Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1374 от 09.07.2018 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори
състав, на трети юли две хиляди и осемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря
Биляна
Чакърова и в присъствието на прокурор Тиха Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Христов административно дело
номер 325 по
описа за 2018
година и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл.
203 и сл. от АПК.
Образувано
е по искова молба от И.С.Р. ЕГН ********** понастоящем в Затвора ****, ІІ ЗПС,
помещение № *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. ****,
бул. „****“ № **. В исковата молба е заявено искане за обезщетение в размер на
10 000 лева, представляващи неимуществени вреди, причинени на ищеца през
периода от 20.06.2016 год. до 07.04.2017 год., ведно със законната лихва, както
и мораторна лихва в размер на 7864 лева, считано от
20.06.2016 год. Претендираното обезщетение е за престоя
на ищеца в Затвора *** при подробно описани битови условия, които по твърдение
на същия противоречат на ЗИНЗС и ПП ЗИНЗС.
Иска се от съда да образува
дело и да постанови решение, с което да осъди ГДИН при МП София да заплати обезщетение
за претърпените от ищеца вреди. В сезиращата искова молба са посочени доказателствата,
които иска да се съберат, като се претендира разпит на трима свидетели. В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. М.Н. ***, поддържа исковата
молба, ангажира доказателства, претендира съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
по иска – ГДИН при МП, редовно призован не изпраща представител. Чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Т. Ч., депозира писмен отговор, в
който заявява твърдение за допустимост, но за неоснователност на исковата
претенция, като формулира искане за отхвърляне на исковата молба и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас изразява мотивирано становище за неоснователност
на предявената искова молба, като формулира искане за отхвърлянето й.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа
страна следното:
В
сезиращата искова молба се твърди, че ищецът И.С.Р. в периода от 20.06.2016
год. до 07.04.2017 год. е имал качеството на лице, лишено от свобода, изтърпяващо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години. От представеното становище
на Началника на Затвора *** се установява, че Р. *** на 20.06.2016 год.,
съгласно Разпореждане от Окръжна прокуратура гр. **** с вх. № 797/20.06.2016
год., поради констатирани груби нарушения на установения ред в Ареста ***. В исковата молба е заявено твърдение че по
време на престоя си в Затвора Бургас, ищеца е обитавал последователно две
помещения – килия № 406, ет. 4 (малък), гр. ІІ-ра за
обвиняеми и подсъдими и килия № 230, ет. 2-ри (малък), гр. ІІ-ра
ЗПС при крайно унизителни и нечовешки условия, като системно са били нарушавани
правата му поради неправомерни действия и бездействия от специализираната
администрация на ГДИН. Вследствие на това ищецът счита, че е претърпял неимуществени вреди, за които
претендира обезщетение.
Разгледана по същество,
исковата претенция е частично
основателна и доказана, като
за да достигне
до този извод
съдът приема за установено
следното:
Спазването на изискванията, при които следва
да бъде изпълнявано
наказанието лишаване от свобода се
осъществява чрез издаваните актове и осъществяваните действия и/или бездействия
от органите по ЗИНЗС. Фактическите обстоятелства,
върху които се основава искът
са свързани изцяло с неадекватните условия, при които
е бил поставен ищеца в заявения период от 20.06.2016 год. до 07.04.2017
год., в които Р. е изтърпявал
наказание „Лишаване от
свобода“. Последният твърди, че неимуществени вреди са в резултат на
незаконосъобразните бездействия
на административни органи и длъжностни лица в Затвора **** при осъществяване на възложената им от ЗИНЗС дейност
по изпълнение на наказанията - да осигурят на
ищеца приемливи условия за изтърпяване
на наложеното
му наказание.
Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към
Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на
правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по
изпълнение на наказанията, с териториални служби,
каквито са и затворите, съгласно чл. 12 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на
правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната
област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на
вътрешните работи за държавните
служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й
служби.
Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и е насочена срещу пасивно
легитимирания ответник по чл. 205 от АПК, във връзка с чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. Твърдяните
незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото
осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от
нормите на чл. 10 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 284, ал. 1 от
ЗИНЗС, съгласно която държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3. В този смисъл,
с оглед заявената искова претенция, приложими са нормите на ЗИНЗС, които се
явяват специални по отношение общите правила, регламентирани в ЗОДОВ.
Искът е допустим за
разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и е подсъден на Административен
съд Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място
на увреждане - Затвора ****.
По основателността на
иска:
Ищецът посочва в исковата молба,
че в Затвора **** е бил настаняван
последователно в килия килия
№ 406, ет.
4 (малък), гр.
ІІ-ра за обвиняеми и подсъдими и килия № 230, ет.
2-ри (малък), гр.
ІІ-ра ЗПС. Заявено е, че и в
двете помещения е липсвал санитарен възел, течаща вода, стол, като площта е
била по-малко от 3 кв.м. на човек. Заявено е също, че ищеца е
удовлетворявал физиорогичните си нужди в домакинска
пластмасова кофа. Твърди се, че престоя в килия №
406 и № 230 при описаните условия е
рефлектирало върху човешкото му достойнство. В този смисъл, неизпълнението на
преките задължения, произтичащи от закона, от страна на ответника – ГДИН да
осигури благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, както и постоянен
достъп до санитарен възел, течаща вода, стол, маса, шкаф, ел. контакти и др. е
рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство, унижило го е, като е
породило у него чувство за отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх.
Твърди се, че посочените условия на пребиваване в
Затвора *** са причинили у ищеца яд, нерви, безпокойство, стрес, липса
на желание за живот.
От представеното по
делото становище от началника на Затвора **** се установява, че ищецът Р. *** на 20.06.2016 год., като
престоят му хронологично е преминал през
следните етапи:
Съгласно разпореждане с
рег. № 5699/20.06.2016 год. спрямо лишения от свобода И.С.Р. на територията на
Затвора *** са били приложени разпоредбите на чл. 248, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, чрез заповед на началника на затвора с № 517/20.06.2016 год., съгласно
която спалното пемещие е постоянно заключено.
Престоят на открито и тоалет се е осъществявал по утвърден график. Въпросната заповед е била отменена от Районен съд ****, след което е имало
постановена нова Заповед № 546/29.06.2016 год., отново отменена от Районен
съд***. С оглед на това, на 18.07.2016 год. Р. е бил разпределен в групата за
обвиняеми и подсъдими, където, по мнение на началника
на Затвора Бургас е продължавал с неправомерното си поведение и девиантните си прояви, грубо
нарушавайки правилата за поведение в местата за лишаване от свобода. С оглед на
това, на основание чл. 68, ал. 1 от ЗИНЗС, по предложение
на началника на затвора, с протоколно определение № 109 от 11.05.2017 год.
режима на лишения от свобода И.Р. е сменен от „Строг“ на
„Специален“, считано от 26.05.2017 год., заради
грубо и системно нарушаване на установения ред, отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода. В тази връзка Р. изтърпява наказанието
с постановен „Специален“ режим и във вр. с чл. 54 от ППЗИНЗС е настанен в
отделение, където е сам в постоянно заключено помещение и при засилен надзор и
охрана и без право на участие в колективни
мероприятия. Капацитетът на спалните помещения, в които е бил настаняван Р. е следния: № 406 –
обща площ 10,71 кв.м., брой отваряеми прозорци – 3 с размери
1,30м/0,75м.; № 230 обща площ 6,09 кв.м., брой отваряеми прозорци – 1 с размери 1,30м/0,75м. Броят на настанетите лица в посочените помещеия е варирал само за
помещение № 406, където са били настанявани между 8 и 10 лишени от свобода,
докато в помещение № 230 е имало настатен само един лишен от
свобода – ищеца Р..
В справката се съдържа информация за осветеността на килиите и
начина на проветряване; за осигуряването на течаща вода (приоритетно студена и
топла); за тоалетните и баните и начина и времето за ползването им; за пране на
лични дрехи в специално обособено помещение и начина
на сушене на дрехите; за хигиената в килиите и общите
помещения и за отопленито на помещенията. Посочено е, че за
периода от 20.06.2016 год. до 07.04.2017 год. ищеца Р. не е подавал жалби до
администрацията на затвора по повод битовите условия
в спалните помещения.
В хода на съдебното
дирене, по искане на ищеца бяха допуснати до разпит в качеството
на свидетели Ф.И.К., Д.Г.И. и В.И.И.. Свидителят Д.Г.И. заяви, че в посочения
период е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора **** във Втора зона за
повишена сигуртост в самостоятелна килия,
в каквато е бил настанен и ищеца Р.. Помещението е било
тясно и трудно се е проветрявало. Зимата са пускали парно, но в тези помещение то е било повредено и е изтичала пара. Не са им
предоставяли възможност да се перат. През деня, на два пъти от по 10 минути са ги извеждали
за тоалетна, като през другото време са ползвали пластмасова кофа в
килията. Два пъти в седмицата са ми предоставяли
възможност за къпане, но е имало един душ за 10-15 човека и времето е било
недостатъчно. Свидетелите Ф.К. и В.И. са били заедно с ищеца
в помещение № 406, за което дават показания, че помещението е било пренаселено,
слабо осветено и непроветрено. През зимата е било
студено, а през лятото горешо. В килията е нямало
тоалетна, като през деня са имали достъп до санитарен възел, но вечер в периода
от 20.00 часа до 06.00 часа са ползвали кофи
– 2 кофи за 12-13 човека. По същество, в показанията си, свидетелите потвърждават заявените в исковата
молба факти и обстоятелства относно пренаселеността на спалното
помещение и ползването, вместо тоалетни на кофи през тъмната част на
денонощието.
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи:
В нормата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС е указано, че държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение
на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3. От своя страна,
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забраната, осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. В ал. 2 на чл. 3 е дадено и определение,
съгласно което, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност
за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Анализът на
така цитираните норми обосновават извод, че за да бъде ангажирана имуществената
отговорност на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва да е заявено
твърдение за допуснати от затворническата администрация нарушения от
категорията на описаните такива в чл. 3, ал. 2. В този смисъл, следва да се има
предвид и текста на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, съгласно който, в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното, т.е.
ответника носи доказателствената тежест за оборване
на заявените в исковата молба твърдения.
В
исковата молба изрично се посочва, че претенцията на Р. за обезщетение може да
се отнесе като такава във връзка с нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи на Съвета
на Европа (КЗПЧОС) от
страна на администрацията на Затвора **** през
процесния период.
По силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, КЗПЧОС е международен договор, ратифициран
и влязъл в сила за Република България
поради което е част от вътрешното право. Съгласно чл. 1 от КЗПЧОС страните по нея са
длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция
правата и свободите, предвидени в конвенцията. Според чл. 3 от КЗПЧОС никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията, българската държава е длъжна да осигури на лишения от
свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага
заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно
състояние на лишения от свобода са гарантирани
по-точно чрез предоставяне на необходимите медицински грижи. В този смисъл са
решенията на Европейския съд по правата
на човека (ЕСПЧ): Решение от 27.11.2012 г. по делото Ч. срещу България;
решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България и много други.
Относно заявената в исковата
молба претенция за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на
нечовешки и унизителни битови условия на живот, на първо място съдът намира за необходимо
да отбележи, че ще се позове на пилотното решение на
ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото Н. срещу България в изложението на своите мотиви, тъй като
същото съдържа данни за състоянието на затворите в страната. В решението се
споменава постъпването на лишения от свобода З. през 2002 г. в Затвора ****, но данните за
състоянието на този затвор обхващат период с начало 2012 г.
Съгласно пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. срещу България, както и други, постановени преди това решения на ЕСПЧ срещу
България във връзка със сътоянието на
нейната пенитенциарна система, са установени множество нарушения на чл. 3 от КЗПЧОС в различни затвори и
общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена
светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното
достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са вследствие от
изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото
функциониране на българската пенитенциарна система и
недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно
посочената съдебна практика по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС безчовечно и унижаващо
отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързани с дадена форма
на законно отношение или наказание. При преценката на условията на задържане,
трябва да се има предвид кумулативният ефект от тези условия и
продължителността на задържането. В този смисъл е и нормата на чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС, която указва, че в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Идентични на установената в чл. 3
от КЗПЧОС забрана са въведени от
българското законодателство в чл. 29, ал. 1 от Конституцията (никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение) и цитираните по-горе чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. В чл. 10, т. 1 от Международния пакт за граждански и политически права,
ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. (обн. ДВ, бр. 60/1970 г., в сила за Република България от 23.03.1976 г.) изрично е предвидено, че всяко лице, лишено от
свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката
личност достойнство. Разпоредбите на чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗИНЗС са законови
гаранции на националното право за съществуването на нормални условия на
живот в местата за лишаване от свобода. Такива гаранции съдържат
и минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият
конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в
Женева през 1955 г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюции 663 (CXXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите.
Според съдебната
практика на ВАС (Решение № 10166/11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. №
15508/2011 г., Решение № 6667/15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г. и др.) липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност
за проветряване в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
В
исковата молба на Р. се сочи, че нанесените му неимуществени вреди са
произлезли от действията и бездействията на длъжностни лица от Затвора *** и
затворническата администрация, която е на пряко подчинение на ГДИН при МП. Позовава
се на нормите на различни законодателни актове и счита, че само описанието на
битовите условия, в които е пербивавал през процесния
период е достатъчно доказателство за наличието на нечовешки условия на живот.
Предвид така
установените факти относно битовите условия на живот в Затвора ****, въз основа на
обсъдените писмени и гласни доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
налага изводът, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника, защото като органи и служители,
на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по
изтърпяване на наложено с присъда наказание лишаване от свобода, те не са
изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот,
съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а
именно – нормална
обитаема площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на
килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух в
помещението; условия за поддържане на лична хигиена; препарати за
почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията,
хигиенизиране на тоалетната и банята. Такива задължения са установени за
органите и служителите по изпълнение на наказанията и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС
посредством въвеждане на различни изисквания спрямо
битовите условия в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. (макар това изискване
да влиза в сила от 07.02.2017 г.). Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода
се осъществява в спалните помещения. Според чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, в спалните помещения се осигурява пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. В случая
пренаселеността на килията и обстоятелството, че в нея за времето от 20,00 до 06,00 часа се използва и
се намира кофа, в която затворниците облекчават
своите естествени нужди, води до извода, че възможността за адекватно
проветряване е силно ограничена, почти невъзможна.
С оглед изложеното
съдът приема, че поставянето на ищеца в гореописаните
неблагоприятни материални условия в Затвора ***** за посочения период
съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС. Съгласно цитирана
норма на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, настъпването
на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В настоящия случай, от страна на ответника не са ангажирани
доказателства, които да оборят законовата презумпция за настъпилите за ищеца
неимуществени вреди. Нещо повече, изнесената информация в становището на
Началника на Затвора Бургас потвърждава заявените твърдения
относно неблагоприятните условия на живот в Затвора Бургас. В този смисъл
настоящият съдебен състав намира за напълно доказани претърпените
от ищеца Р. неимуществени вреди поради пренаселеност на затворническите
помещения, които е обитавал, затруднен достъп на дневна
светлина и проветривост, както и поради липсата
на течаща вода и санитарен възел в спалните помещения, които е обитавал.
Съдът счита, че искът е частично основателен. Доколкото съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неимуществените
вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на
деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални
страдания, като се отчете и времето на престой на ищеца в затвора, за което се
претендира обезщетение, съдът намира, че
справедливото обезщетение в случая е в размер на 876 лева за целия уважен период от 292 календарни дни. В останалата част до претендирания размер от 10 000 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
По отношение искането
за присъждане и на сумата от 7 864 лева – мораторна лихва за забавяне,
считано от дата на първия ден (20.06.2016 год.) престой при описаните условия, съдат намира така
формулираното искане за неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По отношение на тази претенция, съда споделя възражението, развито от
ответника в представения отговор по иска, в което е направено позоваване на
Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 год. на ВКС по т.д. № 3/2004 год., ОСГК, в
т. 4 от което е прието, че при незаконни действия
или бездействия на административните органи (каквато е настоящата претенция) началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска
за неговото заплащане е момента на преустановяването им. В този смисъл е и
константната практика на ВАС, съгласно която, подаването на исковата молба
следва да се счита за покана, от който момент е дължима и лихвата.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ищеца, както и от страна на процесуалния представител на ответника. Настоящия съдебен състав приема, че искането за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника не се дължи, доколкото в нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС предвижда такава възможност само при изцяло отхвърляне на иска. Съгласно чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед така цитираната норма, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 10 лева, представляваща заплатената от него държавна такса. По отношение на договореното адвокатско възнаграждение, по делото е представен Анекс към Договор за правна защита и съдействие сер. В № 66509 от 15.05.2018 год., по силата на който ищеца И.С.Р. е упълномощил адвокат М.Н. *** за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представиелство в производството пред Административен съд гр. Бургас. В анекса е договорено възнаграждение в размер на 400 лева, като е посочено, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, доверителя не заплаща възнаграждение на довереника. В посочената правна норма е указано, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В този случай, съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно нормата на чл. 286, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС, ответника следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай, общия размер на предявения от Р. иск възлиза на сумата от 10 000 лева, от който уваженото обезщетение е в размер на 876 лева. С оглед така претендираната обща сума, респ. уважена такава и предвид текста на чл. 286, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС, в полза на ищеца следва да се присъди като съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение сумата от 35,00 лева (876 лева х 400 лева / 10 000 лева).
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 203 и сл. от АПК, Бургаският административен съд, втори състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието гр.София, да заплати на И.С.Р. ЕГН ********** понастоящем в Затвора *****, ІІ ЗПС, помещение № *** обезщетение в размер на 876,00 (осемстотин седемдесет и шест) лева за претърпени
неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, изразяващо се в
неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови
условия - постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, за периода на изтърпяване на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора Бургас за периода от 20.06.2016 год. до 07.04.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.Р. ЕГН ********** понастоящем в Затвора ****,
ІІ ЗПС, помещение № ***
против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр.
София, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нечовешки и
унизителни битови условия на живот в останалата част за размера над 876,00 (осемстотин седемдесет и шест) лева до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева за периода от 20.06.2016 год. до 07.04.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.Р. ЕГН ********** понастоящем в Затвора ****,
ІІ ЗПС, помещение № ***
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София,
за присъждане сумата от 7 864 лева – мораторна лихва за забавяне, считано от дата на първия ден (20.06.2016 год.) престой при описаните условия.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието гр. София, да заплати на И.С.Р. ЕГН ********** понастоящем в Затвора ****,
ІІ ЗПС, помещение № *** съдебно-деловодни разноски в размер на 45,00 (четиридесет и пет) лева разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: