РЕШЕНИЕ
Номер 356 от 05.03.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: К. Л.
и прокурора: Дарин
Христов
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 245 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба от А.Й.О., с ЕГН **********,*** против Решение №
1642/23.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 4986/2019 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
19-0769-004957/16.10.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на касатора за нарушение 40,
ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.2, т.11
от с.з е наложена глоба в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от с.з е наложена глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Според релевираните в касационната
жалба възражения, оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Иска
се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з. и не
изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна, по следните съображения:
С процесното НП отговорността на О. е
ангажирана за това, че на 15.09.2019 г., около 07:30 часа, в гр.Бургас, по ул.
„Поморие“ в посока дискотека „Плей“, управлява лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ******,
собственост на К. Т. О., извършва неубедена маневра на заден ход, като не
наблюдава пътя зад МПС и допуска ПТП с паркиралия лек автомобил БМВ 320Д, с
рег.№ ******.. Водачът напуска мястото на ПТП.
За посоченото по-горе е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), връчен на О. и подписан от
него без възражения. Няма данни такива да са подавани и в законоустановения
3-дневен срок по 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено НП. Наличен е
и Протокол за ПТП № 1666686 от 15.09.2019 г., съставен от мл. автоконтрольор при
сектор „ПП“ при ОД МВР Бургас, като няма направено нарочно отбелязване в него
дали местопроизшествието е посетено на място от длъжностното лице, или не е.
За да постанови оспореното съдебно
решение, Районен съд – Бургас е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Относно нарушението по чл.40, ал.2 от ЗДвП съдът е посочил, че
правилно и законосъобразно е избрана нарушената норма, както и наказващата по
чл.183, ал.2, т.11 от с.з, като е приел, че нарушението е доказано по несъмнен
начин. Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът посочва, че от
доказателства по делото се установява, че О. не е спрял, след като е реализирал
ПТП, и това му поведение може да му се вмени във вина. Относно размера на
наложеното административно наказание, съдът е намерил същия за справедлив,
доколкото са взети предвид обществената опасност на дееца и деянието и същите
са определени в предвидения в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП минимум.
Така постановеното решение е неправилно.
Касационната инстанция не споделя
извода на районния съд, че е доказано извършването на нарушението по чл. 40,
ал.2 от ЗДвП и на това по чл. 123, ал.1, т.1 от същия закон. Съгласно чл.40,
ал.2 ЗДвП, по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за
опасности. Районният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели Р.и К. /полицейски служители, единият от които съставил
протокола за ПТП и АУАН/, но никой от двамата не е бил свидетел очевидец на
твърдяното нарушение, нито от показанията им могат да се извлекат твърдения за
конкретни факти. От показанията им става ясно само, че свидетелите са били
изпратени по сигнал на дежурен полицай за настъпило ПТП, като на място са намерили
собствениците на увредения автомобил и по техни твърдения и видеозапис /който
не е предявен на касатора и същият никога не го е виждал/ са направили извод,
че той е управлявал въпросния автомобил и че извършвайки маневра е допуснал
нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗДвП, както и че е напуснал местопроизшествието,
без да установи последиците от ПТП, с което е нарушил и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Касационната инстанция намира, че липсват каквито и да било годни
доказателства, установяващи някое от двете нарушения. Разпитаните свидетели
дори не възпроизвеждат в показанията си конкретна фактическа обстановка, а
единствено споменават за видеозапис, който не е представен и приобщен по
надлежния ред към материалите по делото и не е предявен за запознаване на
касатора.
Поради това, касационната инстанция
счита, че не е доказано нито едно от нарушенията, за които е санкциониран
касаторът с процесното НП. Като е достигнал до различни правни изводи, районният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, наред с обжалваното НП.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1642/23.12.2019 г., постановено по а.н.д. №
4986/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление (НП) № 19-0769-004957/16.10.2019 г., издадено от началник група
към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на А.Й.О., с ЕГН
********** за нарушение 40, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл.183, ал.2, т.11 от с.з е наложена глоба в размер на 20 лв., а за
нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от с.з е
наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.