Решение по дело №1323/2021 на Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

 

гр. ВРАЦА, 15.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, трети граждански състав, в публичното заседание на 13 декември две хиляди и деветнадесет и първа год., в състав:

 

                     Районен съдия: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

При секретаря Стефка Радева като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1323 по описа за 2021год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       Я.Я.Д. с ЕГН:********** е предявил искове против К.И.И.ЕАД,с които иска да се признае за установено,че ищеца не дължи на ответника сумата от 820.51 лв. дължима главница по договор за кредит ***, сумата от 564.59 лв.дължима главница по договор за кредит №01107395/17.10.2007г. сключени между ищеца и Д.Ф.И, сумата от 764.84 лв. законна лихва  законна лихва за забавено плащане на главницата от 820.51 лв. за периода 01.07.2011 до 26.08.2020г.,сумата от 526.30 лв. законна лихва за забавено плащане на сумата от 564.59 за периода 01.07.2011г. до 10.11.2011г.,сумата от 266.78 лв. надбавка по кредит №01194311 представляваща печалбата на кредитора,226.43 лв. мораторна лихва от 30.12.2008г.,26.27 лв. държавна такса и 100 лв. юристконсултско възнаграждение ,115 лв. надбавка по кредит 01107395 представляваща печалбата на кредитора,115.81 лв. мораторна лихва,считано от 20.12.2008г.,25 лв. държавна такса и 100 лв. юристконсултско възнаграждение.Като се обезсилят и издадените изпълнителни листа от 15.08.2011г по ч.гр.дело №3101 и №3100 и двете от 2011г. по описа на ВРС.

       Предявения иск е с правно основание чл.124, ал.1 във вр.с чл.439 ГПК.

Ищецът твърди, че по делото от неговото образуване на 24.11.2011 г. освен изпращане на покана за доброволно изпълнение на 23.01.2012 г. не са извършвани изпълнителни действия, нито по искане на взискателя, нито по инициатива на съдебния изпълнител.

Ищецът сочи, че изпълнителното дело било прекратено от ЧСИ по негова молба  на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. Вследствие на това съобщение от ЧСИ ответникът твърди, че е разбрал, че взискател  е К.И.И, гр. С., като той пояснява, че няма отношения с това дружество, както и че не  е уведомяван за наличието на такива.

Според него към настоящия момент погасителната давност от 3 години за вземания по изпълнителни листове по реда на глава тридесет и седма от ГПК „Заповедно производство“ е настъпила, както и общата 5-годишна давност, която погасява правото на принудително изпълнение. Претендираното вземане срещу ищеца е от 2008 г., а постановените съдебни актове по ч.гр.д. № 3101 и ч.гр.д. № 3100 от 2011 г.

Ищецът твърди, че правния му интерес се обуславя от това, че задълженията му по отношение на ответното дружество стоят вписани в централния регистър, което представлява пречка за ищецът както да кандидатства, така и да му бъдат уважени исканията от кредитните институции, а също и от възможността да бъде образувано ново изпълнително производство срещу него въз основа на изпълнителните листове.

Неговите искания са: да бъде постановено  решение, с което да се признае, че ищецът не дължи гореспоменатите суми и да се обезсилят изпълнителните листове срещу него.

Претендира направените разноски по производството.

В срочно подаден отговор, ответникът оспорва изцяло предявения иск. Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. По същността си сочи, че претенцията е неоснователна и недоказана, а процесното вземането не е погасено по давност. На първо място излага подробни съображения относно това, че искът по чл. 439 от ГПК е недопустим, тъй като липсва висящо изпълнително дело. Такова е било образувано при ЧСИ В.Й.с рег. № 721 при КЧСИ под № *****Същото е било прехвърлено при ЧСИ Ц.Н.с *****, което впоследствие е било прекратено със съобщение изх. № 11493/09.09.2020 г. Към днешна дата няма образувано изпълнително дело и в този смисъл иска по чл. 439 ГПК се явява недопустим, тъй като евентуалната възможност да се образува изпълнително дело не е валидно правно основание за предявяването на този иск. По същество излага подробни съображения, че вземането не е погасено по давност. Счита, че с образуване на изпълнителното дело на 24.11.2011 е изходирано съобщение за насрочен опис на движими вещи, което води до прекъсване на давностния срок. Също така твърди, че молбата за конституиране на нов взискател в лицето на К.И.И е била депозирана в кантората на ЧСИ В.Й.с входящ номер ***** отново прекъсва погасителни срок, тъй като с нея е бил насрочен опис на движими вещи. Самото депозиране на молбата за конституиране води до прекъсване на давността. Ответникът е изпратил и молба с искане за извършване на справка в НАП и налагане на запори с вх. **** г., което отново прекъсва давностния срок.

Твърди, че от образуване на изпълнителното дело № *****по описа на ЧСИ В.Й.на 24.11.2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо от това дали са били извършени или не изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече давностния срок сочи, че е 26.06.2015 г. – постановяване на ТР  №2/26.06.2015 г., а датата, на която вземането би се погасило по давност се явява 26.06.2020 г., но ответникът заявява, че и след посочената дата са били извършени изпълнителни действия, които водят до прекъсване на давностния срок.

Сочи, че ищецът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне на вземания на 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на цедент и „Кредит Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството му на цесионер, като цедентът е прехвърлил вземанията си по сключените с ищеца Я.Я.Д. договорите за кредит ***** Изпратени са уведомления на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора *****, като и двете са се върнали със статус „непотърсен“.

      За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

     С изпълнителен лист от 15.08.2011 г., издаден по ч.гр.дело **** Я.Я.Д. е осъден да заплати на ***** сумата  820,51 лв. дължима главница – по договор за кредит ***** от 17.04.2008г., 266,78 лв. надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 226,43 лв. мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 26,27 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

     С изпълнителен лист от 15.08.2011 г., издаден по ч.гр.дело №3100/2011 г., Я.Я.Д. и осъден да заплати на „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД сумата  564,59 лв. дължима главница – по договор за кредит ***** 115,00 лв. надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 155,81 лв. мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

      Въз основа на посочените два изпълнителни листа по молба от ответника вх.2830/24.11.2011 г. било образувано изп. д. № 20117210401402 по описа на ЧСИ Г. Б. за събиране на присъдените суми.

До длъжника И.С.В.била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него   23.01.2012 г.

В хода на исковото производство били извършвани имуществени справки за наличие на недвижими имоти, движими имоти, декларирани доходи за последната изтекла данъчна година, регистрирани трудови договори, търговски обекти от НАП В. Т., по отношение на задълженото лице.

 С молба вх.№3149/20.03.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ”ЕАД е поискал коституирането си като взескател по делото въз основа на частно правоприемство от „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД по повод сключен договор за прехвърляне на вземания, според което „БНБ ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е цедирало вземането си по изпълнителното дело.

С молба вх.№10152/18.10.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ”ЕАД е поискало да се извърши справка в НАП на длъжника Я.Д. за наличието на валидно сключени трудови договори като при наличието на такива е поискано да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

Въз основа на извършената справка е установи, че Я.Д. няма регистрирани трудови договори.

По повод постъпила молба от Я.Д., с постановление от 26.08.2020 г. ЧСИ е прекратил изп. дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

     При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

     Според чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва при материалноправна незаконосъобразност принудителното изпълнение. Искът може да се основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай се твърди, че претендираното вземане е погасено по давност поради непредприети изпълнителни действия в петгодишния давностен период.

      По въпросите за погасителната давност в изпълнителното производство е постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК. В същото  е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давност тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР№2/2013г. на ОСГТК е разяснено, че новата давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ТР искането за предприемане на определено изпълнително действие представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено и реализирано от съдебния изпълнител и действието е предприето. Тоест необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.

При така изложеното и с оглед данните по делото, настоящият състав приема, че по образуваното с молба вх.2830/24.11.2011 г. изп. д. № 20117210401402 по описа на ЧСИ Г. Б. са извършвани имуществени справки за наличие на недвижими имоти, движими имоти, декларирани доходи за последната изтекла данъчна година, регистрирани трудови договори, търговски обекти от НАП В. Т. по отношение на задълженото лице. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ 

      С молба ****** „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ”ЕАД е поискало да се извърши справка в НАП на длъжника Я.Д. за наличието на валидно сключени трудови договори като при наличието на такива е поискано да бъдат преприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането. След извършена справка е установено, че лицето няма сключени трудови договори и съответно запор на трудовото възнаграждение не е извършен. Следва да се посочи, че неизвършеното изпълнително действие според горицитираното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК не прекъсва погасителната давност, тъй като както вече се посочи по-горе искането за предприемане на определено изпълнително действие представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено и реализирано от съдебния изпълнител и действието е предприето. Видно от данните по делото запор на трудовото възнаграждение на ищеца не е наложен, тъй като след справка в НАП Велико Търново е установено, че ответника няма регистрирани трудови договори. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи  прекъсващо действие без наличие на другото. В този смисъл е и решение от 02.02.2016 г. по гр.д. №813/2015 г. на Окръжен съд Враца.

       Тъй като в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по делото, на осн.чл.433, ал.1 т.8 ГПК изпълнителното производство е прекратено с постановление от 26.08.2020 г. на ЧСИ. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

При това положение петгодишната давност за претендираните суми по гореописаните изпълнителни дела е настъпила на 24.11.2016 г.,пет години след образуване на изпълнителното дело.

      Следва да се посочи, че не е годна да прекъсне давността и депозираната молба за конституиране на ответника като взискател, в резултат на сключения договор за цесия, доколкото същият е заместил във вече съществуващото правоотношение и за същото вземане първоначалния взискател, а не се касае за присъединяване на кредитор, било по право, било по молба на последния, което действие е посочено сред годните да прекъснат теченето на давностния срок в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г.

      При така изведените правни изводи следва, че следва да се уважат предявените искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 820.51 лв. дължима главница по договор за кредит ***** ,сумата от 564.59 лв.дължима главница по договор за кредит ****** сключени между ищеца и Д.Ф.И, сумата от 764.84 лв. законна лихва  законна лихва за забавено плащане на главницата от 820.51 лв. за периода 01.07.2011 до 26.08.2020г.,сумата от 526.30 лв. законна лихва за забавено плащане на сумата от 564.59 за периода 01.07.2011г. до 10.11.2011г.,сумата от 266.78 лв. надбавка по кредит №01194311 представляваща печалбата на кредитора,226.43 лв. мораторна лихва от 30.12.2008г.,26.27 лв. държавна такса и 100 лв. юристконсултско възнаграждение ,115 лв. надбавка по кредит 01107395 представляваща печалбата на кредитора,115.81 лв. мораторна лихва,считано от 20.12.2008г.,25 лв. държавна такса и 100 лв. юристконсултско възнаграждение по издадените изпълнителни листа от 15.08.2011г по ч.гр.дело ***** и двете от 2011г. по описа на ВРС.

      По отношение на искането, формулирано в петитума на исковата молба - за обезсилване на издадения изпълнителен лист, съдът намира следното:  Производството по делото следва да бъде прекратено в частта му по иска за обезсилване на издадения изпълнителен лист, като  недопустимо. Съгласно разпоредбата на  чл.433, ал.1, т.7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК. Изпълнителния лист се обезсилва „ex lege”, поради   уважаване на предявения от страна на ищцата отрицателен установителен иск. Поради това искането се явява недопустимо, като производството следва да бъде прекратено в тази му част.

      С оглед изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски.

     По отношение на възражението на процесуалният представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна, съдът приема, че съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представително, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лв. до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 300 лв.+7% за горницата над 1000лв. В настоящият случай минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалният интерес е 497,07 лв. Заплатено и претендирано е адвокатско възнаграждене в размер на 600лв., поради което с оглед правната и фактическа сложност на делото съдът приема, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

     Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 753.00лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

     Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  Я.Я.Д. с ЕГН:**********,  не дължи на К.И.И.ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С. бул.П. В. , ***, сумата от 820.51 лв. дължима главница по договор за кредит ***, както и сумата от 564.59 лв.дължима главница по договор за кредит №01107395/17.10.2007г. сключени между ищеца и Д.Ф.И, сумата от 764.84 лв. законна лихва  законна лихва за забавено плащане на главницата от 820.51 лв. за периода 01.07.2011 до 26.08.2020г.,сумата от 526.30 лв. законна лихва за забавено плащане на сумата от 564.59 за периода 01.07.2011г. до 10.11.2011г.,сумата от 266.78 лв. надбавка по кредит №01194311 представляваща печалбата на кредитора,226.43 лв. мораторна лихва от 30.12.2008г.,26.27 лв. държавна такса и 100 лв. юристконсултско възнаграждение,115 лв. надбавка по кредит 01107395 представляваща печалбата на кредитора,115.81 лв. мораторна лихва,считано от 20.12.2008г.,25 лв. държавна такса и 100 лв. юристконсултско възнаграждение по издадените изпълнителни листа от 15.08.2011г по ч.гр.дело №3101 и №3100 и двете от 2011г. по описа на Районен съд Враца.

     ОСЪЖДА К.И.И.ЕАД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.С. ***, ***, да заплати на Я.Я.Д. с ЕГН:**********  сумата 753.00 лв., представляващи направени разноски по настоящото дело.      ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1323/2021г. на Районен съд Враца в частта относно предявената от ищеца срещу ответника претенция за обезсилване на издадените изпълнителни листа от 15.08.2011г по ч.гр.дело №3101 и №3100 и двете от 2011г. по описа на ВРС.

     РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от съобщението му на страните.В прекратителната част има силата на определение което подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      Районен съдия:……………….