Р Е Ш Е Н И Е
№ 872/6.11.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 1020 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „Холидей“ АД, гр. Велинград против Решение № 481/31.07.2020 г. постановено по
АНД № 225/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 468001-F501107 от 09.10.2019 г. на
директор Офис-Пазарджик към ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 355,
ал.1 от КСО и за нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1, б. А от Наредба
Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин/ лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
Ответникът
ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва
касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 468001-F501107 от
09.10.2019 г. на директор Офис-Пазарджик към ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл. 355, ал.1 от КСО и за нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 1, б. А от
Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на
„Холидей“АД, с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин/ лева.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел
следната фактическата обстановка по делото:
Касаторът
е санкциониран за това, че в качеството си на осигурител не е подал в срок
декларация обр.1 „Данни за осигурено лице” за месец март 2019 г. Съгласно
Наредба Н-8/29.12.2005 г. декларацията е следвало да бъде подадена до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Информацията е
следвало да бъде подадена до 25.04.2019 г. Нарушението е било извършено на
26.04.2019 г. в гр. Пазарджик. Декларацията е била подадена на 05.06.2019 г. Тъй
като контролните органи приели, че това съставлявало нарушение на чл. 3, ал. 3,
т.1, буква А от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, против жалбоподателя бил съставен АУАН. Актът бил съставен в отсъствие на
нарушителя, без той да е бил канен изрично за това действие. АУАН е бил връчено
на представител на дружеството на 26.07.2019 година. Въз основа на акта било
издадено атакуваното НП. Районният съд е коментирал събраните по делото
доказателства и е приел, че фактите са безспорно доказани от събраните гласни и
писмените доказателства по делото. От правна страна, районният съд стигнал до
извода, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено процесуално нарушение, като са представени мотиви за чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и спазен срок
по чл. 34 от ЗАНН. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и
установени факти, като е приел, че е налице бездействие по изпълнение на
задължение, произтичащо от нормативен акт. При така установеното от фактическа
страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от жалбоподателя административно нарушение. При постановяване на
решението си първоинстанционния съд подробно е изследвал спорните въпроси, като
е приел, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са
налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административното наказание. В проведеното
съдебно производство са събрани писмени и гласни доказателства. В мотивите на
оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на жалбоподателя,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
Действително
е съставен акт в отсъствие на нарушителя, но
самият АУАН е връчен на пълномощник на дружеството на 26.07.2019 г., надлежно
упълномощен, който се е запознал със съдържанието му, включително и с
възможността да депозира възражение в тридневен срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Формалното изготвяне на АУАН четири дена преди връчването му, не може да се
счита за съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин не е
накърнило правото на защита на наказаното лице. Към момента на предявяването и
връчването на препис от него, касаторът е разполагал с всички предоставени от
закона средства за защита. Съдебната практика отдавна е изградила ясни критерии
за разграничение между нарушение на процесуалните правила и съществено такова.
Последните затрудняват или препятстват правото на защита на наказаното лице.
Конкретният случай не е такъв. АУАН е надлежно предявен и връчен и е упражнено
правото на възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от наказаното лице. Ето защо не
е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на
императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението
по чл. 3, ал. 3, т.1, буква А от Наредба Н-8/29.12.2005 г. е категорично
извършено, установено и доказано по безспорен начин, тъй като санкционираното
лице не е подало декларация образец 1, касаеща месец март 2019 г. в срок до 25
число на месеца следващ месеца, за който е отнасят данните. В случая не са
налице и основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е
формално /на просто извършване/ и за съставомерността му не е необходимо
настъпването на вредни последици. Същото не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Като
е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмен отговор.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пазарджик, ХІІ съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 481/31.07.2020 г. постановено по АНД № 225/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
„Холидей“ АД с ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата в размер на
80 (осемдесет) лева разноски по делото пред касационната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/