Решение по дело №4823/2012 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1731
Дата: 20 ноември 2012 г. (в сила от 13 декември 2012 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20124430104823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр.Плевен,  20. 11. 2012 год.

 

 

                   Плевенският районен съд шести граждански състав в публично заседание на осми ноември през  две хиляди и дванадесета година в състав:

                                               

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА       

 

при секретаря С.Ц., като разгледа докладваното от съдията СВЕТЛА ЗАМФИРОВА гр.д.№ 4823, по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

          Иск с правно основание чл.128, т.2, чл. 221, ал. 1, чл.224, ал.1 от КТ, чл. 86 от ЗЗД .

                Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от З.Р.С., ЕГН **********,***, против ***, ***, ръководител район ***, с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 270 от КТ и цена на иска 2874, 88 лв. и 150 лв. по чл. 86 от ЗЗД .

          В исковата молба ищцата твърди, че е назначена на работа по трудов договор № 4 от 27. 10. 2010 г. в  ***, на длъжност "юрисконсулт" с основно месечно трудово възнаграждение 500 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена година. Твърди се, че на 08. 02. 2012 г. предприятието е преобразувано и негов правоприемник е ***. Твърди се, че въз основа молба, подадена от ищцата на основание чл. 327, ал. т. 2 от КТ, поради системно забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, трудовият договор на ищцата е прекратен със Заповед ***, считано от 04. 07. 2012 г.

Твърди се, че до настоящия момент ищцата не е получила от работодателя си уговорените трудови възнаграждения за месеците септември, октомври, ноември и декември 2011 год. и януари, февруари, март, май, юни и юли 2012г. и дължимото обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение.

В заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да й заплати:

На основание чл.128, т.2 от КТ сумата 2874, 88 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците септември, октомври, ноември и декември 2011 год. и януари, февруари, март, май, юни и юли 2012г.

На основание чл.86 от ЗЗД сумата от 150 лв, представляваща обезщетение  за забавено плащане  върху  главницата  от 2874, 88 лв,  /неизплатени трудови възнаграждения/ за периода от датата на възникване на всеки един от падежите до датата на предявяване на исковата молба.

          Ищцата  З.Р.С. се явява лично и поддържа исковата молба.

Ответникът,  ***,  не се представлява.

Въз основа на така установеното, съдът прави следните изводи:

Налице е трудово правоотношение между страните, по силата на което за процесния период ищцата е полагала труд при ответника – работодател  на длъжност "юрисконсулт" назначена с трудов договор № 4 от 27. 10. 2010 г. с основно месечно трудово възнаграждение 500 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена година. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед ***, считано от 04. 07. 2012  г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и от заключението на вещото лице е  видно, че:

За месец септември 2011 г. дължимото трудово възнаграждение е  263,47 лв. Лихвата за забава за периода от 30. 10. 2011 г.- 05. 09. 2012 г. е 22, 77 лв.

За месец октомври 2011 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на  390, 76 лв. Лихвата за забава за периода от 30. 11. 2011 г.-05. 09. 2012 г. е 30,44 лв.

За месец ноември 2011 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на  390, 66 лв. Лихва за забава за периода от 30. 12. 2011 г.-05. 09. 2012 г. е 27, 11 лв.

За месец декември 2011 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на  334,41 лв. Лихвата за забава за периода от 30. 01. 2012 г.-05. 09. 2012 г. е 20, 35 лв.

За месец януари 2012 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на395,66лв. Лихвата за забава за периода от 28. 02. 2012 г. - 05. 09. 2012 г. е 20, 95 лв.

За месец февруари 2012 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на  338, 14 лв. Лихвата за забава за периода от 30. 03. 2012 г. - 05. 09. 2012 г. е 14, 85 лв.

За месец март 2012 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на  150,05 лв. Лихвата за забава за периода от 30. 04. 2012 г.- 05. 09. 2012 г. е 5, 32 лв.

За месец май 2012 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на  316, 72лв. Лихвата за забава за периода от 30. 06. 2012 г.- 05. 09. 2012 г. е 5.88 лв.

За месец юни 2012 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на  235, 80 лв. Лихвата за забава за периода от 30. 07. 2012 г.- 05. 09.2012 г. е 2.38 лв.

За месец юли 2012 г. дължимото трудово възнаграждение е в размер на  59,11 лв. Лихвата за забава за периода от 30. 08. 2012 г.- 05. 09. 2012 г. е 0.10 лв.

Неизплатените трудови възнаграждения на ищцата от ответника за периода от месец септември 2011 г. до месец  юли 2012 г, без месец април 2012 г, са  в размер общо 2874, 88 лв.

Дължимата лихва за забава върху горните суми
от падежа до 05. 09. 2012 г. / датата на подаване исковата молба /  е равна на
150, 15 лв.

          Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с.з. и не изразява становище по предявените искове.

В с.з. ищецът е направил искане за издаване на неприсъствено решение на основание чл. 238 от ГПК.

Тежестта да докаже изпълнението на тези задължения е на ответника, което не е сторено от него. Ответникът не представя доказателства, че претендираните трудови възнаграждения за посочените месеци са изплатени на работника. Ответникът не представя доказателства, че дължимите обезщетения са изплатени.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Твърдението, че претендираната сума от 2874, 88  лв. за дължими трудови възнаграждения  и 150, 15 лв. - обезщетение за забава, не е изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от ответника за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника, който не е предприел никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата както следва:

          - сумата от 2874, 88  лв, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение на основание чл. 128, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 05. 09. 2012 г, до окончателното и изплащане.

          - сумата от 150, 15 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на трудово възнаграждение. 

При този изход на делото, ответникът следва да заплати на РС - Плевен сумата в размер на 165   лв, представляваща държавна такса върху уважените искове и направените от съда разноски за вещо лице в размер на 70 лв.

                   Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал. 2 от КТ, ***, ***, ръководител район ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Р.С., ЕГН **********,***, сумата от 2874, 88   лв, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 05. 09. 2012  г, до окончателното и изплащане.

          ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД, ***, ***, ръководител район ***,, ДА ЗАПЛАТИ на З.Р.С., ЕГН **********,***, сумата от 150, 15  лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на трудово възнаграждение. 

         

          ОСЪЖДА ***, ***, ръководител район ***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Плевен сумата общо в размер на 165 лв, представляваща държавна такса върху уважените искове и направените от съда разноски за вещо лице в размер на 70 лв.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: