Решение по дело №242/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20227130700242
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    гр.Ловеч, 22.03.2024 година

 

                                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен  състав, в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Христов адм.д.№ 242/2022 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент 952/2013).

 

Административното дело е образувано по жалба на „Илко” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Радецки” №3Б, представлявано от управителя Ю.Г.Д., подадена против Решение № 32-195260 от 14.06.2022г. на Директора на Териториална дирекция Митница Русе.

            В жалбата е посочено, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и несъобразяване с целта на закона. Сочи, че Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. и Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. издадени от Директора на ТД Митница Русе в нарушение на чл. 84в, ал.4 от ЗМ не са му връчени, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила и ограничава правото му на защита. Сочи, че няма значение каква е продажната цена на МПС в България, а стойността, на която МПС е придобито и внесено в страната. Сочи, че неясно как митницата е определила новата митническа стойност на автомобила без да е направен оглед на същия от вещото лице, което да прецени техническото състояние на МПС и то към момента на внасянето му в страната. Сочи се, че не са изпълнени изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, като в оспорения акт не са посочени фактическите и правни основания относно определяне на новоизчислените суми за довнасяне. Иска се отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на направените разноски в производството.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М.И. от ЛАК, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни аргументи по същество и претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък. В дадения от съда срок са представени писмени бележки по същество на правния спор.

В съдебно заседание ответникът - директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Русе, не се явава. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Счита, че с предоставената административна преписка са доказани всички фактически и правни елементи, които са довели до постановяване на решение, с което е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на процесните МПС, като е издаден законосъобразен индивидуален административен акт, който моли да бъде потвърден изцяло. В даденият от съда срок е депозирана писмена защита, в която са изразени подробни доводи и становище по същността на правния спор. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждние, като навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

На 25.06.2019 г. „Илко" ЕООД, в качеството си на получател на стока, декларира за режим „Допускане за свободно обръщение" пред Митнически пункт Пристанище Лом (BG004205) несъюзна стока, както следва :

- по МД с MRN № 19BG004205002672R6 : употребяван лек автомобил, марка Ford, модел: F 150, тип: бензин; бр. места: 5, товароносимост 500, цвят: бял; работен обем: 5000 куб.см; мощност: 385 HPSAE; Шаси № 1FTFW1EF8GFC00921, код по ТАРИК – **********, като декларираната митническа стойност е в размер на 4 376,02 лева, при условие на доставка ЕХW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито - 437,60 лева и ДДС – 1 012,72 лева.

Със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. /л.111 от делото/ на Директора на ТД Митница Русе е наредено на длъжностни лица от ТД на Митница Русе да извършат проверка в рамките на последващ контрол на основание чл.48, във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.84а, ал.1 от Закона за митниците и във връзка с поставянето на стоки под митнически режим за допускане за свободно обръщение, на „Илко” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Радецки” № 3Б, представлявано от управителя Ю.Г.Д.. Целта на проверката е била установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставянето на стоките под митнически режим допускани за свободно обръщение, прилагане на мерките на търговската политика в ЕС, както и задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под режим. Съгласно цитираната заповед, проверяван период бил от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 година. Срока на проверката бил два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като в срок от 14 дни след изтичането на срока за извършване на проверката е следвало да се изготви писмен констативен доклад.

Оспорващото дружество са били запознати със заповедта на 17.11.2021 г., в 11:00 часа, видно от приложената разписка /л.112/.

Със Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. /л.110/ е удължен срока за извършване на проверка от два на четири месеца от датата на връчване на заповедта, с която заповед оспорващият е запознат на 18.02.2022 г., видно от известие за доставяне № ИД PS 3600 00AB2G T /л.110 - гръб/.

С искане за предоставяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки /лист 113 от делото/ във връзка с извършваната проверка съгласно Заповед за възлагане № ЗТД-4000-354/09.11,2021г.(32-356482) на директора на Териториална дирекция Митница Русе, на основание чл. 84г, ал. 1 и ал. 2 от Закона за митниците е изискано от жалбоподателя в срок до 09.12.2021 г. да представи следните документи и информация:

1. Митнически декларации за стоки на режим допускане за свободно обращение, декларирани за периода от 01.12.2018г. до 31.10.2021г.

2.         Всички документи, свързани с доставките по митническите декларации (износни митнически декларации от страната износител, фактури, опаковъчни листове, сертификати за произход, транспортни фактури, застрахователни полици, фактури за извършени спедиторски услуги и други документи, свързани с доставките).

3.         Номенклатура на доставчиците. Начин на договаряне с доставчиците на стоки от трети страни. Договори, оферти, заявки, поръчки, фактури, кредитни и дебитни известия послужили като основание за извършване на транспорт, застраховане, митническо агентиране, свързани с доставките на стоките по митническите декларации от трети страни. Приложете заверени копия и опишете начина на договаряне на доставките с контрагентите, с които няма писмени договорни отношения.

4.         Справка за спедиторите /превозвачи/ на стоките доставяни от трети страни. Справка за митническите представители, извършващи услуги при декларирането на стоките, вкл. издадени пълномощни и договорени финансови взаимоотношения.

5.         Справка за плащане по фактури за закупените и внесени стоки от трети страни, включваща доставчик, фактура; номер, дата, стойност, плащане: платежен документ, преведена сума, банка.

6.         Справка за проверявания период за извършените банкови преводи по контрагенти от трети страни с информация за сума на превода, вид валута, дата и основание за превода /номер на фактура/проформа фактура и др./.

7.         Има ли осъществена предходна митническа проверка по смисъла на чл.48 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 84а, ал.1 от Закона за митниците.

8.         Последна данъчна проверка от компетентната данъчна дирекция на НАП - заверено копие.

9.         Притежавани разрешения за митническо складиране, активно усъвършенстване и/или разрешение за опростени процедури.

10.       Вписване в търговския регистър: фирмено дело, година, съдебна инстанция? Компетентна дирекция на НАП?

11.       Стопанска обвързаност. Деклариране на стопанска обвързаност с доставчиците по смисъла на чл. 127 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) Ага952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

12.       Утвърден от ръководството на дружеството индивидуален сметкоплан.

13.       Оборотна ведомост за периода от 01.12.2018г. до 31.10.2021г.

14.       Използвана счетоводна политика от дружеството, използван счетоводен стандарт, извършени одити за проверявания период, вид на използваната счетоводна програма, собствено или външно счетоводство се използва.

15.       Опишете подробно счетоводното отразяване/начин на водене и записи по конкретни счетоводни сметки/ при доставка на стоки за трети страни, в т. ч. счетоводното отразяване на доставката, транспортните разходи и разходите за застраховки извършени във връзка с доставките. В случай на извършване на други разходи по доставките посочете счетоводното отразяване и за тях.

16.       Хронологични регистри /извлечения/ на счетоводните сметки/включващо и количествено изражение/ от: група 30 (материали, продукция, стоки), група 40(доставчици от трети страни, вкл. доставчици по аванси), група 50 (разплащателни сметки, вкл. в левове и във валута), група 60 (разходи за икономическа дейност, вкл. застраховки) за проверявания период, вкл. и други използвани сметки свързани с доставките на стоки от трети страни.

17.       Посочете как се образува цената на придобиване на стоките, допуснати за свободно обращение и какъв валутен курс използвате за отразяване на стоките в счетоводната отчетност.

18.       Посочете методът, който дружеството използва при изписване на стоките.

19.       Имало ли е или са в ход в момента процедури за възстановяване на надвнесени суми във връзка с вземания, чието начисляване и събиране е под контрола на митническите органи?

Искането е получено от жалбоподателя на 17.11.2021 г. видно от приложена разписка /лист 114 от делото/.

В указания срок е представено Обяснение /лист 115 от делото/ от Ю.Г.Д. – Управител на „ИЛКО“ ЕООД, като са представени изисканите документи и информация.

С възлагателно писмо рег. № 32-30999/28.01.2022 г. /лист 74 от делото/ директора на ТД Митница Русе е възложил на Р.П.И.вещо лице от списъка на Окръжен съд – гр. Видин, притежаващ лиценз за оценител № 6721 от 06.03.1998 г. на Агенцията по приватизация гр. София и Сертификат № 5/18.06.2005 г. за автоексперт оценител да извърши справедлива пазарна оценка на движими активи: употребявани моторни превозни средства, поставени под режим „допускане за свободно обращение“ от „ИЛКО“ ЕООД, ЕИК:*********, които са включени в обхвата на проверка по чл. 84а от Закона за митниците, възложена със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. изменена със Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. на ТД Митница Русе. Оценката е указано да се извърши по метода на „сравнимите неконтролирани цени“ между независими търговци и по методите на „амортизирана възстановителна стойност“ и „пазарни сравнения“, като докладът за пазарна оценка следва да съдържа информация дали в цената са включени дължимите данъци и налози за посочените моторни превозни средства – 80 бр. автомобили.

С писмо с вх. № 32-47678/09.03.2022 г. /лист 30 от делото/ приложено е изпратена изготвената експертна оценка /лист 32 – 73 от делото/.

В резултат на извършената проверка по чл. 84а от Закона за митниците, възложена със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. изменена със Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. на ТД Митница Русе е изготвен Доклад № BG004000/1/13/24.03.2022 г. (рег. № 32-97828/24.03.2022 г.) /лист 75 – 97 от делото/.

Доклада е получен от Ю. Д. – управител на дружеството жалбоподател на 30.03.2022 г. видно от приложената разписка /л. 98 - гръб от делото/.

С писмо с рег. № 32-131472/20.04.2022 г. /лист 24 от делото/ жалбоподателят е уведомен, че на основание чл. 26 от АПК, ТД Митници Русе към Агенция „Митници“ започва административно производство по оспорване и промяна на митническа стойност за стоките декларирани в митническите декларации посочени в писмото в това число МД с MRN № 19BG004205002672R6 в съответствие с констатациите от извършената последваща проверка документирана в Доклад № BG004000/1/13/24.03.2022 г. (рег. № 32-97828/24.03.2022 г.) на отдел „Последващ контрол“ към ТД Митница Русе. В писмото е посочено, че на основание чл.22, §6 във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на основание чл.8, §1 от Делегиран регламент на (ЕС) 2015/2446 на Комисията, жалбоподателят има право в тридесетдневен срок да изрази становище, като след изтичане на този срок ще бъде издадено решение на административния орган при спазване на разпоредбите на чл. 19б, ал.1 от Закона за митниците.

Видно от известие за доставяне ИД PS 7001 003J6C T /лист 25 от делото/ горепосоченото писмо е получено от жалбоподателя на 30.04.2022 година.

В указаният тридесетдневен срок е депозирано оспорване № 32-161429/18.05.2022 г. /лист 23 от делото/, в което жалбоподателя сочи, че доклада не отразява обективната действителност и изцяло го оспорва. Сочи, че срещу дружеството е започнало производство без да е известно какво е то и въз основа на какви доказателства се основават изводите на административния орган. Изрично оспорва всяка различна митническа стойност от тази, която е декларирана с описаните декларации, като е посочил, че в тях правилно е отразена митническата стойност и не следва да бъде извършвана каквато и да е промяна. Изтъкнал е, че всяка една оценка на МПС и стоки ще бъде недостоверна, ако вещото лице не се е запознало с техническото състояние на МПС/стоката при пристигането му в Република България, като няма значение каква е продажната цена на МПС в България, а е важно стойността на която МПС е придобито и внесено в страната. Сочи, че без да има и каквито и да е доказателства за различна покупна цена на МПС или стока, митницата прави заключения, които са недостоверни.

Във връзка с гореизложеното е издадено процесното Решение рег. № 32-195260/14.06.2022 г. на Директора ТД Митница Русе, с което във връзка с резултатите от изготвен писмен констативен доклад № BG004000/1/13/24.03.2022 г. /рег.№ 32-97828/24.03.2022 г./ и конкретно митническа декларация (МД) с MRN номер: 19BG004205002672R6, регистрирана на 25.06.2019 г. е констатирал следното :

На 25.06.2019г. „Илко" ЕООД в качеството си на получател на стока, декларира за режим „Допускане за свободно обращение" пред Митнически пункт Пристанище Лом (BG004205) несъюзна стока, както следва :

- по МД с MRN № 19BG004205002672R6 : употребяван лек автомобил, марка Ford, модел: F 150, тип: бензин; бр. места: 5, товароносимост 500, цвят: бял; работен обем: 5000 куб.см; мощност: 385 HPSAE; Шаси № 1FTFW1EF8GFC00921, код по ТАРИК – **********, като декларираната митническа стойност е в размер на 4 376,02 лева, при условие на доставка ЕХW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито - 437,60 лева и ДДС – 1 012,72 лева.

В хода на проверката от проверяваното дружество са изискани всички документи по конкретната доставка, включително счетоводни записи и писмени обяснения за сключените сделки. Съгласно обясненията дадени от управителя на дружеството, закупуването на внесената стока е осъществено чрез онлайн търг с явно наддаване, той няма директна връзка с продавача - доставчик, плащанията които дружеството прави към организатора на търга SOLD THROUG COPART са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит. В представените от дружеството платежни документи не са посочени конкретни покупки на автомобили, за които се отнасят плащанията - посоченото основание е „плащане от Илко ЕООД, купувач 415881“ и не могат да бъдат обвързани с конкретни стоки, В тази връзка е невъзможно да се проследят и идентифицират търговските фактури, по които е извършено плащането. Дружеството не е предоставило договори, поръчки, заявки за покупка на стоките, в т.ч. разпечатка от потребителския си профил в аукциона, които да потвърдят реално платената или подлежаща на плащане цена за стоката, и не е представило други документи в подкрепа на декларираната митническа стойност.

Относно гореописаните факти и обстоятелства митническия орган е приел, че същите водят до обосновано съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл.70 от МКС на превозното средство по цитираната МД. На основание чл.140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Европейската Комисията /РИ/, декларираната митническа стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност (чл.70 от MKC). Съгласно разпоредбата на чл.74, параграф 1 от МКС. когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70 от МКС, тя се определя по реда на чл.74, параграф 2 от МКС, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

В оспореното решение е посочено също така, че са изследвани вторичните методи посочени в разпоредбата на чл.74, параграф 2 от МКС, като поради липса на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, митническия орган е приел като последна възможност за определяне на митническата стойност на стоката прилагането на чл.74, параграф 3 от МКС, а именно : възлагане изготвяне на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице – автоексперт оценител.

Предвид спецификата на внесената стока, проверките на декларираната митническа стойност се характеризират с висока фактическа сложност, което поражда необходимост от специализирани познания с цел установяването на реалната стойност на внесените автомобили. На основание чл.84д, ал.5 от ЗМ, когато при извършването на проверката за изясняване на възникнали обстоятелства са нужни специални знания, компетентния митнически орган, възложил проверката, назначава експертиза за оценка на пазарната цена на автомобилите от лицензиран оценител. В тази връзка, с възлагателно писмо № 32-30999/28.01,2022 г. е възложено на инж. Р.П.И.- вещо лице от списъка на Окръжен съд гр.Видин, притежаващ Лиценз за оценител № 6721 от 06.03.1998 г. на Агенцията по приватизация гр.София и Сертификат № 5/18.06.2005 г. за автоексперт-оценител, изготвянето на експертни пазарни оценки на употребявани моторни превозни средства, доставени под режим „допускане за свободно обръщение" от „ИЛКО" ЕООД.

С писмо peг. № 32-77678/09.03.2022 г. са предоставени експертни пазарни оценки от инж.Р.П.И., изготвени по метода на „сравнимите неконтролирани цени" между независими търговци и по методите на „амортизирана възстановителна стойност'' и „пазарни сравнения", включващи в себе си и разходи за транспорт до мястото на въвеждане на автомобилите в ЕС, мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след въвеждането им и ДДС. Митническата стойност на стоката е била определена на база извлечени данни от експертната оценка, от която са приспаднати разходите за ДДС, мито и вътрешен транспорт, като на тази основа са определени следните митнически стойности :

По МД с MRN № 19BG004205002672R6 : е определена митническа стойност в размер на 11 098,48 лева, като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на следните дължимите държавни вземания :

- Мито (10%) – 1 109,85 лева;

- ДДС (20%) -  2 491,67 лева.

Погасени по МД са следните вземания (внесени от „Илко“ ЕООД) :

- Мито в размер на 437,60 лева ;

- ДДС в размер на 1 012,72 лева.

За досъбиране според експерта са останали следните вземания :

- Мито (10%) - 672,25 лева;

- ДДС (20%) – 1 478,95 лева.

В решението си митническият орган е посочил, че на основание чл.22, § 6 от МКС и чл.26 и чл.34 от АПК с писмо № 32-131472/20.04.2022 г. е уведомен вносителят на стоката „ИЛКО“ ЕООД за започване на административно производство и възможността да изрази становище и представи допълнителни документи във връзка с горецитираната митническа декларация. В предвиденият срок е постъпило писмо рег.№ 32-161429/18.05.2022 г., с което от дружеството са оспорили констатациите в Доклад № BG004000/1/13/24.03.2022 г. /рег.№ 32-97828/24.03.2022 г./, но не са представили допълнителни документи и доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката по процесната МД.

С оспореното Решение рег.№ 32-186902/08.06.2022 г. на Директора ТД Митници Русе е било отказано приемане на декларираната митническа стойност за стоката по митнически декларация с MRN № 19BG004205002672R6, регистрирана на 25.06.2019 година. Определена е била нова митническа стойност на стоката по МД № 19BG004205002672R6 в размер на 11 098,48 лева. С решението е разпоредено да се коригират елементи от данни по МД № 19BG004205002672R6, а именно : елемент от данни 4/16 "Метод за определяне на стойността" - от 1 на 6; елемент от данни 8/6 "Статистическа стойност и Митническа стойност - от 4 376,02 лева на 11 098,48 лева; елемент от данни „Задължения“, като дължимият размер за мито (А00) е определен от 437,60 лева на 1 109,85 лева, при основа 11 098,48 лева, а дължимият размер за ДДС (В00) от 1 012,72 лева на 2 491,67 лева, при основа 12 458,33 лева. "ИЛКО" ЕООД са задължени, в 10-дневен срок от получаване на решението да доплатят, чрез управителя си, мито в размер на 672,25 лева и ДДС в размер на 1 478,95 лева по МД № 19BG004205002672R6.

Посочени са и правни основания за начисляване на лихви.

От правна страна административният орган при постановяване на оспореното в настоящото производство решение се е позовал на разпоредбите на чл.29, във връзка с чл.22, пар.1, чл.48, чл.74, параграф 3, чл.77, параграф 1, във вр. с чл.85, параграф 1, чл.101, пар.1, във вр, с чл.102 от МКС, във връзка с чл.140 от РИ, чл.19, ал.1, чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, чл.54, ал.1 и чл.56 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и чл.59, ал.1 от АПК.

По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка и от оспорващия, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В хода на съдебното следствие беше допусната и реализирана и съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М.П.И.. От изготвеното и поддържано в съдебно заседание от вещото лице заключение се установява, че лек автомобил Ford, модел: F 150, тип: бензин; бр. места: 5, товароносимост 500, цвят: бял; работен обем: 5000 куб.см; мощност: 385 HPSAE; Шаси № 1FTFW1EF8GFC00921 е закупен за 2100 щатски долара, съгласно касова бележка /sales receipt/ или още сметка за продажба /bill of sales/ от дата 04.04.2019 г., като тази сума е платена изцяло чрез периодично възстановяване на кредитния лимит на фирмата „ИЛКО“ ЕООД, като конкретно тази сметка е разплатена с валутен превод в размер на 8 950 USD нареден на дата 13.04.2020 г. – плащане от купувач с клиентски номер 415881, който номер е на „ИЛКО“ ЕООД от разплащателна сметка на дружеството в Райфайзенбанк България ЕАД. Закупуването на автомобила е осъществено чрез онлайн търг с явно наддаване, като за покупката се издава касова бележка /sales receipt/ или още сметка за продажба /bill of sales/, в която се посочва както стоката /автомобил/, която се продава, но и клиентски номер на клиента закупил стоката. Определените суми за мито и ДДС по МД № 19BG004205002672R6 са платени на 08.07.2019 г. в определените размери: мито: 437,60 лв. и ДДС: 1 012,72 лв. Посочено е, че експертизата не може да установи в какво техническо състояние е бил автомобила при закупуването и не може да определи стойността му в това състояние. Автомобила е продаден за сумата от 6 600 лв. с ДДС по фактура № **********/21.08.2019 г., като от продажбата е реализирана брутна печалба 686.38 лв.  Сумата от клиента е платена на 21.08.2019 г. в брой, като реализираната продажба е отразена по подходящи счетоводни сметки. Въз основа на предоставените документално обосновани разходи се изчислява митническа стойност в размер на 4 376,02 лв., в която са включени платената цена по касова бележка /sales receipt/ или още сметка за продажба /bill of sales/ от дата 04.04.2019 г. в размер на 2 100 щатски долара и левова равностойност – 3 676,70 лв., както и платеният транспорт в размер на 699,32 лв. Не са установени платени разходи за комисионни, разходи за контейнери, разходи за опаковка, застраховка, разходи за товаро-разтоварни операции или други разходи, които биха участвали в изчисляването на митническата стойност на закупения автомобил.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прие следните правни изводи :

Видно от приложената по делото административна преписка, Решение № 32-195260/14.06.2022 г. на директора на ТД Митница Русе е връчено на Ю. Д. - управител на „Илко“ ЕООД на 27.06.2022 г. с известие за доставяне ИД PS 7001 003LJ2 Y /л.22 от делото/, а жалбата срещу него е подадена чрез ТД Митница Русе на 08.07.2022 г., видно от пощенското клеймо върху плика на лист 12 от делото.

Обжалваният акт е издаден от директор на Териториална дирекция "Митница Русе" към Агенция "Митници", който притежава качеството "митнически орган" по смисъла на член 5, т.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Към датата на издаване на обжалваното решение - 14.06.2022 г., същият спада към митническата администрация на Република България, която отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени митнически законодателни разпоредби. В този смисъл, в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗМ изрично е предвидено, че решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия текст, решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.

С оспореното решение са извършени промени на обстоятелства в митническа декларация, във връзка с последваща проверка, от което са възникнали задължения за дружеството жалбоподател и е определен размера на възникнало митническо и данъчно задължение. Тъй като съгласно нормата на чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то при това положение актът е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.

Решението е валидно, издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.

          Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения :

В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК на обжалвания административен акт, относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

По правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основанията, посочени в  чл.146 от АПК.  

Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

При издаването му обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия материален закон, поради което то се явява незаконосъобразно.

Съдът счита, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесното решение, доколкото от страна на административния орган не са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Налице е и допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорвания административен акт, доколкото митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е споменато, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация от страна на дружеството. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС – по дело С-29/13 се приема като основание, което води до прогласяване на незаконосъобразността на административния акт. Издаденото Решение рег. № 32-195260/14.06.2022г. на Директор на ТД Митница Русе се позовава единствено на Доклад № BG004000/1/13/24.03.2022г., рег. № 32-97828/24.03.2022г., в който са отразени констатациите от извършената проверка. Съгласно чл. 84л, ал. 2 от ЗМ приложените към доклада доказателства са неразделна част от него, като оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра на доклада, предназначен за митническия орган, а заверени копия от същите, без представените от проверяваното лице, се прилагат към екземпляра на доклада, предназначен за лицето. В конкретният случай основното доказателство, на което се позовава ответника е Експертната оценка, изготвена от инж. Р.П.И.на употребяваните леки автомобили. Същата не е предоставена на „Илко“ ЕООД гр. Троян в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ, с което е нарушено правото му да се запознае с причините за определянето на нови и различни пазарни стойности на автомобилите, а оттам и за отказа на Директора на ТД Митница Русе да приеме декларираната митническа стойност по МД № 19BG004205002672R6 регистрирана на 25.06.2019 г. Освен това съдът счита, че не е спазена стриктно процедурата по чл. 22, §6 от Регламент 952/2013, според която преди да вземе неблагоприятното решение, митническият орган е длъжен да съобщи на лицето всички свои мотиви и да му предостави възможност да изрази становище в определен срок. В случаят след изпратеното на „Илко“ ЕООД гр. Троян Писмо рег. № 32-131472/20.04.2022г., връчено на 30.04.2022г., законният представител на дружеството Ю.Г.Д. е изпратил оспорване, в което е отразил своето несъгласие с констатациите от проверката. Тези изложени аргументи обаче не са съобразени от административният орган, като в оспореното решение същият е посочил, че дружеството не е представило доказателства, които да потвърдят реално платената или подлежаща на плащане цена за стоките и не е представило други документи в подкрепа на декларираната митническа стойност. Този извод категорично не се подкрепя от наличните по делото доказателства и от заключението по реализираната експертиза, съгласно която всички доставки на името на „Илко“ ЕООД гр. Троян са заведени аналитично в счетоводството на дружеството, а не общо, като за всеки актив е формирана себестойността, като във фактурата са добавени митата и транспортните разходи. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност по посочената в решението митническа декларация. Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата. Административният орган, без да оспорва автентичността на наличните в счетоводството на дружеството и представени документи – фактури за придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2020 г., I о. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447.

Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. От друга страна, практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани. В случаят не е посочена причината за незачитане на данните за платените суми в приложените фактури, при условие, че не се отрича тяхната автентичност. Това налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава, като лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, §1 от МКС. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пap. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.

Разпоредбата на чл. 15, §1 от Регламента поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да предостави  на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последващ контрол. Съгласно тази разпоредба, за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларацията за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. В конкретният случай такава проверка е била извършена относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочена в МД № 19BG004205002672R6, релевантни за определяне на митническата стойност, съответно и на дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС. Възникналите съмнения и упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност на декларираната за режим „Допускане до свободно обращение“ стока –  1 брой МПС - лек автомобил марка Ford, модел F 150 по МД № 19BG004205002672R6 от 25.06.2019 година.

Съгласно чл. 70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, §2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Процедурите по определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, е регламентирана в Регламент № 952/2013 /Митнически кодекс на Съюза/ и Регламент за изпълнение 2015/2447 на комисията от 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 - Митническия кодекс, а именно чл. 70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013/МКС/. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/ при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. А, съобразно чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента. В конкретният случай в оспореното решение е отразено защо не могат да се приложат съответните методи, регламентирани в чл. 74, §2, б. „а“, „б“, „в“, „г“ и защо е приложен следващият резервен метод по чл. 74, §3 от МКС, а именно възлагане изготвянето на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице – автоексперт оценител. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. В този смисъл е и Решение № 3699/18.04.2022г. по адм. д. № 11027/2021г. на ВАС.

Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, §2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Както вече се посочи, според действащата правна уредба за определяне на митническата стойност и съответно на публичните държавни вземания за мито и ДДС, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В тежест на органа е, при условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение. Съдът намира, че в конкретният случай са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл. 74, §3 от Регламента, а именно използването на експертна пазарна оценка. Тази оценка от оценителя инж. Р.П.И.е изготвена по методите „сравними неконтролирани цени“ и „пазарни цени“. За да се приложи първият от тези два метода е необходимо нито едно от различията между сравняваните сделки и между лицата, участващи в тях, да не би могло да повлияе съществено върху цената  при пазарни условия или да могат да се извършат достатъчно точни корекции за елиминиране на съществени последствия върху цената от тези различия. В конкретният случай не е ясно дали условията за приложение на посочения метод са били изпълнени.

В конкретният случай назначеният автоексперт оценител инж. Р.П.И., на който е възложено от Директора на ТД Митница Русе да изготви пазарна оценка на движими активи – употребявани МПС от внос, е оценил общо 80 броя МПС, включително и лек автомобил марка Ford, модел F 150, според неговото функционално техническо и технологично състояние, използвайки два метода за оценка: Метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и Метод на пазарните цени, без обаче да е извършил оглед на конкретният автомобил и да установи неговата пазарна стойност съобразно действителното му състояние. В Приложение 1 към Експертната оценка, инж. Румен Илиев е посочил каква пазарна стойност определя за лекия автомобил, съобразявайки ценовия диапазон на идентични автомобили в сайтовете за продажба на употребявани автомобили www.mobile.bg и www.auto.bg към датата на оценката 09.06.2020 година. Посочил е, че в пазарната оценка са включени и разходите за транспорт до мястото на въвеждане на автомобила в ЕС, мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след въвеждането му и ДДС. Съдът счита, че в случая определяща е стойността, на която конкретното МПС е придобито на търга и внесено в Република България, а не продажната цена на подобно МПС в България. Както от представените писмени доказателства, включително и от заключението по реализираната експертиза, се установи, че оспорващият „Илко“ ЕООД гр. Троян се занимава с търговия на ППС, които закупува от САЩ и внася в Република България с цел реализиране на печалба от тази дейност. Напълно нелогично е дружеството да закупува автомобили и други ППС на цени, на каквито такива се предлагат за продажба в България. В този случай не може да се очаква някаква печалба от дейността и е без смисъл въобще участието на търг за закупуване на автомобил и реализирането на разходи за транспортирането на този закупен автомобил от САЩ до Република България. Следва да се отбележи, че всички автомобили, включително и този по МД № 19BG004205002672R6, са закупени от „Илко“ ЕООД гр. Троян чрез търг, който е публичен с достъп до множество клиенти и цената, на която е закупен автомобила е най-високата цена, предложена на този публичен търг.

Нормална търговска практика при подобен вид продажби е спечелилият търга купувач да е дал най-високата цена и това именно е реалната пазарна цена на автомобила. Поради това и настоящият състав счита, че не може да се изготви правилна оценка на конкретен автомобил, без да има яснота относно конкретното му техническо състояние, както и след извършен непосредствен оглед, като такъв в процесния случай е категорично задължителен, поради факта, че в изготвената екепертна оценка е посочено, че процесния лек автомобил марка Ford, модел F 150 е претърпял тотална щета.

Предвид изложеното съдът счита, че в конкретният случай не е изпълнено задължението на митническите органи да установят справедливата стойност на внасяната стока, вследствие на което е постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени.  Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно са и определени с оспорения акт възникнали задължения за мито и ДДС.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото съобразно приложения на л. 1296 от делото списък, съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 850 лева, от които: 50 лева - заплатена държавна такса за образуване на делото /л. 121 от делото/; 400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.11.2022 г. /л. 139 от делото/; 400 лева - заплатен депозит за изготвяне на съдебно - икономическа експертиза /л. 1262 от делото/.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.2-ро и  чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, втори съдебен състав

 

Р   Е   Ш   И :         

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ИЛКО“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Троян, област Ловеч, ул.„Радецки“ № 3Б, представлявано от управител Ю.Г.Д., Решение рег. № 32-195260/14.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Русе.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Русе при Агенция “Митници“, да заплати на „Илко“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Троян, област Ловеч, ул.„Радецки“ № 3Б, представлявано от управител Ю.Г.Д., направените по делото разноски в общ размер от 850 /осемстотин и петдесет/ лева.

 

Решението може да се обжалва чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :