№ 1192
гр. Плевен, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430101479 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от М. Г. М. против „***. В молбата се твърди,
че задължението на ищцата произтича от договор за заем№*** с
ответника.Твърди се, че съгласно чл.3 ищецта следва да върне сума в размер
на 1022,24лв., от които 900лв. главница в срок от осем месеца.Твърди се, че
съгласно чл.8 от доовор се дължи нустойка в размер на 587,36лв., като е
заплатена сума от 300лв. Твърди се, че сумата е начислена неустойка
нищожна на осн чл.26, ал.1 от ЗЗД вр с 143, вр с чл.146 от ЗЗП, нарушение на
чл.19, ал.4 от ЗПК вр сд чл.21.
Посочва се , че противоречи на добрите нрава, нарушен е принци па за
добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, накърняват се
прицните на добрите нрава, като се постига значителна нееквивалетност на
насрещните престации с цел извличане на собствена изгода за кредитор. С ТР
№ 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС се приема, че е нищожна поради
накърняване на добрите нрави клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В
разясненията на ТР се посочва, че добрите нрави не са писани,
1
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане
на неустойка съдът следи служебно. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Всички тези обстоятелства в
съвкупност без никакво съмнение обосновават значително надхвърляне на
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
уговорената неустойка, което я прави противоречаща на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, съответно нищожна.
Твърди се, че е налице заобикаляне на закона- разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК и би трябло да е в включена в ГПР.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че клаузата в чл.8 от Договора е нищожна на
посочените основания и да се осъди на осн. чл.55 от ЗЗД ответника да заплати
сумата 300лв. недължимо заплатен неустойка, ведно със законната лихва от
датата на ИМ.Претендират се разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна,
2
като са развити подробни съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че между ищцата и "*** е сключен договор
за паричен заем № ***., по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата сумата от 900 лв. срещу насрещното задължение на ищеца -
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс на 8 месечни погасителни вноски - всяка в размер на сумата
от 127,78 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ
размер от 1022,24 лв. Установен е годишен лихвен процент от 35,04 % и
годишен процент на разходите от 41,26 %.
С разпоредбата на чл. 6 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне
едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчители, отговарящи
на условията по чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за кредит.
Установено е, че едновременно с тези обезпечения заемополучателя издава и
запис на заповед в полза на заемодателя в размер на сума, равна на заемната
сума, с включени лихви и евентуално дължими неустойки, такси и разноски.
С разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за
паричен заем е установено, че обезпечението по договора следва да е едно от
следните: 1. поръчителство на едно или две физически лица, които да поемат
солидарно задължение със заемополучателя и да отговарят на следните
условия: в случай на поръчителство от едно физическо лице размерът на
осигурителния доход да е най-малко 5 пъти размерът на минималната работна
заплата за страната, а в случай на двама поръчители - размерът на
осигурителния доход за всеки един от тях да е в размер на поне три пъти
минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори
за заем, сключени със заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени
договори за заем със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от редовен, както по активи, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания осигурителен доход; 2. залог върху
движими вещи, чиято стойност надвишава два пъти размера на задължението
по договора, включващо главница и лихви; 3. първа по ред ипотека върху
недвижим имот, чиято стойност е в размер, надвишаващ 1/5 пъти размера на
3
задължението по договора, включващо главница и лихви; 4. конституирането
като страна по договора на трето лице в качеството му на солидарен длъжник,
който да отговаря заедно със заемополучателя за задълженията по договора; 5.
безусловна банкова гаранция с размер на 110 % от задълженията по договора
и със срок от 6 месеца след настъпване на падежа на последната погасителна
вноска.
С клаузата на чл. 8 от договора страните са уговорили, че при
неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да
заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 587,36 лв., платима
разсрочено съгласно погасителния план към договора, обективиран в
Приложение № 1, неразделна част от договора.
Не се спори между страните и се признава от тях, че ищцата е заплатила
по процесния договор за заем следните суми: 900 лева главница, 111,47 лв.
лихва и 440,52 лева неустойка.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на
договора е налице.
В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение
на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на
сумата от 587,36 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски.
4
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите
на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД).
В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от
заемодателя начин в чл. 6 от договора. Следователно задължението за
заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на
поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното
задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в
срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като
неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
5
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В
случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност
съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за
кредитодателя.
Този извод на съда - че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който
е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да
се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се
увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
По така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
установяване недействителността на клаузата на чл. 8 Договора, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради което
не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от ищеца
основания за недействителност на тази клауза.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо
ЗЗД съдът намира следното: Според задължителната практика в т. 1 от ППВС
№ 1/1979 г., фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна
сфера в друга и начална липса на основание за разместване на благата. В
тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже
разместването на благата - напр. даване на вещ или плащане на определена
6
сума пари, довело до намаляване на патримониума му, т.е. наличието на
обедняване, а съществуването на основание за разместването подлежи на
доказване от ответника. Съобразно изхода на предявения иск за нищожност на
клаузата за неустойка по договора и установяването на нейната нищожност
съставлява пречка за възникване на задължение за неустойка. Поради
изложеното, заплатената на основание нищожната клауза за неустойка сума в
размер на 440,52лв. се явява платена при начална липса на основание и
подлежи на връщане на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, поради
което искът следва да бъде уважен в предявения си размер след допуснатото
изменение от 440,52 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото
лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните
суми се присъждат в полза на съда. На посоченото основание ответника
следва да бъде осъден да плати на РС-Плевен сумата от 100,00 лв. ДТ за двата
иска.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца има право на разноски, но по
делото не са ангажирани доказателства за направени такива, тъй като ищцата
е освободена от заплащане на ДТ и разноски и е получила безплатна правна
помощ.
Представен е договор за правна защита и съдействие между ищеца и
адв. Д. М., в който е уговорено защитата по делото да бъде осъществена
безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът
счета, че се дължи в претендираните размери, тъй като е съобразено с
Наредба№1/2004г.и представителят е регистриран по ЗДДС. Неоснователно е
възражението на ответника за недължимост на сторените разноски. С
поведението си същия е дал повод за завеждане на делото, т.к. е подписал
договора, съдържащ нищожната клауза, създаваща права за него като
кредитодател и е получил суми от заемополучателя за погасяване на
задължение по същата нищожна клауза.
По изложените мотиви съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1,
предложение трето ЗЗД, вр.чл.146 ЗПК по иска, предявен от М. Г. М.,
ЕГН**********, ****, със седалище и адрес на управление: *** клаузата за
неустойка на чл.8 от Договор за паричен заем
№ ***., като противоречаща на добрите
нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ПЛАТИ на М. Г. М.,
ЕГН**********, *** сумата от 440,52 лева, представляваща недължимо
платена сума.
ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
адв. Д. В. М., ***, ап.Б сумата от 960лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение за
оказаната на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ***, със седалище и адрес на
управление: *** да заплати по сметка на РС-Плевен сумата от 100,00 лв.
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8