Р Е Ш Е Н И Е
№363
гр. Хасково, 01.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА
КОСТОВА
при участието на секретаря Гергана Тенева, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело
№ 191 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на С.Н.П. ***, подадена от пълномощника му адв. М.С., против Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 за кампания 2019г. с изх. № 01-6500/2405#2 от 18.02.2022г.,
издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жабата се
твърди, че оспореният акт е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен,
издаден при неправилно приложение на материалният закон и в нарушение на
административнопроизводствените правила. Изложените от органа твърдения за
неизпълнение на задължението за представяне на сертификат за произведена
продукция не отговаряли на обективната действителност. Не ставало ясно по каква
причина органът приел, че представеният сертификат не отговоря на изискванията
на Наредба № 4, мотиви в тази насока липсвали. Не били обсъдени от органа
направените възражения, което представлявало нарушение на чл.35 и чл.36, ал.3
от АПК. На следващо място, в жалбата се излагат подробни доводи в насока
прилагане от страна на административния орган на текста на чл.33, ал.1, т.3 от
Наредба № 4 с обратна сила, като се изтъква, че няма как представения от
жалбоподателя документ през 2019г. да отговоря на изискванията на разпоредбата.
В случая било направено неправилно и превратно тълкуване на нормативната
уредба. Разпоредбата на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4 също била изменяна. Към
датата, към която бил поет ангажиментът, при констатирано нарушение в края на
петата година от изпълнението на ангажимента, съгласно чл.15, ал.4, б. „г“ от
Наредба №4 (в редакцията ѝ към датата на поемането на ангажимента), следвало
да бъде възстановена само 10% от получената субсидия, а не 100%, както било
съгласно сегашната редакция. Предвидената разпоредба противоречала на Закона за
нормативните актове, по-конкретно на чл.14, ал.3 от закона, и била нищожна. Нарушен
бил и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Също така, Наредба №5 от
3.09.2018г. и правилата записани в нея не можело да бъдат прилагани към поетият
от жалбоподателя ангажимент през 2015г., предвид, че тази наредба била приета през
2018г. и се прилагала занапред. Счита се също, че задължението за посочване на
продукция от всеки от парцелите в предоставения сертификат, не произтичало от
Регламент 834 от 2007 година, както било прието в оспорения акт. Изискването за
произведена продукция не се съдържало и в Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията
от 5 септември 2008г. за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. Наред с изложеното, административният
орган направил разширително и незаконосъобразно тълкуване на разпоредбите на регламента,
което противоречало на чл. 8, ал. 2 от АПК. Издаденият акт противоречал и на чл.12,
ал.1 и чл. 13 от АПК. С изменението на условията за подпомагане в края на
ангажимента се нарушавали принципите, регламентирани в тези разпоредби. На
последно място се твърди, че оспореният акт противоречи на целите на Наредба №4
от 24.02.2015г. По изложените съображения се претендира отмяна на акта и
присъждане на разноски по делото.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия.
Ответната страна
– Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
пълномощник излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, моли
адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя да бъде намалено.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страната в с.
з., както и становищата на ответника, и след като анализира събраните писмени
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
С общо Заявление
за подпомагане за кампания 2019г., форма за физически лица, УИН 26/170519/87999/14.04.2019г.
(л.21), жалбоподателят С.Н.П. (УРН572654) заявил подпомагане по мярка
„Биологично земеделие“ (мярка 11). Към заявлението представил Таблица на
ползваните парцели 2019. В същата, в колона „Биологично земеделие“ (мярка 11),
е заявен код БР12 – биологично растениевъдство – трайни насаждения, лозя и маслодайна
роза, с кодове на култури, сред които и такива с код 223010 (орехи, редове 3-6,
46, 48, 49, 154-158, 160, 161,163-168 и 173 от таблицата).
Към заявлението е
приложен Договор от 31.03.2019г. (л.50) за контрол и сертификация на биологично
производство, сключен с „КОСМОСЕРТ“ АД. Представил и сертификат за
съответствие, издаден на 07.06.2018г., валиден до 06.06.2019г. (л.49).
На 16.04.2019г. в
Държавен фонд „Земеделие“, Областна дирекция – Хасково (ДФЗ, ОДЗ), към
приложения към Придружаващо писмо вх.№02-260-6500/2295/16.04.2019г. (л.275) С.П.
представил копие от договор за контрол с предишно контролиращо лице, копие от
договор за контрол с настоящо контролиращо лице, служебна бележка от настоящото
контролиращо лице за непрекъснатост на сертификационния процес, декларация
относно настоящото контролиращо лице за въвеждане на данните от стопанството в
СВДВИ.
Видно от Протокол
№1 (л.283) от 16.05.2019г., С.Н.П. е бил уведомен по телефон от служител на ОД
на ДФЗ – Хасково, отдел ПСМП, че представеният сертификат не отговаря на
условията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г.
На 29.05.2019г. от
П. е било подадено второ общо Заявление за подпомагане за кампания 2019г.,
форма за физически лица, УИН 26/170519/87999/14.04.2019г., за редакция на
схеми/мерки (л.285).
Като приложения
към Искане вх.№02-260-6500/7058/28.11/2019г. в ОД на ДФЗ – Хасково са били
представени Писмено доказателство №**********, Уведомление за решение
№********** и Удостоверение за съответствие №********** (л.380-385).
В хода на
обработване на заявленията са били извършени съответните автоматични проверки
на въведените данни.
С Уведомително
писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г. на заместник- изпълнителния директор на
ДФЗ (л.375), С.Н.П. е бил уведомен, че на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива
производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент за кампания 2019, тъй като при извършените административни проверки
било установено, че представеният документ, удостоверяващ съответствие на
произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство, не
отговаря на изискванията на чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. –
всички парцели да са преминали периода на преход и да е произведена продукция
от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички парцели в
годината на издаването на документа. С писмото е предоставена възможност в
7-дневен срок да бъдат направени възражения и представени допълнителни
доказателства.
Уведомително
писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г. е било получено от жалбоподателя на 03.06.2021г.
На 08.06.2021г. в
ДФЗ е било заведено Възражение №01-6500-2405#1 (л.402) срещу Уведомително писмо
изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г., в което С.П. изложил възраженията си срещу
предстоящото прекратяване на ангажимента по мярката.
С оспорения Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2019
изх.№01-6500/2405#2 от 18.02.2022г., издаден от заместник-изпълнителен директор
на ДФЗ, е прекратен поетият от С.Н.П. ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“. Актът е обоснован от
правна страна с посочване на чл.15, ал.3, т.3 от Наредба №4/24.02.2015г. и
чл.63, т.1 във вр. с чл.77, т.4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно функционирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика. От фактическа страна е
посочено, че представеният документ (сертификат) не отговаря на условията по
чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4/24.02.2015г., чл.36 от Регламент №889/2008 на
Съвета и чл.48, ал.9 от Наредба №5 от 03.09.2018г. за прилагане на правилата на
биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за
контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както
и за последващ официален надзор върху контролиращите лица – всички одобрени земеделски
площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респ.
декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа. Изрично
се посочва, че изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4/24.02.2015г. са
съществували при приемането на ангажимента.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за от правна страна следното:
Оспорването е
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес, чийто права са
засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 07.03.2022г. (чрез куриер, пратка 5300370462046),
при дата на уведомяване на по редa на чл.18а, ал.7 от АПК 02.03.2022г.
(вж.л.20), т. е. в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. С оглед на
изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Процесният акт за
прекратяване на биологичен ангажимент е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл.20а,
ал.1 и ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)
изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната
агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира
със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
В случая, видно
от представената Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. (л.2), на
заместник-изпълнителния директор на ДФЗ – Петя Димитрова Славчева, са
делегирани правомощия (т.7) да издава и подписва актове за прекратяване на
ангажимент по мярка 11 “Биологично земеделие“.
Актът е издаден в
писмена форма и съдържа изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същия са
посочени както правни, така и фактически основания за издаване.
Не се установи да
са били допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване
на оспорения акт. Процесуално нарушение, свързано с необсъждане на възраженията
против Уведомително писмо изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г. не са налице, тъй
като възражението е обсъдено в акта, като същото е възприето за частично
основателно и е направен извод, че то няма да доведе до различни правни
последици по отношение на ангажимента и той отново ще подлежи на прекратяване,
с оглед съществуването на изискванията на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 от
24.02.2015г. при поемането на ангажимента.
Не е налице неспазване
на изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. Административният орган е събрал
всички относими по случая писмени доказателства, като освен Уведомително писмо
изх.№01-6500/2405 от 12.05.2021г., по делото са налице данни за изпращане до
жалбоподателя и на Уведомително писмо №01-260-6500 от 17.07.2020г., с което
същият е бил информиран, че ангажиментът му по мярката ще бъде прекратен. Даден
е 7-дневен срок за даване на обяснения и представяне на писмени доказателства,
като безспорно писмата са били надлежно получени от оспорващия. В
административното производство не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, като същият е бил уведомен за образуването му и извършените
административни проверки, дадена му е била възможност да направи съответните
възражения, както и да представи доказателства.
Оспореният акт не
противоречи на материалноправните разпоредби. Условията и редът за подпомагане
на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към
подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР 2014 – 2020, са регламентирани в Наредба №4 от 24.02.2015г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г. (Наредба №4 от 24.02.2015г.) Съгласно чл.6,
ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015г., биологичните дейности от съответното
направление се изпълняват за период от пет последователни години, като в ал.2
на същата разпоредба (доп.ДВ, бр.21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г.) е
предвидено, че „срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината
на подаване и одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата
година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година
до изтичане на срока по ал.1 и 4 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за
плащане".
В разпоредбите на
чл.15, ал.1–3 от Наредба №4 от 24.02.2015г. са посочени основанията и
условията, при които ДФЗ прекратява биологичния ангажимент, а съгласно чл.15,
ал.3, т.3 - правното основание за издаване на оспорения административен акт,
ДФЗ прекратява поетия биологичен ангажимент в случаите, когато подпомаганите
лица не са спазили изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5. Последните сочат
задължението на подпомаганите: по т.2 - до 30 октомври на петата година от
ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление
за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили
сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях
растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват
произведена биологична продукция; по т.3 - да предоставят документите по т.2 и
5, които удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на
издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е
поет ангажимент; по т.5 /в сила от 12.03.2021г./ - за
площите/животните/пчелните семейства по чл.6, ал.4 до края на ангажимента поне
веднъж да получат сертификат или писмено доказателство за съответствие на
произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на
биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство
удостоверяват произведена биологична продукция.
Предвид
съдържанието на цитираните разпоредби, безспорно същите предвиждат като
материалноправна предпоставка за прекратяване на поет от земеделския стопанин
биологичен ангажимент - в случая по направление „Биологично растениевъдство“,
когато в рамките на периода на ангажимента – от първото одобрено заявление до
30.10. на петата година, бенефициерът не получи или не представи сертификат или
писмено доказателство за съответствие с правилата на биологично производство,
удостоверяващо произведена биологична продукция. Задължението за получаване на
сертификата/писменото доказателство е това да стане „най-малко веднъж“ и „поне“
веднъж до края на ангажимента, а задължението за представяне по т.3 е относимо към
годината на издаване на самите документи.
Съгласно § 1, т.7
от ДР на Наредба №4 от 24.05.2015г., в редакцията му както към 2015г., така и
към датата на издаване на оспореният акт, „Сертификат“ или „Писмено
доказателство“ е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител
или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент
(ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта
на своята дейност. Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в
приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.
В случая, 2019г. е
последната кампания от петгодишният период на ангажимент на жалбоподателя по мярка
11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, като видно
от представените като доказателства по делото копия на Сертификат за
съответствие (л.49) и Писмено доказателство (л.381) в тях не е вписана произведена,
съотв. налична биологична продукция орехи. Ето защо правилно и законосъобразно
административният орган е приел, че представеният документ (сертификат) не
отговаря на условията - всички одобрени земеделски площи да са преминали
периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане за всички площи, респ. декларирани по мярката
парцели, в годината на издаването на документа. Установеното нулево количество
продукция, посочено в сертификата и писменото доказателство води до извод, че
следва да бъде приложена задължителната, предвидена в нормативния акт,
последица, а именно прекратяване на ангажимента, както е приел
административният орган в оспорения акт.
Изискването по
чл.33, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015г. е съществувало още към датата на
приемане на подзаконовия нормативен акт, следователно и през 2015г. – първата
година на поемане на ангажимента. Разликата в съдържанието на предходната
редакция на разпоредбата, в сравнение с действаща към датата на издаване на
акта (ДВ, бр.76 от 2019г., в сила от 27.09.2019г. - действаща към петата година
на поетия от жалбоподателя ангажимент), е срокът до който е предвидено
снабдяване на подпомаганото лице с писменото доказателство/сертификат, като е
предвиден по-благоприятен за подпомаганите лица режим - срокът от 30.09. е
удължен до 30.10. Съгласно чл.33, ал.1, т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015г.,
документите по т.2, удостоверяващи състоянието на парцелите и продукцията
(биологично или в преход), следва да се предоставят за всеки от одобрените за
подпомагане парцели, преминали периода на преход към биологично производство по
чл.11, ал.4. Цитираната разпоредба е в сила от 28.02.2017г., т.е. е действала
към 2019г. и е приложима и спрямо жалбоподателя.
Посочените в
оспорения акт норми на чл.15, ал.3, т.3 във вр. с чл.33, ал.1, т.2 и т.3 от
Наредба №4 от 24.02.2015г. отговарят на описаните в акта фактически основания,
поради което не е налице неправилно приложение на материалния закон.
Действително, условието за спазване на изискванията на Наредба №5 от
03.09.2018г. за прилагане правилата на биологично производство, етикетиране и
контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на
правилата на биологично производство, както и за последващ официален надзор
върху контролиращите лица, е въведено в Наредба №4 от 24.02.2015г. едва през
2020г. (обн.ДВ бр. 38 от 2020г., в сила от 24.04.2020г.) и не е имало как
жалбоподателят да съобразява поведението си с разпоредбите ѝ към датата
на представяне на сертификата. Това обстоятелство обаче в случая е без правно
значение, доколкото изискването за получаване на сертификат, в които да е
удостоверено количество произведена биологична продукция е съществувало и към
момента на поемане на ангажимента.
Следва да се
отбележи и че е налице нарушение на задължението за представяне на документите
в годината им на издаване, т.е. нарушение по т.3, чл.33, ал.1, т.3 от Наредба
№4/24.02.2015г., тъй като до края на съответната година няма представяне на
документ, в който да има посочена произведена биологична продукция.
Представянето на такъв документ с посочването на нулеви количества не може да
изпълни изискването на закона относно удостоверяване на производството.
Неотносими са възраженията
в жалбата, касаещи размера на подлежащата на възстановяване субсидия и
конкретно, свързани с противоречието на чл.15, ал.4 Наредба №4 от 24.02.2015г. с
чл.14, ал.3 от ЗНА, доколкото в обжалвания акт такъв размер на е конкретизиран.
Неоснователни са
твърденията за противоречие на оспорения акт с принципите на съразмерност,
установени в чл.6 от АПК и принципите на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК. Както вече
се посочени по-горе, изискването за подпомагане по чл.33, ал.1, т.2 от Наредба
№4 от 24.02.2015г. не е било изменяно в края на поетия ангажимент, нито пък се
установява органът едностранно да е променял условията по ангажимента. Следователно
няма как същите да бъдат нарушени.
Не се доказват и
твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл.8, ал.2 от АПК. По делото не се
представиха доказателства, нито бяха ангажирани доказателствени искания,
установяващи че на ползватели, чийто ангажименти са изпълнени в предходния програмен
период и преди 2018г. сертификат не е бил изискван.
По изложените
съображения съдът приема, че обжалваният акт не страда от пороци, обосноваващи
отмяната му на основанията по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – 100 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково, трети
състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Н.П. *** против Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за
кампания 2019г. с изх. № 01-6500/2405 от 18.02.2022г., издаден от
зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие.
ОСЪЖДА
С.Н.П. ***, ЕГН **********, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“ – София, разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: