. Мизия. Тези противоречия
обаче категорично се преодоляват от останалите доказателства – писмени и
гласни, които съдът възприе като обективни, последователни, взаимнодопълващи
се и логични. В този смисъл по отношение на ползването на инкриминираната вещ в
показанията си св. Иво Вачев сочи, че ремаркето, което са взели от св. Б. е
представлявало тип „гондола“, с две оси, сиво на цвят и след около две седмици
е започвал да управлява същото, като карал зързо по
време на жътвата с него за подс. П.. По това време
той работел при него, а след като напуснал тази работа около юни 2017 г. имал
лични наблюдения, че същото ремарке е продължило да се ползва и да бъде в
движение. В тази насока са и показанията на св. Бояджиев, който е разрешил на подс. П. да съхранява намиращо се в движение ремарке в
неговата селскостопанска база, като описва същото по идентичен начин – „товарно
ремарке, тип гондола“. Не на последно място тези данни се потвърждават и от св.
Б., който подробно описва по кои конкретни белези е разпознал собственото на
фирмата му ремарке в пункта на фирма „Косаня“, дадено
на подс. П. да го ползва, а в впослествие
и закупи, а именно по начина на отваряне и затваряне на задни капаци, изрично
направени като входна врата, специфични вдлъбнатини по дъното на легена на
ремаркето от прекарвани с него тежки железа, хидравличната бутилка, която вдигала
коша му и която била керемидов цвят, а в долната й
част – липсвала част от тази боя. Освен това в разпитите си потвърждава, че
узнал за предаването на ремаркето от случайното му минаване покрай пункта и че
св. Ценкин е докарал и предал същото, което се
установява и от писмените доказателства - писмо от „Косаня“
ЕАД, с приложени договор, приемателна бележка и удостоверение от 02.10.2017 г.,
свидетелство за регистрация Част I относно полуремарке
с Рег. № СО 2103 ЕК и данни за собственик на същото, както и от показанията на
св. Ценкин в тази насока. Последният потвърждава, че
по заявка на подс. П. е взел това ремарке от
селскостопанската база на св. Бояджиев и го е предал в пункта за вторични
суровини, като е задържал получената сума за ремаркето от около 1900 лв. за
себе си, тъй като подс. П. му дължал 2000 лв. и по
този начин се разбрали да му се издължи. Ремаркето било с поставена
регистрационна табела за друго МПС – Рег. № СО 2103 ЕК, с която табела и голям
талон със сходни характеристики разполагал подс. П. и
която поставил на полученото от св. Б. ремарке, след като свалил и му върнал
неговата собствена регистрационна табела с Рег. № ВР 6346 ЕА.
От анализа
на свидетелските показания се установява, че по отношение на идентични факти те
не заявяват различни твърдения, поради което съдът счете, че няма основание да
не кредитира думите на който и да е от тях. По отношение показанията на св. Ценкин в маркираните по-горе противаречиви
части и уклончиви показания при двата му разпита следва да се отбележи, че
различията се явяват незначителни, с оглед на преодоляването им чрез останалата
съвкупност непротиворечиви и взаимнодопълващи се
доказателства и доказателствени средства. Освен това такъв
род противоречия в показанията на един свидетел не могат да рефлектират върху
достоверността на неговите показания като цяло, поради което част от тях съдът
кредитира и обсъди като еднопосочни и допълващи се с останалите доказателства
по делото. Наличието на посочените по-горе противоречия в изложените възприятия
на св. Ценкин при проведените по отношение на него
два разпита, съдът отдаде и на факта, че единствено той е заявил наличие на
близки, приятелски отношения с подс. П. и във връзка
с това отчете неговата възможна заинтересованост от изхода на делото и безспорното
установяване на обективната истина. По отношение на останалите свидетели не са
налице данни същите да са пряко заинтересовани от изхода на делото и да имат
личен интерес то да приключи във вреда или в полза на подсъдимия, включително
по отношение на св. В.Б., въпреки конституирането на управляваното от него
дружество като граждански ищец по делото в качеството му на ощетено от деянието
лице. От началото на производството неговите показания в двата му разпита са
еднопосочни, логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, поради което и бяха възприети от
съда като обективни.
Писмените
доказателства по делото се кредитираха изцяло, като автентични и неоспорени, а
заключението на съдебно-оценителната експертиза беше възприето като обективно и
компетентно изготвено.
От правна страна:
При
тези факти се налага изводът, че подсъдимият П.В.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, за което му е
повдигнато обвинение.
От
обективна страна подс. П. е осъществявал фактическа
власт върху инкриминиранарата вещ - ремарке за товарен автомобил, тип „самосвал“, с Рег. № ВР 63 46
ЕА на стойност 6 000 лева. Ремаркето е чужда движима вещ спрямо него, тъй като е било собствено на „ВБ Синхрон“ ЕООД, управлявано и представлявано от св. В.Д.Б.. Тази вещ подс.
П. е владеел на валидно правно основание – била му е предоставена за ползване лично
от управителя на дружеството – св. Б.. В тази връзка е неоснователно твърдението
на защитника, че подс. П. не е владял вещта на
валидно правно основание, тъй като не е спазена формата за уговорената покупко-продажба
относно ремаркето. Този довод е неоснователен, защото въпреки че към момента на
получаване на фактическата власт върху вещта тази сделка не е валидно оформена,
то не се установява наличие на противоправно владение
на вещта от страна на подсъдимия, а напротив – получил я е със съгласието на
св. Б. да я ползва, докато се изпълнят всички условия за сключването на
покупко-продажба или до набавянето на необходимата сума за заплащането й. Между
тях двамата е съществувала уговорка за бъдеща покупко-продажба на вещта, която
при предаването на ремаркето от св. Б. на подс. П. не
е била осъществена, тъй като подс. П. не е разполагал
с уговорената цена от 6000 лв., което е препятствало и отложило сключването на
договор за продажба на ремаркето. Въпреки това св. Б. се е съгласил и
предоставил същото на подс. П., за да работи с него
през активния селскостопански сезон по време на жътва, с уговорката в края на
месец септември 2017 г. да бъде изплатена окончателната продажна цена за вещта
и да бъде сключена сделката за продажба. Поради това, че около месец след
получаването на ремаркето подс. П. е предал на св. Б.
сумата от 1000 лв., то за края на м. септември 2017 г. останала дължима сумата
от общо 5000 лв., съгласно постигнатата уговорка. Предаването на вещта за
ползване по волята на нейния собственик е неформална сделка и има правоучредително, а не правопрехвърлително
действие. Неоформянето на уговорената продажба на вещта по предвидения в закона
ред не означава и не води до извода, че подс. П. е
получил и владял същата противоправно, като няма и
доказателства за противоправно владеене/отнемане на
вещта, което пък от своя страна би означавало и осъществяване на друг престъпен
състав.
Обстоятелството,
че ремаркето е било поверено във фактическата власт на подс.
П. се установи безспорно от показанията на св. Б., Ценкин
и Вачев, като всички те са присъствали лично при предаването му, а последните
двама свидетели са научили и каква е била уговорката за вещта и че подс. П. е владеел ремаркето по волята на св. Б.. Самият
Вачев потвърждава, че след вземането на ремаркето, същото е приведено в
движение и той лично е прекарвал зърно с него по време на жътвата, като е
работел за подс. П.. Не се оспорва наличието на
уговорката за бъдеща продажба на вещта, но до такава не се е стигнало, поради
неплащане в уговорения срок на продажната цена за него. В тази връзка св. Б. в
показанията си изрично е уточнил, че неколкократно е искал
от подс. П. да му изплати остатъка от дължимата сума
или в крайна сметка да му върне обратно получената вещ, но подс.
П. не могъл нито да плати цената, нито да върне вещта на собственика, тъй като
потвърдил предаването й на вторични суровини. За това разпореждане с вещта св. Б.
узнал при случайно преминаване през пункта на фирма „Косаня“
за черни и цветни метали, в двора на който разпознал собственото на дружеството
му ремарке, което през пролетта предал на подс. П. да
го ползва и очаквал да финализира с него сделка за
покупко-продажба на същото. Поради тези съображения съдът прие, че ремаркето е
било предоставено във владение на подс. П. за ползване
по предназначение, но не и за извършване на разпоредителни действия с него, тъй
като собственик на вещта все още е било дружеството, чиито представител не е
знаел и не е дал съгласие за извършването на разпоредителна сделка с ремаркето
от страна на подс. П.. По волята на последния
ремаркето е закарано и предадено в пункт за вторични суровини от страна на св. Ценкин, на когото подсъдимият дължал пари и следвало
своевременно да му се издължи. При това положение, когато подсъдимият П. е казал
на св. Ценкин ремаркето да бъде взето и продадено на
вторични суровини и това е сторено на 02.10.2017 г., подсъдимият противозаконно
се е разпоредил с тази вещ, без да има правно основание за това, като получената
сума за него се е съгласил да бъде задържана от св. Ценкин
за погасяване на съществуващ дълг към него. Фактическите действия на подс. П., свързани с предоставянето на правото на власт
върху ремаркето на св. Ценкин и разрешението да бъде
предадено за скрап срещу определена парична сума, са именно действията, които в
случая осъществяват изпълнителното деяние на престъплението обсебване,
доколкото реално лишават собственика на ремаркето от възможността да получи
обратно вещта си и без основание водят до придобиване на облага за подсъдимия в
размер на цената за изкупуване на ремаркето, чрез която той е изплатил свое
задължение към трето лице – св. Ценкин. Именно затова
извършеното от подс. П. се квалифицира като
противозаконно присвояване на владяна от него вещ, чиято пазарна стойност била 6000
лв., а размерът на минималната работна заплата за страната в периода октомври
2017 г. бил 460 лева.
От
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението при форма
на вината пряк умисъл, тъй като е знаел, че владее ремаркето по волята на св. Б.,
като законен представител на собственика му „ВБ Синхрон“ ЕООД и е знаел, че не
е бил оправомощен да се разпорежда с тази вещ. Той
обаче е бил воден от целта да погаси друг свой дълг към трето лице, поради
което е разпоредил вземането на ремаркето от св. Ценкин
и предаването му за вторични суровини, осъзнавайки, че тези действия са от
естество да доведат до фактическо отчуждаване на ремаркето, а по този начин –
до накърняване правото на неговия собственик да го ползва по предназначение и по
собствената си воля. Подс. П. е знаел, че
извършваното от него е без знанието и съгласието на собственика на ремаркето,
но въпреки това е целял да засегне правата му спрямо вещта, за да получи
неследваща му се облага, която да използва за погасяване на свой дълг към трето
лице – св. Янислав Ценкин.
По тези
съображения съдът счете, че подсъдимият П.П. е
осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, за което следва да му
бъде наложено адекватно наказание.
По наказанието:
За да
определи адекватното наказание за извършеното от подс.
П. престъпление, съдът съобрази на първо място предвидената санкция в чл. 206,
ал. 1 от НК – „Лишаване от свобода” за срок от една до шест години. По делото
се установи превес на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства –
той е неосъждан, баща на малолетно дете, прояви желание да възстанови
нанесените щети на дружеството като заплати дължимата му сума от 5000 лв., показа
и добро процесуално поведение, докато отегчаващи обстоятелства се извеждат от
характеристичната справка за подсъдимия и стойността на обсебената вещ. При
това положение и с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца съдът прецени, че следва да му наложи
наказание „лишаване от свобода“ в размер на посочения от законодателя минимум
за същото от 1 година, като отчете и липсата на предпоставки за прилагане на
чл. 55, ал. 1 НК. Съдебният състав прие, че определеното наказание в оптимална
степен ще постигне целите на наказанието по чл. 36 НК, като не се налага да
бъде изтърпявано ефективно и отложи изпълнението на същото за срок от три
години. При наличието на предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК съдът прецени, че
данните за личността на подсъдимия, личния му и социален живот, също дават
основание да се приеме, че той ще се поправи и превъзпита и без да бъде
откъсван от обществото и изолиран в пенитенциарно
заведение.
По гражданския иск:
Предявеният
граждански иск е доказан по своето правно основание, тъй като в настоящия
процес несъмнено беше установено, че подс. П. е
причинил виновно на ощетеното юридическо лице имуществени вреди в размер на 5000
лева, която сума съвпада с неизплатената уговорена цена за процесното
ремарке от общо 6000 лв. и е част от пазарната стойност на вещта към датата на дението, която стойност е определена от вещото лице също на
6000 лв. По делото не се спори, че подс. П. е
изплатил 1000 лв. на законния представител на дружеството – св. Б., което се потвържава както в обясненията на подсъдимия, така и в
показанията на св. Б.. При това положение е несъмнено, че подсъдимият дължи,
съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД да обезщети гражданския ищец за загубите,
които е претърпял в пряка причинно-следствена връзка с осъществения от него деликт. Именно затова съдът уважи изцяло предявения иск за
сумата от 5000 лв. и присъди същата в полза на „ВБ Синхрон“ ЕООД, ЕИК
*********.
По разноските:
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК и с оглед на изхода от делото подсъдимият П.П. беше осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка
на ОД на МВР Враца сумата от 83 лева за изготвената цъдебно-оценителна
експертиза, а по сметка на РС Оряхово - сумата от 200 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: