Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
18.04.2019г., гр.Добрич
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №3385 по описа на ДРС за
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В срещу А.С.И., ЕГН ********** *** иск за признаване за установено
съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№468/2018г. по описа на
ДРС за 1/4 от сумата от 696.65 лева, представляваща дължима главница по
договор за кредит от 13.12.2013г., сключен между ищеца и наследодателя на ответника - М.И.Д., заедно
със законната лихва върху сумата от датата на
подаването на заявлението по пощата (02.02.2018 г.) до окончателното плащане. Претендират се и сторените по
делото разноски.
В исковата молба се излага, че на 13.12.2013г. е сключен договор
за потребителски кредит №*** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и М.И.Д. и С.Д.Д.а,
като солидарни длъжници. Договорът
е сключен при посочени от ответника параметри в раздел VI на ДПК „Параметри на
договора за потребителски кредит". Съгласно т.3 от ОУ това е образец на
договор за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък
размер, одобрен от кредитора. Параметрите на сключения Договор за потребителски
кредит са както следва: I. Общо задължение по договора: 1045.80 лева, включващо: Сума на кредита: 700 лв.; Срок на кредита: 18 месеца; Размер на вноска: 58.10 лв.; Дата на погасяване: 15 ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %):
71.86; Годишен лихвен процент: 55.39; Лихвен процент на ден: 0.1. Договорът е подписан при Общи условия. ОУ са
неразделна част от договора, предадени на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от ДПК/. Съгласно Буква „Г"
от ДПК на клиента е предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и
разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен европейски
формуляр. Чрез него се дават разяснения на лицата, които да им помогнат да
преценят доколко предлаганият договор за заем съответства на техните
потребности и финансово състояние. Във формуляра са упоменати и всички
параметри на бъдещия договор, както и общата сума, която следва да се заплати
по кредита. Още на този предварителен етап длъжникът е бил запознат с цената на
кредита. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като превежда на 13.12.2013г. парична сума в
размер на 700.00 лв. по посочената от длъжника М.И.Д. банкова
сметка, *** (документ за кредитен превод №*** с референция: ***, от дата: 13.12.2013г.). От своя
страна длъжникът поема задължение да погасява предоставения заем с равни
месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е
неразделна част от Договора за потребителски кредит. Изготвен е погасителен
план с определени 18 месечни вноски с размер на 58.10 лв., с падежна дата - всяко 15-то число на месеца. На 08.07.2014г. М.И.Д.
подава до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД молба за безплатно отлагане на погасителни
вноски, като желае да отложи 3 погасителни вноски, съгласно т. 7.5 от Общите условия към ДПК. На
18.07.2014г. между страните е сключен Анекс № 1 за отлагане на вноски, с което
се отлагат вноски № 7, 8 и 9, поради което клиентът се
задължава да изплаща заема си по нов и коригиран погасителен план, който е
неразделна част от подписания анекс. Страните се споразумяват договорното
възнаграждение за периода на отлагане на вноските да се капитализира към
остатъчната главница по заема, която се олихвява с посочения в този анекс годишен
лихвен процент. Броят на погасителните вноски се променя от 18 на 21.
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като е направил
само 6 пълни погасителни вноски и една
непълна, като последната е от дата 07.07.2014г., видно от приложеното Извлечение
по сметка към ДПК №***. На дружеството става известен факта, че длъжникът по договора М.И.Д. е
починал на дата ***г. и затова предприема действия да уведоми наследниците за
вземането. Погасителният план по процесния договор е изтекъл на дата
15.09.2015г., като цялото задължение по ДПК № *** става изискуемо за кредитора. От
страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България„ ЕООД на всички негови законни наследници е
изпратена покана за доброволно плащане. С писмото те са уведомени за оставащата
дължима сума за плащане по ДПК № *** в размер на 696.65 лв. Съгласно чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 посочените
наследници наследяват равни части от наследството. На наследниците е даден 14 дневен срок да се свържат с
дружеството, за да се уговори удобен и за двете страни доброволен начин за
уреждане на задължението по договора. Те не са се свързали с дружеството и
не са погасили вземането по заема. М.И.Д.
има 4 законни наследника. Съгласно чл.60 от Закона за наследството, наследниците отговарят
за наследството на своя наследодател съобразно дяловете, който получават от
наследството. След смъртта на заемополучателя неговото имущество - права и задължения- преминават в патримониума на
неговите наследници. Съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 посочените наследници наследяват равни части
от наследството. Те замества починалият длъжник като субект на договорното
отношение. А.С.И. ще отговаря за 1/4 от общото задължение по
договора, която се равнява на сума в размер на 174,16 лв.
Към момента плащанията от страна на длъжника по ДПК № *** са в общ
размер на 352.00 лв. С част от сумата в размер на 349.15 лв. е погасено част от цялото
задължение по кредита. Сумата от 2.85 лв. е отишла за погасяване на
дължимите лихви за просрочие по т. 12.1 от Общите условия към ДПК.
Лихвите за забава са погасени в пълния си размер.
В съответствие с изложеното, предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен. От представеният по делото ДПК № *** е видно, че същият е сключен в
рамките на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел VI на
ДПК „Параметри на договора потребителски кредит". Съгласно ОУ, кредиторът
чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/ представя на клиента и
съдлъжника образец на договор за потребителски кредит, като те са длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това
клиентът и съдлъжникът са длъжни собственоръчно да подпишат договора и неговите
приложения, като ги предадат на кредитора. След извършена преценка съгласно
вътрешни правила, попълненият и подписан проектодоговор на ДПК е подписан и от
страна на кредитора, съответно влиза в сила. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
изпълнява точно, съгласно ОУ към Договор за потребителски кредит № ***, задължението си като превежда по
посочена от КЛ в ДРП банкова сметка ***. По силата на
сключения договор клиентът се
задължава да върне на
кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорното
възнаграждение. Страните по договора се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане
на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в размките
на погасителния план. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от
кредита, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1 ОУ.
Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е
плащания по заема, което е показателно относно наличието на съгласие за
получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се е съгласил с цената
на кредита на преддоговорния етап и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си
да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Добрич. По заявлението е
образувано ч.гр.дело №468/2018г. След като длъжникът не е намерен за връчване
на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
17.07.2018г.
Ответникът чрез особен представител оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Излагат се съображения, че искът
е недопустим, като предявен срещу лице, което не притежава пасивна
процесуална легитимация, т.к. същият не е наследник на починалия М.И.Д.. Негови
наследници са преживялата го съпруга С.Д.а и двете му дъщери Т.С.и И.И., т.к.
наследството му е открито след смъртта на дъщеря му Р.И., съпруга на А.С.И.,
които не са оставили низходящи.
Към исковата молба не са представени
достатъчно и убедителни доказателства, от които да е видна основателността на
предявения иск. В исковата молба се твърди, че между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД и М.Д. като кредитополучател и С.Д.Д.а, като солидарен
длъжник, имало сключен Договор за потребителски кредит №*** от 13.12.2013г. По силата
на този договор ищецът е превел по сметка на кредитополучателя сумата от 700,00 лева.
Кредитополучателят платил само 6 пълни и една
непълна погасителни вноски, разсрочил следвашите три с анекс към договора и нов
погасителен план и престанал да плаща, като междувременно е починал на ***г.
Ищецът не твърди и не посочва дата на настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането, навежда твърдения, че е предприел действия зa уведомяване на
наследниците за вземането, както и че „Погасителният план по процесния договор
е изтекъл на 15.09.2015г., като цялото задълженне по ДПК №*** е станало изискуемо за
кредитора. Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия
договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут на банка
по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и представлява финансова институция,
регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се
подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките,
установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени
правила за сключването и действителността му. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение
по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции, които
предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от обшия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остагък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има
предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 1 ПК /а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда,
а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда
на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съшествува задължение да прилага
доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост и
въобще за изискуемостта на кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014г на ВКС
ТК, II т.о.). От доказателствата по делото не може да се заключи, че изобщо има
изявлението на ищеца за настъпването на изискуемост на процесния договор, както
и че такова е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. Представено
е по делото писмо именовано Покана за доброволно плащане, с дата от 27.11.2017г. от "Профи
Кредит България" ЕООД, но липсват твърдения и доказателства, както същото
да е изпратено до длъжника, така и същото да е получено от него, а и от текста
на същото не става ясно дали вземането по посочения договор за потребителски
кредит е изискуемо. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за изискуемост на кредита, тъй като същото
не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също
няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на изискуемост на
кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се
съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за изискуем и с връчването на препис от нея на ответника
по иска изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и
обявяване на изискуемостта факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба по чл. 422. ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на изискуемост на
кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното
настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил
след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови
основателост на установителния иск по чл. 422. ал.1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента
на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По този въпрос е налице съдебна практика на ВКС. С оглед изложеното
следва да се заключи, че в настоящият случай изискуемостта е настъпила с
връчването на исковата молба по чл.422, ал. 1 от ГПК на ответника- чрез
особения му представител, а именно на 18.01.2019г., но е обстоятелство
настъпило след подаване на заявлението във връзка с което е образувано
ч.гр.дело №468/2018г., което не може да бъде зачетено.
Със заявлението и исковата молба
вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ размер въз основа
на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (а не присъждане на
вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението). Поради
обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК от основанието и размера на
заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не
са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би
могьл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения
установителен иск, което обаче е недопустимо, с оглед дадените задължителни
указания по прилагането на закона в т. 11.6 от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ВКС, ОСГТК.
Отделно от горното, искът е
предявен срещу един от наследниците на кредитополучателя, а именно срещу А.С.И.,
за който се твърди, че наследява 1/5 от наследството на починалия кредитополучател.
Оспорва се това наведено твърдение на ишеца. Припадащия се дял от наследството
е значително по-малък.
От приложения към исковата молба
документ, именован Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит №*** не става ясно как е
формирана платената сума, посочена под таблицата в размер 352,00 лева, но
разнесено в колона „Платено" 6 броя плащания по 58,10 (вероятно в лева) и едно
плашане от 0,55 (отново вероятно в лева). Така разнесените суми са на
обща стойност 349,15, което представлява различна сума от твърдяната от
ищеца като платена. От същия документ не става ясно и как е формиран остатъка
към 17.08.2018г.,
посочен в размер на 696,65 лева. Твърдения в тази насока има единствено в текста
на исковата молба, но същите не се доказват с представените по делото
доказателетва. Отделно от горното, в т.VI от договора е уговорен годишен лихвен
процент или възнаградителна лихва по договора в размер на 55,39%, както и
лихвен процент на ден в размер на 0.15%. Така уговорения размер на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави и в този смисъл клаузата на т. VI се явява нищожна на основание чл.26. ал.1, предл. трето от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави. Действително към датата на уговарянето на размера на
възнаградителната лихва по кредита няма императивни разпоредби, които да
определят максималния размер на възнаградителната лихва, но това не означава,
че свободата на волята на страните по никакъв начин не е ограничена и то при
положение, че се касае за потребителски договор, при който едната страна - потребителят е по-слабата
икономически страна, поради което и се ползва със засилена защита от ЗЗП и ЗПК. Ограничителят на свободата на волята на страните
са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила,
непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното
развитие на обществените отношения. В правната доктрина и съдебна практика се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е
добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на друтата. Налице
е трайно установена практика на Върховен касационен съд на Република България,
която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави /като
ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане
на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на законната лихва.
Договорът за кредит е абсолютна
търговска сделка. Процесният договор попада под приложното поле на действие на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен сдужебно да разгледа
неравноправия характер на договорна клауза - Решение на Съда (четвърти
състав) от 04.09.2009г. по дело С-243/08 и Решение на Съда (първи състав) от 03.06 2010г. по дело С-484,08.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, чл.146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в
чл.21, ал.2 от ЗПК, чл.146, ал.2 от ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при което
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен
пример за такава клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като
изброяването не е изчерпателно.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл.79 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в.вр. чл.60 от ЗН.
По така предявения иск и на основание чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване е да докаже следните твърдения: че
ответникът е наследник на кредитополучателя М.И.Д., възникнала валидна договорна връзка между страните по силата на
договора за потребителски
кредит, по която ищеца е изправна
страна и от която е възникнало задължение на наследодателя на ответника за
заплащане на претендираната сума; обявяване на
предсрочната изискуемост на процесния потребителски кредит, вкл. получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем. В
тежест на ответната страна е да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
Искът е предявен след успешно провеждане на производство по
чл.410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, а искът е предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока
по чл.415, ал.4 от ГПК.
По заявление на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД по ч.гр.д.№468 по описа на ДРС за 2018г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №391/08.02.2018г.
срещу С.Д.Д.а с ЕГН **********
*** като длъжник по договор за кредит и А.С.И.
с ЕГН ********** *** и И.М.И. с ЕГН ********** *** в качеството на наследници
на починалия М.И.Д. /за по ¼
ид.част/ от сумата/ за солидарно заплащане на следните суми: 696.65 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит
от 13.12.2013 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването
на заявлението по пощата (02.02.2018 г.) до окончателното плащане; 75 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело
№468/2018 г. по описа на ДРС. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника А.И. по реда на чл.47, ал.5
от ГПК.
На 13.12.2013г. е сключен Договор за потребителски кредит №*** между „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД като кредитор и М.И.Д. и С.Д.Д.а, като солидарни длъжници. Съгласно договора ищецът се е
задължил да предостави на кредитополучателите паричен заем – кредит в размер на
700 лева за срок от 18 месеца.
Кредитополучателят М.И.Д. е починал на ***г., като видно от представеното
удостоверение за наследници изх.№604/25.10.2017г. е оставил наследници по
закон, както следва: С.Д.Д.а – съпруга, Т.М.С.– дъщеря, И.М.И. – дъщеря и Р.М.И.-
дъщеря. Р.М.И. е починала на ***г. и ответникът А.С.И. е нейн наследник по
закон – съпруг. Ответникът А.И. обаче не е законен наследник на починалия М.И.Д.,
тъй като дъщерята Р.М.И. е
починала преди него
и на основание чл.10, ал.1 от ЗН се наследява само от низходящите си, каквито в случая няма. Правото на заместване, уредено в чл.10, ал.1 от ЗН е приложимо само за низходящите на починалия
преди наследодателя наследник, поради това съпругът на починалата дъщеря на
наследодателя Д. не е негов наследник по закон. Предвид на това, задълженията
на наследодателя Д. по процесния договор за кредит не са преминали в патримониума на
ответника А.С.И. и той не отговаря за тях. Следователно предявеният иск само на това основание
се явява
неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Доколкото не би се стигнало до по-различен резултат с оглед
изложените по-горе съображения, съдът не намира за необходимо да бъдат обсъждани всички останали събрани доказателства
и доводи на страните.
Съгласно разрешението
възприето в т.12 на ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК
следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство съобразно изхода на спора. В случая на ищеца не се следват сторени в заповедното производство разноски.
С оглед изхода на производството на ищеца не се следват сторените по делото разноски.
Водим от горното,
Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В срещу А.С.И., ЕГН ********** ***
иск за признаване за
установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№468/2018г. по
описа на ДРС за 1/4 от сумата от 696.65 лева, представляваща дължима главница по
договор за кредит от 13.12.2013г., сключен между ищеца и наследодателя на ответника - М.И.Д., заедно
със законната лихва върху сумата от датата на
подаването на заявлението по пощата (02.02.2018 г.) до окончателното плащане.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: