Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
260048 01.10.2020г. град
Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав
На петнадесети септември 2020 година
в публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1472 по описа за 2020
година,
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във
вр. с чл.211 във вр. с чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е било образувано по
постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
2272/26.06.2020г. от
работодателя- ищец/юридическото лице/ „Мини
Марица- изток”- ЕАД, гр.Раднево, обл.Старозагорска, против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 56/15.06.2020
г., постановено по гр.д.№ 716/2019г. по описа на РС- Раднево, с което е бил
отхвърлен изцяло иска му против ответника- негов работник И.Г.Т. *** за сумите
в общ размер на 951, 25 лв. към 15.08.2019г. Прави оплаквания, че РС при
липсата на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства неправилно
бил констатирал, че установените липсващи вещи ъглошлайф „Sparky“
с номенклатурен номер 7-4940 и моторен
трион „Husqvarna“ с
номенклатурен номер 7-4255 не следвало да се намират в склада „Гражданска
защита“. Излага своите подробни фактически и правни оплаквания, че макар
съдебното решение да било валидно и допустимо, твърди, че то било изцяло
неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Моли въззивния ОС- Ст.Загора
да го отмени и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените два
кумулативно съединени осъдителни иска против ответника- работник за съответните
суми в левове, със законните последици от това. Сочи подробно за допуснати
според него съществени процесуални нарушения, за нарушени материалноправни
норми, свързани с въпроса за валидно възникнал между страните трудов договор,
длъжностната характеристика на работника и установените липси, за които той е
отговарял. Претендира
разноските си пред двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени
искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е пледоарията на
процесуалния му представител- юрисконсулт по делото.
В законния 2- седмичен срок
по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от
работника- ответник/гражданина/ И.Г.Т. ***, който счита в.жалба за изцяло неоснователна
и недоказана, и като такава моли настоящия въззивен съд да я остави без
уважение, като се потвърди изцяло позитивното за него първоинстанционно Решение
на РС- Раднево, със законните последици. Излага подробно своите фактически и
правни доводи в подкрепа на защитната си теза. Моли ОС- Ст.Загора да отхвърли
в.жалба на работодателя му и да се потвърди атакуваното изцяло позитивно за
него Решение на РС- Раднево. Няма
нови доказателствени искания пред тази въззивна инстанция. Претендира
разноските си по настоящото въззивно дело. В този смисъл е и пледоарията на
процесуалния му представител- адвокат по делото.
Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, доводите
на всяка една от страните и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин
следното :
Пред настоящата въззивна съдебна инстанция няма
искани, допускани и събирани нови писмени и/или гласни доказателства, и няма
назначавани нови съдебни експертизи- нито по искане на някоя от страните по
делото, нито по инициатива служебно от въззивния ОС- Ст.Загора, извън тези от
първата съдебна инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора констатира, че пред РС са
събрани множество писмени и гласни доказателства, от които безспорно се
установява, че страните по делото са били в трудови правоотношения помежду си
за съответния период от време, като единствено спорен между страните по делото остава
въпроса дали работникът- ответник по време на работата си по трудово
правоотношение при работодателя си- ищец е имал качеството на материално-
отговорно лице в дружеството- работодател относно процесните 2 бр. вещи,
безспорно собственост на дружеството работодател и безспорно получени лично от
служителя във връзка с работата му при него. На този въпрос първоинстанционният
съд е отговорил в Решението със съответните мотиви изцяло отрицателно, но
изводите му за цялостна недоказаност на тази ищцова претенция са неправилни и
необосновани.
Пред РС е
било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че ответникът- въззиваем И.Т. притежава качеството
на отчетник по смисъла на чл.207 от КТ, тъй като отчетническите
функции по трудовото правоотношение могат да бъдат възлагани не само с
длъжностна характеристика, а да произтичат от естеството на възложената трудова
дейност, какъвто очевидно е и процесния случай- видно от Заповед № РД-05-5
83/20.11.2013г. на управителя на работодателя, с която е била прехвърлена цялата материална отговорност от С.С.на въззиваемия И.Т.,
който 2 бр. процесни вещи Т. е получил няколко дни по- късно/на
27.11.2013г./- видно от личния му картон и от инвентаризационния опис на
складовата наличност в склад „Гражданска защита“ към 26.11.2013г./а не погрешно посочената от РС по- ранна дата
20.11.2013г./. В тази
връзка е безспорно установено и доказано по първоинстанционното дело, че
съгласно личния картон на
въззиваемия липсващите 2 бр. служебни вещи/ъглошлайф „Sparky“ с номенклатурен номер 7-4940 и моторен трион „Husqvarna“ с номенклатурен номер 7-4255/ са връчени на ответника/въззиваем/
още на 27.11.2013 г. лично и срещу неговия подпис. Следователно липсващите 2
бр. липсващи движими вещи не попадат в Инвентаризационния опис към 26.11.2013г.,
тъй като са връчени за съхранение на въззиваемия един ден по- късно/на
27.11.2013г./, което е изцяло житейски и правно обяснимо. В тази връзка е без каквото и да е правно
значение за изхода на процесния спор кога двете процесни вещи са били придобити
от работодателя и кога са били счетоводно заприходени при него, тъй като това е
станало преди прекратяване на трудовото правоотношение между страните по
делото. В този смисъл са и събраните от РС множество еднопосочни и
непротиворечиви гласни доказателства/свидетелски показания/ на свидетелите Н.А.Г.и И.И.,
че местонахождението на липсващите процесни 2 бр. вещи/ъглошлайф и моторен
трион/ и съхранението им поради тяхното естеството и предназначение трябвало да
бъдат задължително в склад „Гражданска защита“ за изваждането и ползването им
във всички случаи на първа необходимост. Безспорно е установено от РС и, че
единствено и само ответникът- въззиваем/служителя/ през процесния период от
време е имал фактически
и правен достъп до двете помещения, в които са съхранявани поверените му активи, включително и липсващите 2
бр. процесни движими вещи, тъй като само той бил единственият служител, който разполагал с ключове
за склада, в който е следвало да бъдат липсващите вещи. Още повече, че нито в
Отговора си на ИМ, нито в хода на първоинстанционното съдебно дирене или в
пледоарията пред РС И.Т. по никакъв начин не изразил каквито и
да е твърдения за причините, поради които вещите, за които отговаря, безспорно липсват,
и не е опровергал исковата претенция против него, че с това е причинил виновно
материална щета на работодателя си.
Поради
което отговорността му по чл.207 от КТ се носи от служителя, на когото е
възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности,
тъй като отговорността се осъществя спрямо поверени от работодателя материални
ценности/оценявани в пари/, а не спрямо помещенията, в които те се
съхраняват/или поне трябва да се съхраняват/. Поради което имуществената
отчетническа отговорност е създадена за обезщетяване на работодателя за този
недостиг, чиито произход не може да бъде установен, поради което и отговорността
за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е същността
на длъжностното им качество. В тази
връзка личният картон на И.Т. с връчени лично и срещу подпис липсващи процесни
2 бр. служебни вещи представлява по същността си един вторичен счетоводен
документ, който удостоверява получените активи на предприятието от служителя
му. Поради което и при констатирана
липса на активи, получени срещу подпис по личен картон/какъвто е процесния
казус/, длъжностното лице, получило активите, се приравнява на обикновен
отчетник и отговаря за липса в пълен размер, без значение от заеманата
длъжност. Поради липса на законова
дефиниция в КТ на понятието „материално отговорно лице“,
значението на този термин може да се изведе и от нормата на чл.23, т.4 от ЗДФИ,
че към
имуществена отговорност по този закон, могат да бъдат привличани лицата, които
управляват или се разпореждат с имущество. В
т.7.3.1. на стр.55 от Аварийния план са изрично изброени редица задължения на въззиваемия
Т. при настъпване на евентуални бедствия и аварии, като трудовата му дейност във връзка с защита на
работещото население при бедствия и аварии/в която безсъмнено влиза и
съхранението на липсващите 2 бр. вещи поради естеството им/ са насочени точно
към този тип дейности, и е била утвърдена от работодателя му като най- важна
сред останалите му задължения, предвид Длъжностната му характеристика. Следователно атакуваното първоинстанционно
Решение се явява напълно неоснователно, незаконосъобразно и недоказано, и
следва да се отмени изцяло от настоящия въззивен съд, като се постанови ново
такова, с което да се уважат по принцип исковите претенции на работодателя
срещу бившия му служител.
Относно установяване и доказвана стойността на процесните
2 бр. движими вещи следва да се вземат предвид приетите от РС без възражения на
ответника писмени доказателства на ищеца, съгласно които претендирания моторен
трион модел Husqvama с номенклатурен номер 7-4255, с представения Доклад
вх.№ 8725/14.08.2019г. на комисията с приложена фактура № **********/31.08.2012г.
и счетоводна справка е със заплатената от работодателя на ответника сума за
придобиване 682 лв., и съгласно Приложената от Главния счетоводител справка
стойността на ъглошлайф марка Sparky
с номенклатурен номер 7-4940 е 269, 25
лв., като общия размер е 951, 25 лв.,
като съгласно счетоводната справка /Приложение № 3 от Доклад вх.№
1852/21.02.2020г. за осчетоводените липси на ответника към 15.08.2020г. дори е
в още по- голям размер от 1075, 75 лв. Исковата процесна сума от общо 951, 25
лв. се потвърждава и от изготвената справка- Приложение № 7 от Доклад вх.№
8725/14.08.2019г. Горното се потвърждава изцяло и от неоспореното от никоя от
страните заключение на назначената, изслушана и приета от РС съдебно-
счетоводна експертиза на първоинстанционното дело.
Същевременно ответникът- служител не е представило по
делото пред РС оспорващи или опровергаващи доказателства, които да оспорят
доказателствената сила на тези, които ищецът- работодател е представил в
подкрепа на твърденията си за получени от въззиваемия работник стоково-
материални ценности в пряка и непосредствена връзка с длъжностната му
характеристика и естеството на възложените му и изпълнявани от него служебни
задължения, и които са били приети по надлежния ред от РС.
Ето защо предвид гореизложените съображения и на
основание на наличните доказателства по делото на РС, настоящият въззивен съд
счита, че искът за осъждане на ответника за заплащане на общо сумата 951, 25 лв.
се явява изцяло основателен и доказан, и следва да бъде уважен, със законните
последици от това. В останалата част над доказаните по безспорен начин от
многобройните писмени доказателства по делото 951, 25 лв., до общо
претендираните 1 290, 90 лв. искът се явява неоснователен и недоказан, тъй
като сума фигурира само в един изходящ от самия ищец документ от главния му
счетоводител и не съдържа достатъчно доказателства за тази по- висока искова
сума. Горепосочените парични суми следва да се присъдят в полза на ищеца-
работодател и в тежест на работника му- ответник ведно със законните лихви
върху всяка една от тях, считано от 05.11.2019г./датата на завеждане на ИМ в
РС- Раднево/, до окончателното изплащане на сумите.
На осн. чл.82- 86 от ЗЗД, въззиваемият-
ответник/служителя/ следва да бъде осъден да заплати на въззивника-
ищец/работодателя/ си и мораторната лихва върху доказаната главница от 951, 25
лв. за времето от констатиране на липсите/14.08.2019г./ до завеждането на иска
в РС- Раднево/05.11.2029г./ е в размер на точно 22, 20 лв., в който той се
явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен, със законните последици
от това. В останалата част над доказаните 22, 20 лв. до претендираните 29, 76
лв. тази акцесорна искова претенция, като неоснователна и недоказана в тази й
част, следва да се отхвърли, със законните последици.
С оглед изхода на делото пред РС и пред ОС, предвид
представените писмени доказателства за разноските по делото и приложимите
разпоредби на чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, следва да се отмени
атакуваното Решение на РС и в частта му, с която ищеца- работодател е бил
осъден за заплати на ответника- служител разноските му в размер на 350 лв. за пред
първоинстанционния РС. В тази връзка въззиваемият следва на осн. чл.78, ал.2 и
8 от ГПК и чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждения на ВАС да бъде осъден да заплати на въззивника пропорционално на
уважената част от исковете за главница и лихви против него направените по
делото разноски пред двете съдебни инстанции в размер на общо 223 лв., а
въззивникът следва на осн. чл.78, ал.2, 5 и 8 от ГПК да бъде осъден да заплати
на въззиваемия пропорционално на отхвърлените части от исковете му общо сумата 185
лв.
На основание императивните разпоредби на чл.280, ал.3,
пр.1 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.271-
273 и сл. от ГПК във вр. с чл.211 във вр. с чл.207, ал.1, т.2 от КТ и чл.82- 86
от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 56/15.06.2020 г., постановено по гр.д.№
716/2019г. по описа на РС- Раднево, обл.Старозагорска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА И.Г.Т.-
ЕГН ********** *** да заплати на „Мини Марица – изток“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Раднево, обл.Старозагорска, ул.„Георги
Димитров“ № 13 сумата от 951, 25 лв./деветстотин
петдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/, за установени липси на ъглошлайф
Sparky с номенклатурен номер 7-4940 на стойност 269, 25 лв. и моторен трион
Husqvarna 440 /погрешно заприходен като 340/ с номенклатурен номер 7-4255
на стойност 682 лв. от склад „Гражданска защита“
в Рудник „Трояново- 3“, заедно със сумата 22,
20 лв./двадесет и два лева и двадесет стотинки/ законна лихва, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 951, 25 лв. за периода на забавата от 14.08.2019 г. до 05.11.2019
г., както и сумата общо 223
лв./двеста двадесет и три лева/ разноски по делото пред двете съдебни
инстанции, като
ОТХВЪРЛЯ исковете
в останалите им части за главница над присъдените 951, 25 лв. до претендираните
1 290, 90 лв. и за законни лихви над присъдените 22, 20 лв. до
претендираните 29, 76 лв., както и за разноски над присъдените 223 лв. до
претендираните общо 301, 64 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Мини
Марица – изток“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Раднево,
обл.Старозагорска, ул.„Георги Димитров“ № 13, да заплати на И.Г.Т.- ЕГН **********,***
разноски за производството пред двете съдебни инстанции в размер на общо 185
лв./сто осемдесет и пет лева) за адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :