Определение по дело №329/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 136/18.11.2013 г., постановено по гр.д. № 1241 по описа за 2013 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на Д. П. Т. от Г., К.В., Б. вх.”*”, .*, *., с ЕГН *, че дължи на „С.” О. – Г., с ЕИК *, със съдебен адрес гр.С., бУ.Б.” № *, .*, бизнес сграда „Ботонакис” чрез А. В. Г., заплащане на следните суми: 78.86 лв. – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги от „К.” ЕАД – оператор с търговска марка „Глобул” № 0850871/22.07.2004 г., с индивидуален клиентски № М00549553, по който е издадена фактура № * от 25.04.2010 г. и 23.11 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 14.05.2010 г. до 15.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 78.86 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2013 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 418/13.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Кърджали, като е отхвърлил исковете в останалата им част и за разликата до пълните им предявени размери съответно от 176.08 лв. – досежно главницата и до сумата от 52.98 лв. относно морато­ните лихви за забава. Със същото решение в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 75.23 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. П. Т., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва като недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Недопустимостта на обжалваното решение се обосновава с произнасянето на съда по недопустим иск поради липса на правен интерес, тъй като видно от представените доказателства задължението било погасено чрез заплащане на стария кредитор два месеца преди завеждане на исковата молба в съда. Твърди се, че не било доказано въззивникът да е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане. В жалбата се излагат и съображения за неправилност на първоинстанционното решение, които се свързват с твърдението, че заплащането на сумата от 176.08 лв. касаело двете, издадени от първия кредитор фактури. Неправилно съдът кредитирал представените писмени доказателства за установяване на уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Неправилен бил и извода, че ищецът не представил доказателство, че е заплатено претендираното задължение, което се установявало от представения фискален бон. Моли съда да обезсили обжалваното решение на Кърджалийския районен съд като недопустимо и да прекрати производството по делото. Алтернативно се прави искане за отмяна на решението като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, като се отхвърли предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, възивникът не се явява и не се представлява. В представени молба и писмени бележки се поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемият „С.” О. – Г., оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В отговора се излагат съображения, че извършеното от въззивника плащане било по фактура № * от 20.04.2010 г., която не била предмет на настоящото производство. Твърди се, че плащането било извършено след преди образуването на заповедното производство, като било налице надлежно уведомяване за извършената цесия. Излагат са съображения, че дори и да се приеме, че ответникът не бил уведомен на актуалния за него адрес, то следвало да се приеме, че същият е бил уведомен с получаване на исковата молба и приложенията към нея. Твърди се също, че било налице уведомяване от стария кредитор чрез пълномощник, което било допустимо съгласно договора за цесия и съдебната практика.С получаването на заповедта за изпълнение длъжникът бил уведомен за извършената цесия, тъй като в обстоятелствената част на същата било указано нейното настъпване. Също така връчването на исковата молба можела да се счита за уведомяване за извършената цесия, а цесионерът продължавал да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Претендира разноски. При условията на евентуалност, ако въззиввната жалба бъде уважена, прави искане на основание чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение на въззивника. В съдебно заседание въззиваемият не се представлява. В представена молба-становище поддържа съображенията си, изложени в отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е основателна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или за обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Д. П. Т., че същия дължи на „С.” О. – Г. сумата в размер на 176.08 лв., представляващи дължима сума по договор с мобилен оператор „К. Б. М.” ЕАД, както и сумата в размер на 52.98 лв. мораторна лихва. В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за цесия придобил претендираното вземане, за което длъжниÛът бил уведомен надлежно.

Ответникът Д. П. Т. в отговора си на основание чл.131 от ГПК оспорва исковете като недопустими и неоснователни поради изплащане на дължимата сума. Посочва, че не е бил уведомен от цедента по договора за цесия съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Не е спорно по делото, че между въззивника и „К. Б. М.” Е. е бил сключен договор за мобилни услуги, въз основа на който за предоставени услуги са били съставени две фактури № * от 25.04.2010 г. за абонатен № ********* на стойност 78.86 лв. и № * от 20.04.2010 г. за абонатен № ********* на стойност 102.25 лв. Безспорно е също така, че на 18.03.2013 г. Д. П. Т. е заплатил на „К. Б. М.” ЕАД сумата от 176.08 лв., видно от представения по делото фискален бон, в който е отразено, че плащането е извършено по клиентски № *********.

Основният релеавантен за настоящия спор въпрос е дали по силата на договора за цесия ищецът е придобил вземането на цедента „К. Б. М.” Е. към въззиваемия Д. П. Т. и дали същият е бил уведомен за прехвърлянето на вземането преди извършеното от него плащане. Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2012 г., „К. Б. М.” Е. – гр.С. е прехвърлило възмездно на „С.” О. – Г. вземания в размер на 39 125 131.20 лв., произтичащи от договорите за мобилни услуги. В т. 2 от договора е посочено, че се прехвърлят вземания, произтичащи от договорите за мобилни услуги, които обаче са заличени с черен цвят. По този начин е невъзможно да се установи дали е прехвърлено вземането, произтичащо от договора за мобилни услуги, сключен с Д. П. Т.. Представеното от ищеца удостоверение изх. № 412/28.06.2013 г., издадено от Мениджър на Отдел „Контрол на телефонни сметки” в „К. Б. М.” ЕАД по никакъв начин не може да замести волята на страните по договора за цесия, нито да удостовери, че вземането към ответника е прехвърлено. Ето защо следва да се приеме, че представеният от ищеца договор за прехвърляне на вземания не доказва твърдението му, че вземането, предмет на настоящото дело, е придобито от него и поради тази причина предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан.

На следващо място, от представените уведомление за цесия и два броя удостоверения не може да бъде установено дали същите са били връчени на ответника. Разбира се, за уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не е предвидена особена форма за действителност, но то следва да бъде осъществено по начин, който да не внася съмнение за това, че длъжникът е бил уведомен за извършената цесия. В случая от представените доказателства не може да бъде направен такъв еднозначен извод за уведомяване на длъжника.

И най-накрая, но не на последно място, от представения по делото фискален бон с дата 18.05.2013 г. се установява, че въззивнкът е платил на „К. Б. М.” ЕАД сумата от 176.08 лв., преди да му бъде връчено съобщение за издадената заповед за изпълнение на парично задължение на 29.05.2013 г., поради което претендираното вземане е погасено поради плащане.

Относно изложените от жалбодателя доводи за недопустимост на решението, то същите по същество обосновават неправилността на решението, а не неговата недопустимост, поради което съдът не излага съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се отмени решението на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. П. Т., че същия дължи на „С.” О. . Г. сумата в размер на 78.86 лв. главница по договор за мобилни услуги и 23.11 лв. мораторна лихва, вместо което да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В останалата му отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено При този изход на делото следва да бъде отменено и решението в частта му за разноските, като в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените от него разноски за двете инстанции в размер на 250 лв., от които 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 225 лв. възнаграждение за адвокат. В тази връзка съдът намира направеното от процесуалния представител на въззиваемия възражение за прекомерност за заплатеното от въззивника възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по дела с материален интерес до 1000 лв. възнаграждението е 100 лв. В случая заплатеното от въззивника възнаграждение е в размер на 250 лв. което е под трикратния размер, определен в цитираната наредба. Освен това възнаграждението е за две инстанции, а фактическата и правна сложност на делото не е такава, че да бъде присъден минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 136/18.11.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1241 по описа за 2013 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Д. П. Т. от Г., К.В., Б. вх.”*”, .*, А., с ЕГН *, че дължи на „С.” О. – Г., с ЕИК *, със съдебен адрес гр.С., бУ.Б.” № *, .*, бизнес сграда „Б.” чрез А. В. Г., заплащане на следните суми: 78.86 лв. – главница, представляваща неизплатено задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги от „К.” ЕАД – оператор с търговска марка „Г.” № 0850871/22.07.2004 г., с индивидуален клиентски № М00549553, по който е издадена фактура № * от 25.04.2010 г. и 23.11 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 14.05.2010 г. до 15.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 78.86 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2013 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 418/13.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Кърджали, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.” О. – Г., с ЕИК *, със съдебен адрес гр.С., бУ.Б.” № *, .*, бизнес сграда „Ботонакис” чрез А. В. Г., против Д. П. Т. от Г., К.В., Б. вх.”*”, .*, *., с ЕГН *, искове за установяване дължимостта на сумата от 78.86 лв., представляваща неизплатено задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги с дата 22.07.2004 г., с индивидуален клиентски № М00549553, по който е издадена фактура № * от 25.04.2010 г., прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2012 г. от „К. Б. М.” Е. – гр.С. на „С.” О. – Г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2013 г., както и за установяване на дължимостта на сумата от 23.11 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 78.86 лв. за периода от 14.05.2010 г. до 15.05.2013 г., за които суми е издадена заповед № 418/13.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 801/2013 г. по описа на РС – Кърджали, като несонователни и недоказани.

ОТМЕНЯ решение № 136/18.11.2013 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1241 по описа за 2013 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която Д. П. Т. от Г., К.В., Б. вх.”А”, .4, А., с ЕГН * е осъден да заплати на „С.” О. – Г., с ЕИК *********, със съдебен адрес гр.С., бУ.Б.” № *, .*, бизнес сграда „Б.” чрез А. В. Г., сумата в размер на 75.23 лв., представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА „С.” О. – Г., с ЕИК *, със съдебен адрес гр.С., бУ.Б.” № *, .*, бизнес сграда „Б.” чрез А. В. Г., да заплати на Д. П. Т. от Г., К.В., Б. вх.”*”, .*, А., с ЕГН * направените по делото разноски за двете инстанции в размер на размер на 250 лв., от които 25 лв. държавна такса за въззивно обжалване и 225 лв. възнаграждение за адвокат.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.