№ 652
гр. Варна , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20203100901314 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ВАЛДЕС 19 ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, действащо чрез адв.Д.Г., срещу ИЕС ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, с която са предявени обективно съединени искове както следва: иск с правно
основание чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 32107,16лв,
представляваща дължимата 1/3 от извършени разходи съгласно приложение 2 от договор за
наем от 12.08.19г., и сумата от 1794,75лв, представляваща половината от дължимата 1/3 от
извършени разходи съгласно приложение 3 от договор за наем от 12.08.19г.; в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 38392лв, съставляваща частичен иск от дължимата сума на направените
разходи в размер на 107090лв, извършени със знанието и без противопоставянето на
ответника; в условията на евентуалност иск с правно основание чл.61 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 38392лв, съставляваща частичен иск от дължимата
сума на направените разходи в размер на 107090лв, извършени без знанието и съгласието на
ответника.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127,
ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ИЕС ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът прави извода, че предявените искове са процесуално допустими.
1
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на
чл.365 ГПК съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на Глава тридесет и
втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По доказателствените искания на страните:
По отношение на представените с исковата молба писмени доказателства
съдът намира, че тези, находящи се на л.33-36,л.98, л.111-112, л.122, л.245 / нечетлив/, л.254,
както и представените снимков материал на л.85-97 и електронен носител, не следва да
бъдат допускани до приемане в с.з.
Относно представените с отговора писмени доказателства съдът намира, че
тези, находящи се на л.461-462, л.475-561, както и представения електронен носител , не
следва да бъдат допускани до приемане в с.з.
Останалите представени от страните писмени доказателства, доколкото се
явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора,
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Искането на отв.страна по чл.186 ГПК се преценява като неоснователно,
доколкото то не е относимо и необходимо за изясняване на предмета на спора.
По исканията на отв.страна за разпит на свидетели и допускане на СТЕ, съдът
намира, че на осн. чл.374, ал.1 ГПК произнасянето по тези искания следва да бъде отложено
за с.з., предвид необходимостта от уточняване на фактите, за чието установяване се искат.
Водим от горното и на осн. чл.374, ал.2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора
от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното от ИЕС ООД,
ЕИК *********, възражение за прихващане, заявено при условията на евентуалност, на
вземане в размер на 7200лв, представляващо заплатени разноски по премахване на поставен
павилион, ел.инсталация и почистване след премахване и извозване на отпадъци и
съхранение на отпадъците, с претенцията на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:
2
Постъпила е искова молба от ВАЛДЕС 19 ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, действащо чрез адв.Д.Г., срещу ИЕС ООД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, с която са предявени обективно съединени искове както следва: иск с правно
основание чл.79 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 32107,16лв,
представляваща дължимата 1/3 от извършени разходи съгласно приложение 2 от договор за
наем от 12.08.19г., и сумата от 1794,75лв, представляваща половината от дължимата 1/3 от
извършени разходи съгласно приложение 3 от договор за наем от 12.08.19г.; в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 38392лв, съставляваща частичен иск от дължимата сума на направените
разходи в размер на 107090лв, извършени със знанието и без противопоставянето на
ответника; в условията на евентуалност иск с правно основание чл.61 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 38392лв, съставляваща частичен иск от дължимата
сума на направените разходи в размер на 107090лв, извършени без знанието и съгласието на
ответника.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за наем от
12.08.19г. на недв.имот, находящ се в гр.Варна, който следвало да се използва за търг.цел.
Твърди, че съгл. чл.23 от договора наемателят имал право да извършва трайни подобрения и
реконструкции в имота със съгласието на наемодателя, като съгласно договора дейностите,
които следвало да бъдат извършени били описани в приложение 2 и 3. Било договорено в
чл.24 , че в случай на предсрочно прекратяване на договора наемодателят следва да заплати
в 3 годишен срок всички направени инвестиции по приложение 2, а тези по приложение 3
били за сметка на двете страни по равно и се приспадали от наемната цена. Било предвидено
още, че наемодателят се задължавал в края на всяка година да покрива направените
първоначални разходи. Твърди, че е извършил в имота подобрения на обща стойност
107090лв, които са извършени със знанието и съгласието на наемодателя. Излага, че с
едномесечно предизвестие от страна на наемодателя договорът е прекратен, считано от
09.06.20г. Тъй като в договора било предвидено, че в края на всяка година наемодателят
дължи заплащане на 1/3 от разходите по приложения 2 и 3 претендира заплащане на
падежиралата към предявяване на иска сума на направените разходи, а в евентуалност, ако
дейностите не са извършени съобразно договора, счита, че разходите за подобренията
следвало да се поемат от наемодателя според принципа на неоснов.обогатяване.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ИЕС ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, е представил отговор, с който излага, че предявените искове са
недопустими и неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за наем,
ведно с анекс към него от 22.11.19г., както и факта на неговото прекратяване. Твърди, че
през целия период на действие на договора наемателят не е заплатил дължимата наемна
цена, както и не полагал грижата на добрия стопанин и неизпълнил поетите задължения по
сключения анекс от 22.11.19г. Твърди, че вместо слънцезащитна тента ищецът без знание и
съгласие на ответника и въпреки противопоставянето изградил трайно прикрепен павилион,
3
като въпреки поканата за неговото премахване ищецът не го демонтирал. Твърди, че
извършените трайни подобрения и реконструкции в наетия имот са без съгласие на
наемодателя и въпреки неговото изрично противопоставяне и са явно негодни за
обикновеното и предвиденото в договора предназначение. Навежда твърдения за наличието
на изискуемо и ликвидно свое вземане срещу ищеца в размер на 7200лв, представляващо
заплатени от ответника разноски по премахване на поставен павилион, ел.инсталация и
почистване след премахване и извозване на отпадъци и съхранение на отпадъците. В
евентуалност прави възражение за съдебно прихващане на горепосоченото насрещно
вземане.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, в
евентуалност чл.59 ЗЗД, в евентуалност чл.61 ЗЗД.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: сключен между страните
договор за наем от 12.08.19г. на недв.имот, находящ се в гр.Варна; факта на настъпило
прекратяване на договора, считано от 09.06.20г.
С оглед на предявеният иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, а именно – наличието на постигната уговорка в договора, уреждаща
отношенията между страните за извършените работи в наетия имот; че извършените работи
съставляват подобрения за наемодателя и тяхната стойност; а по евент.искове- обедняване
на наемателя (извършените разходи) и обогатяването на наемодателя (увеличената стойност
на имота към датата на извършване на разходите), както и причинната връзка между тях;
съгласието на наемодателя и че разходите са извършени в интерес на последния, съгл.
чл.154, ал.1 ГПК.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и
правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, а именно –
че е налице противопоставяне на наемодателя за извършените трайни подобрения и
реконструкции в наетия имот; че същите са негодни за обикновеното и предвиденото в
договора предназначение, съгл. чл.154, ал.1 ГПК. По отношение на възражението за
прихващане в тежест на ответника като предявила го страна е да установи твърдението си за
демонтиране на изградения павилион след отправена покана и заплатените за това разходи.
НЕ ДОПУСКА до събиране в с.з. представените с исковата молба писмени
доказателства, находящи се на л.33-36,л.98, л.111-112, л.122, л.245 / нечетлив/, л.254, както и
представените снимков материал на л.85-97 и електронен носител.
НЕ ДОПУСКА до събиране в с.з. представените с отговора писмени
4
доказателства, находящи се на л.461-462, л.475-561, както и представения електронен
носител.
ДОПУСКА до събиране в с.з. останалите приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на отв.страна по чл.186 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАСРОЧВА производството по т.д. №1314/2020г. на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 06.07.21г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват
страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото с.з.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5