Разпореждане по дело №82/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК.

Образувано е по жалба на Т. А. М. от Г.К., понастоящем в З. - П., против Определение № 107/28.06.2010 год., постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 28.06.2010 год. по Н.о.х.дело № 175/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 189 ал.3 от НПК, в производство по чл. 306 ал.1 т.4 от НПК е осъден Т. М. да заплати на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ - Г.София направените разноски за възнаграждение на служебно назначения му защитник, в размер на 600 лв. В жалбата се твърди, че жалбодателят бил обвинен и осъден за опит за кражба на вещи стойност 51.94 лв., както и че не бил доволен от защитата на служебно назначения му защитник – адв.К. Твърди се още, че бил социално слаб и боледувал от бронхиална астма. Счита, че сумата от 600 лв. е непосилна за него, като нямал възможност и средства да я заплати. Моли същата да бъде намалена.

Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното:

Жалбата е неоснователна.

С присъда № 26/21.05.2009 год. Т. А. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2, във вр. с чл. 195 ал.1 т.3, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”а”, във вр. с чл. 18 ал.1 от НК, като при приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. В хода на първоинстанционното производство, с протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 21.05.2009 год., на подс.Т. М. е назначен служебен защитник за осъществяване на правна помощ, определен от САК – К. – адв. Х. К., на основание чл. 94 ал.1 т.6 от НПК – тъй като подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, а и по негово изрично искане. Присъдата е обжалвана от подс.М., като с решение № 31/13.07.2009 год. по В.н.о.х.дело № 99/2009 год. по описа на Окръжен съд – К., същата е била потвърдена и е влязла в сила на същата дата – 13.07.2009 год.

За оказаната на осъдения М. правна помощ в първоинстанционното съдебно производство, с решение № КЖ-150/16.09.2009 год. на НБПП, на адв.Христо Караманолов, назначен от първоинстанционния съд за защитник на подс.Т. М., е определено и изплатено възнаграждение в размер на 600 лв., като посоченото решение е изпратено на РС – К. с искане за присъждане в полза на НБПП на така направените разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правната помощ.

Въз основа на същото, с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.189 ал.3 от НПК следва разноските за служебна защита да бъдат възложени на осъденото лице, поради което е осъдил Т. М. да заплати сумата от 600 лв. по сметка на НБПП.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Безспорно е установено, че на подс.М. в хода на първоинстанционното съдебно следствие е била предоставена правна помощ – бил му е служебно назначен защитник по реда на чл. 94 ал.1 т.6 от НПК, тъй като е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, при което защитата му е била задължителна, а той самият не е ангажирал защитник с договор за правна помощ и съдействие. За така оказаната му по реда на ЗПП правна помощ, на служебно назначеният му защитник е било определено и изплатено възнаграждение в размер на 600 лв. от НБПП. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. От друга страна, направените разноски за служебно назначеният защитник не са били определени и възложени за заплащане от подсъдимия с присъдата, тъй като възнаграждението на същия е определено по реда на ЗПП в по-късен момент, в случая с решение на НБПП от 16.09.2009 год., като няма пречка тези разноски да бъдат възложени на осъдения с определение по реда на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК, както правилно е сторил и първоинстанционния съд с обжалваното определение. С други думи, с оглед признаването му за виновен в извършване на престъпление, подсъдимият дължи заплащането на направените по делото разноски, вкл. и тези за възнаграждение на служебно назначения му защитник, съгласно принципното положение, залегнало в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 год. на ОСНК на ВКС на РБ, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбодателя, направено във въззивната жалба – да бъде намалена сумата, която е осъден да заплати на НБПП като разноски по делото с обжалваното определение, тъй като съдът не е компетентен да изменя решението на НБПП, с което е определено възнаграждението на служебния защитник. Без правно значение в случая са и обстоятелствата каква е стойността на престъплението, за което е признат за виновен и осъден М., тъй като размера на адвокатското възнаграждение се определя съобразно тежестта на предвиденото в закона наказание за съответното престъпление; нито пък дали самият осъден е доволен или не от оказаната му правна помощ от служебния защитник, тъй като преценÛата на извършената от последния работа /по обем и качество/ се извършва от НБПП, съобразно изготвен и представен от адвоката отчет и становище на съответния САК.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционният съд е правилно, обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание чл. 341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, във вр. с ал.1 т.4 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВАОпределение № 107/28.06.2010 год., постановено в закрито съдебно заседание, проведено на 28.06.2010 год. по Н.о.х.дело № 175/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/