РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Перник, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Г. Д. Д., с постоянен адрес: ***,
чрез пълномощника му адв. К. П., с адрес за призоваване: ***, срещу Решение №
772/13.07.2022г., постановено по гр. дело № 1399/2022г. по описа на Районен съд – гр.
Перник, с което съдът е отхвърил предявения от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за
установено, че не дължи на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159,
сумата в размер на 1243.28 лева, представляваща цена на преизчислено количеството
електрическа енергия за мрежови услуги, начислена въз основа на констативен
протокол № *** от ***, по фактура № *** от ***, за недвижим имот, находящ се в ***.
Със същото съдебно решение, съдът е осъдил Г. Д. Д. да заплати на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 159 сумата в размер на 350.00 лева,
представляваща разноски по делото за експертиза, свидетел и юрисконсултско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното
съдебно решение. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство са били
допуснати съществени процесуални нарушения, вследствие на които делото е останало
1
неизяснено от фактическа страна, а това е довело до необоснованост на изводите на
съдебния състав. Твърди се, че решението е постановено въз основа на неправилни
фактически и правни изводи, като не са обсъдени обективно, всестранно и пълно
всички съществени обстоятелства по делото, което е довело до постановяване на
незаконосъобразно решение. Твърди се, че не е спазена предвидената в закона
процедура по отношение съставянето на процесния констативен протокол. Сочи се, че
приложимата в случая нормативна уредба, с оглед датата на извършване на проверката
на електромера – 19.01.2021г., са актуалните ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 25 от 30.04.2019г.).
По подробни съображения жалбоподателя счита, че в случая следва да се приложи
нормата на чл. 98 ал. 2 т. 6 буква „а“ от ЗЕ, като правният субект, имащ право да
извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия е доставчикът на ел.
енергията, а не оператора на електроразпределителната мрежа – „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД. Счита, че в случая незаконосъобразно „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД, в качеството му на оператор на мрежата, е издал фактура за исковата сума
за неизмерена електроенергия, като се сочи относима съдебна практика в тази насока.
С оглед изложените съображения, въззивния жалбоподател прави искане за отмяна на
постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор
на жалбата, в който е изложила съображения за неоснователността на последната. По
подробно изложени аргументи намира, че законовата процедура по ПИКЕЕ е спазена
напълно, поради което и правилен е извода на пълноинстанционния съд за
неоснователност на предявената искова претенция. Сочи се и относима съдебна
практика. И двете страни претендират разноски.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално –
правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата
въззивни основания, приема за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответното
дружество "ЧЕЗ Разпределение България" АД (понастоящем
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“АД) притежава лицензия № Л-135-
07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР (понастоящем КЕВР), изменена с решение на
същия орган № И2-Л-135/09.12.2013 г., за дейността „Разпределение на електрическа
2
енергия“ на обособената територия, определена в приложение № 1 към нея за срок от
35г., която да бъде осъществявана съгласно условията, посочени в разпоредителната
част на лицензията и приложенията към нея. Установено е също, че обекта, в който е
монтиран електромера, въз основа на чиито показатели се формира исковата претенция
е присъединени към електроразпределителна мрежа в съответната лицензионна
територия на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, както и че общите условия на
ответника са надлежно публикувани в един централен и един местен всекидневник на
26.11.2007 г., поради което са надлежно разгласени и влезли в сила.
Доколкото не е било спорно между страните, с доклада по делото, обявен за
окончателен в съдебно заседание, районният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелствата, че ищецът е собственик на процесния имот, находящ
се в ***, както и че между страните е налице валидно облигационно правоотношение.
По делото е приет Констативен протокол № ***/***, от който се установява, че
на *** служители от отдел „Нетехнически загуби“ към „ЧЕЗ Разпределение България“
АД са извършили техническа проверка на средство за търговско измерване с фабричен
№ ***, произведен 2003 г., обслужващо процесния имот, находящ се в ***. В момента
на проверката е съставен обсъждания констативен протокол, в който е отразено, че при
проверката е установено, че в средството за търговско измерване, захранващо
процесния обект липсва пломба на щита на таблото, пломбата на капачката на клемния
блок на електромера е нарушена, държавните пломби (метрологична и лабораторна,
също са нарушени, като при реален товар от 22,5 А, диска на СТИ не се движи.
Удостоверено е още, че след приключване на проверката е възстановена правилната
схема на свързване и е и измерването на електрическата енергия е приведено в
изправност. В резултат на тези констатации, служителите на ответника са
демонтирали средството за търговско измерване, което е изпратено за експертиза в
Български институт по метрология. Видно от заключението в представения от БИМ,
ГД „Мерки и измервателни уреди“ констативен протокол № ***, до вътрешността на
електромера е осъществяван достъп, като към електрическата схема допълнително е
присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера В
обобщение е посочено, че има изменение на електрическата схема, което не
съответства на одобрения тип.
Въз основа на установеното при проверката на 19.01.2021г., отразено в
констативния протокол, ответникът е изготвил справка за преизчислени количества
електрическа енергия и е издал фактура № ***/***, която е изпратена на ищеца с
писмо с изх. № ***/*** От приложената по делото обратна разписка се установява, че
писмото, с находящата се в него фактура, както и изявление за изготвяне на корекция и
процесния констативен протокол, са връчени на ищеца на 14.03.2022 г. чрез лице,
идентифицирало се като „С. Д.“.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, която е приета
без оспорване от страните. От същата се установява, че в случая е налице
осъществяване на нерегламентиран достъп и промяна в схемата на свързване на
електромерното табло, който води до непълно отчитане на потребената ел. енергия.
Вещото лице установява още, че преизчисляването на консумираната енергия е
правилно извършено съобразно методиката по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ за
съответните периоди. Относно преизчислението на сметката, вещото лице е посочило,
че същата е направена съгласно действащата към момента на корекцията цени,
утвърдени от КЕВР, съгласно изискванията на чл.561 ал. 3 от ПИКЕЕ. Съдебно-
техническата експертиза се кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, доколкото
по делото липсват данни за предубеденост или некомпетентност на вещото лице.
По делото са разпитани свидетелите Б.Х.Б., работещ в „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД, Б.К.Т., член на федерацията на потребителите, който е присъствал
на процесната проверка. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал
показанията на посочените свидетели и е приел за установени фактите и
3
обстоятелствата, за които същите са изложили своите преки и непосредствени
впечатления.
Настоящия съдебен състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
С оглед установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав
намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно: че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и
ОУ е изчислил и остойностил количеството енергия - предмет на иска, в действителния
му размер, като посоченото количество електроенергия реално е потребено от ищеца.
Страните не оспорват фактическите положения, установени от районния съд в
хода на първоинстанционното производство.
Основните възражения, релевирани във въззивната жалба, се основават на
нарушение на процедурата по отношение съставянето на констативния протокол. В
тази връзка, съдът намира същите за неоснователни, поради следните съображения:
С оглед разпоредбата на § 2 от ПЗ на ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019г. –
релевантният момент за определяне на приложимата нормативна уредба по отношение
на процедурата по корекция на сметки на потребителите на електроенергия е този на
съставяне на констативния протокол, който в настоящия случай е с дата на съставяне
17.11.2021 г., и приложимата в настоящия случая нормативна уредба се съдържа в
разпоредбите на Закона за енергетиката, в Правилата за измерване на количеството
електрическата енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране, (ПИКЕЕ) и Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (Обн. ДВ. бр.66 от 26 юли
2013г., в сила от 26.07.2013г.). Актуалната практика на ВКС, формирана по реда на чл.
290 ГПК по множество подобни правни спорове, обективирана в решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
54/24.03.2021 г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
50/12.05.2021 г. по гр. д. № 1737/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
82/12.05.2021 г. по гр. д. № 2844/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
60210/07.10.2021 г. по гр. д. № 4110/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, и пр ., приема, че
по силата на чл. 83, ал.1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в редакцията след ЗИДЗЕ, обн. в
ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., за периода след влизане в сила на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) е предвидено
законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиента
(потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електрическа енергия. В установената практика на ВКС е
разяснена и правната същност на коригирането на сметката на потребител при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
4
електрическа енергия едностранно от доставчика в периода след влизане в сила на
промените на чл.98а, чл. 98в и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, които разяснения запазват
значението си и след приемането на сега действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ от 30.04.2019г./
(в този смисъл и Определение № 60737 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2021
г., III г. о., ГК). Следователно със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012г.) и приетите въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 ЗЕ правила
съгласно чл.50, ал. 4 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.) е предвидена
възможност за оператора на електропреносната мрежа да коригира едностранно
сметките на ползвателите във всички случаи на неизмерване, неправилно и/или
неточно измерени и/или изчислени пренесените количества електрическа енергия.
Начините за извършване на пренесените до ползвателя количествата електрическа
енергия е уредено в зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно
измерване на пренесените количества електрическа енергия. В редица решения на ВКС
(решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение № 115 от
20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21.02.2014 г. по
т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г.
на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО и
др.) е посочено, че при неправомерно въздействие върху СТИ потребителя дължи
заплащане на реално доставеното, но неотчетено количество електрическа енергия, ако
доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер.
Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на
доставената електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на Закона за
енергетиката не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на
купувача да плати цената на доставената стока, включително правилото на чл.183 ЗЗД,
че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото,
купувачът следва да доплати разликата като цена на потребеното количество
електрическа енергия. С новите правила е установено, че титуляр на вземането по
корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово
право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, титуляр на
вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование "ЧЕЗ
Разпределение България" АД/, което е легитимирано и да отговаря по предявения
отрицателен установителен иск, а задължено лице е "ползвателят на мрежата".
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41 а от ДР към ЗЕ, "ползвател на
мрежата" е и крайният потребител, в случая ищеца, доколкото като потребител на
електрическа енергия, ползвания от него имот е снабдяван от
електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да получава електроенергия.
Нормативната разпоредба е ясна и недвусмислено сочи субектът, в полза на който
възниква вземане за сумата на преизчислените при спазване на чл. 50 ПИКЕЕ
количества електрическа енергия – операторът на електроразпределителната мрежа
съобразно дефиницията на § 34б, б. а) от ДР на ЗЕ, или предвид издадения му и
приложен по делото лиценз, а и сключен договор между страните, ответникът –
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /предишно наименование "ЧЕЗ
Разпределение България" АД/. Нормативно установеното право не следва да бъде
мотивирано и обосновано, нито от ответника, като страна в процеса, нито от съда, като
последната нормативна воля е израз на основното конституционно заложено
5
правомощие на законодателната власт, включително в хипотезата на делегиране на
правомощия по издаване на подзаконови нормативни органи на други държавни
органи, предвид на което и всичките оплаквания по жалбата на ищеца за липса на
правна възможност ответникът да претендира суми за цена на електрическа енергия
като противни на ясната и специална уредба по чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ се явяват
неоснователни. Само за пълнота следва да се добави, че разрешението в
поднормативния акт е съответно на установената нормативна уредба и задължението
на ответника, като оператор на електроразпределителната мрежа да поеме загубите на
електрическа енергия по мрежата, в които се включват и потребената, но неотчетена,
електрическа енергия по причина на промяна на схемата на свързване в
измервателните устройства - СТИ. С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал. 2 ЗЕ
(в редакцията й след ДВ. бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) законодателно е
делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов акт – Правила за измерване
на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В редакцията на закона
преди изменението му с ДВ 54/2012 г. законовата делегация не обхваща създаването на
правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, като цитирана от ищеца съдебна практика по чл. 290
ГПК е по приложението на закона в предходната му редакция, а останалата е
незадължителна за настоящия състав на съда. В изпълнение на горецитираната
законова делегация КЕВР приема нови Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които като поднормативен акт са обнародвани в ДВ бр.
35/30.04.2019 г. При приложение на нормата на чл. 5, ал. 5 КРБ, във връзка с чл. 41, ал.
3 и ал. 4 ЗНА, последните Правила /ПИКЕЕ/, влизат в сила на 03.05.2019 г. и намират
приложение и уреждат обществените отношения за в бъдеще, предвид липсата на
придадено им от законодателя, а и със самите Правила, обратно действие на
нормативния акт във връзка с чл. 14 ЗНА ( в този смисъл Решение № 13 от 14.01.2021 г.
на САС по в. т. д. № 2521/2021 г.) Касателно настоящия случай извършената от
ответното дружество едностранна корекция се основава на разпоредбите на чл.49 и
чл.55 от новите ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.), които предвиждат, че в
случаите, в които се установи, че са налице неизмерени количества ел.енергия в
невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява
измереното след монтажа на СТИ количество ел.енергия в тези регистри, като
преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно ал.3 и 4 на чл.49 при 7
отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на констативния
протокол, последният се подписва от представител на оператора на съответната мрежа
и свидетел, който не е негов служител, като в тези случаи, в седмодневен срок от
съставянето на констативния протокол операторът го изпраща на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с
предоставените от ползвателя данни за контакт. Законосъобразността на
производството по преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено
при действащи Правила е обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи
положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика за
6
извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за промяна в
схемата за свързване, водеща до неизмерване на ел. енергия в обекта на въззивника е
обективирана в констативен протокол, съставен и удовлетворяващ изискванията за
форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Копие от протокола от проверката е изпратен на абоната.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствата, както и от заключението на
вещото лице, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че към датата на проверката е бил установен нерегламентиран достъп и
промяна в схемата на свързване на електромерното табло, който води до непълно
отчитане на потребената ел. енергия, в следствие на което потребената ел. енергия не
се отчита. Процесиите количества ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление
са изготвени математически вярно на база на половината от пропусквателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване.Ето защо и доколкото е спазен предписания в чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ
процедурен и формален ред за извършване на проверката, а преизчислението е
извършено въз основа на констатациите от нея, то съдът приема, че в случая са били
налице елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за
преизчисление. С оглед трайно установената съдебна практика, при неправомерно
въздействие върху СТИ потребителя, дължи заплащане на реално доставеното, но
неотчетено количество електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер, което е сторено в настоящия случай -
изчислението на потребена ел. енергия за периода от 16.09.2021 г. до *** е в размер на
5 373.00 кВтч., като стойността на последната е в размер на 1 243,28 лева. Тази цена се
дължи на основание чл. 104а, ал.2, т.5 б.а от ЗЕ вр. чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ/2019 г. По
изложените съображения настоящия съдебният състав приема, че извършената от
ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал
период е законосъобразна.
Не влияе на гореочертания фактически състав наличието или липсата на
съответно уведомяване на ползвателя на електропреносната мрежа за извършваната
проверка, съответно извършено преизчисление, но с оглед възраженията на
жалбоподателя-ищец следва да бъде добавено, че в конкретния случай служителите на
ответника са потърсили контакт с лицата, намиращи се в имота, но такъв не е бил
осъществен поради отсъствието на собственика или друго лице на адреса, а за
изготвения протокол и процеса по преизчисляване, на ищеца е връчена изготвената
фактура с приложена сметка за преизчисление, с което ответникът е изпълнил
стриктно всичките си задължения за уведомяването му съобразно специалните правила
на ПИКЕЕ. Неясно в каква насока са възраженията на жалбоподателя за липса на
пренасяне на правилата на ПИКЕЕ в действащите общи условия по договор за
продажба на електрическа енергия с крайния снабдител – чл. 98 ЗЕ, като отношенията
по последния договор не са предмет на настоящия спор. Отделно от това и доколкото е
налице уредба в нормативен акт, който е обвързващ за всичките му адресати,
включително и за страните по договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа, оператор на която е ответника, то липсата на
преповтарянето на нормативната уредба в общи условия не влияе на обвързващата
сила на нормативно установеното правило. Настоящият състав на съда намира, че
следва да добави, че при изпълнение на правомощията му по чл. 15, ал. 3 ЗНА, вр. чл.
7
14 ЗНА не намира нормите на ПИКЕЕ в приложимата им към настоящия спор
редакция да противоречат на нормативен акт от по – висок ранг, вкл. ЗЕ. Настоящият
състав на съда приема и че КЕВР с приемане на ПИКЕЕ не е излязъл от законовата
делегация по чл. 86 ЗЕ, доколкото с последната е уредено правомощието на КЕВЕР да
приеме подзаконов акт – Правила за измерване на количествата електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, и изцяло в
рамките на последната делегация КЕВР с нормите на чл. 47 – чл. 56 ПИКЕЕ е
установил принципите на измерване на доставената ел. енергия в случаите на
установено неточно измерване на последната от СТИ. По изложените мотиви
настоящият състав на съда приема ПИКЕЕ да са съответно приложими при решаването
на настоящия гражданския спор. Извън правомощията на гражданския съд е да
извършва преценка за конституционосъобразност на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6
и ал. 2 ЗЕ, и последните като действащ законов акт се прилагат съответно от настоящия
състав на съда при липса на решение на КС, което да ги определя за
противоконституционни. Като следва да бъде подчертано, че с Решение № 10003 от
21.07.2020 г. по адм. дело № 7772/2019г., ВАС се произнесъл, като е приел, че „не са
налице основания за отмяна на оспорените Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, поради несъответствието им с целта на закона. Комисията за
енергийно и водно регулиране е реализирала своите правомощия в съответствие с
целите заложени в Закона за енергетиката и не са налице данни за злоупотреба с права
Не са налице основания за отмяна на оспорените Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, поради несъответствието им с целта на закона.
Комисията за енергийно и водно регулиране е реализирала своите правомощия в
съответствие с целите заложени в Закона за енергетиката и не са налице данни за
злоупотреба с права“ и съгласно разпоредби на АПК и ГПК, решението на
административния съд следва да се зачете, доколкото оспорения пред Върховния
административен съд акт е – нормативен административен акт.
Доколкото правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение на Районен съд – Перник следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски. В представения списък по
чл. 80 ГПК с молба вх. № 6334 от 06.12.2022 г. е посочено, се претендира
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя на
въззиваемото дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид
сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуален
представител на въззиваемия, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от изложеното, Пернишкия окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 772/13.07.2022 г., постановено по гр. дело № 1399/2022
г. по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“АД (предишно наименование
“ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”АД) с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София - 1784 , бул. “Цариградско шосе“ №159, БенчМарк бизнес
център сумата от 100,00лв., представляваща направени във въззивното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9