Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 19.01.2018год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на 26.09. 2017год.,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело№ 649 по описа за 2017год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Предявен е иск с правно основание Чл.19,ал.3 от ЗЗД от „А. –С“ЕООД срещу „Т.С.“ЕАД.

Ищецът „А. –С“ЕООД моли да бъде постановено решение, с което на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключения с ответника „Т.С.“ЕАД Договор от 12.04.2005год. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди от 12.04.2005год., в частта му касаеща, прехвърлянето на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, за топлоснабдяване на сграда-етажна собственост, находяща се в гр.София, ул.“********, в собственост на „Т.С.“ЕАД при цена от 26 890 лева, платима от ответника на ищеца.

Ответникът „Т.С.“ЕАД в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е подал надлежен отговор на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства ,приема следното от фактическа и правна страна :

Между страните не се спори, а и се установява, че на 12.04.2005год. между тях е бил сключен Договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, като предмет на договора е изграждане от страна на ищеца на присъединителен топлопровод с диаметър 2 Ду, 65мм и съответна дължина на трасе 90м; с точка на присъединяване топлопровод по ул.“Дедеагач“, както и абонатна станция с мощност за отопление и вентилация 100кW; за битово горещо водоснабдяване 75 кW.

Съгласно разпоредбата на чл. 8 от подписания договор до прехвърляне на правото на собственост върху строежа на ответното дружество, ищецът следва да се счита, че е негов собственик. А съгласно чл.24 от същия ответникът се е задължил да поеме прехвърлянето на собствеността от ищеца върху изградените от последния съоръжения при условията на разсрочено плащане за срок не повече от осем години, което е предмет на отделен договор.

Предвид горното, съдът счита, че Договорът за присъединяване от 12.04.2005 г. съдържа разпоредба относно прехвърлянето с друг договор на правото на собственост върху съоръженията за присъединяване. За да се сключи същия следва присъединяваното лице да изпълни изискванията на ЗЕ и приетата впоследствие Наредба № 16-334/6.04.2007год. за топлоснабдяването и да представи документите, издадени при условията и по реда на ЗУТ, удостоверяващи, че са изпълнени изискванията за въвеждане в експлоатация на присъединения обект.

В настоящия случай такива доказателства са представени от страна на ищеца. От представените по делото и приети като доказателства Протокол за проведена 72-часова проба; констативен акт от 04.08.2005год. за установяване годността за приемане на строежа, акт № 99 за техническо освидетелстване на външния топлопровод и абонатна станция, както и Разрешение за ползване № ДК-07-310/29.08.2005год. се установява, че съоръжението за присъединяване е изцяло завършено от ищеца, изпълнено е съобразно одобрените инвестиционни проекти за негова сметка, прието е от ответника, като последният го е въвел в експлоатация съобразно целта и предназначението му, обектите на отделните потребители в присъединяваната сграда са топлофицирани, считано от 29.08.2009год. като е издадено разрешение за ползване. Не се спори, а и се установява, че владението на процесното съоръжение е било предадено на ответника, последният е открил абонатни номера на отделните етажни собственици за заплащане на доставяната топлинна енергия и вече им доставя топлинна енергия за отопление, изполвайки изградения от ищеца магистрален топлопровод и абонатна станция.

Същевременно процесният предварителен договор е сключен в изискуемата от закона- чл.19 ЗЗД писмена форма и съдържа съществените условия на окончателния и като такъв валидно обвързва страните по него.

Предвид изложеното съдът намира, че подписаният между страните Договор за присъединяване от 12.04.2005год. по своята правна същност инкорпорира в съдържанието си и предварителен договор за покупко-продажба на бъдеща вещ, чийто параметри са конретизирани в предмета на договора, както са посочени по-горе в мотивите на решението. Предварителният договор на бъдеща вещ-такава, която към момента на сключване на договора не се притежава от продавача, но се очаква той да я придобие, респ. не съществува, но ще бъде изработена/както е и в настоящия случай/ не е нищожен. Вещно-транслативния ефект настъпва със сключването на окончателния договор, поради което и това е меродавния момент за преценка наличието на правото на собственост.

По отношение цената на която трябва да бъде прехвърлено правото на собственост на съоръжението следва да бъде взета приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която определя цената на изграденото от ищеца съоръжение в размер на сумата от 26 450 лева, която цена е определяема в текста на договора-чл.24 от договора, съобразно стойността на изграденото преносно съоръжение. Разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗЗД намира приложение във всички случаи, при които по договорен път е поето задължение за изразяване на воля за бъдеща правна сделка. След като безспорно се установи, че с Покана вх.№ 2669А/29.05.2014год. ищецът е поканил ответника съгл. чл.24 от договора да сключат договор за прехвърляне на собствеността изграденото съгласно договора топлопреносно техническо съоръжение, но последният неоснователно е отказал това, то съдът следва на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да постанови решение, с което да обяви сключения между страните предварителен договор от 12.04.2005год. за окончателен в частта му, касаеща прихвърлянето на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, за топлоснабдяване на сграда-етажна собственост, находяща се в гр.София,  ул.“********, в собственост на „Т.С.“ЕАД при цена от 26 450 лева, платима от „Т.С.“ЕАД на „А. –С“ЕООД.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски по производството в размер на 2075,60 лева.

 

 

Воден от горните съображения Софийски градски  съд

 

 

                                               Р Е Ш И  :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения между „Т.С.“ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и „А. –С“ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, Търговски дом, к-ра 313, чрез адв. К.Г. предварителен договор от 12.04.2005год. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, в частта му, касаеща прихвърлянето на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, за топлоснабдяване на сграда-етажна собственост, находяща се в гр.София,  ул.“********, в собственост на „Т.С.“ЕАД при цена от 26 450 лева, платима от „Т.С.“ЕАД на „А. –С“ЕООД, съгласно условията на чл.24 от договора.

ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „А. –С“ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, Търговски дом, к-ра 313, чрез адв. К.Г., на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 2075,60 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор  обяви за окончателен сключения на 20.12.2007 г. между страните предварителен договор за продажба на правото на строеж и собствеността на следния недвижим имот : АПАРТАМЕНТ № 6, разположен на третия етаж на сградата, представяваща Блок №*, намираща се в УПИ І- 597, в кв.66, м.”М.Л.-изток”, който атартамент е разположен на третия етаж на сградата, със застроена площ от 134,37кв.м., ведно с 26,16кв.м. ид.части от общите части на сградата и обща застроена площ от 160,53кв.м. и правото на строеж върху земята, където е изградена сградата, състоящ се от всекидневна с кухня, три спални, две бани с тоалетна, предверие и два балкона при съседи : север- двор; запад- стълбище, коридор и апартамент № 5, находящ се в сграда 6, вх.В; изток- двор; юг- двор и парко място с номер 37, находящо се на -1  подземно ниво, секция Б и мазе 24, находящо се на – 1 подземно ниво, секция Б, при условие, че ищецът „ ВИМ- Х”ООД изпълни своето насрещно задължение да заплати сумата 125 362 евро, представляваща  уговорената в Анекса от 14.03.2011год. трета погасителна вноска, в двуседмичен срок от влизане на съдебното решение. В противен случай по искане на ответника „Л.С.”ЕАД на осн. Чл.362, ал.2 ГПК съдът ще обезсили решението си.На осн. Чл.364, ал.2 ГПК заверен препис от съдебното решение ще бъде издаден на „ ВИМ- Х”ООД след представянето от негова страна на доказателства за липсата на публични задължения от „Л.С.”ЕАД по см. на Чл.264,ал.2 от ДОПК, респ. за заплащането им.