РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Перник , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500690 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. С. против решение № 1164/19.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 7767/2020 г. на Районен съд – Перник, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД сумата 300
лева, получена на *** г. при начална липса на основание по нищожен договор за
потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
По изложени в жалбата съображения за неправилност и недопустимост на
първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и предявеният
срещу него иск да бъде изцяло отхвърлен. Оспорва изводите на районния съд, че е получил
сумата от 600 лева по процесния договор за потребителски кредит. Моли да бъдат изискани
и приложени към делото гр.д. № 6221/2018г. на ПРС и гр.д. №316/2019 на ПОС с
издадените по тях решения. С въззивната жалба не се представят и не се сочат други
доказателства.
Въззиваемата страна - „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД не е представила писмен отговор
в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е взела становище по жалбата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
1
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният иск с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, материалноправните предпоставки за уважаване на който са следните: 1)
ищецът да е платил на ответника сумата, чието връщане претендира, и 2) същата да е реално
платена при начална липса на основание. Съгласно задължителните разрешения на т. 1 от
ППВС 1/1979 първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е
станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение. По този иск в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице
основание за получаването.
Между страните е безспорно, че са сключили договор за потребителски кредит № ***
г., за връщане на главницата по който е постановено решение № 311 от 09.08.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 316/2019 г. на Пернишкия окръжен съд. Във връзка с това влязло в
сила решение ответникът е направил възражение за недопустимост на настоящото
производство поради формираната сила на пресъдено нещо по отношение на недължимост
от негова страна на претендираната сума от 300 лева по договора за кредит.
Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде
пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а в следващата алинея е
предвидено, че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
При извършената съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК служебна проверка за допустимост на
производството се установява, че макар и настоящото дело да е образувано между същите
страни, то е с различен предмет, доколкото процесната сума се претенцира на
извъндоговорно основание, а предходният съдебен процес е за нейната дължимост по
издаден от ответника запис на заповед. Видно от приложеното към настоящото дело в.гр.д.
№ 316/2019 г. на ПОС, с решението по него са отхвърлени предявените от ищеца „НД
МЕНИДЖМЪНТ“ ООД срещу С. М. С. съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл.79, ал. 1, вр. с чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 535 ТЗ за установяване съществуването в
полза на ищеца на част от вземане за сумата от 300 лв., представляваща непогасена главница
по запис на заповед от *** г. предявен на *** г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.04.2018г.- датата на заявлението по ч.гр.дело № 2786 / 2018г. на ПРС по реда
на чл.417 ГПК, до окончателното изплащане на сумата.
С т. 18 от Тълкувателно решение 1 от 04.01.2001 г. на ВКС е разяснено, че със сила
на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът
подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици,
които се ползват със сила на пресъдено нещо. По отношение на съдържащите се в мотивите
констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните
правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния
предмет. Поради това изложените в мотивите на решение № 311 от 09.08.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 316/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, изводи относно
нищожността на процесния договор за потребителски кредит № *** г. не се ползват със сила
на пресъдено нещо и не обвързват настоящия съдебен състав, който следва да извърши
2
собствена преценка за действителност на договора за кредит.
В сключения между страните договор за потребителски кредит № *** г. е посочен
общ размер на кредита 600 лв., общо дължима сума за срока на кредита 600 лв., срок на
договора за кредит от 40 седмици и размер на вноската- 15 лева. Посочен е годишен лихвен
процент 0%, а в същото време е уговорен годишен процент на разходите от 47,08 % и такса
за определяне на степента на кредитния риск – 48 лв., като не се установява начинът, по
който тези суми и проценти се отразяват върху размера на кредита. Единствената такса,
посочена в договора, е такса за определяне степента на кредитния риск. В самия договор е
посочено, че общо дължимата сума за срока на кредита включва общия размер на кредита,
заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка със заема, като тя се
определя съгласно погасителния план приложение № 1, неразделна част от договора, което
не е представено по настоящото дело. Соченото противоречие създава неяснота относно
главницата /общ размер на кредита/, размера на лихвения процент, като липсва посочване и
на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, поради което и е налице противоречие с посочените законови разпоредби. Няма
как кредитът да е в размер на 600 лв. и на толкова да възлиза общо дължимата сума по
кредита, включваща главница, лихви и разноски. Съвпадение по размер на сумите в графа
"общ размер на кредита" и "общо дължима сума за срока на кредита" би било налице при
липса на уговорени лихви, такси и разноски, каквито в настоящия казус са били уговорени.
Липсата на съгласие съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД опорочава сделката, като я прави
нищожна, но този порок е налице при т.нар. "съзнавана липса на съгласие" - волеизявление е
извършено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка.
Действително в приложения по делото разходен касов ордер, който представлява
разписка за получаване от ответника на главницата по кредита, е посочена сумата от 600
лева, но същата противоречи на представеното по делото искане за кредит с вх. № *** г.,
подписано от кредитополучателя С. М. С. и от представител на ищеца- кредитен консултант
и неразделна част от договора, в което е заявена заемната сума от 440 лева. От съвкупния
анализ на представените писмени доказателства се налага изводът, че размерът на
главницата е 440 лева, а сумата от 600 лева представлява общо дължима сума за срока на
кредита, която се получава, като се умножи броят на погасителните вноски- 40 по техния
размер от 15 лева.
Поради това следва да се приеме, че от страна на кредитополучателя е било налице
съзнавано несъгласие досежно посочения в договора за потребителски кредит размер на
главницата, която е съществен елемент от този вид договор и влече неговата нищожност по
силата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради сключването му при липса на съгласие.
В настоящия случай не е приложима нормата на чл. 22 ЗПК, която урежда
недействителност на договора за потребителски кредит, при нарушаване на изискванията на
предвидените в нея изисквания на ЗПК, уредени в обществен интерес и за осъществяване на
целите на закона, тъй като нищожността при липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е
по-тежък вид недействителност.
Досежно другата предпоставка за основателност на иска за връщане на даденото по
нищожен договор, а именно да се определи размера на платената по този договор сума,
както е посочено по-горе, главницата на процесния договор за кредит е 440 лева, която сума
следва да се приеме и че е платена по същия договор на ответника. С исковата молба е
направено признание от страна на ищеца, че към момента на предявяване на иска
ответникът е върнал сума на обща стойност от 300 лева, като на *** г. е заплатил сумата от
100 лева, а на *** г.- сумата от 200 лева. Това признание на факти следва да се цени като
доказателство съгласно чл. 175 ГПК с оглед на всички обстоятелства по делото. Остатъкът
от дължимата за връщане от ответника С. М. С. сума е в размер на 140 лева, като получена
3
по нищожен договор за потребителски кредит(при начална липса на основание по смисъла
на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД), за която сума предявеният иск се явява основателен. За разликата
до целия предявен размер от 300 лева искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, а обжалваното решение- отменено в тази част и потвърдено в
останалата за сумата от 140 лева поради частично съвпадане на изводите на
първоинстанционния и въззивния съд.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски за настоящото производство
съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 13,33 лева- държавна такса.
Въззиваемата страна не претендира разноски за въззивното производство и такива не следва
да и се присъждат. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за
разноските за разликата над присъдените в полза на ищеца суми от общо 179,67 лева до
целия присъден размер от 385 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1164/19.08.2020 г., постановено по гр.д. № 7767/2020 г. на
Районен съд – Перник, в частта, с която С. М. С. с ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да
заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, разликата над сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева до целия предявен
размер 300 /триста/ лева, получени на *** г. при начална липса на основание по нищожен
договор за потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и в частта, с която С. М. С. е осъден да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД
разликата над сумата от 179,67 /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/
лева до целия присъден размер от 385 /триста осемдесет и пет/ лева- разноски за
първоинстанционното производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, срещу С. М. С., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на разликата над сумата от 140
/сто и четиридесет/ лева до целия предявен размер от 300 /триста/ лева, представляваща
невърнат остатък от даденото на *** г. при начална липса на основание по нищожен договор
за потребителски кредит № *** г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1164/19.08.2020 г., постановено по гр.д. № 7767/2020 г.
на Районен съд – Перник, в останалата му част, с която С. М. С., с ЕГН **********, с адрес
***, е осъден да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 140 /сто и
четиридесет/ лева, представляваща невърнат остатък от даденото на *** г. при начална
липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит № *** г.
ОСЪЖДА „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С. М. С., с ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 13,33 /тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ лева- разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА С. М. С., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
4
управление ***, сумата от 179,67 /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки/ лева- разноски за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5