Решение по дело №621/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Делото е образувано по жалба на М. Б., [ЛНЧ] [държава] с предоставена временна закрила в Р. [държава], лично и като законен представител на малолетните И. Б. [ЛНЧ] и Д. Б. [ЛНЧ], против Заповед № ЗСПД/Д-РК/6648/27.09.2024 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник, с която е отказано отпускането на еднократна помощ за децата й, ученици записани в трети и четвърти клас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, развити са подробни съображения в насока, че ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, на което се позовава административният орган, следва да се тълкува и прилага съобразно Директива 2001/55/ЕО, чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и Конвенцията на ООН за правата на детето. Извършва подробен анализ на посочените разпоредби, като отправя искане до съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание проведено на 12.12.2024 година, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. Я. К. - САК, с приложено пълномощно за процесуално представителство, с която поддържа жалбата и иска същата да се уважи, по подробни съображения развити в депозираната молба.

Ответникът - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник редовно призован не се явява, за представител изпраща юрисконсулт Е. Г., която оспорва жалбата. Намира същата за неоснователна и недоказана, поради което моли процесната заповед като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало на 16.09.2024 г. с подаване от страна на жалбоподателката М. Б. на заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/6648 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД. Декларирала, че е [държава], като поискала помощта да бъде отпусната във връзка с децата й Д. Б. ЛНЧ: ****, ученик в трети клас и И. Б. [ЛНЧ], ученичка в четвърти клас за учебната 2024/2025 г. Към заявлението е приложила удостоверение изх. № АД-01-5/16.09.2024 г., от което се установява, че Д. Б. е записан в трети „а“ клас за учебната 2024/2025 година в ***** – Перник, както и удостоверение с изх. № АД-01-1/16.09.2024 г., видно от което И. Б. е записана в четвърти „в“ клас за учебната 2024/2025 година в ***** – Перник.

По така подаденото заявление от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Перник била издадена Заповед № ЗСПД/Д-РК/6648/27.09.2024 г., с която на М. Б. е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД - за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по отношение на децата И. Б. и Д. Б.. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД и фактът, че членовете на семейство са граждани на [държава], като няма сключена спогодба между [държава] и [държава] за изплащане на семейни помощи за деца. Така постановената заповед е оспорена пред Административен съд - Перник и се явява предмет на настоящото съдебно производство.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК - дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съществени процесуални нарушения в хода на административното производство не са допуснати. При това не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Според настоящия съдебен състав материалния закон е приложен неправилно, като доводите в тази връзка са следните:

Отказът се основана на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, като е посочено, че между [държава] и [държава] няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи. По силата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна.

Съдът намира, че цитираната горе норма предвидена в българското законодателство не е съобразена с разпоредбата на чл. 28 § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Съгласно чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, държавите членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им като заедно с това в чл. 29, § 2 от Директивата, се установява възможност чрез дерогация от общото правило на § 1, държавите членки да могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им. Действително възможността за рестрикции във връзка с равното третиране при социалните помощи се отнася до лицата, на които е предоставена субсидиарна закрила, но не се установява [държава] да е заявила подобна дерогация на правилото по § 1, от чл. 29 от Директивата. Следователно налице е противоречие на националните норми с нормите на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2004/83/ЕО.

[държава] като държава членка в тази връзка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, същите следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. След като [държава] не е ограничила предоставянето на социални помощи на лицата, на които е предоставена временна закрила само до основните обезщетения, то с издадената заповед ограничаването на желаната помощ е недопустимо.

Въведеното от законодателя ограничение в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не следва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, според който държавите страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Конвенцията е ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на [държава], международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че националната правна уредба, предвиждаща изключване от възможността за предоставяне на семейните помощи за деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на Р. [държава], съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, противоречи на Общностното право и следва да бъде оставена неприложена. С оглед на това постановеният отказ за отпускане на желаната помощ по чл. 10а ЗСПД е в нарушение на нормите на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Следва да се има предвид, че оспорената заповед, в този си вид не съответства и на целта на закона.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Наличието на материалноправните основания по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД правят дължима поисканата от заявителката помощ за децата й. Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, преписката ще се изпрати по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК на органа за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/6648 от 16.09.2024 година.

Относно разноските:

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски, но такива не са претендирани в настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РК/6648 от 27.09.2024 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани трети и четвърти клас, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА административната преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Перник за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РК/6648 от 16.09.2024 година, подадено от М. Б., в съответствие с дадените указания за тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.